О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
Гр. София, 31.01.2020
г.
Апелативният специализиран наказателен съд, в закрито
съдебно
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Илиева внчд № 43/20
г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по
реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249,
ал. 3, предложение първо, вр. чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК.
Образувано
е по частна жалба на адв. Ж.Д., като служебен защитник на подс. Дъкдъгьоглу Ю.
срещу протоколно определение от 20.01.2020 г. по нохд № 4674/19 г. СНС. С
посочения по-горе съдебен акт е прието, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия. СНС е намерил, макар и без
изричен диспозитив в този смисъл, за неоснователно искането на служебния
защитник за прекратяване на съдебното производство поради допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на
процесуални права на подсъдимия, произтичащи от незаконосъобразно проведена
процедура по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ НПК и както и изготвяне на обвинителен
акт в отклонение от изискуемото, в разпоредбата на чл. 246 НПК, съдържание,
поради което е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание.
В
частната жалба се поддържа оплакване за провеждане на неприсъствено досъдебно и
съдебно производство по отношение на подсъдимия при неспазване разпоредбата на
чл. 269 НПК. За подс. Ю. са налице данни, че живее постоянно на територията на Р.Т.,
но не е призован, не е имал възможността да научи в какво е обвинен и да
организира защитата си като сочи доказателства, което представлява процесуално
нарушение. Навежда довод, че в обвинителния акт се съдържат общи и неясни
твърдения, а не изискуемото от закона описание на конкретна деятелност на
подсъдимото лице, което винаги се явява отстранимо съществено процесуално
нарушение. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
В срока
по чл. 342, ал. 2 НПК, възражение срещу постъпилата частна жалба не е направено
от СП.
АСНС преценява
частната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 249, ал.
3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ
на въззивен контрол.
След
като се запозна с наведените в частната жалба доводи и доказателствата по
делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на атакуваното
определение, АСНС преценява частната жалба за основателна, поради което следва
да бъде уважена. Атакуваният съдебен акт, като постановен при неправилно
тълкуване и прилагане на процесуалния закон следва да бъде отменен, съдът се
произнесе по съществото на делото като прекрати
съдебното производство по нохд № 4674/19 г. СНС и върне делото на СП за
отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуални права
на обвиняемия.
Основателен е формулираният и обоснован
във въззивната частна жалба довод за допуснати на досъдебното производство
съществени и отстраними нарушения на процесуални правила, довели до
ограничаване правото на обвиняемия Ю. да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество.
От доказателствата по делото се
установява, че обв. Ю., турски гражданин с месторождение гр. С., обл. В.Т., със
статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец, не е привлечен лично като
обвиняем /л. 107, т. 1 ДП/.
На постоянния му адрес в гр. С., обл. В.Т.,
ул. „К.Д. А.“ № 18, ет. 1, не бил намерен за призоваване. Било констатирано, че
апартаментът е необитаем, а по данни на съсед не е посещавал гр. С. от лятото
на 2017 г. Тези обстоятелства били надлежно удостоверени в съставени на
23.07.2018 г. и 02.07.2019 г. докладни записки /л. 44 и л. 62, т. 5 ДП/ и
обосновали обявяването на лицето за ОДИ с телеграма № 22090/02.08.19 г. на ГДНП
/л. 18, т. 5 ДП/.
При проверка в автоматизираните
информационни фондове на МВР било установено, че това лице е напуснало страната
на 13.06.2018 г., като не били налични данни за последващото му влизане в
пределите на РБ /л. 238, т. 2 ДП/.
При направено от Дирекция „МОС“, МВР, до
Интерпол Анкара, запитване с молба за посочване на актуален адрес на
обвиняемото лице в Р.Т., било получено съобщение, че обв. Ю. има издаден от
компетентните турски власти валиден документ за самоличност – паспорт, има
регистрирани множество гранични преминавания, с последно излизане на 10.06.2018
г. към Б.и регистрирано влизане на 13.06.2018 г. В отговора било посочено, че
обв. Ю. е регистриран на адрес в Истанбул, не фигурира в техните криминални
регистри и не се издирва /л. 179, т. 2 ДП/.
На 19.06.2019 г. прокурор при СП
съставил постановление за привличане на обв. Ю. като обвиняем за престъпления
по чл. 321, ал. 6 НК и чл. 243, ал. 1 НК, което на 23.08.2019 г., на основание
чл. 206 и чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ НПК, било предявено на назначения
служебен защитник на обв. Ю..
На 10.09.2019 г. материалите по
разследването били предявени на служебния защитник на обв. Ю., адв. Ж.Д. /л.
173, т. 1 ДП/.
На 18.12.2019 г. било образувано
съдебното производство по внесен по посочените по-горе престъпни състави
обвинителен акт срещу подс. Ю..
На 03.01.2020 г. съдията-докладчик
разпоредил обявяването на подс. Ю. за ОДИ.
В изпълнение на разпореждане на
съдията-докладчик от 03.01.20120 г. подс. Ю. бил обявен за ОДИ с телеграма №
903/10.01.2020 г. на ГДНП и бюлетин № 13/14.01.2020 г. СДВР. Било установено
излизането му от РБ през ГКПП Капитан Андреево шосе на 13.06.2018 г. и липса на
данни за завръщане в РБ /л. 58 нохд № 4674/19 г. СНС/.
На 13.01.2020 г., въпреки обективната
невъзможност за приключване на ОДИ в рамките на 7 дни, поради което и няма как
да постъпят резултати от тази полицейска дейност, СНС, при констатирано
нередовно призоваване на подсъдимия Ю., дал ход на делото в негово отсъствие, с
участие на служебен защитник. Позовал се на справка от МВР, СДВР, О „ПКП“ и приел,
че от бюлетин № 13/14.01.2020 г. на СДВР и телеграма № 903/10.01.2020 г. на ГДНП
е видно, че подсъдимото лице е с неустановено „местонахождение“, поради което
счел, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 4, б. „А“ НПК по отношение на
подс. Ю..
Непрецизно цифрово е изписал и приложил несъществуваща
правна норма - ал. 4 на чл. 269 НПК. Словесно е заключил, като е подчертал с
по-тъмен шрифт, че лицето е с „неустановено местонахождение“, каквато законова
хипотеза не е регламентирана в разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 1-4 НПК.
АСНС намира, че установените факти от
надлежно проведената от органите на досъдебното производство справка в
автоматизираните информационни фондове на МВР за излизане на подс. Ю. от РБ
през ГКПП Капитан Андреево шосе на 13.06.2018 г. и липса на данни за негово завръщане
в РБ, обосновават извод, че той се намира извън пределите на Р.Б.. При така
очертаната хипотеза, при положителна преценка за непрепятстване установяване на
обективната истина и в кумулативна даденост с разписана в условията на
алтернативност предпоставка по б. А“ – б. „В“, т. 4, ал. 3, чл. 269 НПК, следва
да се обсъжда приложението на института на задочно производство.
Въззивната съдебна инстанция констатира
незаконосъобразност на формираното в хода на досъдебното производство заключение
за неизвестно местоживеене на подс. Ю., обосноваващо прилагането на посочения
по-горе процесуален инструмент и привличането като обвиняем при условията на
чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А“ НПК.
От
съобщението от Интерпол Анкара до ДМОС, МВР е видно, че при извършени проверки
в техните бази данни се установява, че обв. Ю. е регистриран на адрес в И. При
така наличната официална информация за регистрация на обв. Ю. на адрес в Р.Т.,
в гр. И.и след като компетентните турски власти са съдействали и информирали
българските полицейски органи по линия на международното полицейско
сътрудничество за местожителството на подсъдимия в Р.Т., доказателствено
неподкрепено и необосновано е заключено, че местоживеенето на лицето в чужбина е
неизвестно и са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ НПК за
неприсъственото му привличане като обвиняем. Този незаконосъобразен подход, при
неизчерпване на процесуалните способи по реда на международноправното
сътрудничество за редовно призоваване на привлеченото към наказателна
отговорност лице, бил проведен и от СНС в разпоредително съдебно заседание с
отхвърляне на възраженията на защитата за допуснати в хода на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуални правила, довели до
ограничаване правото на защита и на участие в процеса на обв. Ю. и насрочване
на делото за разглеждане в съдебно заседание.
Процесуално
право на привлеченото към наказателна отговорност лице, регламентирано в чл.
55, ал. 1 НПК, е да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да
бъде информиран по надлежния процесуален ред за характера и естеството на
повдигнатото му обвинение, за
конкретните фактически и правни параметри на обвинителната теза. Недопустимото
му накърняване в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи
при провеждане на неприсъствено по отношение на него наказателно производство,
макар и с участието на защитник, съставлява, съгласно регламента на чл. 249,
ал. 4, т. 1 НПК, безусловно, абсолютно нарушение на процесуални правила и
винаги обуславя прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
предходна процесуална фаза за неговото преодоляване. Необходимостта на същия да
бъде гарантиран справедлив процес, при спазване и зачитане на всички негови
процесуални права, налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото
на досъдебната фаза от стадия на привличане на обвиняем и предявяване на
постановлението.
Оплакванията
за допуснати процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт, като
неоснователни, въззивният съд отхвърли. Преценява прокурорският акт, поставил
началото на съдебното производство, за съответен на задължителните указания на
върховната съдебна инстанция по наказателни дела, въплътени в ТР № 2/2002 г.
ОСНС на ВКС. Изпълнени са процесуалните изисквания по чл. 246, ал. 1 и ал. 2 НПК. Вменените на подсъдимия Ю. престъпни деяния са индивидуализирани по време,
място, съставомерни признаци, поради което не се констатира наведеното в този
смисъл защитно твърдение.
Предвид всичко изложено до тук и като
постанови извод за незаконосъобразност на проверяваното определение, обусловила
основателност на частната жалба, на основание чл. 345, ал. 2 и 3, вр. чл. 248,
ал. 5, т. 1 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА протоколно
определение от 20.01.2020 г. по нохд № 4674/19 г. СНС и вместо това:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
нохд № 4674/19 г. СНС.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушени от стадия на привличане на обвиняем и
предявяване на постановлението.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: