Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,
04.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен
състав в публично заседание на десет септември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Явор
Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1096/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от И.В.Й.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 19-1085-001163/08.05.2019 г. на Началник Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн.
същата разпоредба му били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят моли
съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Нарушителят, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да
отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради липса на елементи
от обективната страна на състава на нарушението.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 03.05.2019г. полицейски служители
от Първо РУ при ОД на МВР-Русе провеждали специализирана полицейска операция
във връзка с досъдебно производство водено срещу жалб. И.Й. за притежание и
разпространение на наркотични вещества.
Около 14.00 ч. бил
получен сигнал, че жалб. Й. , с управляван от него л.а. „БМВ“ навлиза в гр. Русе
от гр. Варна. В района на паметника на „Русофилите“ полицейски служител подал
сигнал със „стоп-палка“ за спиране автомобила на жалбоподателя, но той не
спрял, продължил движението си, преминал през разделителната ивица на пътното
платно и се включил в движението в посока гр. Варна. Бил последван от
полицейски автомобили с включени специални звукови и светлинни сигнали, в
единият от които бил свид. С.К. – криминален разузнавач в Първо РУ-Русе. На
кръстовището с пътя за кв.“Средна кула“ жалб. Й. завил надясно, като след около
200-300 м. бил принуден да спре, тъй като пътят бил препречен от друг
полицейски автомобил.
В хода на
извършената проверка, въз основа на представените документи, полицейските
служители установили, че водач на автомобила е жалб. И.Й., а пътник в
автомобила била неговата приятелка Мария. В хода на проверката в автомобила
били открити наркотични вещества, поради което полицейските служители поискали
съдействие от Сектор ПП-Русе с цел жалб. Й. да бъде изследван за наличие на
наркотични вещества в организма. На място бил изпратен свид. А.Н. – младши
автоконтрольор в Сектор ПП-Русе. Той запитали Й. дали е употребявал наркотични
вещества и той признал, че преди време е употребявал, без да уточнява какъв вид.
Поради това свид.Н. обяснил на Й., че следва да бъде изпробван с техническо
средство за наличие на наркотични вещества в организма. За целта свид. Н.
съставил Талон за изследване № 0065328 и разяснил на жалбоподателя, че трябва
да даде проба за изследване за наличие на наркотични вещества с техническо
средство. В присъствието на свидетелите К. и Н., жалб. Й. категорично отказал
да даде проба за изследване. Това обстоятелство било отразено в талона за
изследване, след което със същият талон свид.Н. дал предписание на Й. за
медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване в УМБАЛ-Русе до 60
мин от момента на връчване на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 15.25ч.
Преди това, свид. А.Н., след като приел, че жалб. И.Й. е допуснал нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП му съставил АУАН. След като се запознал със съдържанието
му жалб. Й. не изложил възражения.
След връчване на
талона, жалбоподателя бил отведен от служителите на Първо РУ-Русе до УМБАЛ
„Канев“-Русе, където отново отказал да даде кръв и урина за изследване.
На следващият ден –
04.05.2019г., в хода на воденето срещу него досъдебно наказателно производство,
на жалб. И.Й. била иззета кръвна проба за химическо и токсикологическо
изследване за наркотици.
Въз основа на акта
за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн.
същата разпоредба, на И.Й. били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв.
и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно
пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на
състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин,
била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви
конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка
сторил в развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното
производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб. И.Й. е
осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
за което била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съобразно цитираната
правна норма, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Посочената
разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на
проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, респ. медицинско изследване, което
следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така
и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и
колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той
следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва
да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по
чл.174, ал.3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на
която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на
нарушението.
В конкретният
случай безспорно се установява, че жалб. Й. е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство, а в последствие отказал да даде и образци от
кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В тази насока,
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.К. и А.Н. , които удостоверяват в
показанията си заявеният от жалб. Й., в тяхно присъствие, отказ от извършване
на тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство. Тези свидетели лично и непосредствено възприели факта на
нарушението, в изпълнение на служебните си задължения, а показанията им са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
Установява се по
несъмнен начин от приложеният по делото Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохоли/или наркотични вещества или
техни аналози и факта, че жалб. Й. отказал да изпълни и предписаното му
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Безспорно се
установява, че пред жалб. Й. не били налице обективни пречки да изпълни това
предписание, тъй като, макар да бил задържан в хода на полицейската проверка,
именно полицейските служители лично го отвели до СПО в УМБАЛ „Канев“ в рамките
на указаният в талона срок.
От изложеното дотук
става ясно, че жалб. И.Й. осъществил и двете форми на изпълнителното деяние по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като отказал да се подложи на проверка с техническо
средство и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като отказал да даде биологични проби за изследване.
Действително, с обжалваното
наказателно постановление на жалбоподателя било наложено само едно
административно наказание – „Глоба“ в размер на 2000 лв. и кумулативно
предвидената от закона санкция „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2 години /24 месеца/. Горното обаче по никакъв начин не е довело до накърняване
правата му, доколкото такова би било налице, ако не беше осъществил състава на
едно от двете предвидени от закона нарушения и е налице неяснота по отношение
на обстоятелството, за неизпълнение на кое от двете посочени по-горе правила за
поведение е санкциониран. Обстоятелството, че в конкретният случай жалб.Й. е
нарушил и двете правила за поведение, но е наказан само за едно от тях, няма
как да е довело до накърняване правото му на защита, а напротив - то е в негов
интерес.
Поради това Съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Наложените с
наказателното постановление наказания били правилно определени по вид и размер
и съответни на допуснатото нарушение.
Съдът намира за
неотносим към предмета на делото, иначе безспорно установеният факт, че на
следващият ден, във връзка с воденото срещу него досъдебно наказателно
производство, жалб. Й. доброволно дал кръв за химическо и токсикологическо
изследване за наркотици. По мнение на Съда, с депозирането от негова страна на
категоричните откази да бъде изследван с техническо средство и да даде
биологични проби за химико-токсикологично изследване за наличие на наркотици в
организма, жалб. И.Й. осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и никакви последващи негови действия не
биха могли да променят извода за довършеност на деянието. Още повече, че
изследването за наличие на наркотични вещества в организма обслужва различни
цели, когато то се извършва на лице в качеството на водач на МПС и когато е
необходимо по провеждано наказателно производство за държане и разпространяване
на наркотични вещества.
С оглед изложеното,
Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Поради това и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
19-1085-001163/08.05.2019г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата
разпоредба на И.В.Й.,***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в
размер на 2000.00лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен
съд гр.Русе.
Районен
съдия :