№ 3692
гр. *, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20223110106062
по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „*“ С.А., *, рег. № *
чрез „* С.А.“, клон *, ЕИК *, срещу В. М., с настоящ адрес: гр. *, обл. *, ул.
„*“ № *, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане на
установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед №
6458/15.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 5829/2021 г. по описа на Районен съд – *, 50 с-в, за
следните парични вземания: сумата от 587,97 лв., представляваща дължима
изискуема главница по договор за потребителски кредит №* от 14.03.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда
– 01.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от
90,85 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 01.11.2020 г. до 09.04.2021 г., както и сумата от 52,31 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.12.2020 г. до
16.10.2021 г.
Ищецът твърди, че на 14.03.2020 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит №* от 14.03.2020 г., за закупуване на стоки и услуги на
изплащане за срок от 24 месеца , т.е. 01.04.2022 г., платим на вноски,
съгласно погасителен план. Сочи се, че въз основа на индивидуален кредитен
профил на ответника е определен годишен процент на разходите . Твърди се,
че възнаградителната лихва се формира съобразно приложените ГПР от 40,93
% и ГПЛ от 34,84 %. Предвид забава в плащането на дължимите суми по
договора, намира, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Сочи се, че ответникът е преустановил плащанията на
1
01.11.2020 г., към която дата били заплатени само 6 броя погасителни вноски.
Позовавайки се на чл. 3 от 3 от договора, твърди, че задължението е станало
предсрочно изискуемо, за което до длъжника било изпратено уведомление на
09.04.2021 г. Неплащането на сумите по договора инвокирало интереса от
търсената съдебна защита. Претендира и заплащане на лихва за забава.
Издадената заповед за изпълнение в полза на ищеца била връчена при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което и предявява иск за
установяване на вземането по заповедта за изпълнение.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез особен представител, с който се оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Намира, че от представените
доказателства не се установява настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането на ищеца, тъй като поканата не била получена от ответника. Счита
се, че ГПР и ГЛП са прекомерни и нищожни - не отговарят на ЗПК, както и че
противоречат на добрите нрави. Моли се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 6458/15.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5829/2021 г. по описа на Районен съд –
*, 50 с-в, е разпоредено длъжникът В. М. да заплати сумата от сумата от
587,97 лв., представляваща дължима изискуема главница по договор за
потребителски кредит №* от 14.03.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 01.11.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 90,85 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.11.2020 г. до 09.04.2021 г., както и сумата от 52,31 лв., представляваща.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск в
едномесечен срок.
С доклада по делото на основание чл. 146 от ГПК е прието за безспорно
между страните че на 14.03.2020 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит №* от 14.03.2020 г., за закупуване на стоки и услуги на
изплащане за срок от 24 месеца , т.е. 01.04.2022 г., платим на вноски,
съгласно погасителен план.
Видно от уговорено в чл. 3 от договора е, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на
вземането разноски. Посочено е, че при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо.
2
Съгласно договор за потребителски кредит №* от 14.03.2020 г.,
възнаградителната лихва се формира съобразно приложените ГПР от 40,93 %
и ГПЛ от 34,84 %.
Представени са по делото обратни разписки за невръчени съобщения, на
които е удостоверено, че пратката не е потърсена от получателя.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено и от
което се установява, че процесният кредит по Договор №* от 14.03.2020г„
подписан между „*" и В. Щсайелян, ЕГН********** за закупуване на стоки и
услуги е усвоен с покупката на стока от „* * "ЕАД в размер на 599,00 лв.
Съгласно заключението към 01.11.2021г. задълженията на ответника по
погасителен план възлизат на 745.77 лв. в т.ч. 587,97 лв. просрочена главница
и 157,80 лв. просрочена възнаградителна лихва, а мораторната лихва върху
587,97 лв. просрочена главица от 01.12.2020г. до 01.11.2021г. е в размер на
54,88 лв. Към 01.11.2021г. претендишните задължения на ответника възлизат
на 678.82 лв. общо в т.ч. 587,97 лв. просрочена главница и 90,85 лв.
просрочена възнаградителна лихва по погасителен план за периода от
01.11.2020г. до 01.04.2021г. включително, а мораторната лихва върху 587,97
лв. просрочена главица от 01.12.2020г. до 01.11.2021г. е в размер на 54,88 лв.
Към датата на заключението претендираните задължения на ответника
възлизат на 678.82 лв. общо, в т.ч. 587,97 лв. просрочена главница и 90,85 лв.
възнаградителна лихва по погасителен план за периода от 01.11.2020г. до
01.04.2021г. включително, а мораторната лихва върху 587,97 лв. просрочена
главица от 01.12.2020г. до 11.10.2023г. е в размер на 180,13 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното ч. гр. д. № 5829/20201 г. по описа на Районен съд – *, 50 с-в, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето
му за ищеца.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: че ответникът е
усвоил предоставения кредитен ресурс, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора за възникване на правото да обяви предсрочната
изискуемост на кредита, размера на вземанията си по пера, включително
поставяне в забава плащането на процесните суми.
От ангажираните по делото доказателства, в т.ч. приетата и неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че вземането,
3
произтича от сключен между ответника и „*” ЕАД договор за потребителски
заем по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да
предостави на заемополучателя кредит за закупуване на стоки и услуги в
размер на 599лв., която следвало да бъде върната, ведно с уговорената лихва в
срок до 01.02.2022 г. на 24 месечни вноски; че е договорена лихва - ГПР от
40,93 % и ГПЛ от 34,84 %.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
погасителни вноски съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото и не се оспорва от ответната страна.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
на кредита при условията на чл. 3 от договора, а именно при допусната забава
в плащанията на две месечни вноски.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд. В мотивите на Тълкувателно решение №
8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени
съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват“. Прието е, че при
преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено
материалноправното положение към деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска,
поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ
установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1
ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като
моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът
на приключване на съдебното дирене в исковия процес. При предявен
осъдителен иск по общия ред с твърдение в исковата молба за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна
изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на заповедното производство,
продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал.
1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.
Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен
4
осъдителен иск за вземането по общия ред. Тълкувателно решение№ 8 от
02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС не разглежда
хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода
на исковото производство. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем
може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по
реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение
към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото
производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без
значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде
установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на
вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. В този смисъл решение
№ 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на 2 ТО, решение № 193 от
10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на 2 ТО; решение № 147 от 26.01.2021 г.
по т. д. № 2256/2019 г. на 2 ТО.С решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д.
№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
С оглед гореизложените мотиви, в настоящия случай с оглед събраните
по делото доказателства и съдържащото се изявление в исковата молба,
следва изводът, че предсрочната изискуемост на кредита се счита обявена с
връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител
на 12.01.2023 г. /лист 62 от делото/. Защитата, която се осъществява от
назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена
фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва
5
широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо
изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява
и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е надлежно извършено чрез връчване на
исковата молба на особения представител. В този смисъл решение №
198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на първо т.о. на ВКС.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е
обявена в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК,
с връчване на препис от исковата молба и при съобразяване липсата на
извършени плащания от страна на ответника и на приетото по делото
заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза, което съдът цени
като компетентно изготвено, следва изводът за основателност на исковата
претенция за претендираната главница и договорна лихва.
Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се дължи законна лихва. В този
смисъл са разясненията на тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС. Предвид достигнатите изводи от страна на съда, че предсрочната
изискуемост е обявена в хода на процеса с връчване на препис от исковата
молба на 12.01.2023 г., следва изводът, че същата е дължима до края на
договора, но предвид недопустимостта съдът да се произнася извън заявените
от ищеца рамки, следва изводът, че претендирана договорна лихва следва да
се уважи в заявения размер за процесния период от 01.11.2020-09.04.2021 г.
Върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
нищожност на клаузата за заплащане на договорна лихва.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от 23.07.2014 г. годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република *. За страните няма
пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане
на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС №
72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва.
В случая, уговореният лихвен процент и годишен процент на разходите
от 40,93 %, съответно от 34,84 %, са в съответствие с разпоредбата на чл. 19
ЗПК и не надвишават този размер (петкратния размер на законната лихва от
10%). При потребителски заем за сума от 599лв., със сравнително кратък срок
на ползване от 24 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер от 40,93 % е съизмеримо с разходите, които прави
заемодателят, както и с риска, който носи, както и с размера на очакваната от
сделката печалба.
6
По изложените съображения основанието за дължимостта на
възнаградителна лихва съдът приема за доказано.
Съобразно достигнатите изводи, че предсрочната изискуемост настъпва
в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК с връчване на
исковата молба и заключението на вещото лице, че липсва плащане от страна
на ответника като същият е закъснял с плащането, следва изводът, че същият
е в забава, поради което дължи обезщетение за забава.
По изложените съображения претендираното обезщетение за забава
следва да се уважи в заявения размер за процесния период сумата от
52,31лева – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за
периода от 01.12.2020 г. до 16.10.2021 г.
Съдът като съобрази заключението на приетата и неоспорена по
делото съдебно-счетоводна експертиза и ангажираните по делото
доказателства намира, че ответната страна дължи сумата от 587,97 лв.,
представляваща дължима изискуема главница по договор за потребителски
кредит №* от 14.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване заявлението в съда – 01.11.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 90,85 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.11.2020 г. до 09.04.2021 г.,
както и сумата от 52,31 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 01.12.2020 г. до 16.10.2021 г. Доказателства за погасяване на
претендираните парични притезания не са ангажирани от ответната страна,
поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лева или общо 75лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за заплатена
държавна такса в размер на 125 лева, депозит за вещо лице в размер на 200
лева, депозит за особен представител в размер на 400лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.
25, ал.1 от Наредбата за правна помощ, или общо сумата от 825 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че В. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. *, обл. *, ул. „*“ № *, дължи на „*“ С.А., *,
рег. № * чрез „* С.А.“, клон *, ЕИК *, сумите, както следва: сумата от 587,97
лв., представляваща дължима изискуема главница по договор за
потребителски кредит №* от 14.03.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 01.11.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 90,85 лв.,
7
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.11.2020 г. до 09.04.2021 г., както и сумата от 52,31 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 01.12.2020 г. до 16.10.2021 г., за
което вземане е издадена Заповед № 6458/15.11.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5829/2021 г. по
описа на Районен съд – *, 50 с-в, на основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК вр чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, обл. *, ул. „*“
№ *, да заплати „*“ С.А., *, рег. № * чрез „* С.А.“, клон *, ЕИК *, сумата от
75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 825 лева /осемстотин двадесет и
пет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8