РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Севлиево, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20244230200190 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на Г. Г. М. – П. от гр. Габрово, против
наказателно постановление /НП/ № 07 от 03.04.2024 година на директора на РИОСВ –
Велико Търново, с което за нарушение на чл. 34 от Закона за защитените територии
/ЗЗТ/ във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 1 от същия закон и на основание чл. 85 от ЗЗТ й е
наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева.
В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, които са довели до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателката и до неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Представителите на административно - наказващия орган /АНО/ изразяват
становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
На 15.07.2022 година в РИОСВ – Велико Търново е внесено уведомление с Вх.
1
№ 2666 от ТП ДЛС „Росица“ гр. Севлиево и допълнителна информация към него на
28.07.2022 година и 21.09.2022 година за „План – извлечение за гори, собственост на
държавата в подотдели: 10310 „а“, 10311 „б“ в землището на с. Дебелцово, община
Севлиево и 10311 „г“ и 10311 „з“ в землището на с. Крушево, община Севлиево“.
С Решение № ВТ-12-ОС/2022 година за преценяване на вероятната степен на
значително отрицателно въздействие е съгласувано гореописаното план – извлечение,
при задължително спазване на определени условия, поради това, че поземлените
имоти, предмет на план – извлечението, попадат в границите на защитена зона от
мрежата Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, която се
покрива със защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии.
На 14.11.2023 година в ПИ № 20287.119.1 в подотдел 10310 „а“ в землището на
с. Дебелцово, община Севлиево била извършена проверка от служители на ТП ДЛС
„Росица“ – Севлиево, РДГ – Велико Търново и представители на РУ на МВР –
Севлиево, като констатациите от проверката били описани в съставения Констативен
протокол № БР-ЕД-71 от 14.11.2023 година.
При проверката се установило, че за имота било издадено Позволително за сеч
№ 0742023/29.09.2023 година с вид на сечта пробирка и с очакван добив от 227 плътни
куб.. метра лежаща маса и площно сечище от 5,800 ха. На същата дата бил издаден
протокол за освидетелстване на сечището № 0713443/29.09.2023 година, съгласно
който от имота не била добита дървесина. Отново на 29.09.2023 година било издадено
ново позволително за сеч № 0742030 с вид на сечта пробирка и с очакван добив от 227
плътни куб. метра лежаща маса и площно сечище от 5 ха и срок на провеждане на
сечта от 02.10.2023 година до 31.12.2023 година. Към момента на проверката сечището
било действащо, като сечта в него не била приключила. От представения технологичен
план се установило, че интензивността на сечта била 15%.
Съгласно Решение № ВТ-12-ОС/2022 година на директора на РИОСВ – Велико
Търново за подотдел 10310 „а“ съгласуваната сеч била отглеждане /пробирка/ с
допустим размер на ползване 20%, а съгласно технологичните планове за пототделите
интензивността на сечта била 15%.
По отношение на изпълнението на поставените с горепосоченото решение
условия не били констатирани нарушения, но при обход на подотдел 10310 „а“ /ПИ №
20287.119.1/ се установило, че в имота били отсечени 10 броя дървета от дървесен вид
цер, немаркирани с контролна горска марка, както и че в насаждението били
направени и три броя извозни пътища, които не били отразени в технологичния план,
като параметрите на същите били отразени в съставените от служителите на РДГ –
Велико Търново протоколи.
Подотделите, предмет на план – извлечението, попадат в границите на
Защитена зона от мрежата на „Натура 2000“ по смисъла на Закона за биологичното
2
разнообразие – BG0000275 язовир „Александър Стамболийски“ и Защитена територия
по смисъла на Закона за защитените територии – Защитена местност „Дедерица“,
обявена за историческо място със Заповед № 2107/20.12.1984 година на КОПС,
прекатегоризиран в защитена местност със Заповед № 1320/27.12.2002 година на
МОСВ.
В хода на проверката е установено, че Позволително за сеч за процесния имот
10310 „а“ № 0742023/29.09.2023 година е издадено на „ЛЕС 1979“ ЕООД с нает
лицензиран лесовъд Г. М.. След констатиране на наличието на отсечени дървета и
направата на три броя нерегламентирани извозни пътища проверяващите приели, че
жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 34 от ЗЗТ, като е разрешила
извеждане на сеч на немаркирани дървета и нерегламентирана сеч за направа на
извозни пътища в гореописания имот в противоречие със Заповед № 2107/20.12.1984
година на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет.
Описаните по – горе фактически обстоятелства били посочени и в съставения
от свид. Е. Д., в присъствието на свидетелите В. С. и С. С., срещу жалбоподателката
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7/14.02.2024 година.
Същият бил съставен в отсъствието на Г. М., тъй като същата била поканена за това с
нарочна покана, но не се явила на посочената дата за съставянето му. След това актът
бил изпратен за връчване на Община Габрово. Видно от приложения по делото АУАН
същият бил връчен на жалбоподателката на 22.02.2024 година, като М. не неправила
възражения срещу него. Такива не е депозирала и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № 07/03.04.2024 година на директора на РИОСВ – Велико
Търново. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в
акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение
на чл. 34 във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, поради което и на основание чл. 85 от
същия закон й е наложил глоба в размер на 500,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства: Заповед № РД-249/30.04.20204 година; АУАН, НП, Покана; Обратна
разписка; Писмо до кмета на Община Габрово; Известие за доставяне; КП от
14.11.2023 година; Писмо до директора на ОД на МВР – Габрово; Писмо до директора
на РИОСВ – Велико Търново; ПС; Писмо до директора на РДГ – Велико Търново;
Решение № ВТ-12-ОС/2022 година; Заповед № РД-1320/27.12.2002 година; Заповед №
2107/20.12.1984 година; технологичен план; Заповед № РД-559 от 01.08.2023 година на
министъра на околната среда и водите; Заповед № РД-552 от 01.08.2023 година на
министъра на околната среда и водите и 3 броя Констативни протоколи от 10.11.2023
година.
При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните
3
по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателката на 15.04.2024година.
Жалбата е изпратена по пощата на 20.04.2024 година, т.е. в законоустановения срок и
като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си
от приложените по делото заповеди на директора на РИОСВ и на министъра на
околната среда и водите.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: Безспорно е, че жалбоподателката М. - П. е лесовъда, който е получил
позволителното за сеч в имота и че в това си качество същата е била длъжна да следи
за правилното протичане на сечта в процесния имот, представляващ Защитена
територия по смисъла на Закона за защитените територии.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 34 от ЗЗТ: „В
защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за
опазване на конкретните обекти, предмет на защита“, а съгласно разпоредбата на чл.
81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ с глоба от 500 до 5000 лева се наказва физическо лице, което
осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този
закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава
четвърта.
По делото няма спор, че при проверката в имота била констатирана незаконна
сеч на десет броя дървета от дървесен вид цер, както и направата на три броя
нерегламентирани извозни пътища, т.е. извозни пътища, неотразени в технологичния
план на имота. Безспорен е и факта, че процесният имот представлява защитена
територия по смисъла на ЗЗТ, в който съгласно т. 5, б. „е“ от Заповед №
2107/20.12.1984 година на председателя на КОПС при МС /л. 40/ се забранява
извеждането на сечи, освен отгледни и санитарни. На жалбоподателката е вменено
нарушение за това, че е извела сеч на десет броя немаркирани дървета и
нерагламентирана сеч за направа на извозни пътища в процесния имот в нарушение на
заповедта от 1984 година. Съдът намира, че жалбоподателката не е осъществила
изпълнителното деяние на посочените като нарушени норми, тъй като с даденото й
позволително за сеч в имота е била разрешена именно пробирка, която е вид отгледна
сеч, каквато съгласно т. 5е от посочената като нарушена заповед не е забранена. Нещо
повече, за да е извършено нарушението по чл. 34 от ЗЗТ следва да е налице някакво
конкретно действие, а не бездействие или заповед на соченото като нарушител
физическо лице за извършване на действие от страна на трето лице, в случая сеч, а
позволяването на извеждането на сеч от страна на жалбоподателката на десет броя
дървета и направата на нерагламентирани извозни пътища не съставлява такова
действие, което да е от кръга на забранените със ЗЗТ и заповедта от 1984 година. По
4
делото липсват доказателства жалбоподателката да е наредила /позволила/ сечта на
тези дървета или направата на извозни пътища, нерагламентирани в технологичния
план на имота, а напротив: същата, веднага след констатирането на тези обстоятелства
на 10.11.2023 година е съставила констативни протоколи срещу лицата, отсекли
дърветата, които е депозирала в РДГ – Велико Търново и по този начин е спазила
задължението си да осъществява контрол при провеждането на сечта. В тази връзка
съдът намира и че отсичането на немаркирани дървета и направата на
нерегламентирани пътища в даден имот, независимо от обстоятелството дали същият
съставлява защитена територия, следва да се санкционира по Закона за горите, а не по
реда на ЗЗТ, още повече, че наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не
доказа по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката е извършила
нарушението, което й се вменява във вина. Следва да се отчете и обстоятелството, че
според позволителното за сеч в имота е била разрешена отгледна сеч и при това
положение описаните деяния няма как да попадат в хипотезата на т. 5а от заповедта.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото РИОСВ – Велико Търново следва да заплати на
жалбоподателката направените от нея разноски за адвокатска защита, но същата заяви
изрично чрез процесуалния си представител, че не претендира такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 07/03.04.2024 година на директора на
РИОСВ – Велико Търново, с което на Г. Г. М. – П., за нарушение на чл. 34 от Закона за
защитените територии, във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 1 от същия закон, и на основание
чл. 85 от Закона за защитените територии й е наложено наказание глоба в размер на
500,00лв. /петстотин/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5