О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 158

23.01.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                 

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                      ХРИСТО  ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иванов в.ч.гр.дело №2907  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.130  от   ГПК.

      Делото  е  образувано по частна жалба  на  Т.Д.,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. К.К.,  против Определение  №13187  от  25.11.2019г., постановено по  гр. д. №4202/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  19  гр.с., с което е  прекратено производството  по делото  поради недопустимост  на предявения  иск.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и връщане  на  делото  на първоинстанционния  съд  за  продължаване  на съдопроизводствените  действия.

        Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

        Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  основателна.

        Първоинстанционният  съд  е  бил  сезиран  с  предявени от Т.Н.Д. против Р.Б.Г., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не й дължи сумата от 485.57 лв., представляваща разходвана вода пред ВиК – Пловдив по договор за наем на недвижим имот от 01.12.2005 г., касаещ имот, находящ се в гр. ****, бул. „****“ №****, както и че не е потребил количество вода на посочената стойност и за посочения период в Нотариална покана от 20.06.2018 г. на Нотариус рег. № 473-М.С.

С обжалваното в настоящото  производство  определение   първоинстанционният  съд  е  приел,  че  при положение,  че ищецът отрича съществуване на претендирано от ответницата право, то липсва интерес от установяването на недължимостта му, доколкото това притезание може да бъде предявено от последната с осъдителен иск, а извънсъдебното му претендиране от последната по никакъв начин не засяга имуществената сфера на ищеца, доколкото тя не би могла да пристъпи към принудителното му реализиране без изпълнителен титул за същото. Изложени са и аргументи, че процесуалният закон допуска предявяването и на установителен иск за факти с правно значение, но само в изрично предвидените от закон случаи, какъвто не бил настоящия казус.  По  така  изложените  съображения  съдът  е  приел,  че  предявеният  иск  е  недопустим, поради  което  е  прекратил  производството  по  делото.

Така  постановеното  определение  е  неправилно. 

          Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.2 на  Тълкувателно решение  №8/2012г.  на  ОСГТК  на  ВКС  налице  е правен интерес  от  предявяване  на  установителен  иск,  когато  конкретното  засягане  на  правната сфера  на ищеца изисква защита  чрез  установяване  на  правото  със сила  на пресъдено  нещо,  като  в съответствие  с  диспозитивното  начало в гражданския  процес  от  волята  на  ищеца  зависи да прецени  от какъв  вид  и  в какъв  обем  защита  на засегнатото  си материално право  има  нужда при възникналия  правен спор. Настоящият съдебен състав не споделя  направения  в  обжалваното  определение  извод,  че щом притезанието не е претендирано от ответницата с осъдителен иск по съдебен ред, то по никакъв начин не е засегната имуществената сфера на ищеца.  Действително  ответницата е предявила претенциите си само извънсъдебно- с нотариална покана, но това създава положение на несигурност за ищеца с оглед на твърденията му, че същият не дължи посочената сума. Той не може да бъде задължен да търпи това положение на правна несигурност, особено след като Р.Г. достатъчно категорично е предявила претенцията си, макар и извънсъдебно. Освен това самата ответница е подала отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията на ищеца по същество, което е доказателство за съществуващ правен спор. РС-Пловдив правилно е приел, че предявяването на отрицателни установителни искове за конкретни обстоятелства, които не са въздигнати в закона в предмет на установителен иск, са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, но в случая спора между страните е фокусиран върху претенцията за недължимостта на поисканата с нотариалната покана сума, като твърденията на ищеца за непотребено количество вода имат пояснителен характер и не представляват отделна искова претенция.

Ето  защо  обжалваното  определение  следва  да  бъде отменено,  а  делото- върнато  на  първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия.  

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

      ОТМЕНЯ  Определение  №13187  от  25.11.2019г., постановено по  гр. д. №4202/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  19  гр.с., с което е  прекратено производството  по делото.  

      ВРЪЩА  делото  на  първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия.

Определението е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване. 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                        ЧЛЕНОВЕ: