Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 10 февруари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйския районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на 05.02.2020г. /пети февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:
Председател: Цветанчо Трифонов
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гр.д. № 1165 по описа за 2019г. на РС – Козлодуй и за да се произнесе взе предвид следното.
Правното
основание на иска ечл.124, ал.1, във връзка с
чл.439, ал.1 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на М.Ц.Д., с ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „АПС БЕТА България” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление:***, с която се иска да се приеме за установено, че
ищцата не дължи изпълнение на вземането, за което е образувано изпълнително
дело № 459/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 722 Георги Борисов с район на
действие Окръжен съд – Враца, за сумата
от 166,44 лв. главница за парично
вземане за облигационно задължение, неустойка за забава в размер на 35,48
лева за периода от 15.07.2008г. до
23.03.2010г., законната лихва от подаване на заявлението - 09.07.2010г. до
изплащане на вземането, сумата от 25,00
лева за държавна такса и 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 668/2010 г. по
описа на РС – Козлодуй, поради факти, настъпили след издаване на заповедта за
изпълнение, съставляваща изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност.
Ищецът
твърди, че е длъжник, а ответникът – взискател по изпълнително дело №
459/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 722 Георги Борисов при ОС – Враца.
Посочва в исковата молба, че
изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
668/2010 г. по описа на РС – Козлодуй за заплащане на суми от ищеца М.Д. на
„АПС БЕТА България” ООД.
Ищецът твърди
още, че покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
09.04.2013 г. Справки, от различни държавни органи с оглед проучване на
имущественото състояние на длъжника, са извършвани от съдебния
изпълнител. Със запорно съобщение с изх.№ 5448/18.03.2013г. е бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника от „Комунална
дейност“, гр.Козлодуй. Този запор обаче не бил изпълняван, което било видно от
отговора на предприятието до ЧСИ Георги Борисов на л.16 от ИД № 718/2013г., тъй
като е бил изпълняван предходен запор. С молба от 23.08.2016г. взискателят е
поискал извършването на изпълнителни действия – отново налагане на запор
върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника /л.21 от ИД
№718/2013г./ С постановление от 11.05.2018 г. ЧСИ Георги Борисов на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратил изпълнителното производство.
Ответното дружество, правоприемник на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, въз основа на
същия изпълнителен лист е предявило молба за образуване на ново изпълнително
производство като е било образувано ИД № 459/2018г. при ЧСИ Георги Борисов. Със
запорни съобщения на 03.07.2018г. са били наложени два запора върху вземанията
на длъжника от „ОББ“АД и „УниКредит Булбанк“ АД – /л.21 и л.22 от ИД
459/2018г./ Със запорно съобщение с изх.№ 15633/13.08.2018г. до „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /л.16
от ИД 459/2018г./ Други изпълнителни действия освен изброените не са
извършвани. Ищецът счита, че по отношение на вземането по изпълнителния лист,
предмет на настоящия иск, започналата да тече от падежа на вземането
погасителна давност не се е прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410
от ГПК на 09.07.2010г. Счита, че давността се е прекъснала с налагането на
първия запор по ИД №718/2013г. на 18.03.2013г. - лист 10 от
изпълнителното дело. Тъй като ИД 718/2013г. е перемптирано на 18.03.2015г.,
т.е. две години след последното изпълнително действие /запорът от
18.03.2013г./, то всички последващи действия, извършвани след 18.03.2015г.
нямат правно действие. До образуването на новото ИД №459/2018г. с молба от
22.06.2018г. петгодишната давност, започнала да тече от 18.03.2013г. вече е
била изтекла на 18.03.2018г., т.е. преди образуването но ИД №459/2018г.
Ищецът моли
за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на
ответника изпълнение на вземането – предмет на изпълнителното дело за сумата от 166,44 лв. главница за парично вземане за облигационно
задължение, неустойка за забава в размер на 35,48 лева за периода от 15.07.2008г. до 23.03.2010г.,
законната лихва от подаване на заявлението - 09.07.2010г. до изплащане на
вземането, сумата от 25,00 лева за
държавна такса и 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 668/2010 г. по
описа на РС – Козлодуй и образувано изпълнително дело № 459/2018г. по описа на
ЧСИ с рег.№ 722 Георги Борисов при Окръжен съд – Враца. Моли да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски. Към исковата молба представя
писмени доказателства – препис от ИД №718/2013г. по описа на ЧСИ с рег. № 722
Георги Борисов, с район на действие ОС – Враца - от л. 1 до л.44 и препис от ИД
№ 459/2018г. по описа на ЧСИ с рег. № 722 Георги Борисов, с район на действие
ОС – Враца- от л.1 до л.38.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се
представлява в проведеното съдебно заседание и не е дал становище по предявения
иск.
В проведеното
открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе предвид
приложимото право, намери за установено следното.
Налице са
кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение против ответника. Исковата молба е
връчена на служител на ответника при условията на чл.50, ал.3, вр. ал.1 ГПК,
ведно с разпореждането на съда по чл.131, ал.1 ГПК, в което са му указани
последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен срок и
неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 05.02.2020 г. открито
съдебно заседание, ответникът е редовно призован по реда на чл.50, ал.3, вр.
ал.1 ГПК, не изпраща представител, не се представлява от пълномощник и не е
заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител.
Предявеният
иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
относно времето на издаване на изпълнителния титул, образуване на
изпълнителното дело и изброените
изпълнителни действия. Приложените към исковата молба външно редовни писмени
доказателства – двете изпълнителни дела в цялост, подкрепят и не разколебават
изложените от ищеца обстоятелства.
С оглед
наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което предявеният от М.Ц.Д. против „АПС БЕТА
България”ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК
да бъде уважен.
С оглед този
изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени сторените разноски. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства да са направени разноски от 50 лв. за държавна такса,
поради което тази сума му се следва за заплащане от ответника.
На основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата при осъждане на
ответника „АПС БЕТА България” ООД да заплати разноските по делото, следва да
се определи адвокатско възнаграждение в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и ответното дружество да бъде осъдено да го заплати на
процесуалния представител на ищеца.
На основание
чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Водим от
горното и на основание чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по
отношение на „АПС БЕТА България” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:***, представлявано само заедно от управителите Павел
Розсипaл и Джозеф Мартинак, че М.Ц.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, не
дължи на „АПС БЕТА България” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Павел Розсипaл и Джозеф Мартинак, сумата от
166,44 лв. /сто шестдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ главница
за парично вземане за облигационно задължение, неустойка за забава в размер на
35,48 лева /тридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ за периода от
15.07.2008г. до 23.03.2010г., законната лихва от подаване на заявлението -
09.07.2010г. до изплащане на вземането, сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева
за държавна такса и 100,00 /сто/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №
668/2010 г. по описа на РС – Козлодуй и образувано изпълнително дело №
459/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 722 Георги Борисов с район на действие
Окръжен съд – Враца, като погасени по давност.
Обезсилва издадения по ч.гр.дело №
668/2010 г. по описа на РС - Козлодуй изпълнителен лист;
Осъжда „АПС БЕТА България” ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителите Павел Розсипaл и Джозеф Мартинак, да заплати на М.Ц.Д., с
ЕГН **********, сумата от 50
лв. /петдесет лева/, представляваща направени разноски за държавна такса.
Осъжда „АПС БЕТА България” ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителите Павел Розсипaл и Джозеф Мартинак, да заплати на адв.Е.Ю.О.,***,
на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
Районен съдия: