РЕШЕНИЕ
№ 260003
Гр.Варна, 25 януари 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на двадесети
януари 2021г., в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
Секретар:Виолета Тодорова
Прокурор:…
Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 430/2020 г.
по описа на Апелативен съд -Варна и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 430/2020 г. по описа на
Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Херба Макс“ ЕООД,
подадена чрез адв. М.М., против решение № 108/06.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 8/2020 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му против ЗП Н.Р.К. по
чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от унищожаване на насаждение с билка маточина
в границата на имот с идентификатор 24829.432.15 по КККР на с. Дянково, от които
сумата 5 696,40 лв., представляваща разходи по създаване на насаждението и
сумата 34 303, 60 лв., представляваща претърпени загуби от нереализирана
печалба от 12 дка от билка маточина за стопанските 2015 г. и 2016 г., ведно със
законната лихва от датата на деликта 30.10.2014 г. до окончателното плащане на
сумата и въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сумата 1730 лева
разноски по делото.
Жалбоподателят е настоявал, че
обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Молил е за отмяната му, за уважаване на иска и за присъждане на сторените по
делото разноски за двете съдебни инстанции. Сочил е, че оценката на събраните
по делото доказателства била едностранчива, необективна и направена в
противоречие с нормите на ГПК /досежно показанията на свидетеля А.К. в частта им за наличието
на признание на ответницата чрез представителя й адв. М.за авторството на
разораването; показанията на свидетеля А.К.
за незнанието на съпругата му К. относно предприетите от синът им действия по
разораването; и приети след срока и неподлежащи на обсъждане писмени
доказателства за регистрацията на О.А. като земеделски производител/.
При наличието на всички изискуеми от чл.49 от ЗЗД предпоставки, в нарушение на
материалния закон, съдът отхвърлил иска, като необосновано приел в решението,
че ответницата няма отношение към разораването на насажденията, а това е сторил
синът й О.А., без нейно знание.
Въззиваемата Н.Р.К. е подала писмен
отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за правилността
на обжалваното решение е молила за потвърждаването му и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители, са
поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали за
присъждане на сторените по делото разноски по приложени списъци.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след
като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо
и правилно.
Предявеният пред окръжния съд иск е по
чл. 49 ЗЗД от „Херба макс“ ЕООД против ЗП Н.Р.К. *** за осъждане на ответницата
да заплати на ищцовото дружество сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от унищожаване на насаждение с билка маточина
в границата на имот с идентификатор 24829.432.15 по КККР на с. Дянково, от
които сумата 5 696,40 лв., представляваща разходи по създаване на
насаждението и сумата 34 303,60 лв., представляваща претърпени загуби от
нереализирана печалба от 12 дка с билка маточина за стопанските 2015 г. и 2016
г., ведно със законната лихва от датата на деликта 30.10.2014 г. до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът е поддържал, че през 2010 г.
дружеството засадило с билка маточина площ от около 15 дка в границите на
посочения имот, като през следващите 2011 г., 2012 г. и 2013 г. имало добиви,
които реализирало в страната и в Германия. Приходите от декар през 2012 г. и
2013 г. били в размер от 2100 лв. на
декар за година, а след приспадане на разходите, печалбата се равнявала на 1700
лв. на декар площ. На 30.11.2014 г.
синът на ответницата –О.А., по нейно нареждане разорал
с трактор насажденията, разположени върху площ от около 12 дка. и от това ищецът
претърпял вреди от унищожаването на билката, изразяващи се в разходи по
създаване на насажденията от 800 лв. за декар или общо 9 600 лв. и от пропуснати ползи от нереализирана печалба за
две стопански години 2015 г. и 2016 г. от 12 дка площ по 1700
лв. за декар площ на година /3 400
лв. от декар за двете години/, като съобразно направеното изменение на иска е
претендирал 5 696,40 лв. за разходи по създаване на насаждението и сумата
34 303,60 лв., представляваща претърпени загуби от нереализирана печалба
от 12 дка с билка маточина за двете години.
С
писмения си отговор, ответницата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му,
включително и по съображения за липсата на възлагане от нея на извършеното
разораване на засетите с билката насаждения и така за липса на елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД.
Установено
е със събраните по делото доказателства, че през 2010 г. ищцовото дружество е засадило посочения поземлен
имот в землището на с. Дянково, общинна Разград с билка маточина, от която в
последващите години - до м. 11.2014 г. е
реализирало реколта, която продавало в България и в Германия. На 30.11.2014 г. О.А. /пълнолетен син на
ответницата и св. А.К./
изорал част от насажденията от маточина на площ от около 12 дка. със земеделска
техника, собственост на майка му Н.К. – ответник по делото, регистрирана като
земеделски производител /установено пряко от показанията на свидетелите С.М. –очевидец на извършеното, А.К. – баща на О.А. и съпруг на ответницата,
както и подкрепено от показанията на свидетелите Д.Х. и Е. Е. /тогавашен управител
на дружеството/, първият - очевидец на
изораването, но без да познава О.А., а вторият - без да е
очевидец узнал за изораването на маточината чрез предадено му от неговия баща –
очевидец на изораването и предал за това на свидетеля А.К. – баща на деликвента/. За
установяване на конкретните разходи за засаждането на билката, както и за размера
на евентуалната печалба за претендирания от ищеца период от две години е
изслушана и приета от първата инстанция комплексна икономическа и
агротехническа експертиза – неоспорена от страните.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже, при условията на главно
и пълно доказване, наличието на противоправно, увреждащо го действие или
бездействие, неговия автор, вината на дееца, настъпването на вредоносен
резултат от непозволеното увреждане, определен по вид и обем,
причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, както и, че
последните са настъпили от деятелност на деликвента, във връзка с работа,
възложена му от ответника по иска.
В
настоящият казус фактът на противоправното поведение на О.А. и настъпилите от неговото
поведение вреди за ищцовото дружество е установен, но не е доказано, че
работата по изораването на полето с билката му е била възложена от ответницата,
за да бъде ангажирана отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
Според
свидетеля С.Р., работил към ищцовото
дружество от 2010 г. до 2013 г. година, една година преди изораването полето с
маточина не било обработвано и имало плевели, но не знае дали А. или синът му са решили да
разчистят. Според свидетеля Е.Е. от предаденото му от неговия
баща – очевидец на разораването, О.А. е казал пред него, че
баща му го е натоварил да изоре. Бащата – свидетелят О.А., макар да е потвърдил, че
разораването е станало с техника на регистрираната като земеделски производител
негова съпруга и майка на деликвента, е отрекъл както да са знаели, така и да
са разрешавали или нареждали на сина си изораването. Изнесъл е пред съда, че О., който също се занимавал със
земеделие, сам решил да окоси буренясалите площи, но косачката се счупила и той
взел трактора на майка си без да иска разрешение. Когато го уведомили за
действията на О.,
той му казал да спре да оре и да се прибере.
На срещата с представители на ищцовото дружество, изразил готовност да
обезщети за вредите като засади нови 12 дка с маточина на посочено от
дружеството място през 2015 г., но те не му осигурили такова. Доколкото липсват
по делото данни в тази насока и ответницата е отрекла да е получавала покана за
доброволно репариране на вредите и да е пратила представител за среща с
насрещното дружество във връзка с това, то и твърдението за признаване на
възлагането с последващите й действия е недоказано. Изнесеното от свидетеля Е.Е. в насока на проведена среща
за обезщетяване на вредите, не е опора на извод в горната насока, защото
свидетелят няма ясен спомен в тази насока и категорично знание /посочил е
„доколкото знае“.
Обстоятелствата, че мястото на
разораването е в близост до площадката на дейност на ответницата, станало е с
нейна техника и в светлата част на деня с видимост към мястото, както и евентуално
/каквото е твърдението във въззивната жалба/ на обективното знание на
ответницата, че нейният син е извършил разораването, не доказват наличието на
възлагане на работата от нея - релевантния по делото факт. Фактът на възлагане
не се установи със събраните по делото доказателства, като напротив обсъдените
показания на свидетелите сочат или на възлагане от бащата или на лично
предприето действие, но никой от свидетелите не е изнесъл факт, доказващ възлагане
на работата от ответницата. Евентуално /твърдяно от ищците/ предложение от
ответницата за обезщетяване на вредите, би било след извършване на деликта и
дори да се приеме наличие на такова, то същото не доказва натоварване с работата, нито би имало характер на
признание от ответницата на този факт. Затова и оплакванията в тази насока във
въззивната жалба са неоснователни.
Предвид изложеното и липсата на
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД – че вредите са
извършени от деликвента във връзка с работа, възложена му от ответницата, искът
срещу последната се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е
достигнал до идентичен резултат по подобни съображения, окръжният съд е
постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци
и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора с отхвърляне
на иска и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК, „ХЕРБА МАКС“ ЕООД следва да заплати на ответницата Н.Р.К. сторените от нея
разноски за въззивното производство в размер на сумата от 800 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение, доказано с вписването в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Апелативен
съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/06.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 8/2020 г. по описа на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА „ХЕРБА МАКС“ ЕООД гр.
Разград, бул. „България“ № 13, вх. А, ет. 3, ап. 6, представлявано от управител
М.Е.А., ЕИК ********* да заплати на ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Н.Р.К.,***, ЕГН ********** сумата 800
лева, представляваща сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: