Решение по дело №391/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по чл. 129, ал. 3, изр. последно вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба В. № 4265/12.06.2014 г. на Б. Н. срещу определение № 1872/13.05.2014 г. на РС Разлог по гр.д. № 254/2014 г., с което е върната искова молба В. № 517/07.02.2014 г., подадена от жалбоподателя, поради неизпълнение на указанията на съда и непредставяне на доказателства за вписване на исковата молба в Служба по вписванията в срок.

В депозираната частна жалба срещу определението ищецът твърди, че в определения от съда срок е депозирал уточняваща исковата молба писмена молба, чрез която нередовностите са отстранени – в нея са посочени основанията за възникване на съсобствеността върху делбените имоти, участниците в делбата, твърдените квоти на съсобственост. Жалбоподателят представя към частната жалба доказателство за вписване на исковата молба в Служба по вписванията съгласно определение № 2208/26.05.2014 г. по в. гр. д. № 426/2014 г. по описа на БлОС, с което по жалба на ищеца е отменено определението, с което е отказано вписване на исковата молба, и делото е върнато на съдията по вписванията за извършване на вписване на исковата молба. Жалбоподателят твърди, че с обжалваното определение съдът неправилно е оставил без разглеждане искането му за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите и е отхвърлил като неоснователно искането му за спиране на производството до приключване с влязъл в сила акт на в. гр. д. № 426/2014 г. по описа на БлОС, образувано по частна жалба срещу отказа за вписване на исковата молба. Според жалбоподателя връщането на исковата молба противоречи на посочени от него норми на Конституцията на РБ, понеже е отказ от правосъдие. Жалбоподателят моли съда да отмени определението и едновременно с това да разпореди при връщането на делото то да се разгледа от друг състав на РС Разлог или евентуално от друг равен по степен съд в района БлОС.

Съдът, след като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, намира за установено следното.

Въззивната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице, което има право на жалба, в законноустановения срок за обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения.

Предявен е иск за делба на поземлен имот и построените върху него четири сгради. В исковата молба се сочи, че имотът е съсобствен между ищеца и брат му В. Н. на основание наследствено правоприемство от непосочено лице при квоти ½ ид. части за всеки от съделителите. Искът е насочен и срещу съпругата на В. Н., която според ищеца следва да бъде конституирана и да участва като страна поради хипотетичната възможност ответникът по иска за делба да се позове на придобивна давност по време на брака. Наред с този иск като евентуален е предявен и втори иск за делба на същите имоти, но между ищеца и Д. Б., съпругата му Т. Б. и дружеството „Е. В. Т. Е.. Като основание за възникване на съсобствеността между ищеца и тези три субекта в исковата молба са посочени пространни, но неясни като съдържание общи оплаквания за незаконосъобразно строителство на трети етаж на неконкретизирана сграда /неупоменато коя от построените върху поземления имот/. Като главно искане ищецът моли да бъде допуснато извършването на делба между него и брат му на посочените имоти. Като евентуално искане ищецът моли да бъде допуснато извършването на делба между него и останалите три субекта на посочените имоти. Сочат се множество доказателства. С определение № 1128/20.03.2014 г. на РС Разлог по гр.д. № 254/2014 г., връчено на ищеца на лично на 09.04.2014 г. /сряда/, исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок да представи доказателства за вписване на исковата молба, да уточни основанието за възникване на съсобствеността между него и посочените ответници, да уточни в петитума кои са конкретните ответници, срещу които се предявява искът, какви са квотите на съсобственост, за кои имоти е предявен искът. Така определеният срок изтича на 16.04.2014 г. /сряда/. С определението е разпоредено изготвяне на исканите от ищеца удостоверения, които са получени от него срещу подпис на 10.04.2014 г. На 10.04.2014 г. по делото е постъпила уточнителна молба, в която се сочи, че посочените имоти са съсобствени между ищеца и първия ответник брат му на основание наследствено правоприемство от техните родители С. и П. Н. Относно ответниците Баркьовски и дружеството като основание е посочено преработване и присъединяване, като отново не са изложени конкретни обстоятелства в тази връзка, които да обосноват възникването на съсобственост. Поддържа се, че главното искане е да бъде допуснато извършване на съдебна делба между ищеца и брат му. В молбата се прави искане за продължаване на определения от съда едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите. С определение № 1535/15.04.2014 г. решаващият състав на РС Разлог е продължил срока с две седмици считано от 16.04.2014 г., т.е срокът изтича на 30.04.2014 г. /сряда/. На ищеца са издадени съд. удостоверения, получени от него срещу подпис на 15.04.2014 г. На 23.04.2014 г. е депозирана молба за препис от определението по в. гр. д. № 41/2014 г. по описа на БлОС, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено на РС Разлог /първоначално исковата молба по иска за делба е депозирана в БлОС с искане ОС да разпореди въпреки че имотите се намират в гр. Банско делото да се гледа от РС Сандански, Петрич или Благоевград поради нежеланието на ищеца делото да се разглежда от РС Разлог и РС Гоце Делчев/. Препис от определението на БлОС ищецът е получил срещу подпис на 23.04.2014 г. След изтичане на срока на 07.05.2014 г. ищецът е депозирал молба, с която моли срокът за отстраняване на нередовностите да бъде продължен или алтернативно производството по делото да бъде спряно, понеже отказът на съдията по вписванията за вписване на исковата молба е бил обжалван с жалба от 28.04.2014 г. С обжалваното определение исковата молба е върната поради неотстраняване на нередовностите и непредставяне на доказателства за вписване на исковата молба. Искането по чл. 63 ГПК е оставено без разглеждане, а искането за спиране е отхвърлено, понеже на вписване подлежи само редовна искова молба.

С оглед представеното към частната жалба доказателство за вписване на исковата молба в Служба по вписванията след отмяна на отказа на съдията по вписванията е безпредметно да се обсъжда дали искането за спиране правилно е било оставено без уважение. Към настоящия момент исковата молба е вписана и следва да се приеме, че това указание на районния съд е изпълнено. Правилно искането по чл. 63 ГПК за продължаване на срока е оставено без разглеждане. Искането за продължаване на срока следва да се направи преди изтичане на срока, чието продължаване се иска. В случая срокът е изтекъл на 30.04.2014 г., а молбата е подадена на 07.05.2014 г. В молбата не се сочат причини по чл. 64, ал. 2 ГПК.

Относно редовността на исковата молба съдът намира следното. С постъпилото уточнение са отстранени нередовностите на исковата молба относно иска за допускане извършването на съдебна делба на поземления имот и построените в него сгради между ищеца и брат му В. Н. при квоти ½ ид. част за всеки от съделителите. Делбеният имот е индивидуализиран по актуалния му регулационен статут, като е изрично упоменато, че се иска извършването на делба на поземления имот и всички построени в него сгради. В допълнителната молба е посочено основанието, на което се поддържа че е налице съсобственост- наследствено приемство от починалите родители на съделителите. Изрично е формулирано искане за поделяне на имотите. Посочването на съпругата на В. Н. е с оглед неизвършено към настоящия етап възражение и за нея не се твърди да е съсобственик.

Нередовностите на исковата молба относно иска за допускане извършването на съдебна делба на поземления имот и построените в него сгради между ищеца и ответниците Баркьовски и дружеството не са отстранени. Въпреки дадените от съда ясни и точни указания ищецът не е уточнил на какво основание твърди да е възникнала съсобственост между него и тези субекти. Общите оплаквания за незаконно строителство и надстрояване на трети етаж на неконкретизирана сграда и посочване на нотариални актове и решения по дела не съставлява изложение на обстоятелствата, на които се основава искът по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Следва да бъде отбелязано, че посочването на доказателства в тази връзка и прилагането им към исковата молба не може да замести посочването на тези обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба.

Не е възможно БлОС да разпореди делото да се разглежда от друг състав на РС Разрог или друг равностепенен съд поради липса на такава процесуална възможност. Цитираното от жалбоподателя определение на БлОС от 2009 г., с което гр. д. № 832/2004 г. по описа на РС Разлог е изпратено на РС Г. Делчев се отнася за друго дело. Отвеждането на съдиите от РС Разлог по друго дело е неотносимо. Неотносими са и цитираните разпоредби на от КРБ.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1872/13.05.2014 г. на РС Разлог по гр.д. № 254/2014 г. В ЧАСТТА, с която е върната искова молба В. № 517/07.02.2014 г. на Б. Н. поради неотстраняване на нередовностите по отношение на иска за допускане извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор № 02676.501.1155 и построените в него сгради между ищеца и брат му В. Н. при квоти ½ ид. част за всеки от съделителите.

ВРЪЩА делото на РС Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Определението в частта, с която е потвърдено определението на РС Разлог, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: