МОТИВИ към НОХД №412/2009
г.:
Обвинението е
против подсъдимия И.П.Б. *** за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Подсъдимият
се обвинява за това, че през м. август 1998 г.
в с.И., самоволно, не по установения от закона ред, без да
притежава издадено строително разрешение, без да му е дадена строителна линия и
в нарушение на определената строителна линия с протокол №3 от 05.08.1998г. е
осъществил едно оспорвано от РПК „М.”-П., представлявано от председателката З. П. П., едно свое
предполагаемо право, като е изградил ограда с дължина от 29.00 линейни метра
между двата имота, от оградна мрежа и метални платна върху колове, навлизайки в
чужда собственост от към лицето с 1.80 метра и от към дъното с 0.60 метра,
представляващо площ от 35.00
кв. метра на стойност от 262 500 неденоминирани
лева и случая е немаловажен.
При
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от
НПК подсъдимият И.Б. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава
изцяло фактите, изложени в обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
РПК ”М.” гр.П.
притежавала различни търговски обекти, чрез които
осъществява дейността си. Такъв търговски обект кооперацията притежавала и в с.И.
обл.П., за което имали нотариален акт.
Обектът
бил
разположен в недвижим имот парцел ІІ в кв.24 по плана на селото, състоящ се от
дворно място от 1 256 кв.м. и построените в него масивна едноетажна сграда
с площ от 108 кв.м. и 2/3 ид.ч. от масивна двуетажна сграда с площ от 236
кв.м., представляваща магазин на кооперацията. От източната страна имотът на
кооперацията граничил с имот, собственост на подсъдимия И.П.Б..
През годините между кооперацията и Б. се подържали добри междусъседски
отношения, като между двата имота нямало поставена ограда. През лятото на 1998 г.
ръководството на кооперацията решило да постави ограда между двата имота. За
целта, спазвайки законоустановения ред, на основание чл.57 от ЗУТСУ /отм/,
който е действал към момента кооперацията се снабдила с Разрешени е за строеж №
444 от 05.08.1998 г., издадено от гл.
архитект на Община П.. След издаването на
разрешението за строеж и представяне на останалите необходими документи от кооперацията
подали молба в Община П. на основание чл. 231
ал.1 от ППЗТСУ/отм./ да им бъде определена строителна линия.
На 05.08.1998 г.
свидетелката С.С. в качеството си на длъжностно лице - специалист
от техническата служба при Община П., отговаряща за с.И.
пристигнала на място. След като се запознала с представените й документи, в
присъствието на свидетелката Е.Т. и подсъдимия И.Б., С.
определила строителната линия, която минавала по границата на двата имота. За
извършеното действие бил съставен и Протокол №3
от 05.08.1998 г. По границата били набити дървени колчета,
които я фиксирали. От така определената граница и строителна линия, се
установило, че в имота на РПК ”М.” има множество вещи собственост на подсъдимия Б..
Още на място при определяне на строителната линия подсъдимият Б. не
се съгласил с определената граница и възникнал спор. Свидетелката С.
обяснила на Б., че ако не е съгласен следва да обжалва по съдебен ред
определената граница между двата имота. През
следващите дни на месец август 1998 г. подсъдимият Б.,
без да притежава разрешение за строеж и без да му е определена строителна линия
и в нарушение на определената строителна линия за ограда поставил
ограда между двата имота. Изградената ограда е с дължина от 29.00 линейни метра,
състояща се от оградна мрежа и метални платна върху колове. Оградата е навлязла
в имота на РПК „М.” от към лицето с 1.80 метра и от към
дъното с 0.60 метра,
като е завзета площ от 35.00
кв. метра.
От РПК „М.”
веднага са подали жалба в Кметство с.И. за
извършените самоуправни действия от подсъдимия Б.. С
писмо Изх. №273/10.03.1999 г., подписано от кмета и
техника на селото, подсъдимият бил предупреден да се
съобрази с дадената линия с Протокол №3/05.08.1998 г. и да
премести изградената от него ограда. Въпреки това Б. не се е съобразил с
направеното предупреждение. Поради бездействието
на Б. от РПК„М.” била подадена и молба Вх.
№2081/99 г. в РП П..
В хода на предварителната проверка подсъдимият бил предупреден
с протокол по ЗМВР да извести оградата съгласно определената линия между двата
имота. В дадените обяснения пред свидетеля Н.Д.-*** подсъдимият отказал да
премести оградата, твърдейки, че където е оградата там е границата между имотите.
Подсъдимият не е представил документи в подкрепа на твърденията си.
По делото е
извършена и приета Съдебна комплексна експертиза – техническа
експертиза и експертиза за оценка на имот. От заключението на вещото лице е
видно, че поставената от подсъдимия Б. ограда между двата имота е
с дължина от 29.00 линейни метра, изградена от оградна мрежа и метални платна
върху колове. Експертизата е констатирала, че оградата навлиза в имота на
кооперацията от към лицето с 1.80
метра, а от към дъното с 0.60 метра, като е
присъединената площ към имота на обвиняемия от 35.00 кв. метра.
Стойността на присъединената площ към месец август 1998г. е възлизала на
262 500 неденоминирани лева. Експертизата също е установила, че към
настоящия момент стойността на тази площ възлиза на 1 400 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието
на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите З. П., Е.Т., С.С., Н.Д., заключението на техническата експертиза, както
и писмените доказателства приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.П.Б. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на чл.323, ал.1 от НК,
като през м. август 1998 г.
в с.И., самоволно, не по установения от закона ред, без да
притежава издадено строително разрешение, без да му е дадена строителна линия и
в нарушение на определената строителна линия с протокол №3 от 05.08.1998 г.
е осъществил едно оспорвано от РПК „М.”-П., представлявано от председателката З. П. П., едно свое
предполагаемо право, като е изградил ограда с дължина от 29.00 линейни метра
между двата имота, от оградна мрежа и метални платна върху колове, навлизайки в
чужда собственост от към лицето с 1.80 метра и от към дъното с 0.60 метра,
представляващо площ от 35.00
кв. метра на стойност от 262 500 неденоминирани
лева и случая е немаловажен.
В
случая се касае до самоволно, не по установения ред, осъществяване от страна на
подсъдимия предполагаемо право на собственост върху част от 35 кв.м от имат
собственост на РПК „М.” и правото на ползване върху него, с построяване на
ограда, което пострадалото ю.л., представлявано от председателя на кооперацията
свидетелка З. П. е оспорвала, като законен собственик на имота. Действията на
подсъдимия са се изразили във възпрепятстване на кооперацията да ползва тази
част от имота и осъществяване на владение, като свое на чрез построяването на
оградата. Като е възпрепятствал достъпа на кооперацията до собствения им имот,
след установяване на владение върху част от него през 1998 г., подсъдимият от
обективна страна и субективна страна е внесъл промяна в съществуващото
фактическо положение.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си - действал е при пряк умисъл.
Обществената опасност на престъплението „самоуправство”, съдът прие за не
много висока. Същото е кодифицирано в Глава
десета „Престъпления против реда общественото спокойствие” на НПК. Обектът на тези престъпления са обществените отношения
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот, в чиято основа
стои установения законов и нравствен ред.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е
висока, като се има предвид начина и продължителността на извършване на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Б. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните
данни на същия, които са неутрални.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало
/същият е реабилитиран/, направените самопризнания и продължителния период
изминал от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, а
като отегчаващи вината-продължителния период на осъществяване на деянието.
Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК –
личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия И.П.Б. за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, при съобразяване на
разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, а именно ГЛОБА в
размер на 70 лева, платими в полза
на държавата.
При
определяне размера на наказанието, съдът взе предвид семейното и имотното
състояние на дееца и неговата висока възраст.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.Б. да заплати
направените по делото разноски в размер на 135 лева, платими в полза на
държавата, по сметка на съдебната власт.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: