Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 02.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 24.01.2017година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Г.Н. като разгледа докладваното
от съдия Видолова гр. д. № 8156 по описа за 2016 година
и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК.
Предявена е искова молба от „Топлофикация П.” ЕАД, представлявано
от изпълнителния директор Й.В.В., чрез юрк. Ц.В., против Д.Т.Б., с искане
да се признае
за установено, че ответникът дължи
сумата от 557.09 лв., от които: 478.46 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.11.2013г. - 30.04.2016г. и 78.63 лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. - 23.08.2016г., ведно
със законната лихва от датата
на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №6613/2016г. по
описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми
– 2587.09 лв., главница за потребена,
но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2005г. – 30.04.2016г. и 1649.39 лв., лихва за забава
за периода 02.12.2005г. – 23.08.2016г. или общо за сумата от
4236.48 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.
Твърди се, че по този
повод е образувано ч.гр.д. № 6613/2016г. на РС П., като
съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че в срока по чл.
414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя,
че може да
подаде иск по чл. 415 от
ГПК. Това според ищеца поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ищеца твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия,
като същата не е заплатена за негов топлоснабден
имот, находящ се на адрес
****. Публикувани са общите условия за договора за
доставка на топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника
по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото
не е постъпил отговор. Във възражението
в заповедното производство е направено възражение
за давност, както и възражение, че жилището не е собственост на ответника, а на
неговата съпруга. В съдебно заседание, ответникът,
редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Не е ангажирал становище по предявения иск,
не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания
за такива или за отлагане
на делото. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в отсъствие на представител
на ответната страна.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
При
това положение, съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК,
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната
страна са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването
в съдебно заседание; исковете са вероятно
основателни с оглед представените писмени доказателства в ч.гр.д.№ 6613/2016г. по описа на ПлРС – препис
извлечение от сметка на абонатен
№ 3358, и приетите
в исковото производство доказателства – ОУ на ищеца. Обстоятелството, че жилището не е собственост на
ответника, не се доказва с представения нотариален акт, т.к. договорът е за
продажба, с купувач съпругата на ответника, но по време на брака им, което сочи
по презумпция, че и ответникът е собственик на имота, закупен при условията на
СИО.
Поради изложеното,
исковете следва да се
уважат
изцяло, като се постанови съдебно
решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно
искане за това от ищеца.
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че следва да
присъди разноските на ищеца. С оглед
обстоятелството, че същият е представил списък на разноските
съгласно чл. 80 от ГПК, съдът намира,
че следва да присъди от
сочените в него суми само претендираните
75.00лв. - заплатена държавна
такса и 100.00 лв. – част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че
в конкретния казус не е налице фактическа
и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение
за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съдът намира, че претендираното
от ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лв. в заповедното производство следва да бъде редуцирано
до размер 50.00 лв., отново на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, и с оглед
на това, че в случая не
е налице фактическа и правна сложност при изготвяне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Т.к. е налице разлика между предявените искови
суми и тези, претендирани по ч.гр.д. №6613/16г. на ПлРС, за разликата, за която
иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 4213/01.09.2016г., следва да се
обезсили. С оглед обезсилването на заповедта за
част от сумите
и редуцираното юрисконсултско
възнаграждение, съдът следва да осъди
ответника да заплати 17.71 лв. – разноски, заплатени от ищеца
в заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл.
422 от ГПК, че Д.Т.Б. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ П. ЕАД, ЕИК *********, гр.П., Източна
индустриална зона 128, с представител
Й.В.В., сумата от 478.46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.11.2013г. - 30.04.2016г. и 78.63 лв. – лихва за
забава от 04.01.2014г. - 23.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2016г. до
окончателното ѝ изплащане, като за посочените суми е била издадена
заповед за изпълнение № 4213/01.09.2016г. по ч.гр.д. № 6613/2016г. по описа на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 4213/01.09.2016г.
по ч.гр.д. № 6613/2016г. на ПлРС за сумите над 478.46 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.11.2013г.
- 30.04.2016г. и над 78.63 лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. - 23.08.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.Т.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ П. ЕАД, ЕИК *********, гр.П., Източна
индустриална зона 128, с представител
Й.В.В., чрез юрк. Ц.В., направените по делото разноски в размер на 175.00 лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 6613/16г. по
описа на ПлРС, в размер на 17.71 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: