Р Е
Ш Е Н И Е
№ 889
гр. Перник, 06.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК,
гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на седми септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 02201 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано след по иск предявен
ОТ: “ВИВА ПРИМА”
ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22
СРЕЩУ: М.М.С. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, пл.“*****
с искане да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 128.14 лв.
/сто двадесет и осем лева и 14 ст./ главница
за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 14.05.2013 г. с индивидуален
клиентски номер *********** за отчетен период от 15.05.2015 г. до
14.06.2015 г., сумата 33.07 лв.
/тридесет и три лева и 07 ст./ мораторна
лихва за забава за периода от 04.07.2015 г. до 18.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 128.14 лв., считано от датата на постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Производството
е с правно основание чл.422 във вр. 415 ГПК..
Ищеца
твърди, че е сключен договор за далекосъобщителни услуги от дата 14.05.2013 г.,
с индивидуален клиентски номер на договора *********** между ответника М.М.С. и
„Българска Телекомуникационна Компания“ЕАД. По този договор е издадена фактура №**********/15.06.2015 г.,
за отчетен период от 15.05.2015 г. до 14.06.2015 г., с краен срок за плащане на
03.07.2015 г., с обща сума за плащане в размер на 128.14 лв. (Сто двадесет и
осем лв. и 14 ст.) лева.
Съгласно
чл. 110 от ОУ на телекомуникационния оператор, които потребителят е приел,
видно от страница втора от договора: „Ползваните услуги се отчитат месечно и се
заплащат въз основа на фактура. издавана ежемесечно на определена от БТК дата,
за която БТК информира абоната при сключването на индивидуалният договор. За
формиране на финансовите задължения на абонатите/потребителите се използват
единствено записите от системите за таксуване на услугите на БТК ”
Поради
неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и общите условия към
него, на основание чл. 81.2 във вр. с чл. 81 във вр. с чл. 74.2. б. „в” от ОУ
договорът между ответника и „БТК" ЕАД е прекратен едностранно от
доставчика като на М.М.С. е начислено обезщетение за претърпени вреди от страна
на мобилния оператор, изразяващи се в пропуснати ползи. Съгласно цитираните по-
горе членове от общите условия, потребителят се е задължил да отговаря за
всички претърпени преки и непосредствени вреди, претърпени от „БТК” ЕАД поради
действия или бездействия на абоната. Неизпълнението на потребителя да заплаща дължимите
суми по фактура в 18 дневен срок от издаването й е предпоставила прекратяването
на договора, респ. неполучаването на дължими суми по абонаментни месечни
планове от страна на мобилния оператор.
Според
твърденията на ищеца възникналото задължение на ответника е било предмет на две
прехвърлителни сделки. С договор за цесия от дата 20.02.2017г. с прехвърлител
на вземанията ’’С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна,
е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 29.05.2015г. с
прехвърлител на вземания „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД по договор
за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислени
неустойки по него „Вива Прима” ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по
установените в ГПК способи е депозирал отговор, с който изцяло оспорва иска,
сочи, че няма задължение към ищеца, още повече, че вземането не може да се
докаже с фактури.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът,
в открито съдебно заседание редовно призован, се явява лично и взема становище, че иска е неоснователен.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Не се спори по делото, че
въз основа на сключен договор за далекосъобщителни услуги от дата 14.05.2013
г., с индивидуален клиентски номер ***********, между ответника М.М.С. и
„Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, е издадена фактура №**********/15.06.2015
г., за отчетен период от 15.05.2015 г. до 14.06.2015 г., с краен срок за
плащане на 03.07.2015 г.
Видно
от приложените писмени доказателства, се установява, че въз основа на договор
за цесия от дата 20.02.2017г. с прехвърлител на вземанията ’’С.Г.Груп“ ООД, ЕИК
*********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 29.05.2015г. е прехвърлител на вземания „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги,
допълнителни споразумения към него и начислени неустойки по него.
„Вива Прима” ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск.
С
извършения доклад по реда на чл.146 от ГПК, съдът е посочил, че в тежест на
ищцовата страна е да докаже, че цедента по договора от 29.05.2015г. „Българска Телекомуникационна
Компания” ЕАД, е бил изправна страна по договора сключен между посоченото
дружество и ответника, и е изпълнила задължението си за предоставяне на
далекосъобщителна услуга, като изрично е указал на ищцовото дружество, че не
сочи доказателства в тази насока. Това е така защото за да възникне задължение
за заплащане на телекомуникационна услуга, каквато се претендира в настоящето
производство следва да бъде доказано, че такава е предоставена в количество,
чиято цена се претендира за заплащане. Съответно ако е била предоставена е
незаплатена, едва тогава ще възникне и правото за едностранно предсрочно
прекратяване на договора за телекомуникационна услуга.
В
настоящият гражданско правен спор при предявен положителен установителен иск,
ищецът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване
да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му. Освен
липсата на доказателства, че цедента е бил изправна страна по договора между
него и ответника, както бе посочено по –горе, следва да бъде отбелязано, че
представените от ищцовото дружество писмени доказателства относно размера и
периода на вземането фактура №**********/15.06.2015г.,
която не носи подписа на ответника, представляват частен документ, който не
може да бъде доказателство за съществуващи задължения на ответника в настоящото
производство. Действително, законът предпоставя, че търговските книги, които се
водят от търговеца, са доказателство за извършените в тях записвания, ако са
водени редовно. Само в последния случай като доказателство могат да се ползват
и извлеченията от тези книги. Законът предпоставя, че търговските книги могат
да бъдат доказателство в исковото производство като лицето, което се позовава
на тях, не е длъжно да доказва всеки път, когато представя такива книги или
извлечения от тях, обстоятелството, че книгите са водени редовно. Това
задължение би възникнало при оспорване на редовността, каквото оспорване в
настоящето производство е направено от ответната страна. С оглед на това,
съдът въз основа на такова твърдение и
при липса на доказателства от ищцовото дружество за редовно водено счетоводство
в дружеството цедент, следва да приеме, че търговските книги на дружество
цедент са водени нередовно, поради което липсват каквито и да било доказателства
за претендираното вземане.
Предвид
всичко изложено така предявения иск като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен.
В полза на процесуалния представител на
ответника възниква правото да получи сторените по делото разноски, но
доказателства за такива не са представени в процеса.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „Вива Прима“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.”България” № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от Илия Иванов Геров чрез: адв. Виолета Герова,
съдебен адрес:***, с който се иска да бъде установено по отношение на М.М.С. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, пл.“*****, че дължи
на ищцовото дружество, сумата от 128.14
лв. /сто двадесет и осем лева и 14 ст./ главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 14.05.2013 г.
с индивидуален клиентски номер *********** за отчетен период от 15.05.2015 г.
до 14.06.2015 г., сумата 33.07 лв.
/тридесет и три лева и 07 ст./ мораторна
лихва за забава за периода от 04.07.2015 г. до 18.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 128.14 лв., считано от датата на постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
След
влизане на решението в сила, частно гражданско дело № *****/****г.,
по описа на Районен съд – Перник да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: