Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №15324 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Г.В.Г. срещу решение от 09.05.2019 г. по гр.д. №57486/2016 г. на
Софийския районен съд, 47 състав, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД сумата от 27,48 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2015 г. - 05.02.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба - 13.10.2016 г. до
окончателното изплащане и сумата от 1,97 лв., представляваща лихва за забава за
периода 01.03.2015 г. - 24.11.2015 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано -
постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел дължимостта на задължението от
страна на ответника за периода 01.01.2015 г. - 05.02.2015 г. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове за вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия за
периода мес.01.2015 г. - мес.01.2016 г. и съответната мораторна лихва върху
главницата за периода 01.03.2015 г. - 24.11.2015 г.
В тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да
докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащането.
В първоинстанционното
производство в срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител, е оспорил, че е бил собственик на процесния топлоснабден
имот след 05.02.2015 г., както и че е заплатила процесните вземания. Оспорва
ищецът да и е доставил топлинна енергия в процесния недвижим имот.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за периодо 01.01.2015 г. –
05.02.2015 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на
която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до обект апартамент №10, находящ се в гр. София, ул.
„*******, с
абонатен №422229.
Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за
продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е оспорил обстоятелството, че е собственик на процесния имот през
периода 01.01.2015 г. - 05.02.2015 г., като това обстоятелство се установява от
представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №96, т.І, н.д.
№90/05.02.2015 г. на нот. Б.Б..
Видно от приетата
по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за периода 01.01.2015 г. –
05.02.2015 г. дължимата от ответника сума за топлинна енергия възлиза на 27,48
лв., като задължението е само за мес.01.2015 г., а лихвата за забава за периода
01.03.2015 г. – 24.11.2015 г. възлиза на сумата от 1,97 лв. Вещото лице сочи
още, че процесните задължения за главница и лихва за заплатени на 03.08.2015 г.
и няма останали неплатени задължения.
При тези данни,
настоящият въззивен състав намира, че предявените искове са неоснователни, тъй
като са погасени чрез плащане, и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради изложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените от ищеца срещу ответника осъдителни
искове бъдат отхвърлени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №109946 от 09.05.2019
г., постановено по гр.д. №57486/2016 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, срещу Г.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за заплащане на сумата от 27,48 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода 01.01.2015 г. - 31.01.2016 г. в топлоснабден имот с аб. №422229 и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1,97 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода 01.03.2015 г. - 24.11.2015 г.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.