Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 28.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова, разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 6020 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба на А.М.С.(АМС), с адрес: гр.
С., бул. “*******, представлявана от министър-председателя Б.Б., предявена
срещу дружествата, участващи в КОНСОРЦИУМ „Т.-И.О.”: „Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** и „И.о.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, за солидарното им осъждане да заплатят неустойки за
забавено изпълнение на дейности по т. 1.15, т. 1.16 и т. 1.17 от договор №
МС-127 от 20.11.2014 г., сключен по реда на ЗОП (отм.), в общ размер от 57266,15
лева, както и сумата 3248,34 лева, представляваща
обезщетение за забава върху претендираните неустойки от 21.12.2015 г. до
предявяване на исковата молба - 12.07.2016 г..
Ищецът
твърди, че за изпълнението на дейности по проект К
12-21-1/26.02.2013 г. „Подобряването на управлението на човешките ресурси чрез
усъвършенстване на ЕИСУЧРДА - предпоставка за ефективна администрация”, след
проведена процедура по ЗОП (отм.), между АМС като възложител и „Т.“ ЕАД и „И.о.“
АД (дружествата, участващи в КОНСОРЦИУМ „Т.-И.О.”) като изпълнители, бил
сключен договор № МС-127 от 20.11.2014 г. с предмет „Развитие, доставка на
софтуерни лицензи и внедряване на ЕИСУЧРДА, съпътстващо обучение” със срок за
изпълнение на дейностите 10 (десет) месеца, считано от датата на подписване на
договора, т. е. до 20.09.2015 г., който срок с допълнително споразумение № 1
към договора от 09.09.2015 г. бил продължен с един месец, т. е. до 20.10.2015
г., като в срока за изпълнение се включвало и времето, необходимо на
независимия консултант за извършване на проверка на дейностите, както и времето
необходимо на възложителя за приемане на резултатите от дейностите с
подписването на приемо-предавателен протокол без забележки. Без да съобразят
това обстоятелство, в последния ден от срока за изпълнение – 20.10.2015 г.,
изпълнителите внесли доклади за приключване на дейностите по предоставяне на
услуги 1.15, 1.16 и 1.17. След извършена от изпълнителите доработка на
предадената документация и проведени от независимия консултант проверки и
тестове на резултатите, на 30.11.2015 г. и на 01.12.2015 г. възложителят
подписал протоколи за приемането на дейностите по т. 1.15, т. 1.16 и т. 1.17 от
договора. На 21.12.2015 г. на изпълнителите била връчена покана за доброволно
заплащане на дължимите неустойки за забава, като плащането било отказано, с
аргумента, че забавата била в резултат на дейността на независимия консултант и
на възложителя. При тези твърдения за ищеца възниквал правен интерес от
солидарно осъждане на изпълнителите да заплатят дължимата неустойка за забава в
общ размер 57266,15 лева, изчислен на
базата на 0,1 % от договореното възнаграждение за съответната дейност за всеки
просрочен ден, съгласно раздел XI, точка т. 11.1 от договора, а именно: за
дейност „Внедряване на ЕИСУЧРДА“ (услуга 1.15 по договора) – неустойка от
37389, 84 лева за периода 20.10.2015 г. – 30.11.2015 г., за дейност „Внедряване
на интеграцията за зареждане на данни от ИИСДА в ЕИСУЧРДА“ (услуга 1.16 по
договора) – неустойка от 1512 лева за периода 20.10.2015 г. – 01.12.2015 г. и
за дейност „Миграция на данни в ЕИСУЧРДА“ (услуга 1.17 по договора) – неустойка
от 18364,31 лева за периода 20.10.2015 г. – 30.11.2015 г.. Освен неустойките,
ответниците дължали и обезщетение за забава от датата на връчване на поканата
за доброволно изпълнение -21.12.2015 г. до предявяването на исковата молба.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Т.“ ЕАД е депозирало
отговор, в който оспорва основателността на исковете с твърденията, че работата
била предадена в рамките на уговорения срок. Времето за преглеждане на работата
на изпълнителите от трето лице - консултант, върху чиято дейност изпълнителите нямали
възможност да влияят, и времето за приемане на изпълнението от възложителя,
който не спазил предвидената в договора процедура, не следвало да се включват в
срока за изпълнение. Размерът на претендираните неустойки следвало да се
определи единствено на база договореното възнаграждение без в същото да се
включва ДДС. Самото изпълнение на договора се извършвало на части, като
предаването на отделните части фактически е било извършено много по-рано от
крайния срок, а докладите за приключване на дейностите единствено констатирали
предаването на изпълнението. Ищецът не бил оказал необходимото съдействие на
изпълнителите, поради което отговорността им следвало да се намали с периода на
забава на кредитора, както следва: за дейностите по 1.15 от договора – 24 от
твърдяните 41 дни забава в действителност се дължали на забава на кредитора, за
дейностите по 1.16 от договора – кредиторът бил отговорен за 7 от твърдяните 42
дни забава, а за дейностите по 1.17 от договора – кредиторът бил причината за
28 от претендираните 41 дни забава.
От страна на „И.о.“ АД е постъпил отговор, в който се
оспорва основателността на исковете, при твърдението работата по трите процесни
дейности да е била предадена в срок. Неправилно ищецът приемал за забава
времето, през което самият той бил в забава поради комуникацията си с третото
лице, в нарушение на уредената в договора процедура по приемане на
изпълнението. Разпределянето на отговорността на ответниците следвало да се
извърши в съответствие с уговореното в договора за консорциум от 29.11.2013
г..
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените
искове. Твърди, че съгласно договора всяка от дейностите се считала за изпълнена
след подписването без забележки на приемателно-предавателен протокол от
възложителя, което обстоятелство не се оспорвало от ответниците. Оспорва да е
изпадал в забава за приемане на изпълнението по отделните дейности, тъй като
имал право да преглежда предадените документи и докладите от третото лице, за
което в договора бил предвиден срок от 1 седмица. Начисленият ДДС бил част от
дължимото възнаграждение, съответно следвало да бъде включен в базата, въз
основа на която е изчислена неустойката. Ответниците били солидарно отговорни
пред възложителя за изпълнението на договора за обществена поръчка и следвало
да отговарят по същия начин по предявените искове.
В допълнителния отговор ответникът „Т.“ ЕАД поддържа
възраженията си срещу исковете. Твърди, че било изпълнило и предало дейностите
по т. 1.15 и 1.17 от договора много преди крайния срок, като от предаването им
възложителят е могъл да ползва изработеното по предназначение. Изработеното се
предавало на възложителя, а не на третото лице - оценител „Р.С.“ ЕАД и срокът
за изпълнение на договора не можел да зависи от действията на последното.
Вредите, които ищецът претендирал, се дължали на забава на третото лице и
трябвало да бъдат обезщетени от него. В тази връзка прави процесуално
възражение за прихващане с обезщетение за вреди, причинени му от забавата на
третото лице. От фактическите твърдения на „Т.“ ЕАД може да се направи извод,
че дължимостта на неустойката съставлява вреда, която се дължи на поведението
на третото лице – консултант и ищецът следва да носи отговорност за тази вреда.
По същество изложеното не съставлява възражение за прихващане, а възражение
срещу основателността на иска за заплащане на мораторна неустойка, основано на
твърдението за неизпълнение, респ. забавено изпълнение на третото лице.
Именно в тази връзка са и изложените твърдения, че от
представените от ищеца документи било видно, че забавянето на дейностите по
1.15 от договора се дължало на пропуск на третото лице. Дейностите по 1.15,
1.16 и 1.17 били независими една от друга, което означавало, че при
констатирани от ищеца несъответствия по една от дейностите, същият не трябвало
да задържа приемането на останалите дейности и да начислява неустойки за забава
върху тяхната стойност.
Ответникът „И.о.“ АД не е подало допълнителен отговор в
срока по чл. 373, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и с
определение от 07.07.2017 г. за безспорен и поради това ненуждаещ се от
доказване в отношенията помежду им е отделен фактът, че на 20.11.2014 г. е
сключен договор № МС-127 с предмет „Развитие, доставка на софтуерни лицензи и
внедряване на ЕИСУЧРДА, съпътстващо обучение” със срок за изпълнение на
дейностите 10 (десет) месеца, считано от датата на подписване на договора, т.
е. до 20.09.2015 г., който срок с допълнително споразумение № 1 към договора от
09.09.2015 г. е продължен с един месец - до 20.10.2015 г., като ответниците
изпълнили възложените им по 1.15, 1.16 и 1.17 от договора дейности.
Спорен в производството е
фактът дали изпълнителите са престирали в уговорения срок или е налице забава,
която да поражда в тяхна тежест акцесорно задължение за заплащане на мораторна неустойка.
В документа, обективиращ
сключения договор, страните се съгласили за всяка от дейностите по т. 1.15, т. 1.16
и т. 1.17 срокът за изпълнение да е до 10 месеца, считано от сключването от
договора (т.2.2 от договора), като приемането на изпълнението страните
предвидили да се извършва с подписване на приемателно-предавателен протокол –
т.3.1 от договора. С допълнително споразумение срокът за изпълнение на всяка от
процесните три дейности бил изменен и се считал 11 месеца от сключването на
договора, т. е. до 20.10.2015 г..
В т. 3.1.1 от договора страните уговорили
услугите, посочени в т.1.17 да се приемат след проверка от независим
консултант, който следвало да извърши проверката в триседмичен срок от
предаването на резултата, а възложителят следвало да се произнесе по приемането
на резултатите в едноседмичен срок след доклада на независимия консултант. По
отношение на дейностите по т.1.15 и 1.16 приемането следвало да се осъществи
след тестове от независим консултант в рамките на две седмици от предаването на
резултата, а срокът за произнасяне на възложителя за приемане на резултатите бил
също 1 седмица след доклада на независимия консултант. В т.3.1.5 страните се
съгласили, че всяка една от дейностите ще се счита за изпълнена след
подписването на приемо-предавателния протокол от възложителя, като при забава в
изпълнението на определените дейности изпълнителят следвало да заплати на
възложителя неустойка от 0,1% от договореното възнаграждение за съответната
дейност за всеки ден забава, но не повече от 10% - т.11.1 от договора.
Видно от представените придружителни писма,
вх. №02.19-2/19.10.2015 г. на възложителя от страна на изпълнителите по
договора е предадена потребителска документация на ЕИСУЧРДА версия 1 към
дейност 1.15, ръководство за администриране и наблюдение, техническа
документация към дейността и сорс код на ЕИСУЧРДА. От страна на възложителя на
независим консултант – „Р.С.“ ЕАД документите са предадени за проверка на
26.10.2015 г., като на 09.11.2015 г. от третото лице е изготвен и предаден
доклад за проверка на предадената документация и сорс код на ЕИСУЧРДА, в който
е констатирана необходимост от доработка на техническата и потребителската
документация за отстраняване на несъответствия, съответно следвало да се
отстранят липсващи компоненти в сорс кода на системата и да се разшири
описанието на билд процедурата на ЕИСУЧРДА.
Докладът е връчен на
изпълнителите на 10.11.2015 г. и на 13.11.2015 г. същите с придружителни писма
представили на възложителя нова документация и сорс код, която е предадена на „Р.С.“
ЕАД за оценка на 25.11.2015 г., което дружество изготвило доклад, в който е
констатирано отстраняването на всички забележки към предадения продукт и
липсата на основания за нови такива. Въз основа на позитивния окончателен
доклад на независимия консултант, на 30.11.2015 г. е подписан приемателно-
предавателен протокол за приемане без забележки на изпълнението на дейността по
т.1.15 от сключения между страните договор. За дължимото на изпълнителите
възнаграждение за дейността по т.1.15 „Внедряване на ЕИСУЧРДА“ е издадена
фактура №**********/01.12.2015 г. на стойност 911947,20 лева с включен ДДС.
Също с придружителни писма,
входирани при възложителя на 19.10.2015 г., изпълнителите предали документация
и сорс код на дейността по т.1.16 от договора „Внедряване на интеграцията за
зареждане на данни от ИИСДА в ЕИСУЧРДА“, която била предоставена на „Р.С.“ ЕАД
за оценка на 26.10.2015 г., съответно на 09.11.2015 г. бил изготвен доклад с
констатации за необходимост от доработка на документацията, който бил връчен на
изпълнителите на 10.11.2015 г., които от своя страна предали допълнителни
документи на 11.11.2015 г. и 17.11.2015 г.. Третото лице изготвило доклад за
проверка на предадената документация на 23.11.2015 г., съгласно който всички
забележки били съобразени и несъответствията – отстранени, в който смесъл е и
изготвеният на 30.11.2015 г. окончателен доклад за успешно реализирана
функционалност за зареждането на данни от ИИСДА в ЕИСУЧРДА. Въз основа на
доклада, на 01.12.2015 г. е подписан и приемателно-предавателен протокол за
приемане без забележки на дейността по т. 1.16. За дължимото за същата
възнаграждение от изпълнителите на възложителя е издадена фактура №
00000000020/03.12.2015 г. на стойност 36000 лева с ДДС.
С придружително писмо от
20.10.2015 г. ответниците предали доклад за приключване на дейност 1.17
„Миграция на данни в ЕИСУЧРДА“, който на 21.10.2015 г. е предаден на
консултанта „Р.С.“ ЕАД, който от своя страна на 26.10.2015 г. изготвил доклад
за успешна миграция на данните. Приемно-предавателен протокол за приемане
изпълнението на дейността по т. 1.17 от договора без забележки страните
подписали на 30.11.2015 г., като за дължимото възнаграждение е издадена
представената в производството фактура № 00000000019/01.12.2015 г. на стойност
447906,00 лева с ДДС.
Окончателен доклад на „Р.С.“
ЕАД за тестовете за приемане на ЕИСУЧРДА е изготвен и връчен на изпълнителите
на 26.11.2015 г., като в същия е констатирано, че системата е работоспособна и
покрива зададените изисквания, поради което е готова да се приеме в
експлоатация.
Видно от договор за
консорциум, ответниците се съгласили да обединят усилията си за целите на
подготовка и съвместно участие в открита процедура за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Разработване на специализиран софтуер, внедряване и
съпътстващи обучения, доставка на софтуерни лицензи, анализ и подготовка на
нормативна уредба, осигуряване на качеството“ в изпълнение на Проект №
К12-11-1/26.02.2013 г. и на Проект №К12-21-1/26.02.2013 г., осъществявани с
финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“, като в
чл.28 от договора приели да отговарят солидарно пред възложителя за
изпълнението на договора за обществена поръчка.
Представените от „Т.“ ЕАД
протоколи за внедряване и миграция, подписани от представители на съответните
административни органи не съдържат изявление на възложителя, поради което не
могат да се приемат като доказателства, установяващи релевантни за производството
факти.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещо лице П., което съдът цени като компетентно и
обосновано, поради което и го кредитира, се установява, че дейностите по т. 1.15
от договора „Внедряване на ЕИСУЧРДА“ и
по т. 1.17 „Миграция на данни в ЕИСУЧРДА“, фактически са извършени с миграция
на данни, внедряване и настройка на функционалностите на ЕИСУЧРДА при
потребителите и са предадени с протоколи за внедряване и протоколи за миграция,
подписани в периода 23.07.2015 г. – 19.10.2015 г.. Възложителят е имал
възможност да ползва предадената работа непосредствено след внедряването. По
всяка от дейностите по т.15, т.1.16 и т.1.17 е било възможно да се работи
паралелно. В изявление на ответника „Т.“ ЕАД, съдържащо отговори на въпросите
на вещото лице извънсъдебно е признат фактът, че в периода 01 -20.10.2015 г. е
осъществено внедряването на ЕИСУЧРДА в
27 администрации и мигрирането на данни в 21 от тях.
С писмо №
02-09-1417/16.12.2015 г. ищецът поканил изпълнителите да заплатят мораторни
неустойки за неточното изпълнение на дейностите по т.1.15, т.1.16 и т.1.17 от
договора, което няма доказателства към кой момент е получено от адресата, но на
21.12.2015 г. от представляващ дружествата, участващи в консорциума във връзка
със скючения с ищеца договор, е подаден отговор за недължимост на неустойките,
поради което следва да се приеме, че към тази дата съдържанието на поканата,
отправена от възложителя е било известно на изпълнителите, съответно
предоставеният с поканата 3-дневен срок за изпълнение е изтекъл на 28.12.2015
г. – първи присъствен ден след неприсъствения 24.12.2015 г..
Други доказателства от
значение за спора не са представени.
По отношение осъдителните искове с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД.
Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престира определена (глобално или в процент) парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо
същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо
да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното задължение.
Страните не спорят, че са обвързани
от договор № МС-127 с предмет „Развитие, доставка на софтуерни лицензи и
внедряване на ЕИСУЧРДА, съпътстващо обучение”, в който е уговорено забавеното
изпълнение на задълженията на изпълнителите да е източник на задължение за
престиране на мораторна неустойка в размер на 0,1% от договореното
възнаграждение за съответната дейност за всеки ден забава, но не повече от 10%
(т.11.1 от договора).
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. №
995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и
наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на
неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1,
пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Предпоставките и случаите, при
които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на
които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на
договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като
абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната практика, формирана по повод искове, с
предмет вземания за мораторна неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да
следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
заплащане на неустойка съдът дължи самостоятелна преценка за действителността
на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността
й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ
Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т.
О.
В изпълнение на служебното
задължение за изследване валидността на уговорената клауза за неустойка,
преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата не противоречи
на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 0,1 % от стойността
на неизпълнената в срок дейност (работа) по договора не нарушава принципа на
справедливост – в практиката дори размер на мораторната неустойка от 0,5 % на
ден, уговорена между търговци, се счита, че не обуславя нищожност на клаузата –
в този смисъл изрично решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС. В случая, размерът на мораторната неустойка е и ограничен
до 10% от стойността на забавената дейност, независимо от периода на забава,
поради което неустоечната клауза е изцяло действителна и поражда целените от
страните правни последици.
Правопораждащ акцесорното
задължение за заплащане на мораторна неустойка факт е престирането на
изпълнение на възложената работа след уговорения срок за това, т .е. при
забава.
В договор № МС-127 от
20.11.2014 г., сключен по реда на ЗОП (отм.), който има характеристиките на
договор за изработка, за изпълнение на всяка от процесните дейности по т.1.15, т.1.16
и т.1.17 е предвиден краен срок – първоначално 10 месеца от сключване на
сделката, който срок по взаимната воля на страните е продължен с един месец и
изтича на конкретен ден – 20.10.2015 г.. При сключване на договора страните
предвидили приемането на изпълнението на дейностите да се извършва с
приемателно-предавателен протокол, след проверка от независим консултант, за
извършването на която проверка са уговорени конкретни срокове – двуседмичен за
дейностите по т.1.15 и т.1.16 и триседмичен за дейността по т.1.17, като от
своя страна възложителят разполагал с едноседмичен срок за приемане на работата
след доклада на независимия консултант. Всяка от дейностите се считала за изпълнена
само при подписване без забележки на приемателно-предавателния протокол.
Предметът на задължението на
страната, дължаща характерната престация – изпълнителите „Т.“ ЕАД и „И.о.“ АД,
обединени в гражданско дружество, е извършването на конкретни фактически
действия, обобщено изразяващи се в изграждане и внедряване на ЕИСУЧРДА. Между
страните няма спор, че ЕИСУЧРДА е разработена и внедрена, като извършената
работа по всяка от трите процесни дейности е приета без забележки с подписването
на протоколи от 30.11.2015 г. (за дейностите по т.1.15 и т.1.17) и 01.12.2015
г. (за дейността по т.1.16). Приемането на извършена работа, възложена с
договор за изработка, обхваща два момента: 1). фактическото получаване на
изработеното от поръчващия (възложителя) и 2). признанието, че изработеното
съответства на поръчаното. Следователно, приемане има само когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено
волеизявление на възложителя по договора, че счита работата за съответна на
договора. Затова фактическото предаване на изработеното от изпълнителите, което
те твърдят да е извършено много преди уговорения краен срок, не е достатъчно за
извод, че работата е приета. Необходимо е било изявление на възложителя за
съответствието на предаденото с уговореното в договора, така както и самият
договор изисква. Едва с обективирането на такова волеизявление фактическият
състав на приемането е завършен.
Естеството на възложената
работа – създаване на специализиран софтуер е наложило възложителят да ползва
съдействието на независим консултант за установяване съответствието на
изработеното с условията на договора. Тази проверка е предвидена като условие
за приемане на изработеното от възложителя и съответно необходимото
технологично време за извършването й (две, респ. три седмици), страните приели
да е част от общия срок за изпълнение. След като приемането на работата по
процесните дейности е обусловено от извършване на проверка от трето лице,
дължима в определен срок, който е конкретизиран, то този срок е следвало да
бъде отчетен от изпълнителите, заедно с предоставения на самия възложител
едноседмичен срок за формиране на краен извод за приемане на работата. Това
означава, че за да престират на уговорения падеж (20.10.2015 г.) изпълнителите
е следвало да предадат изработеното по дейности 1.15 и 1.16 в триседмичен срок
преди изтичане на крайния срок, съответно за дейността по т.1.17 този срок е четириседмичен.
При фактическото предаване на изработеното на 19 и 20.10.2015 г. (на падежа),
изпълнителите са изпаднали в забава по отношение на първите две дейности от три
седмици, а по отношение на тази по т.1.17 – от четири седмици. Тази забава
произтича единствено от формално разписаната в договора процедура по приемане
на работата, затова изпълнителите няма как да се освободят от отговорност за
последиците й, тъй като срокът за проверката от независимия консултант и от
самия възложител е установен в договора и както вече се посочи, е част от общия
срок за изпълнение. Следователно периодите, през които от консултанта са
извършвани проверки на предадената работа, ако не надхвърлят установените в
договора срокове, не представляват основание за ескулпиране на изпълнителите. Възложителят също няма как да е в забава в
рамките на период от 1 седмица, след получаването на доклада на независимия
консултант, през който следва да формира воля дали да приеме в правен смисъл изработеното.
Овеществените резултати на
дейност 1.15 са предадени на възложителя на 19.10.2015 г., съответно
независимият консултат е изготвил оценка в периода 26.10.2015 г. – 09.11.2015
г., т. е. в двуседмичен срок. Съдът приема, че възложителят е ползвал
предоставения му едноседмичен срок за проверка на изработеното преди изготвяне
на доклада на независимия консултант, т.е. в периода 19 - 26.10.2015 г., поради
което също няма основание да се счита, че в качеството си на кредитор е
изпаднал в забава. В изготвения доклад обаче са констатирани несъответствия на
изработеното с възложеното и на изпълнителя е предоставен 10-дневен срок за
отстраняване на недостатъците, съгласно т. 3.1.4 от договора. Твърдения и
доказателства установените от третото лице недостатъци на работата да не са
били обективно налице, ответниците не са представили. Напротив. В кратък 3-дневен
срок са предложили изпълнение, отстраняващо констатираните несъответствия, като
това е наложило нова процедура за приемане на работата по дейност т.1.15, а
това означава нов двуседмичен срок за консултанта и нов едноседмичен срок за възложителя,
за да формира последният извод дали поправената работа съответства на
възложеното. Именно некачествената престация, обективирана от изпълнителите по
дейност 1.15 е довела до необходимост от извършване на нова оценка за
съответствие от консултанта и е предопределила изтичането на нов едноседмичен
срок за приемане от възложителя. Действително, в договора е установен 10-дневен
срок за изпълнителя, в който да отстрани недостатъците. Не са установени
срокове за приемане на поправената работа, което означава, че приложими са
общите срокове, като при всички положения възложителят не може в резултат на
неточното изпълнение на изпълнителите да бъде лишен от правото да прегледа
предадената му работа, съгласно установените в договора срокове, включително със съдействието на
независимия консултант.
Необходимо е да се отбележи,
че уговорените между ищеца и независимия консултант „Р.С.“ ЕАД в сключения
помежду им договор по-кратки срокове за оценка на поправена работа, са
неприложими в отношенията с ответниците, тъй като договорът поражда действие
между сключилите го страни и няма основание за разширяване на приложното му
поле (чл. 21, ал. 1 ЗЗД ).
Следователно, нов допълнителен
триседмичен срок се наслагва към първоначалния и така за периода от 6 седмици,
през които изпълнението е неточно във времево отношение, забавата следва да се
вмени във вина на изпълнителите. Изпълнението на дейността по т. 1.15 от
дговора е прието на 30.11.2015 г. с подписването на двустранен
приемателно-предавателен протокол, в който е обективирано изявлението на
възложителя за приемане на работата като съответна на възложеното (без
забележки), т.е. преди изтичане на минимално необходимите 6 седмици, затова целият
период на забавата от 21.10.2015 г. – денят, следващ падежа, до 30.11.2015 г.,
когато е приета работата или общо 40 дни е резултат на виновното поведение на
изпълнителите, затова и в тяхната правна сфера се е породило задължение за
заплащане на мораторна неустойка от 0,1% от стойността на забавената дейност (911947,20 лева) за
всеки ден просрочие или 40 дни по 911,95 лева = 36478 лева, до който размер
искът за престиране на неустойка за забавено изпълнение на дейност 1.15 е
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от
37389,84 лева следва да се отхвърли.
По отношение на работата,
предмет на дейност 1.16 от договора, се налагат същите правни изводи.
Изработеното е предадено на 19.10.2015 г., но при неговата оценка са установени
несъответствия и това е наложило поправка на предадената работа. В тази
хипотеза, както вече се посочи в срока за изпълнение се включват 3 седмици за
оценка и преглеждане на работата, след което при обремененост с недостатъци,
наложила тяхното отстраняване е необходим нов триседмичен срок. Това означава,
че целият период на забава: от
21.10.2015 г. до 01.12.2015 г. или общо 41 дни се дължи на виновното поведение
на изпълнителите и за същите се поражда задължението да престират мораторно
обезщетение от 0,1% от стойността на забавената дейност (36000 лева) или 1476 лева,
до който размер искът за престиране на неустойка за забавено изпълнение на
дейност 1.16 е основателен и следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен
размер от 1512 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на дейност 1.17
осъществилите се факти са сходни, но не се установява да е било налице
предаване на несъответна на изпълнението работа, която да е била поправена. На
възложителя е предаден доклад за приключване на дейността по т.1.17 от договора
на падежа – 20.10.2015 г., като в рамките на 6 дни – на 26.10.2015 г. от
независимия консултант е изготвен доклад за пълно съответствие на извършеното с
възложеното, който доклад е получен от възложителя на същата дата (26.10.2015
г.), от който момент последният е разполагал с едноседмичен срок за приемане на
работата, който срок е изтекъл на 02.11.2015 г.. Работата е приета с протокол
от 30.11.2015 г., като за периода 02.11 - 30.11.2015 г. възложителят
неоправдано не е приемал предложената му в съответствие с договора работа, затова
за този период, изпълнителите, които са били в забава, считано от 21.10.2015
г., са освободени от последиците й. Забавата на
кредитора да приеме предложеното в съответствие с договора изпълнение
освобождава длъжника от последиците на собствената му забава – чл. 96, ал.1 ЗЗД. Това означава, че изпълнителите не отговарят за мораторните вреди от
забавеното си изпълнение, т. е. не дължат заплащане на уговорената мораторна
неустойка, именно защото след 02.11.2015 г. това неизпълнение е резултат от
бездействието на самия възложител, който неоснователно не е приел предложеното
му изпълнение. В тази връзка заключението на съдебно-техническата експертиза
установява, че по всяка от дейностите по
т.15, т.1.16 и т.1.17 е било възможно да се работи паралелно, което означава,
че приемането на работата по последната не е било обусловено от приемане на
предходните две.
Това означава, че
изпълнителите отговарят за забавата при изпълнение на дейността по т.1.17 за
периода 21.10.2015 г. до 02.11.2015 г. включително, т.е. за 13 дни, след което
поради изпадане на възложителя в забава, не носят отговорност за заплащане на
мораторна неустойка от 0,1% от стойността на забавената дейност. Искът за
заплащане на мораторна неустойка е основателен до размера от 5822,83 лева (13
дни * 447906 лева * 0,1%) и неоснователен за разликата до претендирания размер
от 18364,31 лева.
Възраженията на
ответниците, че при изчисляване размера на неустойките стойността на
неизпълнената престация не трябва да включва ДДС, са неоснователни. Неустойката
се изчислява на база стойността на забавената престация, а стойността й по
необходимост включва и ДДС, тъй като не се твърди и установява доставката да е
освободена такава. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС, която предвижда, че когато при договаряне на доставката
не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен
в договорената цена, т.е. цената при всички положения следва да включва
начислен данък и така съставлява база за определяне на дължимата неустойка.
Възраженията на ответниците забавеното
изпълнение на дейностите да се дължи на липсата на разработена и функционираща
ИИСДА, което е наложило ръчно въвеждане на данни, са преклудирани. Такива факти
в депозираните отговори на исковата молба никой от ответниците не е твърдял, а
тези факти са настъпили преди изтичане срока за отговор на предявените искове.
Незаявените в срок факти, които са били известни на страните се преклудират и
съдът не следва да ги обсъжда, което в случая означава ответниците да не могат
да релевират възражения, основани на преклудирани факти.
Приетите за възникнали
задължения за заплащане на неустойки се дължат от ответниците солидарно, защото
същите са приели да изпълнят работата общо и между страните не е уговорена
разделност – чл.261, ал.3 ЗЗД, като солидарна отговорност е предвидена и в
сключения между ответниците договор за консорциум.
По отношение на
акцесорните искове, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В конкретния случай, при
положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на неустойка, то няма
основание да се отрече възможността при неизпълнението му на падежа, определен
с оправената от възложителя покана да се търси обезщетение и под формата на
законна лихва в рамките на допустимите от законодателството предели. Доколкото
неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е, че тя съставлява
договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е
уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на
неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на
цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и
независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за
неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието
изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от
неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка – така
решение № 147/16.07.2013 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 1372/2012 г.; решение №
230/13.07.2011 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 1088/2009 г., решение №
73/29.06.2011 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 683/2010 г. и много други.
Задълженията за престиране на
неустойка възникват без срок и за изпадане на задължените по тях лица в забава,
е необходима покана от страна на кредитора, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД. Покана за
заплащане на неустойките е получена от задължените лица на 21.12.2015 г., като
със същата им е предоставен 3-дневен срок за доброволно изпълнение, затова едва
от деня, следващ изтичането му на 28.12.2015 г. е възникнало задължение за заплащане
на законна лихва.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86
ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода,
увеличен с 10 пункта (Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в
сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от 36478 лева – неустойка за
забавено изпълнение на дейността по т.1.15 от договора за периода 29.12.2015 г.
– 11.07.2016 г. възлиза на сумата 1990 лева, изчислено от следващия падежа ден
до деня, предхождащ предявяването на исковата молба, поради което първият акцесорен
иск е основателен и доказан за
сумата 1990 лева и неоснователен за разликата до предявения размер от
2120,88 лева. Обезщетението за забава върху неустойката от 1476 лева възлиза на
сумата 80,52 лева, съответно обуславя основателност на този акцесорен иск до
посочения размер, а за разликата до претендираните 85,77 лева, искът е
неоснователен. Върху неустойката от 5822,83 лева законната лихва възлиза на
сумата 317,65 лева, поради което и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД върху неустойката,
дължима по дейност 1.17 е основателен до този размер и неоснователен за
разликата до предявения размер от 1041,69 лева.
С оглед изхода на спора, право
на разноски се поражда за всяка от страните, съобразно уважената, респ.
отхвърлена част от исковите претенции, съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът доказва извършени
разноски в общ размер от 2925,47 лева, от които 2475,47 лева – внесена държавна
такса и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение. В производството ищеца е
представляван от юрисконсулт, съответно има право на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.78, ал.1, респ. ал.3 вр. ал.8 ГПК. Разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК, действаща към приключване на устните състезания редакция,
предвижда в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона
за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Приложимият
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10000 лева, както в случая, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50
на сто от максимално предвидения размер. Затова при така действащата нормативна
уредба ищецът имат право на юрисконсултско възнаграждение изчислено върху
максималния размер от 450 лева. Така ищецът има право от доказаните разноски да
получи сумата 2231,78 лева, пропорционално на уважената част от предявените
искове. Ответникът „Т.“ ЕАД представя списък на извършените
разноски, който включва единствено заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 3600 лева, но не и внесения депозит за вещо лице в размер на 650 лева,
поради което и в приложение на диспозитивното начало, съдът следва да му
присъди сумата 853,65 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковете -
разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът „И.о.“ АД е представляван от юрисконсулт, но претендира да му се
дължи възнаграждение от 330 лева, поради което и съдът определя върху този размер
релевантните разноски, на които има право този ответник и същите възлизат на
сумата 78,25 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:*** и „И.о.“ АД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:***, да заплатят солидарно на А.М.С., с
адрес: гр. С., бул. “*******, представлявана от министър-председателя Б.Б., на
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата 36478 лева - неустойка за
забавено изпълнение на дейността по т. 1.15 от договор № МС-127 от 20.11.2014 г.
за периода 21.10.2015 г. – 30.11.2015 г., заедно със законната лихва от
предявяването на исковата молба – 12.07.2016 г. до окончателното й погасяване и
сумата 1990 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 29.12.2015
г. – 11.07.2016 г., като отхвърля главния иск за разликата до предявения размер
от 37389,84 лева и акцесорния иск за разликата до предявения размер от 2120,88
лева.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:*** и „И.о.“ АД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:***, да заплатят солидарно на А.М.С., с
адрес: гр. С., бул. “*******, представлявана от министър-председателя Б.Б., на
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата 1476 лева - неустойка за
забавено изпълнение на дейността по т. 1.16 от договор № МС-127 от 20.11.2014 г.
за периода 21.10.2015 г. – 01.12.2015 г., заедно със законната лихва от
предявяването на исковата молба – 12.07.2016 г. до окончателното й погасяване и
сумата 80,52 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
29.12.2015 г. – 11.07.2016 г., като отхвърля главния иск за разликата до
предявения размер от 1512 лева и акцесорния иск за разликата до предявения
размер от 85,77 лева.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:*** и „И.о.“ АД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:***, да заплатят солидарно на А.М.С., с
адрес: гр. С., бул. “*******, представлявана от министър-председателя Б.Б., на
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата 5822,83 лева - неустойка
за забавено изпълнение на дейността по т. 1.17 от договор № МС-127 от
20.11.2014 г. за периода 21.10.2015 г. – 02.11.2015 г., заедно със законната
лихва от предявяването на исковата молба – 12.07.2016 г. до окончателното й
погасяване и сумата 317,65 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 29.12.2015 г. – 11.07.2016 г., като отхвърля главния иск за разликата
до предявения размер от 18364,31 лева и акцесорния иск за разликата до
предявения размер от 1041,69 лева.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:*** и „И.О.“ АД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:***, да заплатят на А.М.С., с адрес: гр. С.,
бул. “*******, представлявана от министър-председателя Б.Б., на основание
чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, сумата 2231,78 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА А.М.С., с адрес: гр. С.,
бул. “*******, представлявана от министър-председателя Б.Б., да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
853,65 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.М.С., с адрес: гр. С.,
бул. “*******, представлявана от министър-председателя Б.Б., да заплати на „И.О.“
АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, сумата 78,25 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: