№ 19847
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110142825 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че на 9.5.2023г. сключил с ответника договор за заем, по силата на
който да му се отпусне сумата 450лева главница, като съгласно чл.5 от договора за заем, се
предвиждало обезпечение чрез поръчителство, предоставено от „Multitude Bank “. Твърди,
че в договора за кредит не е предвидено възнаграждение за поръчителя, като след
усвояването на кредита, установил, че освен заемната сума и лихва, следва да плати и 97.42
лева –която сума е възнаграждение за поръчителя. Оспорва се като недействителен
договорът за поръчителство, защото вноските не са посочени в преддоговорната
информация, в ОУ не е посочено, че сключването му е задължително за получаване на
кредит, както и се сочи, че договорът не е подписан, поради което липсва съгласие.
Твърди се, че кредитът е погасен. Договорът за поръчителство се оспорва като
нищожен, поради неспазване на предвидената в закона форма, шрифт, чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,
посочен е грешен ГПР, извършено е заобикаляне на закона, тъй като кредитор и поръчител
са свързани лица, а таксата представлява допълнителна услуга, произтичаща от договора за
кредит. Оспорва се като недействителен ДПК, а оттам – и договора за поръчителство.
Затова, ищецът предявява иск за прогласяване нищожността договора, съединен при
условията на евентуалност с иск за нищожност на разпоредбата на чл.5 ЗПК, съединен с иск
за връщане на сумата от 5 лева – частичен иск от цялата претенция от 97,42 лева - платена
при липса на основание сума за възнаграждение за поръчителство.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като сочи, че при
сключване на ДПК, ищецът е имал възможност, предвидена от ответника, да посочи свой
поръчител, сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за
1
сключване на договора за кредит, а се предоставя, ако потребителят е направил такава заявка
при подаването на заявката за кредита – следователно и уговорката е индивидуално
уговорена с потребителя. Сочи се, че искът за нищожност на договора за гаранция е
недопустим / такъв иск не е предявен/, а поръчителят е самостоятелно ЮЛ. Твърди се, че ако
потребителят избере соченото по – горе, неговата система автоматично генерира и таксите,
които ще се заплатят, поради което и доколкото ищецът сам е избрал обезпечение чрез
поръчителство по сочения начин, запознал се е с таксата, получил е преддоговорна
информация, поради което и не е налице заблуждаваща търговска практика.
Сочи се, че възнаграждението за гаранта не влиза в общия разход по кредита, а
същите са посочени в СЕФ, като потребителят е уведомен за таксите на гаранта преди
сключвнане на договора.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26,ал.1, ЗЗД -противоречие с
добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона - чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП
, съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на ищецът е сключил с
ответника договор за кредит, обезпечен с договор за поръчителство с „Multitude Bank “, че
сумата 558лева е била платена от ищеца чрез микросметка при „Изипей „ АД в полза на
ответното дружество, като основание е посочено „идентификатор *********/17.9.2021”.
Видно от представения договор за кредит, в него е предвидено обезпечаването му с
поръчителство от страна на „Multitude Bank “,като в договора за кредит не се съдържа
посочване, че за гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя.
Възнаграждението е посочено в преддоговорната информация.
От представеното по делото платежно нареждане от 12.5.2023г е видно, че на
сочената дата ищецът е заплатил в полза на ответника сумата 558 лева.
В договора за кредит е посочено, че се отпуска сумата 450лева, при задължението
ищецът да я върне в срок 21 дни, заедно със сумата 10,58 лева възнаградителна лихва и
ГПР 49,74%.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
2
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че
се държи възнаграждение за гаранта. Възнаграждението е посочено едва в преддоговорната
информация. Разпоредбата на чл.10 ЗПФУР предвижда задължение на доставчика да
уведоми потребителя за всички условия на договора, както и да му предостави
информацията по чл.8 и 9 от закона, на хартиен носител, а когато договорът е сключен по
инициатива на потребителя, да стори това незабавно, след сключване на договора/ ал.2/.
Следователно, когато инициативата за сключване на договора е на потребителя, какъвто е и
настоящият случай, тогава доставчикът не е освободен от задължението си да предостави
информацията по чл. 8 и 9 на потребителя.-Доколкото и за сключването на договора не се
изисква същият да е подписан, то и не може да се приеме, че за удостоверяване
задължението на доставчика е необходим подпис на потребителя. От значение е дали по
реда на чл.18,ал.3 се установява, че доставчикът е изпълнил задължението си.
Разпоредбата на чл.18,ал.3 ЗПФУР предвижда, че преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Не
може да се приеме, че преддоговорната информация, с посочването от страна на кредитора,
че за гаранта се плаща възнаграждение, което плащане е разсрочено заедно с вноските по
кредита, е достигнала до потребителя, както и че доставчикът е изпълнил задължението си
да му предостави информацията незабавно, след сключването на договора.
Обезпечението се изразява в следното. Гарантът следва да заплати цялото неплатено
от длъжника задължение. Страните не са формирали спор, че възнаграждението по
договора за поръчителство е платимо от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи,
съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. Така е и плащано самото
възнаграждение, видно от справките, приложени от ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с
договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на
гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Обстоятелството, че в
преддоговорната информация кредиторът е вписал изявлението си, че възнаграждението не
се включва в общия разход по кредита, или във формирането на ГПР не може да доведе до
3
заобикаляне на закона.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение заобикаля закона, поради което и
разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е
нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона
съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника, а не на гаранта, следователно се налага извод, че 49,74% ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи
възнаграждението на гаранта.
Изчислено математически, ако възнаграждението за гаранта се включи като „общ
разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %,
следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, е налице нарушение на императивна разпоредба
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, налице е заобикаляне на закона. По
същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по
право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да се замести от съда с
тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната разпоредба на договора,
посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил сключен от
ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща неустойката по договора, така и
без ГПР и искът е основателен на главното основание – чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10
ЗПК. Евентуалният иск за признаване на разпоредбата на чл.5 от договора за недействителна
следва да се остави без разглеждане – не се е сбъднало вътрешно- процесуалното условие за
разглеждането му.
На основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД - даденото въз основа нищожен договор подлежи
на връщане /виж в този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С – 714/2022 / “
4
С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.“/ , поради което и осъдителният иск е основателен до
пълния му предявен размер, съобразно допуснатото увеличение в о.с.з. от 24.10.2024г.
По разноските. Ищецът претендира и доказва разноски за: сумата 100 лева платена
държавна такса и сумата 1800лева адвокатско възнаграждение, платено от ищеца, ведно с
ДДС.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от В. С. С. ЕГН ********** с адрес ***
против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, че договор за
потребителски кредит № 1259502/9.5.2023г, сключен между В. С. С. ЕГН ********** и ***
ЕИК *** е недействителен, на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от В. С. С. ЕГН ********** с адрес ***
против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** установителен иск за
признаване на разпоредбата на чл.5 от договор за потребителски кредит №
1259502/9.5.2023г, за нищожна.
ОСЪЖДА „*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да върне на В. С.
С. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 97,42лева – заплатено от него възнаграждение за
поръчителство на ***; заедно със законната лихва от предявяване на иска – 9.7.2024г. до
плащането, както и сторените по делото разноски – 1900лева.
Ищецът е посочил, на основание чл.127,ал.4 ГПК, начин на доброволно плащане : по
банков път, по сметка: BG83CECB979050C6694200.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5