Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 215 12.12.2019 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 12.11.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия
Кр. Донева
гражданско дело № 228 по описа на
2019 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба пред
Районен съд – Средец С.Я.Я. – *** на Манастир „Св. Живоприемен източник“ – с. Голямо Буково и председател на
на църковното настоятелство в
селата Голямо
Буково, Кирово, Варовник,
Богданово, Близнак, Граничар, Белеврен, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Факия, Момина църква, Вълчаново и
Сливово, всички в Община Средец, претендира да бъде постановено решение, с което съдът да прогласи
нищожността на Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ при СРС под
акт № 116, том 1, дв. вх. № 1133/31.07.2017 г., сключен на 28.07.2017 г. между
манастира, представляван от В. К. Д. – игумен ставрофорен иконом на
манастира и председател на Църковното настоятелство, като арендодател и
ответницата М.В.А., като арендатор. Ищецът се позовава на две основания за
нищожност, като според посочената поредност предявеният главен иск е на
основание липса на съгласие – в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.
Този иск се основава на твърдението, че предмет на процесния наем са земеделски
земи, собственост на манастира и на църкви, като отдаването им под аренда е
подчинено на специалните изисквания на чл. 154, т. 1 и чл. 171, т. 19 от Устава
на Българската православна църква, а именно договорите за наем да се сключват
след писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския
митрополит. В тази връзка се сочи, че управлението на имотите на манастира, съобразно
действащия към момента на сключване на арендния договор устав, е в
компетентност на Епархийския съвет и епархийския митрополит, и след като липсва
писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит, то
договорът е нищожен поради липса на съгласие. При условията на евентуалност
ищецът се позовава на основание „накърняване на добрите нрави“ – в хипотезата
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В обхвата на понятието „противоречие с
добрите нрави“ като основание за нищожност е конкретизирана нееквивалентност на
престациите – договорената арендна цена в размер на 1 лев за декар е 28 пъти
по-ниска от определената от НСИ средната цена на договорите за аренда на
земеделска земя към 2017 г. В тази връзка ищецът поддържа, че са нарушени основните
правила на добросъвестно договаряне и е накърнен принципът на справедливостта в
гражданските правоотношения. Сочи, че при сключването на договора на такава
изключително занижена цена, преследваната от представляващия манастира игумен В. Д. цел е да се облагодетелства,
като получава от арендатора облаги за това, при изключително грубо нарушаване
правата на манастира, оставащ без никакви доходи за издръжка. При условията на
евентуалност ищецът е предявил и иск за обявяване недействителността на
процесния договор, като сключен от представителя В. Д. и ответницата във вреда на
представлявания манастир – при явно неизгодни условия по смисъла на чл. 8, ал.
2, т. 1 от ЗАЗ, която разпоредба разписва, че арендното плащане следва да се
договори въз основа на пазарната поземлена рента. Ищецът претендира направените
по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
В писмен отговор
ответницата оспорва предявените искове и моли същите, като неоснователни да бъдат отхвърлени. Счита, че заявените основания за нищожност на процесния договор не са изводими от
изложените факти в исковата молба. Относно предявения иск за недействителност
възразява, че хипотезата на чл. 40 от ЗЗД касае само представителство по
пълномощие, не и законно органно такова, като оспорва да е налице фактическия
състав /от обективна и от субективна страна/, пораждащ претендираната
недействителност.
Като съобрази релевантните факти, наличните
доказателства и становищата на страните, съдът прие от фактическа страна следното:
По силата на Заповед № 82/27.04.2011 г. и Заповед № 83/27.04.2011 г. на
Сливенския митрополит и на основание чл. 95, т. 10, вр. с чл. 140, ал. 4 и чл.
95, т. 11, вр. чл. 161, ал. 4 от Устава на Българската православна църква, игуменът
В. К. Д.
е назначен на длъжността щатен енорийски свещеник при храм „Св. Богородица“ в
с. Голямо Буково и в селата Кирово, Варовник, Богданово, Близнак, Граничар, Белеврен,
Горно Ябълково, Долно Ябълково, Факия, Момина църква, Вълчаново и Сливово,
всички в Община Средец /по силата на чл. 141, ал. 1 от Устава по право става
председател на църковното настоятелство в цитираните населени места/, както и
на длъжността игумен на манастира „Св. Живоприемен източник“ – с. Голямо
Буково. На основание чл. 140, ал. 4 и чл. 161, ал. 3 от Устава манастирът и
църквите в тези села се управляват и представляват от назначения енорийски
свещеник.
На 28.07.2017 г., в качеството си на представляващ манастира и църковното
настоятелство в селата, В.
К. Д.
е сключил с ответницата М.В.А. Договор за аренда на земеделска земя, с
нотариална заверка на подписите с рег. № 2847, том 1, акт. № 76, на Нотариус с
рег. № 255 на НК, вписан в СВ при РС – Средец под акт № 116, том 1, дв. вх. № 1133/31.07.2017
г. По силата на арендния договор игуменът и председател на църковните
настоятелства е предоставил на ответницата-арендатор правото на временно /за
срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2018 г./ възмездно /срещу
арендното заплащане на 1 лев на декар от 01.10. до 31.12. всяка година за срока
на договора/ ползване на земеделски земи, находящи се в землищата на селата
Голямо Буково, Кирово, Богданово, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Вълчаново и
Факия, Община Средец, представляващи собственост на манастира „Св. Живоприемен
източник“ – с. Голямо Буково и на църковните настоятелства в селата, както
следва:
1.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ИЗОСТАВЕНА НИВА,
находящ се в землището на с. Факия, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 76039, с
площ 58, 210 дка., девета категория, в местността „Орехите“, съставляваща имот
№ 102032 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 102030, имот № 102031,
имот № 000348, имот № 000332, имот № 102033, имот № 102021, имот № 000289, имот
№ 102022 и имот № 102023;
2.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – НИВА, находящ се в
землището на с. Вълчаново, общ.Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 72059, с площ
9,987 дка., пета категория, в местността „Голямата могила“, съставляваща имот №
220043 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 000201 и имот № 000215;
3.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – НИВА, находящ се в
землището на с. Вълчаново, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 72059, с площ
7,016 дка., трета категория, в местността „Двете реки“, съставляваща имот №
350048 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 000848, имот № 000777 и
имот № 350047;
4.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – НИВА, находящ се в
землището на с. Долно Ябълково, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 22914, с
площ 36,898 дка., пета категория, в
местността „Коджа Меше“, съставляваща имот № 040022 по плана за земеразделяне,
при граници: имот № 000334, имот № 040021, имот № 040014, имот № 000491 и имот
№ 040023;
5.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ИЗОСТАВЕНА НИВА,
находящ се в землището на с. Богданово, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ
04621, с площ 17,006 дка., осма категория, в местността „Чеирето“, съставляваща
имот № 116020 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 116021, имот №
116060, имот № 116019, имот № 116025, имот № 116026 и имот № 116059;
6.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ИЗПОЛЗВАНА ЛИВАДА,
находящ се в землището на с. Кирово, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 36938,
с площ от 27,313 дка., девета категория, в местността „Гаргов Кладенец“,
съставляваща имот № 092014 по плана за земеразделяне, при граници: имот №
092013, имот № 092020, имот № 092021, имот № 092016, имот № 092015 и имот №
092008;
7.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – НИВА, находящ се в
землището на с. Кирово, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 36938, с площ от
76,318 дка., осма категория, в местността „Осман баир“, съставляваща имот №
109001 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 109007, имот № 109013,
имот № 109002, имот № 000644, имот № 173006, имот № 173010 и имот № 173008;
8.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ПАСИЩЕ МЕРА,
находящ се в землището на с. Кирово, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 36938,
с площ от 6,787 дка., осма категория, в местността „Коджабукските лозя“,
съставляваща имот № 110013 по плана за земеразделяне, при граници: имот №
110012, имот № 000641, имот № 134030 и имот № 110015;
9.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ПАСИЩЕ МЕРА,
находящ се в землището на с. Кирово, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 36938,
с площ от 7, 294 дка., осма категория, в местността „Чанакчийца“, съставляваща
имот № 114010 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 114008, имот №
114009, имот № 145011, имот № 145007 и имот № 000377;
10.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ПАСИЩЕ МЕРА,
находящ се в землището на с. Кирово, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 36938,
с площ от 5, 953 дка., шеста категория, в местността „Тасмата“, съставляваща
имот № 117004 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 000910, имот №
000642, имот № 000913 и имот № 117003;
11.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ПАСИЩЕ МЕРА,
находящ се в землището на с. Кирово, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 36938,
с площ от 18,901 дка., осма категория, в местността „Коджабукските лозя“,
съставляваща имот № 156009 по плана за земеразделяне, при граници: имот №
000755, имот № 156008, имот № 000594 и имот № 156003;
12.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ПОЛЯНА, находящ се
в землището на с. Кирово, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ 36938, с площ от
22,402 дка., осма категория, в местността „Извора“, съставляваща имот № 160002
по плана за земеразделяне, при граници: имот № 000641, имот № 160004, имот №
160001, имот № 110004 и имот № 110003;
13.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ИЗОСТАВЕНА НИВА,
находящ се в землището на с. Голямо Буково, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ
15816, с площ от 7,301 дка., девета категория, в местността „Факийска река“,
съставляваща имот № 050018 по плана за земеразделяне, при граници: имот №
001031, имот № 050017 и имот № 001032;
14.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ИЗОСТАВЕНА НИВА,
находящ се в землището на с. Голямо Буково, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ
15816, с площ от 27,991 дка., осма категория, в местността „Керна баир“,
съставляваща имот № 035018 по плана за земеразделяне, при граници: имот №
086018, имот № 035029, имот № 000295, имот № 000850, имот № 035019 и имот №
035021.
15.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ИЗОСТАВЕНА НИВА,
находящ се в землището на с. Голямо Буково, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ
15816, с площ от 54,492 дка., осма категория, в местността „Змееви къщи“,
съставляваща имот № 047032 по плана за земеразделяне, при граници: имот №
000705, имот № 047027, имот № 047028, имот № 047029, имот № 047031, имот №
001028, имот № 001029, имот № 047033, имот № 000703, имот № 000704, имот №
047037, имот № 9000702, имот № 047037, имот № 000709, имот № 047025 и имот №
047026;
16.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ИЗОСТАВЕНА НИВА,
находящ се в землището на с. Голямо Буково, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ
15816, с площ от 2,407 дка., девета категория, в местността „Бяла река“,
съставляваща имот № 054040 по плана за земеразделяне, при граници: имот №
054004, имот № 000894, имот № 000901 и имот № 000895;
17.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – ИЗОСТАВЕНА НИВА,
находящ се в землището на с. Голямо Буково, общ. Средец, обл. Бургас, с ЕКАТТЕ
15816, с площ от 17,030 дка., девета категория, в местността „Дълбокия дол“,
съставляваща имот № 055013 по плана за земеразделяне, при граници: имот №
082005, имот № 082004, имот № 082003, имот № 0082005 и имот № 082006.
По отношение на част от имота по т. 7 от процесния
аренден договор – НИВА, съставляваща
имот № 109001 в местността „Осман баир“ в землището на с. Кирово, за предходната
стопанска 2017/2018 г. /от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г./ е сключен договор за
наем между манастира
„Св. Живоприемен източник“ – с. Голямо Буково, чрез игумена В. Д.в и
„АГРОФОРУМТРАНС“ ЕООД – с. Граничар, срещу цена 16 лв./дка за стопанска година.
Видно от констативни нотариални актове и възстановителни
решения на бившата ПК, описаните в арендния договор имоти под №№ 6 – 12 вкл.,
14 – 17 вкл. са собственост на манастира, а останалите са собственост на
църковното настоятелство/на църквите в селата, както следва: № 1 на църквата в
с. Факия, №№ 2,3 на църквата в с. Вълчаново, № 4 на църквата в с. Долно
Ябълково, № 5 на църквата в с. Богданово и № 13 на църквата в с. Голямо Буково.
От заключението по назначената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че средната пазарна цена за аренда към 2017 г. за
земеделски земи в регион Средец възлиза на 33 лв./дка, а средните стойности на
арендните плащания, определени с Протокол от 25.08.2017 г. на Комисия,
назначена със Заповед № РД 11-260/07.08.2017 г., одобрен от Директора на ОД „З“
– Бургас, съгласно § 2е от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и чл. 77б от ППЗСПЗЗ, на база
предходната стопанска 2016/2017 година, дължими за стопанската 2017/2018 година
по землища за Община Средец, са по 7 лв./дка за пасища/мери, а за ниви, както
следва: 13 лв./дка за с. Голямо Буково, 10 лв./дка за с. Факия и с. Вълчаново,
13 лв./дка за с. Долно Ябълково, 5 лв./дка за с. Богданово, 9лв./дка за с. Кирово.
Със Заповед № 5/02.01.2018 г. и Заповед № 6/02.01.2018 г.
на Сливенския
митрополит В. К. Д. е освободен от
длъжностите игумен на манастира и енорийски свещеник при църквите в селата Голямо Буково, Кирово, Варовник, Богданово, Близнак,
Граничар, Белеврен, Горно Ябълково, Добно Ябълково, Факия, Момина църква,
Вълчаново и Сливово. На негово място е назначен С.Я.Я. със Заповед №
8/02.01.2018 г. и Заповед № 11/02.01.2018 г. на Сливенския митрополит.
По делото е представен протокол № 5 от проведено на
26.03.2018 г. заседание на Сливенския епархийски съвет, на което е взето
решение на С.Я.Я., в качеството му на представляващ манастира и църковното
настоятелство в селата, да се възложи да предприеме действия за разваляне на
процесния аренден договор поради сключването му в нарушение на чл. 154, т. 1 от
Устава на Българската
православна църква – за имотите на църквите и чл. 171, т. 19 от Устава – за
имотите, собственост на манастира, тъй като не е одобрен, както изискват
разпоредбите на цитираните членове от Устава. Решението на Сливенския
епархийски съвет е изпратено за изпълнение на С.Я.Я. със съпроводително писмо
изх. № 58/28.03.2018 г. По този повод е депозирана исковата молба.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Претенцията е да се признае за нищожен посочения в исковата молба
договор за аренда на
земеделски земи, като с оглед на изложеното от ищеца в ИМ, заявеното основание за нищожност на договора е като такъв, сключен при липса на съгласие от страна на арендодателя.
Предявеният
при условията на евентуалност иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Претенцията
е да се признае за нищожен процесния аренден договор,
като с оглед на изложеното от ищеца в ИМ, заявеното основание за нищожност на договора е като такъв, който накърнява добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите.
Вторият евентуален
установителен иск за недействителност на процесния договор е с правно основание
чл. 40 от ЗЗД – с твърдения, че
арендният договор е сключен от представителя и насрещната страна
по него във вреда за представляваните манастир и църкви.
По реда на заявените претенции съдът намира, че главният иск е
основателен, поради което не следва да разглежда евентуалните и не дължи
произнасяне по тях.
Според чл. 10, ал.
2 от Закона за вероизповеданията Българската православна църква – Българска
патриаршия е юридическо лице, като устройството и управлението й се определят в
нейния устав. В сила е Уставът на Българската православна църква, приет от VІ
Църковно-народен събор на 11.12.2008 г., публ. В „Църковен вестник“, извънреден
бр., 09.01.2009 г. Съгласно Устава, Българската православна църква – Българска
патриаршия е йерархически изградена от местни поделения – митрополии, а те от
своя страна от местни поделения – църкви и манастири, всички със статут на
юридически лица. Според чл.
140, ал. 4 и чл. 161, ал. 3-4 от Устава, църквата се управлява от
църковно настоятелство и се представлява от енорийския свещеник, който е
председател на църковното настоятелство, а манастирът се управлява от
Манастирски събор или от игумен и се представлява от игумена.
Съгласно чл. 154,
т. 1 и чл. 171, т. 19 от Устава, за сключване на договори за наем, собственост
на съответната църква или манастир, се изисква писмено съгласие на Епархийския
съвет, утвърдено от епархийския митрополит. Сключването на договорите е
предоставено от устава в правомощията на
църковното настоятелство и на игумена. Цитираните разпоредби въвеждат
разрешение относно управлението на земи на манистирите/църквите чрез отдаването
им под наем.
В случая, в
качеството си на игумен на манастира и председател на църковното настоятелство,
В. К. Д. е сключил процесния аренден договор за манастирските и църковни
земеделски земи, но без писмено съгласие на Сливенския Епархийски съвет,
утвърдено от сливенския епархийски митрополит. Сключването на аренден договор
без такова съгласие означава, че има волеизявление, но то изхожда от субект,
чиято воля е правно ирелевантана, тъй като такава не може да бъде самостоятелно
формирана. Волята, респ.
съгласието, е основен конститутивен елемент на сделката, а липсата на съгласие
е основание за нейната нищожност, установено в чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира за
доказано основанието на предявения главен иск за обявяване на недействителност
на договора за аренда поради липса на съгласие от страна на арендодателя. Оспореният
договор е нищожен поради сочения от ищеца първи порок и предявеният главен иск
за прогласяване на нищожността му следва да се уважи като основателен. Съдът
има единствена резерва по отношение на един от аргументите на ищеца в исковата
молба и в писмените бележки, че „при липса на такова съгласие фактическият
състав за сключване на валиден договор не е завършен и не е породил правни
последици“, от който прозира смесване на хипотезата на нищожност поради липса на съгласие и на хипотезата на незавършен фактически състав, които хипотези изглеждат близки, пораждат сходни правни последици, но
всъщност имат отлики. От гледна точка на гражданския
процес, ако е налице незавършен фактически състав и се породи съдебен спор по
този въпрос, страната трябва да предяви установителен иск или да направи
възражение за отрицателен факт – че договор не съществува, и съответно да
доказва, че липсва съвпадение на волеизявленията на страните, насочено към
пораждането на определени правни последици, че няма договор. При липсата на
съгласие отново в граждански процес страната може да се брани чрез
установителен иск или възражение, но за нищожност на договора поради липса на
съгласие, при което трябва да бъде доказан съответният порок на волята, и то
вече при наличие на сключен договор, но порочен. Различни трябва и да са твърденията в
обстоятелствената част и в петитума на една искова молба в зависимост от коя от
двете хипотези е налице – при незавършения фактически състав твърденията и
петитумът трябва да са в насока, че договор липсва, докато при липсата на съгласие те
трябва да са в насока, че договор има, но последният е порочен, като
основанието е липса на съгласие.
Предвид изхода от спора и
направеното от ищцовата
страна искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените
по делото разноски в общ размер 915 лева, в това число за държавна такса, възнаграждение на
вещо лице, съдебно удостоверение, депозит за разноски на свидетел и адвокатско
възнаграждение. Видно от вносна бележка и фактура, адвокатският
хонорар на процесуалния представител на ищеца, възлизащ на сумата 750 лева, е
заплатен. Основание за заплащане на същия е изготвяне на искова молба и
процесуално представителство по делото. Размерът му се явява под минималния предвиден за процесуално
представителство в чл. 7, ал. 6, вр. ал. 2, т. 1 и съобразно интереса, определен
от цената на иска, визирана в чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК – 600 лева и предвидения
в чл. 9, ал. 1 от Наредбата /за изготвяне на искова молба/ – 300 лева или общо
900 лева. По тези съображения и предвид правната и фактическа сложност на делото, съдът
намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар от 750 лева, който се претендира от
ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА
НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, като сключен при липса на съгласие от
страна на арендодателя,
Договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите с рег.
№ 2847, том 1, акт. № 76, на Нотариус с рег. № 255 на НК, вписан в СВ при РС –
Средец под акт № 116, том 1, дв. вх. № 1133/31.07.2017 г., по силата на който В. К. Д., в качеството на игумен ставрофорен иконом на Манастир „Св. Живоприемен
източник“ – с. Голямо Буково, ЕИК ********* и председател на църковното
настоятелство, с ЕИК *********, е предоставил на М.В.А., с ЕГН **********,***,
за временно и възмездно ползване под аренда земеделски земи, находящи се в землищата на селата Голямо
Буково, Кирово, Богданово, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Вълчаново и Факия,
Община Средец, представляващи собственост на
манастира „Св. Живоприемен източник“ – с. Голямо Буково и на църковното настоятелство в селата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.В.А., с ЕГН **********,***, да
заплати на С.Я.Я., в качеството на игумен на Манастир „Св. Живоприемен
източник“ – с. Голямо Буково, ЕИК ********* и председател на Църковното
настоятелство, с ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер на 915 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: