№ 33488
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110168990 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Н. Н. Н.ова срещу "..............." ЕООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на потребителски кредит № ............ от 13.02.2023 г., евентуално
съединен с иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД и предл. 2, вр. чл. 143 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от последния, предвиждаща сключването на
договор за гаранция за обезпечаване на договора за кредит кумулативно обективно
съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5 лева – частична претенция от общо дължимата от 177,72 лева, представляваща
недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор/клаузата на чл. 5 от
договора под формата на такса, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата Н. Н. Н.ова твърди, че на 13.02.2023 г. между нея, в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор по реда на ЗПФУР е
сключен договор № ............ за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на
Н.ова е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 600 лева. Посочва се, че по
силата на договора ищцата следвало да върне на „...............“ ЕООД сума в общ размер от
620,28, включваща главницата – предоставената заемна сума и договорна лихва в размер от
20,28 лева в срок от 30 дни, при посочен ГПР по договора в размер от 49,85 %. Сочи, че
съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя
следва да бъде обезпечено от трето за процеса лице – „...............“ чрез сключване на договор
за гаранция с последното и срещу заплащането от възнаграждение. Посочва се, че от страна
на ищцата не е сключван договор за предоставяне на гаранция. Изтъква се, че на основание
клаузата на чл. 5 от договора за кредит на Н.ова била начислена като дължима такса в размер
от 177,52 лева, която същата заплатила на ответното дружество, както и погасила изцяло
задълженията си по кредита. С исковата молба ищцата оспорва действителността на
договора за потребителски кредит с твърдения, че дължимите вноски по договора за
поръчителство са останали непосочени в договора за кредит, а в Общите условия не е
посочено, че сключването на договор за поръчителство е задължително условие за
предоставяне на кредита. Сочи се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с
обикновен електронен подпис, поради което в случая липсва съгласие. Сочи се наличието на
противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е
1
отразена единствено абсолютната стойност на ГПР, но не и конкретните компонентни, които
са включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство реално не е взето предвид
при определяне на ГПР, въпреки че събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита. В случай на включването на този разход като компонент на ГПР, то
размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя недействителността на договора. Ищцата намира, че последица от неспазване на
тези законови изисквания е недействителност на договора за кредит в неговата цялост на
основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност Н.ова излага твърдения за
недействителност на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща задължение за
кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора чрез
сключване на договор за гаранция като условие за отпускане на кредита. Намира тази клауза
е неравноправна по см. на чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като съдържа уговорка във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните и задължава потребителя да заплати необосновано
висока такса при неизпълнение на свое задължение, срещу която реално не получава услуга.
Наред с това се посочва, че с включването на таксата, начислена на основание тази
договорна клауза ГПР по договора става по-висок от пет пъти в размер на законната лихва
по просрочени задължения. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от
търсената защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а в
условията на евентуалност - в случай на извод, че договорът е действителен – за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия, както и за връщане на сумата от 5
лева – част от сумата от 177,72 лева – недължимо платена сума при изначална липса на
основание за това – на основание на недействителния договор за кредит под формата на
такса. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „...............“
ЕООД, чрез пълномощника си адв. Е.Ц., оспорва исковите претенции като неоснователни.
Посочва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1137558, по
силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата паричен заем в размер на
сумата от 3000 лева, която да бъде варната, заедно с договорна лихва с еднократно плащане.
Поддържа, че с клаузата на чл. 3 от договора ищцата е поела задължение за връщане на
заемната сума с възнаградителна лихва в размер от 600 лева, при ГПР в размер на 49,85 %.
Излага, че договорът е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ чрез подаване от
ищцата на елоктронно искане за отпускане на кредит на интернет страницата на „..............“
ЕООД с избрани от нея параметри на кредита, в частност предпочитаното обезпечение. В
отговора са поддържа, че след извършена оценка на кредитоспособността на лицето,
искането за кредит е било одобрено от дружеството – кредитор, на ищцата е предоставена
на електронен адрес преддоговорна информация под формата на СЕФ, заедно с проекти на
договора за кредит, Общи условия. Посочва се, че договорът е сключен след изпращане от
ищцата на кратко текстово съобщение по телефон – смс, че е съгласен да сключи договора
при предложените условия. Ответното дружество оспорва да е налице нарушение на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК с довод, че лихвеният процент и
ГПР, посочени в СЕФ са впоследствие възпроизведени в договора за кредит. Формирането
на ГПР е нормативно и императивно установено съгласно изрична формула в приложение №
1 към ЗПК, чието включване в договора не е необходимо, а единствено вписване на
изчисления според тези правила ГПР. „..............“ ЕООД оспорва сключването на договор за
поръчителство с „...............“ да е условие за отпускане на кредита или да увеличава
възможностите за опускането му, тъй като ищцата Н.ова е имала възможност да обезпечи
кредита по различни начини. Възнаграждението по договора за гаранция, сключен с трето
лице не представлява разход, участващ при формиране на ГПР по договора за кредит, още
повече, че се касае за услуга, която няма задължителен характер. Оспорва се твърдението на
2
ищеца сключването на договора за гаранция да е насочено единствено към начисляване на
допълнителни разходи по кредита, тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК право на
кредитора е да изисква предоставяне на обезпечение от кредитополучателя. Посочва се, че
ищцата е била уведомена за това задължение преди сключване на договора и е имал
възможност за свободна преценка дали има възможност да изпълни това изискване. Наред с
това, посочения в процесния договор ГПР е в съответствие с изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, доколкото не надвишава петкратния размер на законната лихва за просрочени
задължения. С тези доводи „...............“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка на редовността на
исковата молба и допустимостта на предявените със същата искания, счита, че на ищцата
следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК за уточняване на твърденията
си като посочи дали наред с искането за прогласяване недействителността на процесния
договор на основание противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и заобикаляне
изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК въвежда като основание на претенцията си и нищожност
на договора поради липсата на съгласие, изразяваща се в неподписване на договора за
кредит от ищцата (с оглед изложените противоречиви твърдения в обстоятелствената част
на исковата молба – за сключен договор на 13.02.2023 г. и едновременно с това за
неподписването му от ищцата).
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и по чл. 26, ал.
4, вр. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за потребителски кредит от 13.02.2023 г., неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, както и наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение
за кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез сключване на договор за
гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на гаранта, респ. начисляване
на такса в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази договорна
клауза.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, в частност на
конкретно и ясно посочен ГПР по договора; че оспорената клауза не поражда задължение за
насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано
високо обезщетение и индивидуалното й уговаряне.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума под формата на такса, начислена на
основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищцата за задължаване на ответното дружество по реда на чл. 190, ал. 1
ГПК да представи описани документи, като относимо към предмета на спора и необходимо
3
за правилното му изясняване следва да бъде уважено в частта относно предоставяне на
Стандартен европейски формуляр, а в останалата част следва да бъде оставено без уважение,
предвид твърденията на ответника за липсата на изготвен погасителен план към договора и
с оглед вече представения от ищцата препис от договора за кредит, респ. доколкото се касае
за документи, които да бъдат изготвени (справки, разписки, извадки от счетоводни книги), а
не за съществуващи такива.
Като относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, следва да бъде уважено искането на
ищцата за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, като при отговор на въпроса относно определяне на ГПР по
договора вещото лице да посочи какъв е договорният размер и какъв би бил размерът в
случай, че при изчисляването му бъде взето предвид и вземането в размер на сумата от
177,72 лева – такса по чл. 5 от договора.
Като неотносими – предвид общото им формулиране, към предмета на спора, следва да
бъдат оставени без уважение исканията на ищцата за издаване на съдебни удостоверения за
пред БНБ, за пред „Изипей“ АД, „Пейнетикс“ АД, „Интеркапитал Груп“ АД, „Юробанк
България“ АД и „Банка ДСК“ АД, тъй като касаят обща информация за сключени договори
между страните, за принципно извършени плащания, а не относно процесния договор за
кредит. От друга страна въпросът относно заплатените суми от ищцата по този договор и
тяхното счетоводно отчитане от ответника ще бъде изследван от вещото лице по
допуснатата по искане на ищцата съдебносчетоводна експертиза.
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането на ответника за
допускане на СТЕ по въпросите, формулирани в отговора на исковата молба, като на ищцата
бъде указано да уточни дали оспорва обстоятелствата, за чието установяване се отправя
доказателственото искане.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение, с писмена молба да: 1). уточни твърденията си като посочи дали
наред с искането за прогласяване недействителността на процесния договор на основание
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и заобикаляне изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК
въвежда като основание на претенцията си и нищожност на договора поради липсата на
съгласие, изразяваща се в неподписване на договора за кредит от ищцата, както и да 2).
заяви дали оспорва предоставянето от ответното дружество – по електронен път и преди
сключване на процесния договор за кредит на стандартен европейски формуляр, договор за
потребителски кредит и Общи условия, последните съответстващи по съдържание на
приложените към отговора на исковата молба, като й УКАЗВА, че при липсата на отговор в
указания срок съдът ще приеме, че не се оспорва действителността на договора поради
липсата на съгласие, респ., че посочените обстоятелства не се оспорват.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата– с
препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
4
ДОПУСКА по искане на ищцата изслушване на съдебносчетоводна като вещото лице,
въз основа на материалите по делото и след проверка в счетоводството на ответното
дружество отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, като при отговор на
въпроса относно определяне на ГПР по договора вещото лице да посочи какъв е
договорният размер и какъв би бил размерът в случай, че при изчисляването му бъде взето
предвид и вземането в размер на сумата от 177,72 лева – такса по чл. 5 от договора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „..............“ ЕООД в
двуседмичен срок от съобщението да представи по делото заверен препис от Стандартен
европейски формуляр във връзка с процесния договор за потребителски кредит № ............
от 13.02.2023 г., като му УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне на същия в
указания срок и на основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за
установени обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на посоченото
доказателство, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за издаване на съдебни
удостоверения, формулирани в т. IV – IX от исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответника за допускане изслушване на СТЕ
до постъпване на уточнение от ищцата, респ. изтичане на срока за това.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6