№ 1083
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря E.П.И.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110207125 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на шести юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.И. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 7125 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на фирма срещу наказателно постановление /НП/
№542720-F554892 от 19.10.2020 г. на заместник директор в ТД на НАП - София, с
което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно, като излага
доводи за маловажност на случая.
1
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател поддържа жалбата
чрез своя процесуален представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 19.06.2020 г. Д.М. – инспектор по приходите в НАП, след извършена
проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС в отсъствие на
представител на нарушителя и в присъствие на двама свидетели. При връчване на
АУАН на представител на нарушителя, същият го подписал без възражение. В
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения.
Въз основа на АУАН на 19.10.2020 г. П.П. – заместник директор на ТД на НАП
София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал.
2 от ЗДДС и представените на ИД на НАП. Формата и съдържанието им обаче не
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Липсва посочване на
конкретна дата, на която според АНО е извършено описаното в АУАН и НП
нарушение. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на
наказателното постановление, като тази неяснота не само ограничава правото на
защита на лицето, посочено като нарушител, но и възпрепятства преценката на
проверяващата инстанция за приложимото право и за това дали са спазени сроковете
по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН и НП.
На следващо място дори да се приеме, че времето на извършване на
нарушението, макар и останало неопределено от АНО, е определяемо на база
посочената разпоредба на чл. 125 от ЗДДС, то АУАН би бил издаден в нарушение на
посочените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН срокове, съгласно която не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две
години. Описаното в АУАН и в НП нарушение се състои в неотразяване на издаден
данъчен документ - фактура, в дневника за продажбите за данъчния период, през който
е издадена – март 2018 г. На основание чл. 125 от ЗДДС регистрираното лице по този
закон следва да подаде справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС (дневник за продажбите и дневник за покупките), както и
отчетни регистри за съответния данъчен период до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. т.е. до 16.04.2018 г. (доколкото
14.04.2018 г. е събота), жалбоподателят е следвало да подаде дневник за продажбите за
2
м. март 2018 г., в който да е отразена посочената в АУАН фактура. След като в АУАН
и НП се твърди, че не е сторил това, жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение на 17.04.2018 г., а актът за установяване на нарушението е
съставен едва 19.06.2018 г., повече от две години след извършване на нарушението,
поради което не е следвало да се образува административнонаказателно производство,
респективно същото е следвало да бъде прекратено, което не е било сторено от
административнонаказващия орган, в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на НП.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка, настоящата
инстанция ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното
приложение на материалния закон фактическа обстановка.
фирма издало фактура № ********** от 05.03.218 с данъчна основа 4130 лв. с
предмет на доставката – хранителни стоки. Фактурата не била отразена в дневника за
продажби за месец март 2018 г. и в подадената на 16.04.2018 г. справка-декларация по
чл. 125 от ЗДДС за периода 01-31.03.2018 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. Д.М. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че жалбоподателят
от обективна страна, ако не бяха налице констатираните съществени нарушения на
процесуалния закон, би осъществил състава на нарушението по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно въпросната разпоредба регистрираното лице е длъжно да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през
който са издадени.
На основание чл. 125 от ЗДДС регистрираното лице по този закон следва да
подаде справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от
ЗДДС, както и отчетни регистри за съответния данъчен период до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Съгласно чл.182, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което не отрази издадения
или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период,
което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в
по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Дружеството жалбоподател не е отразило издадената фактура в дневника за
продажби за данъчния период, за който била издадена – март 2018 г., което поведение
нарушава разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид допуснатите нарушения на процесуалните правила обаче жалбата се
явява основателна и НП следва да бъде отменено.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №542720-F554892 от 19.10.2020 г.
на заместник директор в ТД на НАП - София, с което на фирма на основание чл. 182,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на
чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4