Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 422 06.02.2018 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14032
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Е.В.А., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал.
1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по
смисъла на ЗРВКУ и за периода от 01.10.2014 г. – 28.04.2017 г. имала задължения
към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода в общ размер на 418,29 лв.
за обект, придобит чрез договор за дарение от 08.07.2008 г., находящ се в гр. П.,
ул. „Л.” №.., бл… , ет..., ап.... Същият бил придобит след публичен търг от
трето лице на 05.05.2017 г., до която дата, и предвид липсата на уведомяване на
ВиК за промени в собствеността, отговорност за задълженията носела ответницата.
За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно
описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.
При забава в плащанията, абонатът следвало да дължи и законна лихва, като в
случая дължимото мораторно обезщетение възлизало на сумата от 56,33 лева за
периода 31.12.2014 г. – 31.07.2017 г. Отношенията между дружеството и клиентите
му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество
изразходвана вода било определяно след реални отчети и снемане на показания от
монтираното измервателно устройство, за което били поставени подписи в
карнетите.
Моли се претенциите да бъдат уважени в
цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл.
131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар същата, ведно с
уточнението и приложенията, да са връчени лично на страната.
Ответницата е била редовно
призована за първото съдебно заседание, като е
получила призовката и препис от Определението по чл.140 ГПК - лично /л.30/. Изрично
е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 31.01.2018 г.
ответницата не е изпратила представител, няма и направено искане делото да се
гледа в нейно отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено
решение срещу нея.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответницата не е депозирала писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото
по делото заседание, редовно призована и не е направила искане делото да се
разглежда в нейно отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл.
239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето
защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените
осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане и са представени
доказателства за сторени такива в размер на 100 лева – платена ДТ, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК се дължи и юрк. възнаграждение, което съдът
определя на минималния размер от 100 лева, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Разноските от общо 200 лева ще бъдат поставени в тежест на
ответницата.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.В.А., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
следните суми: 418,29 лева
/четиристотин и осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки/ - главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за
периода 01.10.2014 г. – 28.04.2017 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „Л.” №
.., бл. ……., ет..., ап..; 56,33 лева
/петдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 31.12.2014 г. – 31.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на исковата молба в съда –05.09.2017 г. до
окончателното погасяване, както и общо 200
лева /двеста лева/ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП