Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Анета
Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3058 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила
искова молба от М.Д.Д. с ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител ***, чрез адв.М.Л. *** против К.Л.И. с ЕГН **********,***, в която се
твърди, че на 17.02.2020 год., около 07.30 часа, ищеца бил със свой съученик - А.П.П. в закусвалня в близост до училище***, в което учел в
осми клас. Твърди, че ответника се намирал зад него, казал нещо, ищеца се
обърнал и ответника безпричинно му нанесъл силен удар с юмрука на дясната си
ръка в областта на лявата скула, под лявото око, фронтално.Твърди се, че
вследствие на удара на ищеца му причерняло и залитнал, коленичил на земята,
изпитал силна болка в областта на удара и цялата глава. Съученикът му А.П. му
помогнал да се изправи и излезли отвън. Ищецът седнал на циментов перваз, тъй
като главата му била замаяна и силно го боляла. Излага се, че непосредствено
след това ищеца отишъл при личния си лекар, който му дал направление за
рентгенова снимка. Такава му била направена в болница ***и се установило, че
лявата му скула била счупена и
раздробена и от личния лекар бил насочен към специализирана клиника по УНГ
болести към ***. След извършен преглед и изследвания било съобщено на ищеца, че
трябва да се направи операция, т.к. лявата му скула била счупена и се свлякла
до горната челюст, което налагало наместване.
Твърди се, че пострадалия бил приет в болничното заведение и на
19.02.2020 год. му била направена операция, при която скулата била повдигната и
фиксирана посредством уретрален катетър/балон/, който
бил раздут. Лекуващият лекар обяснил, че това било най-благоприятното лечение и
ако скулата успеела да се задържи на мястото си, нямало да се наложи друга
операция за фиксирането й посредством метални скоби. Ищецът бил изписан за
домашно лечение на 20.02.2020 год., а след две седмици катетъра/балона/ бил
премахнат и се оказало, че скулата се била закрепила както трябва. Твърди се,
че през периода от счупването на скулата, в продължение на около един месец,
ищеца бил принуден да се храни с течни храни, а в първите дни само със сламка,
което му създало значителни затруднения; през цялото време изпитвал и силни болки
в главата и в областта на раната; след премахване на катетъра, на мястото на
операцията се получило възпаление, което наложило прием на антибиотици. Излага
се, че към момента на завеждане на исковата молба раната била заздравяла, но
имало видим лицев дефект, лявата му скула била леко хлътнала, несиметрична
спрямо дясната, което щяло да остане завинаги. От лекуващият лекар му било
обяснено, че трябвало да бъде много внимателен и да се пази, тъй като имало
риск при най-малкия удар скулата отново да се свлечала. Твърди се, че във
връзка със случая ***образувала досъдебно производство - ДП ***. срещу
ответника, като след приключване на разследването, същия сключил споразумение с
***за вида и размера на наказанието, одобрено от ***с Определение по ***.
Навеждат се доводи, че за търпените от ищеца неимуществени вреди ответника
дължал обезщетение в размер на 8 000лв., както и такова в размер на 70лв.
за търпени имуществени вреди, изразили се в разходи за снабдяване с медицинско
свидетелство. Отправя се искане за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца горните суми, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 17.02.2020г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата
претенция.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно е между страните и се
установява от приложения препис на Протокол от о.с.з. на 19.06.2020г. по ***,
че с постановено по същото и влязло в законна сила на 19.06.2020г. определение
е било одобрено споразумение между ***и ответника К.И., с което последния се е
признал за виновен в това, че на 17.02.2020г. в ***причинил на ***Д.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на лявата скула /раздробяване на същата/, както и на съседния синус,
довело до трайно затрудняване на речта, с което осъществил състав на
престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК и му било
наложено наказание задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца.
От представения препис на вносна
бележка от 26.02.2020г. се установява, че ищеца е заплатил за преглед при
съдебен лекар и издаване на медицинско удостоверение сума в размер на 70лв., от
която 40лв. за прегледа и 30лв. за удостоверението.
Представените от ищеца медицински документи – епикриза ИЗ:6307, изд. от Клиника по УНГ при ***, образна
диагностика амб.№23982, изд. на 17.02.2020г. ***и
съдебномедицинско удостоверение №84/2020г., изд. от д-р С.Д.К. не се обсъждат
отделно от заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, т.к.
анализът им изисква специални знания и са използвани такива, чрез изслушване на
експертно заключение.
Установява се от изслушаното такова
заключение в о.с.з. на 30.10.2020г., че в резултат на деянието, извършено от
ответника на 17.02.2020г., на ищеца М.Д. е била причинена лицева травма с
фрагментно счупване на горната челюст в ляво в областта на пазухата
(максиларния синус) и на лявата скулна
кост с ангажиране на долния ръб на очницата. Счупването
на челюстта е довело до затрудняване на дъвченето за около месец, а счупването
на лявата скулна област е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се още от експертното заключение, че по повод
получената лицева травма ищецът е бил приет за болнично лечение в деня на
инцидента, като на 18.02.2020г. е била извършена оперативна интервенция за
наместване и фиксация на костни фрагменти от предната
стена на горночелюстната пазуха.
Наместването и фиксирането е било извършено чрез въвеждане на катетър с балон в
назухата; изписан е бил на 20.02.2020г. с подобрение
и препоръка за отстраняване на катетъра след 5 дни и към 26.02.2020г. вече е
бил отстранен. Вещото лице е посочило, че медицинските документи не съдържат
данни за последващо лечение. Експертът е дал заключение, че
следоперативният период до изписването от лечебното заведение е протекъл без
усложнения, като няма данни в медицинските документи за последващи
усложнения, а такива не са били констатирани и при извършения за нуждите на
експертизата преглед на 16.10.2020г. Формирано е също така заключение от вещото
лице, че оздравителният процес е бил с продължителност около един месец,
включващ болничното и последващото
домашно-амбулаторно лечение (отстраняване на катетъра, зарастване на
оперативната рана), консолидация на счупването до годност за приемане на твърда
храна. Установява се също така от експертното заключение, че причинените на
ищеца счупвания са зараснали без обективна остатъчна симптоматика.
Съдът кредитира изцяло обсъденото
експертно заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
В хода на съдебното дирене са
събрани и гласни доказателства, ангажирани от страните.
Свидетелката *** - майка на ищеца, излага в показанията си,
че синът й се обадил непосредствено след случилото се и отишли заедно при
личният му лекар. Твърди, че била
направена рентгенова снимка, която показала раздробяване на скулата,след което
бил изпратен в ***. Там било взето решение да бъде приет в болница и това се
случило същия ден- на 17.02.2020г. На следващия ден бил опериран и по време на
операцията се установило, че не можело да се постави имплант,
поради раздробяването на скулата и невъзможност за захващане, което наложило
поставянето на балон. Свидетелката твърди, че балонът бил премахнат след две
седмици, като в този период от време ищецът се хранел само с течни храни през
сламка. Впоследствие се появило подуване, което наложило антибиотично
лечение. Сочи, че въвеждането на по-твърди храни станало след свалянето на
балона и постепенно, като начина на хранене довел до телесно отслабване на
синът й. Твърди, че той се върнал на училище на 02.03.2020г.
Свидетелят А.П.П. излага в
показанията си, че по време на случилото се бил с ищеца. Влезли в закусвалня в
близост до училището и видели вътре ответника К.И. и свидетеля Б.П.. Твърди, че
последния задал на ищеца въпрос, свързан с обувки, които носел със себе си.
Ищецът му отговорил, че имал състезание, обръщайки се към него с „бе умен”.
Тогава в разговора се намесил ответника, питайки „Ти на мен ли каза?”. При
отговор от страна на ищеца с думите „Не, проблем ли има?”, ответникът му казал
да излязат навън да го разрешат. При изявлението на пострадалия, че нямало да
излезе, последвало бутане и удар от страна на ответника.
Свидетелката ***– майка на ответника, излага в показанията
си, че била информирана за случилото се от директорката на училището, която й
дала телефонния номер на майката на пострадалото дете. Твърди, че провела разговор с майката на ищеца
и отишла в болничното заведение, където бил преглеждан. Твърди, че видимо
забелязала при пострадалия само синина под окото. Сочи, че предложила да
заплати разходи по лечението, но получила отказ.
Свидетелят Б.Р.П. излага в показанията си, че на 17.02.2020г.
сутринта бил с ответника М.И. в закусвалня близо до училището, в което учели,
когато там влезли ищеца и св.А.П.. Сочи, че попитал ищеца дали дрехите, които
носел в сака били за предстоящо състезание, а той му отговорил „Да, ти си бил
много умен бе”. Тогава ответника казал „Той на теб ли говори”, а ищеца отвърнал
„Защо, проблем ли има?”. Св.П. сочи още, че по повод този разговор, ответника М.И.
казал да излязат отвън да видят какъв е проблема, станал от стола, започнали да
се бутат и ударил ищеца, а последния се разплакал, излязъл навън, седнал на
някаква циментова ограда и говорил по телефона. Твърди, че след около две
седмици видял пострадалия в училището.
Излага също, че не знаел да имало преди случая конфликт между страните,
но бил чувал, че ищеца се заяждал с други деца, а ответника нямал други
конфликти в училище.
Съдът възприема показанията на
свидетелите, като намира, че между тях не са налице противоречия, както и не
противоречат на други събрани в производството по делото доказателства.
Приобщеното по искане на ответника писмено доказателство –
протокол от разпит на ищеца в качеството на свидетел по проведеното досъдебно
производство не съдържат твърдения за различни факти от сочените от св.Емилия
Димитрова, свързани с периода на възстановяване на нормалното хранене на
пострадалия. Посочено е от ищеца, че две седмици се е хранел с течни храни, а
след премахването на поставения балон е започнал да се храни по-нормално, но
все още с по-меки храни.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи :
Фактическият състав на непозволеното увреждане, уреден в
нормата на чл.45 от ЗЗД, включва следните елементи: противоправно
виновно деяние, вреда, причинна връзка
между противоправното деяние и настъпилите вреди.
В настоящия случай, безспорно се
установи извършеното противоправно деяние от
ответника М.Д. на 17.02.2020г., въз основа на влязлото в сила определение за
одобряване на споразумение между ответника и РП ***по ***, което има
последиците на присъда и в съответствие с разпоредбата на чл.300 от ГПК е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Поради това не подлежат на разглеждане въпросите,
касаещи елементите от състава на престъплението, за което дееца е признат за
виновен и осъден.
Несъмнено ищецът е претърпял
неимуществени вреди в резултат на това деяние, засягащо телесното му здраве.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението
за претърпените неимуществени вреди се определят от съда по справедливост.
Съгласно ППВС № 4 от 1964 г., понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна
повреда са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е
извършено и последиците от това увреждане.
В настоящия случай, при определяне
размера на дължимото за репариране на търпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на деянието на ответника К.И., съдът съобрази следните конкретни
обстоятелства, установени от събраните доказателства: на ищеца е била причинена
лицева травма с фрагментно счупване на горната челюст в ляво в областта на пазухата (максиларния синус) и на
лявата скулна кост с ангажиране на долния ръб на очницата. Счупването на челюстта е довело до затрудняване
на дъвченето за около месец, а счупването на скулната
кост само по себе си е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Престоял е в болнично заведение два дни, като е претърпял оперативна
интервенция за наместване и фиксация на костни
фрагменти от предната стена на горночелюстната пазуха. В продължение на две седмици се е хранел само с
течна храна с помощта на сламка, като поради тези обстоятелства и последващото до около месец затруднение в дъвченето е
довело до телесното му отслабване. Съдът приема, че през този период са
продължили физическите болки и страдания, свързани с дейностите, извършвани с
увредената челюст. Установи се от експертното заключение, че целия оздравителен
процес, в това число консолидация на счупването до готовност за приемане на
твърда храна, е продължил около един месец. Следва да се съобрази, че счупванията са зараснали без обективна остатъчна
симптоматика, както стана ясно от заключението на вещото лице.
При
съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства, както и
социално-икономическата конюнктура към датата на деликта и обществените представи за справедливост,
съдът приема, че размера на обезщетението за репариране на причинените на
пострадалия неимуществени вреди следва
да се определи на 4 000лв.
Съдът
намира, че и направените разходи за преглед при съдебен лекар и снабдяване с
удостоверение са в пряка причинна връзка с деянието на ответника и също
подлежат на репариране но правилото на чл.45 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до
размера на сумата от 4 000лв., а за имуществени вреди е изцяло основателен
и доказан и следва да бъдат уважени в посочените размери. Върху присъдената
сума за обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва
от датата на увреждането – 17.02.2020г., а върху сумата за обезщетение за
имуществени вреди – от датата, на която са били направени – 26.02.2020г.
Претенцията за неимуществени вреди в останалата част до пълния претендиран размер следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските:
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв. и в съответствие с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, ответника
му дължи репариране на част от тези разноски, съразмерно уважената част от
иска, в размер на 200лв.
Ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса по правилото на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК и такава не е внесена
авансово. Ответникът е освободен от заплащане на разноски по производството с
определение на съда от 24.09.2020г., като искането му, заявено още с писмения
отговор, е и за освобождаване от държавна такса. Искането е допустимо.
Заплащането на държавна такса по правилото на чл.78, ал.6 от ГПК не е дължимо
от онова осъдено по предявения иск лице, което също е освободено от държавна
такса при наличие на основания по чл.83, ал.2 от ГПК – в този смисъл е и
възприетото от ВКС в Определение № 414 от 15.11.2018г. по ч.гр.д. № 4010/2018г.
на ВКС, ІІІ г.о. Съдът като съобрази представената от ответника с
писмения му отговор декларация и установеното, че е ученик без реализирани
доходи, получавани детски надбавки от 40лв. и живеещ със своята майка,
получаваща инвалидна пенсия в размер на 212,50лв. и безработна, счита, че са
налице всички основания за освобождаване на ответника от държавна такса по
производството. Доколкото няма изрично произнасяне на съда в тази насока следва
това да бъде сторено с решението.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.45 от ЗЗД, К.Л.И. с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на М.Д.Д. с ЕГН **********,***, действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител ***, сумата
от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 70 (седемдесет) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
извършено на 17.02.2020г. от К.Л.И. престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 от НК, ведно
със законната лихва върху главницата от 4 000лв., считано от 17.02.2020г. и върху главницата от
70лв., считано от 26.02.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния претендиран
размер от 8 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.Л.И.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на М.Д.Д. с ЕГН **********,***, действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител ***, сумата от 200 (двеста)лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от
иска.
ОСВОБОЖДАВА,
на основание чл.83,ал.2 от ГПК, ответника К.Л.И. от заплащане на държавна такса
върху по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :