№ 905
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20045530 от 17.02.2021 г. по гр.д.№ 25078 по описа за
2020 г. на СРС, ГО, 169-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.
ИЛ. В. дължи на „С.В.“ АД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 2048.28 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК
услуги за периода 10.03.2012 г. до 09.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.01.2020 г. до окончателното погасяване; ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В. ИЛ. В. дължи на „С.В.“ АД, на основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, ЗЗД сумата от 672.43 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 10.04.2012 г. до 09.11.2019 г. В тежест на ответницата/в
полза на ищеца са възложени разноските в процеса.
Срещу така постановеното решение е постъпилата въззивна жалба от
ответника пред СРС- В. ИЛ. В.. Излагат се доводи да неправилност и
необоснованост на така постановеното от СРС, решение.
Иска се същото да бъде отменено и постановено друго с което
претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени.
1
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред
СРС-„С.В.“ АД.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 12.03.2021 г.
Възизваната жалба е подадена на 26.03.2021 г.; следователно същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение от 04.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 4512 по описа за 2020г. на СРС, 169-
ти състав, длъжникът В. ИЛ. В. е уведомена на 26.02.2020 г./лично/.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение, с което е
оспорил вземането по така издадената в полза на заявителя, заповед за
изпълнение.
СРС е дал указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1 ГПК, които са
достигнали до знанието на последния на 09. 06.2020 г.
Исковата молба е предявена на 17.06.2020 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото доказателства се установява, че ответницата е
станала собственик на процесния самостоятелен обект – апартамент, находящ
се в гр.София, ж.к.“*******. При това положение ответницата била
потребител на В и К услугите на ищцовото дружество. Това и не се
оспорвало, тъй като ответницата не била депозирала отговор по исковата
молба. Затова и предявения иск по чл.422 ГПК бил основателен и като такъв е
уважен.
2
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
От представената от ищеца /въззиваем пред настоящата инстанция/
справка от Агенцията по вписванията се установява, че ответницата е
собственик на процесния водоснабден имот/л.5 от исковото производство/.
Следователно ответницата се явява потребител на предоставяните от
ищцовото дружество ВиК услуги.
При това положение облигационното отношение между страните по
спора е възникнало въз основа на ОУ.
Ответницата не е депозирала в срока по чл.131 ГПК отговор по исковата
молба и всички възражения, които е могла да стори, се преклудират по арг. от
чл.133 ГПК.
Във въззивната жалба не се сочат конкретни доводи за неправилност на
обжалваното решение, т.е. въззивната жалба е бланкетна.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат и затова обжалваното
решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият не е сторил разноски поради което такива не му се
присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20045530 от 17.02.2021 г. по гр.д.№ 25078 по
описа за 2020 г. на СРС, ГО, 169-ти състав, изцяло.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
3
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4