Присъда по дело №751/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И към ПРИСЪДА по НОХД №751/2021 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт по Бързо производство №137/2021 година по описа на РУ
- Свиленград, пр.преписка с вх.№274/2021 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, Ц.Л. –Прокурор повдига обвинение
на:
З. СТ. Р. с ЕГН: ********** , родена на ******* г. в град Свиленград,
обл. Хасково, българка, българска гражданка, с постоянен адрес –
гр.**********, с начално образование, неомъжена, безработна, ,
неосъждана, за това, че: В периода от месец декември 2019 г. до месец август
2021 г., включително, в гр. Свиленград, след като е била осъдена с влязло в
сила на 27.03.2018 год. Решение № 37/08.03.2018 г. по гражданско дело №
795/2017 г. по описа на Районен съд гр.Свиленград, да издържа свои
низходящи - сина си К И. К., роден на ************ г. и сина си Р И. К.,
роден на ************ г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 броя месечни вноски по
127,50 лева месечно за детето К И. К. и 21 броя месечни вноски по 127,50 лева
месечно за детето Р И. К. - всички на обща стойност 5 355,00 /пет хиляди
триста петдесет и пет/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния
кодекс.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както
е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и
категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото
авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на
доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира,
извън подложените на критика за недостоверност и опровергаване от
останалите.Поради това, прокурорът пледира за признаването й за виновна и
осъждането й, като и бъде наложено предвиденото в чл.183,ал.1 НК
наказание, което да се индивидуализира при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от
НК. Представителя на РП Хасково,ТО Свиленград предлага на съда на
подсъдимият да бъде наложено наказание Пробация,като визира две
конкретни мерки и размерите им.
По същество адв.А пледира на подсъдимият да бъде наложено
наказание при предпоставките на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК,а именно Пробация
,а що се отнася до техният вид,счита,че следва да бъдат ограничени до двете
задължителни,като съдът определи същите в минимален размер,като излага
съображения в тази насока.
Подсъдимият З. СТ. Р., се придържа се към становището на защитника
си по същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление
1

за сторенето.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подсъдимата З. СТ. Р. заживяла на семейни начала, без сключен граждански
брак със свидетеля Ив. К. К. в края на 2011 г. в къщата на родителите му - в
град Свиленград, обл.Хасково. От съвместното им съжителство се родили
синовете им К И. К., роден на ************ г. и Р И. К., роден на
************ г.
След като св. И.К. и подс. З. СТ. Р. били във фактическо съжителство около
6 години, отношенията им се влошили и те се разделили. След раздялата им
малолетните К К. и Р К. останали да заживеят в дома на баща им - св. И.К. в
гр**********.
Подс. З. СТ. Р. не полагала грижи за отглеждането на децата си и плащала
някакви парични средства, необходими за тяхното отглеждане.
Предвид тези обстоятелства на 09.11.2017 година св. И.К. подал граждански
иск до Районен съд гр. Свиленград, с който искал съдът да му предостави
упражняването на родителските права върху малолетните деца, да определи
режима на лични отношения с тях, както и това подс. З. СТ. Р. да бъде
осъдена да им изплаща месечна издръжка.
С Решение № 37/08.03.2018 г., постановено по гражданско дело № 795/2017
год. по описа на Районен съд гр. Свиленград, упражняването на родителските
права върху малолетните К К. и Р К. били предоставени на баща им - св. И.К.,
а подс. З. СТ. Р. била осъдена да издържа своите низходящи - сина си К И.
К., роден на ************ г. и сина си Р И. К., роден на 02.06.2016 г., като
им изплаща месечна издръжка в размер на 127,50 лева за всяко едно от
децата, чрез техния баща и законен представител – св. И.К., считано от датата
на подаване на исковата молба /09.11.2017 г./, до настъпването на законна
причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа. Решението на съда влязло в сила на 27.03.2018
година.
След като подс. З. СТ. Р. била осъдена да заплаща месечна издръжка за
малолетните си деца К К. и Р К., тя не била изплатила нито една месечна
издръжка. И тъй като подсъдимата не изплащала дължимата от нея
издръжка на св. И.К., като баща и законен представител на двете деца,
същият на 14.01.2021 година подал жалба до РП-Хасково, ТО-Свиленград,
като било образувано настоящото бързо производство срещу З. СТ. Р. за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на образуваното наказателно производство било установено, че за
периода от месец октомври 2018 год. до ноември 2019 год. с присъда
2

№19/2020 г. постановена по НОХД №828/2019 г. по описа на РС-Свиленград,
подс. З. СТ. Р. била призната за виновна, че след като е била осъдена със
Съдебно решение №37/08.03.2018 г. по гр. дело №795/2017 година по описа
на Районен съд гр. Свиленград, влязло в сила на 27.03.2018 година да издържа
свои низходящи – синовете си К И. К., роден на ************ г. и Р И. К.,
роден на ************ г., съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по
127,50 лв. месечно за всяко едно от децата си, като общата дължима сума за
издръжката възлизала на 3570,00 лева.
На подс. З. СТ. Р. не било наложено наказание на основание чл. 183, ал.3,
вр. с ал.1 от НК, защото до приключване на производството пред РС-
Свиленград, подсъдимата платила дължимата сума за издръжка на децата си.
След постановяване на Присъдата на РС-Свиленград, подс. З. СТ. Р. отново
не плащала дължимата издръжка за децата си.
В хода на разследването било установено от изготвената справка с изх.№
2676/12.05.2021 г. на Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград, че в
СИС при РС-Свиленград има образувано изпълнително дело № 71/2018 г.
срещу подс. З. СТ. Р. и издаден изпълнителен лист № 132 от 03.04.2018 г.,
издаден по гражданско дело № 795/2017 г. по описа на РС-Свиленград. По
това изпълнително дело нямало изплатени никакви суми за издръжката на
децата от длъжника - подс. З. СТ. Р. на взискателя по делото – св. И.К., по
сметка на държавния съдебен изпълнител.
От извършените действия по разследването не били събрани доказателства
подс. З. СТ. Р. да е изплащала издръжка за двете си деца през периода от
месец декември 2019 год. до месец август 2021 год. включително или общо 21
месечни вноски по 127,50 лв. за всяко едно от децата си, като общо
дължимата сума за целия период е в размер на 5 355,00 лв.
Разпитана в хода на досъдебното производство подс. З. СТ. Р. се признава за
виновна, по предявеното и обвинение и дава кратки обяснения, като твърди,
че била финансово затруднена и съжалява че не е изпълнила задължението
си.В съдебно заседание,същата отново се е признала за виновна,но отказа да
дава обяснения по случая,поради което и на основание чл.279,ал.2 вр с
ал.1,т.4 от НПК са прочетени и приобщени нейните обяснения дадени пред
огран на ДП и присъствието на защитника й.
Видно от приложената Справка за съдимост с присъда №19/29.07.2020 г.
постановена по НОХД №828/2019 г. по описа на РС-Свиленград, подс. З. СТ.
Р. била призната за виновна, че след като е била осъдена със Съдебно
решение №37/08.03.2018 г. по гр. дело №795/2017 година по описа на Районен
съд гр. Свиленград, влязло в сила на 27.03.2018 година да издържа свои
низходящи – синовете си К И. К., роден на ************ г. и Р И. К., роден на
3

************ г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по 127,50 лв.
месечно за всяко едно от децата си, като общата дължима сума за издръжката
възлизала на 3570,00 лева,като на основание чл. 183, ал.3, вр. с ал.1 от НК не
е било наложено наказание,тъй като подсъдимата платила дължимата сума за
издръжка на децата си до приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд.
Видно от приложената характеристика на подс. З. СТ. Р. за същата има
криминална регистрация във връзка с горепосоченото НОХД .
По делото е приложена ДСМПИС на З. СТ. Р.,видно от която същият е
неомъжена,но има 4 деца, не получава месечно трудово възнаграждение и не
притежава движими вещи или недвижими вещи,както и МПС-ва .
От писмо от НОИ,ТП Хасково се установява,че подсъдимата няма
подадено заявление и изплатена пенсия,няма изплатено парично обезщетение
за безработица и няма изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност.
Видно от писмо от ТД на НАП Пловдив,офис Хасково-няма
регистрирани трудови договори на името на подсъдимата,като има доходи от
трудови правоотношение съгласно чл.114а от КТ за м.06/2017 и м.08/2017 и
м.09/2019г. ,както и извънтрудови доходи за 2014 и 2015г.
Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена и изведе, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателствени източници. За доказване релевантните
факти по обвинението се цениха и кредитираха - писмените доказателствени
средства и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и приобщени в съдебното следствие по реда на чл.283 НПК, а
именно: Жалба от св.Ив. К. К.;Решение № 37/08.03.2018 г. по гр.дело №
795/2017 г. на РС-Свиленград;Присъда по НОХД №828/2019г. по описа на РС
Свиленград; Удостоверения за раждане на двете деца на подсъдимата и
свидетеля К.;Справка за съдимост,ведно с бюлетин към нея;Писма от ДСИ
при РС Свиленград; справка за пътувания; писмо от НОИ,ТП Хасково; писмо
от ТД на НАП Пловдив,офис Хасково;характеристична справка,Декларация
за семейно и материално положение, както и от прочетените и приобщени по
реда на чл.281,ал.5 вр с ал.1,т.5 от НПК свидетелските показания на Ат. Г. К.
и Ив. К. К. ,както и от прочетените и приобщени по реда на чл.279,ал.2 вр с
ал.1,т.4 от НПК обясненията на самата подсъдима ,дадени пред огран на ДП и
присъствието на защитника й.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
4

поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им.
Съдът изцяло дава вяра на прочетените и приобщени по реда на
чл.281,ал.5 вр с ал.1,т.5 от НПК свидетелските показания на Ат. Г. К. и Ив. К.
К., които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се, както и
логично структурирани, последователни, с ясна конкретика за фактите,
изчерпателни и правдиво звучащи, така също и в пълна корелация помежду
си и с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по
какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с др. Свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено,
същевременно липсват и индиции за тяхната предубеденост или
заинтересованост от изхода на делото, поради което не са налице основания
за критика на показанията им, като достоверен източник на информация. По
своя доказателествен ефект, същите са пряко относими и допринасят за
изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с извършването
на деянието, времето и мястото на осъществяването му, неговия механизъм
и предмета на същото, както и авторството му. В частност, всички изброени
свидетели / Ат. Г. К. и Ив. К. К. / еднозначно установяват ,че в периода от
месец декември 2019 г. до месец август 2021 г., включително, в гр.
Свиленград, подсъдимата ,след като е била осъдена с влязло в сила на
27.03.2018 год. Решение № 37/08.03.2018 г. по гражданско дело № 795/2017 г.
по описа на Районен съд гр.Свиленград, да издържа свои низходящи - сина си
К И. К., роден на ************ г. и сина си Р И. К., роден на ************ г.,
съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 21 броя месечни вноски по 127,50 лева месечно за
детето К И. К. и 21 броя месечни вноски по 127,50 лева месечно за детето Р И.
К. - всички на обща стойност 5 355,00 /пет хиляди триста петдесет и пет/ лева.
Писмените доказателствени средства, не се оспориха от която и да е от
страните, досежното тяхната истинност и по съдържание. Тези от тях,
представляващи и доказателствени средства, възпроизвеждащи извършените
процесуално –следствени действия от разследващ орган, са и годни такива,
изготвени са по правилата на НПК и имат необходимите реквизити и
съдържание. Доколкото не се констатират и недостатъци от външна страна, в
последните и др. приложени документи, съдът ги кредитира за достоверни по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, относими към
предмета на доказване.
Съдът кредитира прочетените и приобщени по реда на чл.279,ал.2 вр с
ал.1,т.4 от НПК обяснения на подсъдимия относно мотивите и начина на
осъщественото от подсъдимия деяние, както и във времевото му действие, се
възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от
останалите доказателства и доказателствени средства от ДП – кредитирани,
5

поради което липсват основания изложеното от тях в качество на обвиняем да
се счита обективно невярно. Т.е. доколкото се установява корелацията им с
останалата доказателствена съвкупност, липсват основания да не бъдат
кредитирани.
Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание в
хода на ДП на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от
свидетелите, окончателно потвърждава извода за доказаност на
инкриминираното бездействия от страна на подсъдимата относно
неплащането на издръжка в посочения в обв.акт период спрямо двете й
деца/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от
подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този
фактически сегмент от подложените на доказване събития.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимата З.
СТ. Р. е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК
Подсъдимата З. СТ. Р. с ЕГН: ********** , родена на ******* г. в град
Свиленград, обл. Хасково, българка, българска гражданка, с постоянен адрес
– гр.**********, с начално образование, неомъжена, безработна,
неосъждана.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано
осъществяването от страна на подсъдимия на престъпление по чл.183,ал.1
НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец декември 2019 г. до
месец август 2021 г., включително, в гр. Свиленград, след като е била осъдена
с влязло в сила на 27.03.2018 год. Решение № 37/08.03.2018 г. по гражданско
дело № 795/2017 г. по описа на Районен съд гр.Свиленград, да издържа свои
низходящи - сина си К И. К., роден на ************ г. и сина си Р И. К.,
роден на ************ г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 броя месечни вноски по
127,50 лева месечно за детето К И. К. и 21 броя месечни вноски по 127,50 лева
месечно за детето Р И. К. - всички на обща стойност 5 355,00 /пет хиляди
6

триста петдесет и пет/ лева.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след
влизане в сила на съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането
на месечните вноски за издръжка за времето след влизането в сила на
съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за минало време т.е. преди
влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от
НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези
задължения е влязло в сила на 27.03.2018 година . Наказателна отговорност
за неплащане на издръжка обаче се носи само при неизпълнение на това
задължение /в размер на две или повече месечни вноски/ само за периода от
време след влизане в сила на съдебния акт, от които произтича задължението,
а не и за минало време.
Съдебната практика наистина е последователна по отношение на
становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка
само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който
възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е както и
практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111 от
4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този
момент /влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в
наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения,
защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща
присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от
НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484
от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди
да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а
само гражданска такава“.
В конкретния случай обаче следва да се вземе впредвид периода след
приключване на НОХД №828/2019г.по описа на РС Свиленград,доколкото за
периода от месец октомври 2018г. до месец ноември 2019г.включително
,същото е било предмета на горепосоченото наказателно производство ,по
което има влязъл в сила съдебен акт /и дължимата издръжка за периода е била
заплатена изцяло от подсъдимата/,поради което след тази дата и при
неплащане от нейна страна на длъжимата издръжка за двете си деца ,същата и
изпаднала в забава,респективно от месец декември 2019г. до месец август
7

2021година вкл.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходяща на подсъдимата З. СТ. Р. и осъждането й с влязло в сила съдебно
Решение № 37 от 08.03.2018 г. по гражданско дело № 795/2017 година по
описа на Районен съд – гр.Свиленград, влязло в законна сила на 27.03.2018
година , да издържа свой низходящ - сина си К И. К., роден на ************
г. и сина си Р И. К., роден на ************ г. респективно да заплаща
месечна издръжка на синовете си, в конкретно определен размер, а именно по
127.50 лева месечно за всяко едно от двете деца, както и неизпълнението на
това й задължение, за повече от две месечни вноски.
Така установеният период на нейното бездействие, обхваща времето
от месец декември 2019г. до месец август 2021година вкл., като подсъдимата
е неизправен длъжник за общо по 21-месечни вноски за паричната издръжка
на вяко едно от двете й деца , която е осъдена да плаща, тъй като
упражняването на родителските права и непосредствени грижи за
отглеждането им, са предоставени,респ. поети от др. родител (бащата св.
И.К.). До тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените в
престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са
налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на
ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата.

По този начин тя продължила да дължи повече от две месечни вноски за
всяко от децата, а именно по 21-месечни вноски за издръжка с общ размер
5355.00 лева, от по 127.50 лева месечно за всяко от двете деца, считано от
месец декември 2019г. до месец август 2021година вкл.не изплатила, въпреки,
че била осъдена да плаща издръжка, съгласно влезлия в законна сила съдебен
акт - Решение № 37/08.03.2018 г. по гражданско дело № 795/2017 г. на РС-
Свиленград. Поради това, съдебният състав прие, че е налице пълно
бездействие и неизпълнение на родителското задължение, от месец декември
2019г. до месец август 2021година вкл., визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на
подсъдимата да заплаща присъдената издръжка. Същата е в трудоспособна
възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др.
правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и
обстоятелството, че същата е била безработна в определен период от време,
не я освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилите
си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимата не е работила, не е
релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието на
8

подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се
установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал
гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или
нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на
обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимата да изпълни
задължението си и да плати издръжката на своите нидходящи – сина си К И.
К., роден на ************ г. и сина си Р И. К., роден на ************ г., след
като е била осъдена да плаща такава със съдебно решение.
Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на
извършването му- гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране
на носимото парично задължение за издръжка, според местоживеенето на
детето.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период,
изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната
издръжка на детето, считано от месец декември 2019г. до месец август
2021година вкл., настъпил е и престъпният резултат по отношение на
кредитора- детето К И. К. и детето Р И. К., действащ чрез законния си
представител бащата -родителят упражняващ родителските права. Забавата е
за общо по 21 месечни вноски /, които са еднакви по размер – 127,50 лв,
месечно, съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените
издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на
стойност 5355.00 –общо / 21 х 127,50х2/. Неизпълнението на посоченото
задължения- периодично, месечно е за срок надхвърлящ минимално
изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая непрестираните са 14
вноски, спрямо всяко едно дете.
Като пълнолетно вменяемо лице подсъдимата З. СТ. Р. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината.
Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на задължението му за
издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване
неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено
опасни. Подс. З. СТ. Р. е имала знание за дължимостта на издръжката на
своето дете – низходящ, съгласно съдебното решение за присъждането й,
което му й е било известно, знаела е и точният размер на тази издръжка, че се
дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесла вноските, разбирала
е и характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/
на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за
прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна,
безспорно е предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния
резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които
9

е било лишено детето й и тъй като и последните са били предвиждани от нея,
инидициран е прекият й умисъл за извършване на престъплението.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК е продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК
давността за преследване започва от довършване на престъплението, като за
престъпления, които траят непрекъснато, както и за продължаваните
престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване
на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300
от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението
по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в
определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл.
80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят непрекъснато").
Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който
насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3
НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие
на низходящия, който не продължава образованието си - чл. 82 СК; при смърт
на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл.
83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност
за погасяване на наказателната отговорност за извършено престъпление и
гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за
вземания за периодични плащания, каквито са вземанията за издръжка, са
съвършено различни правни институти, с различни цели и функции. Затова
изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените
задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща
наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна подс. З. СТ. Р. в периода от месец декември 2019 г. до
месец август 2021 г., включително, в гр. Свиленград, след като е била осъдена
с влязло в сила на 27.03.2018 год. Решение № 37/08.03.2018 г. по гражданско
дело № 795/2017 г. по описа на Районен съд гр.Свиленград, да издържа свои
низходящи - сина си К И. К., роден на ************ г. и сина си Р И. К.,
роден на ************ г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 броя месечни вноски по
127,50 лева месечно за детето К И. К. и 21 броя месечни вноски по 127,50 лева
месечно за детето Р И. К. - всички на обща стойност 5 355,00 /пет хиляди
триста петдесет и пет/ лева.
От субективна страна подс. З. СТ. Р. е извършил деянието виновно, при
10

условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.
Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла
да ръководи постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на
извършеното от нея деяние, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата
е знаела,че има задължение да плаща издръжка на децата си,но въпреки това
не е платила процеснетие 21 месечни вноски за всяко дете.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимата З. СТ. Р. за
виновна в извършването на престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна
квалификация и е възведена с внесения обвинителен акт.
Правопогасяващи факти, респ. надлежно изпълнение, чрез плащане -
валидно за погасяването на някоя от процесните дължими 21 ежемесечни
вноски за издръжка за двете деца не се ангажираха в настоящото
производство. Относими тук са вече изложените от съда аргументи във
връзка фактическата обстановка и фактите, които се приемат за доказани,
така и при правното обсъждане на доказателствата.
Относно наказанието:
Обсъждайки въпросът за следващото се наказание, което да бъде наложено
на подсъдимият З. СТ. Р. , за престъплението в извършването на което тя
беше призната за виновна, съдебният състав взе предвид, от една страна,
обществената опасност на дееца-ниска, добрите характеристични данни на
същата,факта,че същата следва да полага грижи за още две деца,както и ,че в
цял свят, икномическата обстановка и крайно затруднена,впредвид
разпространението на корона вирус,а от там и поставянето на голям брой хора
в невъзможност да полагат труд и тази на деянието-невисока. Отчетоха се,
наред с тях, от друга страна и смекчаващите отговорността обстоятелства, с
която правна характеристика се съобразиха – косвено заявено с
декларираното желание да заплати дължимите суми за месечната издръжка на
двете й деца, изразеното съжаление,също така обстоятелството, че
подсъдимата е трайно безработна , няма на свое име движимо имущество, т.е.
същата е социално слаба. В категорията смегчаващи вината обстоятелства се
отнесе и доброто процесуално поведение на подсъдимата,както в
досъдебното,така и в съдебното производство. Също така, съобрази се с
оценка на отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски,
многократно надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на
деянието, което безспорно завишава обществената опасност с оглед
продължителния период на бездействието, довело в последица до
ограничаване възможностите за социално развитие на децата и до
затруднения за др. родител да покрива ежедневните му нужди, осигурявайки
сам необходимите за парични средства тяхната издръжка,както и
обремененото му съдебно минало.
11

Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за
доказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК. В контекста на изложените
съображения, обсъдени в съвкупност, съобразно относителната си тежест и в
числово изражение, изброените смекчаващи обстоятелства, доколкото в кръга
на същите фигурират изключителни такива – посочените по-горе, наред и с
др. множество, очертава се техен доминиращ преимуществен превес спрямо
отегчаващите, поради което съдът приема за изпълнение предпоставките на
чл.55,ал.1 НК, от тук обосновано и неговото приложение. Ето защо, считайки
за осъществена законовата хипотеза на чл. 55,ал.1,т.2 , б.”б” НК съдът
проведе индвидуализацията на наказанието за подсъдимият.
За престъплението, в което подс. З. СТ. Р. беше призната за виновна – чл.
183, ал.1 НК в материалната наказателна норма, в редакцията й действаща
към датата на деянието, предвидени в условия на алтернативност са две
наказания – лишаване от свобода до 1 година или пробация. Поради това,
съобразно изложените правни аргументи и в рамките на предвидената в
чл.183,ал.1 НК санкция, съдебният състав определи заменяемо
наказание /Лишаване от свобода заменяемо с пробация съгласно изискването
на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК/ на подс. З. СТ. Р. „ПРОБАЦИЯ”, при следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6/шест/месеца.
Срока на наложеното наказание пробация и по двете мерки съдът определи в
минимално предвидения в ал.3 т.1 на чл.42а от НК, като решаващия съд взе
предвид не високата степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, добрите му характеристични данни и т.н. /както се посочи по
горе/,а от друга страна, съдът прецени наказанието „ПРОБАЦИЯ” за по-
подходящо в случая, с оглед целите предвидени в чл.36 НК и личността на
дееца, конкретно отчитайки фактът, че подсъдимият следва да работи,за да
има възможност да заплаща дължимата се по закон издръжка за своите
малолетни деца.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът
прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и
неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на наказателната
репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на специалната и генерална
превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с необходимото
положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание
към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на съдебния
състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с
тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и принципа за
общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на
обществото, но преди всичко с не го би се въздействало за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
12

Поради липса на направени разноски в настоящото производството, които да
са доказани по размер, такива не се възложиха на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................

13

Номер на акта:	8
Дата:	6 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20215620200751
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 септември 2021 г.

Присъда по дело №751/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите