Р Е Ш
Е Н И Е № 213
град
Самоков 30.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
С
участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 498 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
исковата молба на И.Г.Д. срещу Прокуратурата на Република България и срещу
Служба „Военна полиция“. С исковата молба се твърди, че с повдигнато обвинение
с обвинителен акт от 15.02.2016 г. срещу ищеца е образувано НОХД № 34/2016 г.
по описа на Софийски военен съд. С присъда № 24/13.04.2016 г., постановена по
НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски военен съд ищецът е признат за виновен в
това, че в периода от 09.07.2008 г. до 09.10.2008 г. в град Самоков, без
съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години. С решение № 46/09.12.2016
г., постановено по ВНОХД № 44/2016 г. по описа на Военно- апелативния съд е
потвърдена присъда № 24/13.04.2016 г., постановена по НОХД № 34/2016 г. по
описа на Софийски военен съд. С решение № 97/11.04.2017 г., постановено по КНОХД
№ 238/17 г. по описа на ВКС, II-ро Н.О. са отменени: решение №
46/09.12.2016 г. по ВНОХД № 44/2016 г. на Военно-апелативния съд и присъда №
24/13.04.2016 г. по НОХД № 34/2016 г. на Софийски военен съд и наказателното
производство по касационното наказателно дело е прекратено. Твърди се, че в
резултат на обвинението ищецът претърпял неимуществени вреди - изпитвал
неудобства, чувствал се унизен, притеснен и несигурен; бил психически разстроен
и получил остър стрес, който довел до промяна на здравословното му състояние,
получил хронична хипертония, обострила се язвата, която имал, накърнено било
социалното му общуване, станал затворен и необщителен, проявявал
раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с околните. Предявява
осъдителен иск за сумата от 22000 лева. От ответника е постъпил отговор с който
иска се оспорва.
Самоковският районен съд, след
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установиха се твърденията в
исковата молба на ищеца за това, че срещу И.Г.Д. е повдигнато обвинение с
обвинителен акт от 15.02.2016 г. срещу ищеца е образувано НОХД № 34/2016 г. по
описа на Софийски военен съд. С присъда № 24/13.04.2016 г., постановена по НОХД
№ 34/2016 г. по описа на Софийски военен съд ищецът е признат за виновен в
това, че в периода от 09.07.2008 г. до 09.10.2008 г. в град Самоков, без
съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години. С решение № 46/09.12.2016
г., постановено по ВНОХД № 44/2016 г. по описа на Военно- апелативния съд е
потвърдена присъда № 24/13.04.2016 г., постановена по НОХД № 34/2016 г. по
описа на Софийски военен съд. С решение № 97/11.04.2017 г., постановено по
КНОХД № 238/17 г. по описа на ВКС, II-ро Н.О. са отменени: решение №
46/09.12.2016 г. по ВНОХД № 44/2016 г. на Военно-апелативния съд и присъда №
24/13.04.2016 г. по НОХД № 34/2016 г. на Софийски военен съд и наказателното
производство по касационното наказателно дело е прекратено.
Съгласно мотивната част на
решението на ВКС, постановено по КНОХД № 238/17 г. по описа на ВКС, II-ро Н.О., обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като е
постановено в нарушение на императивната разпоредба на чл.24, ал.1, т.6 от НПК.
С присъда от 16.02.2012г., постановена по НОХД № П 217/2011 г. по описа на
Софийския военен съд, влязла в законна сила на 18.04.2013г. подсъдимият И.Г.Д.
е признат за виновен в това, че за времето от м. октомври 2006г. до м. октомври
2010г. в гр.Самоков, без съответно разрешение извършвал по занятие банкови
сделки, за които се изисква такова то Закона за банките и Закона за кредитните
институции, като отпускат кредити с лихви и получил значителни неправомерни
доходи, общо в размер на 40 850лв., и на основание чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК
е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, на глоба в размер на 5
000лв. и конфискация на част от имуществото му. Съпоставката между съдържанието
на цитираната присъда и обвинението, по което Д. е привлечен да отговаря в
настоящото наказателно производство, дава основание за извод, че за деянието,
за което е предаден на съд, вече е постановена влязла в законна сила присъда.
Изискването е едно и също лице да не бъде съдено два пъти за едно и също
престъпление. Тъй като правилото „поп bis in idem" се прилага с оглед на
фактите, предмет на приключилото наказателно производство, а не с оглед на
правната им квалификация, същественият въпрос е дали фактически обвинението е
за същото престъпление. Преценката кои са фактическите рамки на обвинението,
следва да бъде извършена в съответствие с разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК и
относимата към нея съдебна практика. Обстоятелствената част на обвинението
включва всички фактически данни, свързани с начина на извършване на престъплението,
които са от значение за квалификацията на деянието, така, както е посочена в
заключителната част на обвинителния акт. С посочените аргументи ВКС е
постановил и решението си, с което е отменил решение№ 46/09.12.2016г.,
постановено по ВНОХД № 44/2016г. по описа на Военно-апелативния съд и присъда №
24/13.04.2016г., постановена по НОХД № 34/2016г. по описа на Софийски военен
съд.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В тежест на
ищеца бе да докаже наличие на влязъл в сила акт, с който ищец е оправдан или че образуваното наказателно производство е
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано, да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл.
и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В
настоящия случай се доказа несъмнено от събраното по делото решение №
97/11.04.2017 г., постановено по КНОХД № 238/17 г. по описа на ВКС, II-ро Н.О.,
че касационната инстанция е приела, че следва да се отменят решение№ 46/09.12.2016г., постановено по ВНОХД
№ 44/2016г. по описа на Военно-апелативния съд и присъда № 24/13.04.2016г.,
постановена по НОХД № 34/2016г. по описа на Софийски военен съд, не поради
оправдаване на подсъдимия, не поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Доказа се несъмнено от събраното по делото решение
№ 97/11.04.2017 г., постановено по КНОХД № 238/17 г. по описа на ВКС, II-ро
Н.О., че касационната инстанция е приела, че следва да се отменят решение№ 46/09.12.2016г., постановено по ВНОХД
№ 44/2016г. по описа на Военно-апелативния съд и присъда № 24/13.04.2016г.,
постановена по НОХД № 34/2016г. по описа на Софийски военен съд, поради правилото
„поп bis in idem", като основанието за това е посочено в самото решение - чл.24,
ал.1, т.6 от НПК. Прието е от ВКС, че Д. е привлечен да отговаря в разглежданото
наказателно производство за деяние, за което е вече е постановена влязла в
законна сила присъда.
Прекратяването
на това основание - чл.24, ал.1, т.6 от НПК не е посочено сред основанията за пораждане отговорност на Държавата,
основанията са лимитативно изброени и не следва да се тълкува разширително
обхватът им, поради което настоящия състав намира предявения иск за
неоснователен.
Воден от гореизложеното Самоковският районен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.Д. с ЕГН **********
срещу Прокуратурата на Република България и срещу Служба „Военна полиция“ за
заплащане на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ на обезщетение в
размер на 22000 лв. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с воденото
срещу него и прекратено производство по НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски
военен съд, ВНОХД № 44/2016 г. по описа на Военно- апелативния съд,КНОХД №
238/17 г. по описа на ВКС, II-ро Н.О., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: