№ 628
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110207587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Е.Ал., чрез адвокат Яника Симова-
Апостолова, срещу Наказателно постановление № 21-4332-028244 от
03.05.2022 г. на Г.Б. – началник група в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с
което на А. Е.Ал., с ЕГН **********, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 ,
пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Релевират се оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и на наказателното
постановление, за нарушения на материалния закон, както и че постановеният
акт е неправилен и незаконосъобразен. Посочва се, че наказаното лице не е
имало знание, че лекият автомобил на Ст.Ив., управляван от жалбоподателя, е
бил с прекратена регистрация, като липсват доказателства собственикът на
автомобила да е бил уведомен за това обстоятелство, респективно той да е
уведомил жалбоподателя Ал.. От изложените твърдения е формиран извод, че
нарушението е несъставомерно от субективна страна, тъй като законът
предвижда уведомяване на собственика на автомобила при служебно
прекратяване на регистрацията му, което в случая не е било сторено.
Поддържа се, че в случая не е било изпълнено задължението на СДВР за
уведомяване на собственика на автомобила.
В последното проведеното съдебно заседание А. Ал. не се явява лично.
Представлява се от адв. Апостолова, която поддържа жалбата и изразява
становище, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът, от фактическа страна, намира за установено следното:
На 23.11.2021 г., служители на отдел „Пътна полиция“ към СДВР, сред
1
които и свидетелят П. С., при извършване на контрол по ЗДвП, спрели за
проверка в гр. София, на ул. „Професор Атанас Иширков“, лек автомобил
„Сузуки Суифт", с рег. номер ХХХХХ, управляван от жалбоподателя А.
Е.Ал., с посока на движение от ул. „Професор Атанас Иширков“ към ул.
„Академик Борис Стефанов“. Собственик на автомобила бил Ст. Л.Ив..
Служителите извършили проверка в ИС на КАТ. При направената справка се
установило, че моторното превозно средство е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Заради това нарушение
на водача на място, от свидетеля П. С. бил съставен АУАН №
950523/23.11.2021 г., а въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното Наказателно постановление № 21-4332-028244 от 03.05.2022 г.
на Г.Б. – началник група в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на А.
Е.Ал., с ЕГН **********, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 , пр. 1 от
ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
От представените по делото справки от СДВР и Гаранционен фонд се
установява, че регистрацията на автомобила е прекратена по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, на 22.06.2021 г., след получено в КАТ уведомление от Гаранционен
фонд. Информационния център на гаранционния фонд сочи, че към датата на
установяване на соченото в АУАН и НП нарушение за процесното МПС не е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Установява се, че регистрацията на автомобила е била
възстановена едва на 29.11.2021 г., тоест след посочената в наказателното
постановление дата.
От изискана от съда справка дали СДВР е уведомило собственика на
автомобила се установява, че документи не са налични и СДВР не е
уведомявала собственика.
От доказателствата по делото не се установява наличие на собственика
на автомобила за обстоятелството, че същият е бил с прекратена регистрация,
нито се установява жалбоподателят, който е управлявал автомобила на
процесната дата, да е имал знание за това обстоятелство.
Съдът установи посочената фактическа обстановка на база на писмените
доказателствени средства, сред които справки от СДВР, справка картон на
водача, останалите документи от административнонаказателната преписка,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, гласните доказателствени средства –
показания на свидетеля П. С.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
последователни и не съдържащи вътрешни противоречия и такива с
останалата доказателствена съвкупност. Съдът кредитира и писмените
доказателства като кореспондиращи по между си и потвърдени от
показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на
установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и НП на жалбоподателя. Обжалваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в рамките
на неговата компетентност. Същото се отнася и до съставения АУАН.
Фактическите обстоятелства от състава на нарушението са описани пълно и
2
детайлно. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението.
Правилно е приложена санкционната норма.
На следващо място при преценка на установените факти и
съобразно дадената от административнонаказващия орган правна
квалификация на нарушението, съдът счита, че с процесното деяние
жалбоподателят не е осъществил състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Тази разпоредба предвижда, че по пътищата за обществено ползване се
допуска движение на пътни превозни средства, които са надлежно
регистрирани. На санкциониране по административен ред подлежи водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, се определени с издадената от министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Законът предвижда, в чл. 143, ал. 10 ЗДвП, че регистрацията на моторно
превозно средство се прекратява служебно от органите на МВР, след
получено уведомление от Информационния център на Гаранционния фонд за
несключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В тази хипотеза законът и чл. 18б, ал. от Наредба № I-
45 въвеждат задължение за органа по регистрация на МПС да уведоми
неговия собственик за прекратяване на регистрацията, за да може той да
съобрази поведението си с това обстоятелство и да не предприема управление
на това МПС. В случая това задължение не е изпълнено и собственикът на
автомобила, а също и жалбоподателят, който е управлявал същия в момента
на извършената проверка, не е имал обективна представа към момента на
управление на процесния автомобил, че същият е със служебно прекратена
регистрация.
Изложеното изключва субективната страна на нарушението и същото
се явява несъставомерно. Това е така, тъй като от субективна страна
жалбоподателят не е имал знание за фактическите обстоятелства, включени в
състава на нарушението.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно следва да бъде отменено поради
констатираното неправилно приложение на материалния закон.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя, на основание чл. 63
д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер на сумата от 400 лв., чието заплащане се установява от представения
по делото Договор за правна помощ.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028244 от 03.05.2022 г. на
Г.Б. – началник група в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на А. Е.Ал.,
с ЕГН **********, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 , пр. 1 от ЗДВП е
3
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на А. Е.Ал.,
с ЕГН **********, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните, че е изготвено, пред Административен съд София
град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4