Решение по дело №812/2023 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К.А.Г., подадена чрез пълномощника му адвокат М.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №186 от 22.06.2023 г., постановено по АНД №421/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Решението противоречало на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. Нарушен бил материалният закон. Съдът не бил обсъдил всички твърдения, възражения и доводи в жалбата и писменото становище към нея, и не бил изложил подробни и обосновани съображения защо не ги приема. Съдът неправилно и необосновано не приемал, че са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Твърди се, че в разпечатката от представената по делото снимка имало дописване, че това е снимка към посочения ЕФ, което било недопустимо и било в нарушение на наредбата. Снимките/клиповете се разпечатвали във вида, в който са изготвени автоматично от техническото средство, без каквато и да е обработка. Без всякакво значение била и приложената таблица, наименувана снимка към посочения ЕФ, която нямала никакво означение кога и от кого е съставена, и дали е от лицето, оправомощено за това. Тази таблица била без каквато и да е доказателствена стойност, като посочването в нея на идентификационен номер на уреда било напълно произволно, тъй като такива данни липсвали в протокола за използване на техническото средство.

Твърди се, че производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез издаване на НП или ЕФ било строго формален процес и както за наказания, така и за съда следвало да бъде ясно за какво нарушение е наложено наказанието. Недопустимо било едва в съдебната фаза по обжалване на вече издаден ЕФ, в който не са описани всички съществени реквизити, чрез събиране на доказателства да се „дописват“ или доизясняват реквизити на ЕФ.

Сочи се, че на приложената снимка били заснети два автомобила почти успоредно движещи се, при липсата на каквито и да е други обективни данни на кой от тях скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство. При това положение следвало да се приеме за недоказано по несъмнен начин извършването на санкционираното с Електронния фиш административно нарушение и неговото авторство. На приложената снимка не били отразени разпознат от системата рег.№ и стойност на превишението след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч – следвало да се намират в отделно каре в дясната част на снимката. Ето защо следвало да се приеме, че са налице нарушения на чл.5, ал.1 и чл.16, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.

По делото бил представен Протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 №120ccef, и представена снимка на измервателното средство, но не и такава на пътния знак с ограничението. От снимката ясно се виждало, че измервателното средство било поставено на значително разстояние след отбивката за „Астика“, а зоната на действие на забраната на знак В26 била до следващото кръстовище, т.е. до въпросната отбивка. Това обстоятелство поставяло под сериозно съмнение достоверността на измерването, тъй като на практика се контролирал и участък, който е извън зоната на действие на знака.

Излагат се съображения, че при посочено начало и край на работа със съответните часове, в Протокола не били вписани № на първо статично изображение и № на последно такова, поради което не можело да бъде преценено дали номерът на снимката, представена по делото, фигурира сред посочените 81 броя. Посоченото несъответствие пораждало основателно съмнение че представеният по делото Протокол е относим към твърдяното нарушение, както и представената снимка. Не можело да бъде доказано и заснемането на Снимката, както и съответствието на същото АТСС с одобрения тип. Пропуските при попълване на Протокола го правели негоден за установяване на фактите при констатиране на нарушението, за което е издаден Електронния фиш.

Претендира се обжалваното решение и потвърдения с него Електронен фиш да бъдат отменени.

Претендира се на адвоката, който оказва безплатна правна помощ на касатора, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и предлага обжалваното решение на Районен съд – Хасково да бъде потвърдено.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С Решение №186 от 22.06.2023 г., постановено по АНД №421/2023 г., Районен съд – Хасково е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №*******, издаден от ОДМВР Хасково, с който на К.А.Г.,***, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300.00 лева.

За да потвърди Електронния фиш, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 22.07.2022 г., в 09,39 часа, на ПП I-5 км.287+705, на разклона на пивоварна фабрика „Астика“, в посока гр.Димитровград, извън населено място, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство АТСС/ARH CAM S1/№120ccef на преминал лек автомобил марка „***“ 2,2 Д4Д с регистрационен номер *********, техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост 100 км/ч., извън населено място, при разрешена максимална скорост от 60 км/ч, въведена в този участък с пътен знак В-26. Установено е, че лекият автомобил е регистриран на името на А.Г.Г., който е попълнил Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че този ден автомобилът се е управлявал от друго лице – К.А.Г.. Съдът е приел, че Електронният фиш, с който на К.А.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа всички изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП, реквизити. Изложил е съображения, че използваното в конкретния случай техническо средство е калибровано, видно от представените протоколи за проверка, а замерената с това техническо средство скорост е 100 км/ч, като отразената в ЕФ скорост от 97 км/ч е в резултат на намаляне с възможното отклонение при измерване – до 3%. Посочил е, че представеният по делото Протокол за използване на техническо средство или система по чл.10, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 19.05.2015 г. е по утвърден образец, в него ясно е посочено и мястото на извършване на измерването, и времето на работа на АТСС, като нарушението е в часовия интервал от 9 до 13 часа, както и че е съобразен чл.8, ал.1 от Наредбата, където е предвидено, че мястото на разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, както е направено и в случая – след знак В 26, видно от фотоснимка. Въз основа на така установените обстоятелства съдът е приел, че санкционираното лице е извършило нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като извън населено място, при въведено с пътен знак ограничение на скоростта от 60 км/ч, е управлявало МПС със скорост 97 км/ч, за което законосъобразно му е наложена глоба в размер, съобразен с констатираното превишение от 37 км/ч.

Касационната инстанция намира за съответни на доказателствата изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш е издаден по утвърден образец и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. От съдържанието на Електронния фиш недвусмислено може да се изведе описанието на нарушението, като ясно е посочено конкретното място на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби – чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и размера и основанието на глобата. Правилни са и констатациите на съда за съставен Протокол за използване на вписаното с вид и номер в Електронния фиш автоматизирано техническо средство, с посочване на мястото, на което същото е поставено (разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС – 250 метра) при стационарен режим на работа и засичане скоростта на приближаващи автомобили, датата на използването му, времетраенето на използването и броя на установените от АТСС нарушения, както и въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 – 60 км./ч., а протоколът е съпроводен със снимка на разположението на уреда, съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.

Основателно е обаче възражението в касационната жалба, че на приложената към Електронния фиш снимка са заснети два автомобила, почти успоредно движещи се, при липсата на каквито и да е други обективни данни на кой от тях скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство, при което следва да се приеме за недоказано по несъмнен начин извършването на санкционираното с Електронния фиш административно нарушение и неговото авторство.

По делото е представен снимков материал – Снимка №120CCEF/0053072, на която са посочени: Дата на запис: 2022-07-22 09:39:48.2, локация на запис: ПП I-5 разклон Астика, GPS координати и Скорост: +100 км./ч. (прибл.), както и Разстояние: 152 м., но на самата снимка са заснети два приближаващи към АТСС автомобила – както автомобил с рег.№*********, така и друг автомобил с рег.№*********, движещ се паралелно с първия в същата посока. При това не може категорично да се отграничи на кой от двата успоредно движещи се автомобила е засечена скоростта, както и липсват обективни данни, от които да се установи, че засечената скорост е именно на автомобила с рег.№*********, управляван от жалбоподателя.

В издадена от министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, е предвидено, че (чл.2) стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение; (чл.5, ал.2) данните за нарушенията, заснети с АТСС, се събират, анализират и съхраняват в локална компютърна конфигурация, локален сървър на местно ниво или в централен сървър на национално ниво; (чл.16, ал.1) данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се отпечатват; (чл.16, ал.3) информацията по ал.1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес.

Цитираната нормативна уредба сочи, че данните за установените нарушения на правилата за движение следва да се съдържат в снимковия материал и/или видеозаписа, заснет с АТСС, т.е. във формата и вида, изготвен от АТСС, а в процесния случай на приложената снимка не е отразен разпознат от системата регистрационен номер на МПС. Доколкото електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, то в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, което в процесния случай не е било сторено по делото. Наличният по делото снимков материал визуализира два успоредно движещи се автомобила, при липсата на каквито и да е други обективни данни на кой от тях скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, а допълнителното посочване на марката, модела и регистрационния номер на превозно средство, разпознато от АТСС, в приложена към снимката таблица без данни за издател, не могат да се приемат за достоверни данни. (В сходен смисъл напр. Решение по КАНД №268/2023 г.; Решение по КАНД №630/2022 г. на Адм.съд – Хасково).

Административнонаказателната отговорност за нарушение, установено с техническо средство или система по реда на чл.186, ал.4 от ЗДвП, се носи от собственика на заснетото моторно превозно средство, или от лицето, на което моторното превозно средство е предоставено. От наличните по делото писмени доказателства не може да се направи категоричен извод, че именно с лек автомобил *** 2.2 Д 4 Д с регистрационен номер ********* е извършено превишаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП скорост на движение на посочените в Електронния фиш дата и място, за да бъде санкциониран за това нарушение управляващия този автомобил К.А.Г..

Неустановяването на съществен елемент от обективната страна на административното нарушение, какъвто е пътното превозно средство, засечено с АТСС да превишава ограничението на скоростта, прави деянието недоказано.

При това положение неправилно въззивният съд е приел за доказано по несъмнен начин извършването на санкционираното с Електронния фиш административно нарушение и неговото авторство. Решението на районния съд е валидно и допустимо, но е постановено при неправилно приложение на закона – основание за касирането му по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК и следва да бъде отменено, като се отмени и потвърдения с него Електронен фиш.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ответникът по касационната жалба дължи в полза на касатора направените разноски за касационното производство, а ответникът във въззивното производство дължи разноски на жалбоподателя.

Доколкото в настоящото производство касаторът К.А.Г. е бил представляван от адвокат М.Т.Т. с оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от приложените по делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от дата 16.10.2023 г., а в производството пред районния съд същият в качеството му на жалбоподател е бил представляван от същия адвокат с оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие, видно от приложените по делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от дата 24.04.2023 г., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.1, във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждението, което насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати на адвокат М.Т.Т. за производството пред районния съд в размер на 400 лв. и за настоящата инстанция в размер на 400 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №186 от 22.06.2023 г., постановено по АНД №421 по описа на за 2023 г. на Районен съд – Хасково, вместо което

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №******* от 22.07.2022 г. на ОДМВР – Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адвокат М.Т.Т., ЕГН/Булстат/ **********,***, разноски в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за настоящата инстанция и за производството пред районния съд.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: