Р
Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Разград, 18.03.2021 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа адм. дело № 33 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 40 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Постъпила е жалба от Сдружение „Център
за съзидателно правосъдие“ – Разград против Решение за отказ от предоставяне на
достъп до обществена информация № ЗДОИ-02 от 15.01.2021 г., постановено от
кмета на Община - Разград. В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона, за което се
излагат подробни писмени съображения. Иска се отказът да бъде отменен, като
бъде предоставена поисканата обществена информация. Претендират се разноските
по делото.
Ответникът оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованото лице М. О. счита, че
доходите й са публични и не е необходимо допълнително да се дава достъп до тях.
Заинтересованите
лица Д. Д., М. Г., П. И. и Н. Д. не ангажират
становище по жалбата.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 74-00-213 от
11.09.2020 г. жалбоподателят е поискал от кмета на Община – Разград информация
за дейността на четиримата заместник-кметове и секретаря на Община – Разград от
началото на мандата през м. ноември 2019 г. до момента, в това число: 1.
изплатени работни дни общо – брой и 2. начислена сума за възнаграждения – общо
и по месеци, поотделно за всеки един с посочване на трите имена и длъжност. С Решение
за предоставяне на частичен достъп до обществена информация № ЗДОИ-29 от
05.10.2020 г. е отказан достъп до информацията по т. 1 и т. 2 от заявлението. Отказът
е бил предмет на съдебен контрол по адм. дело № 189/2020 г. по описа на АдмС –
Разград и е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила Решение № 135 от
15.12.2020 г., а преписката е върната на кмета на Община - Разград за ново
произнасяне.
В изпълнение на дадените от съда
указания административният орган е поискал изричното
писмено съгласие на зам.-кметовете Д.
Д., М. Г. и П. И., и на бившия зам.-кмет М.
О. Секретарят на Община – Разград Н. Д. е депозирала несъгласието си при
предходното разглеждане на заявлението. Заместник-кметовете Д. Д., М. Г. и П. И. са изразили
писменото си несъгласие за предоставяне на поисканата информация. Бившият
заместник-кмет М. О. не е ангажирала становище по заявлението в
предоставения й 3-дневен срок.
С оспореното в настоящото производство решение
№ ЗДОИ-02 от 15.01.2021 г. кметът на Община - Разград е отказал достъп до
поисканата информация по съображения, че попада в определението за лични данни
и липсва съгласие за предоставянето им, а не са налице хипотезите на надделяващ
обществен интерес по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.
Решението е връчено на жалбоподателя на
18.01.2021 г., а жалбата срещу него е подадена на 27.01.2021 г.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В съответствие с чл. 168 АПК
съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Решението е издадено от
компетентен орган, има необходимата писмена форма и изискуемото от чл. 38 ЗДОИ съдържание,
и при постановяването му не са нарушени съдопроизводствените правила.
Но отказът противоречи на
материалноправните разпоредби на ЗДОИ. Жалбоподателят е поискал информация за изплатените работни дни и за възнагражденията
на зам.-кметовете и секретаря на Община – Разград за периода от м.
ноември 2019 г. до момента на подаване на заявлението на 11.09.2020 г. Тази
информация е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ, тъй като е свързана с
обществения живот в Община – Разград и дава възможност на гражданите да си
съставят мнение относно действителното отработено време от зам.-кметовете и
секретаря на общината, и относно изразходването на общинските средства за техните
възнаграждения. Правилно в оспореното решение ответникът е приел, че търсената
информация е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, като създадена и съхранявана
по повод дейността на органа и неговата администрация. Неправилно обаче е счел,
че тя представлява лични данни. Съгласно чл. 5, ал. 16 от Постановление № 67 на
МС от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности конкретните
размери на индивидуалните основни месечни заплати на кметовете на общини,
райони и кметства се определят от съответния общински съвет при условията на
Закона за местното самоуправление и местната администрация, като размерът на
определените заплати не може да надхвърля основната месечна заплата на
министър. Индивидуалната основна месечна заплата на заместник-кметовете на
общини/райони се определя в размер до 80 на сто от основната месечна заплата на
кмета на общината/района.
Основната месечна заплата на секретаря
на общината се определя съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата
за заплатите на служителите в държавната администрация съобразно
длъжностното ниво, посочено в Класификатора на длъжностите в администрацията, квалификацията и професионалния опит.
При посочената нормативна регламентация относно
начина на заплащане на труда на зам.-кметовете и секретаря на общината,
размерът на възнагражденията им не се ползва от закрилата на Закона за защита
на личните данни. Целта
на ЗЗЛД е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез
осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на личните
им данни. Исканата информация не засяга неприкосновеността на личния живот на
съответните лица и не представлява защитени лични данни. В този смисъл са Решение
№ 13183 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5315/2011 г., V о., Решение №
14638 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2014 г., VII о., Решение № 8734
от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2014 г., V о.
Наред с горното съдът отбелязва, че като
лица, заемащи висши публични длъжности, зам.-кметовете декларират доходите и
имуществото си по реда на чл. 35 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
включително трудовите си доходи. Така по силата на ЗПКОНПИ трудовите
възнаграждения на зам.-кметовете са обществена информация. След като
законодателят ги е задължил да обявяват техния размер към 31 декември на
всяка предходна календарна година, няма основание кметът на общината да откаже
предоставяне на информация за част от тези доходи, получени през посочения в
заявлението период.
Ответникът се е позовал на чл. 37, ал.
1, т. 2 ЗДОИ, съгласно който основание за отказ да се предостави обществена
информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то
изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес. Исканата информация като служебна
обществена информация, а не като лични данни, се отнася до заинтересованите
лица и административният орган е длъжен да изиска изричното им писмено съгласие.
М. О. не е изразила такова, поради което е следвало да се
предостави достъп до информацията за полученото от нея възнаграждение.
Останалите заинтересовани лица са заявили писменото си несъгласие, а ответникът
е приел, че случаят не попада в хипотезите на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Преценката
му е неправилна. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес
е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на
злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по
чл. 3 ЗДОИ. С § 1, т. 5, б. „б“ и б.„в“ от ДР на ЗДОИ е въведена оборима
презумция, според която до доказване на противното обществен интерес от
разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността
на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения, и гарантира
законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения. Както
е указано в Решение № 12468 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 140/2015 г., V
о. и Решение № 13954 от 18.12.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 2328/2015 г., V о., от законовата презумция следва, че
задълженият субект е длъжен убедително да обоснове отказа си с установен
конкретен интерес на третото лице от запазване на информацията, който явно и съществено превишава обществения интерес
за прозрачност и свободен достъп до информацията. В разглеждания случай не се
сочат твърдения или доводи, че поисканата информация би засегнала интересите на
заинтересованите лица и би им причинила последици, значително надхвърлящи
публичния интерес. Следователно, презумпцията по § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ не е
оборена и отказът да бъде предоставен достъп до поисканата информация е необоснован.
Ответникът възразява, че начислена сума
за възнаграждения на зам.-кметовете и секретаря на общината включва компоненти, които не са обществена
информация. Принципно индивидуалната месечна работна заплата може да включва
допълнителни възнаграждения, свързани с личните качества на лицата, или
различни по характер обезщетения. Тогава се касае до лични данни, които не
могат да бъдат получени по реда на ЗДОИ и задълженият субект има основание да откаже
да ги предостави. Оспореното решение обаче не съдържа мотиви за наличието на такива
елементи от трудовите възнаграждения на зам.-кметовете и секретаря на общината,
които да са извън приложното поле на ЗДОИ.
Съдът споделя довода на ответника, че
възнагражденията на заинтересованите лица нямат пряко отношение към
изпълнението на техните служебни задължения. Но информацията за тяхното
определяне и изплащане е гаранция за законосъобразното изпълнение на задълженията
на кмета на общината като орган на местно самоуправление и субект по чл. 3 ЗДОИ,
което е критерий за надделяващ обществен интерес по § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на
ЗДОИ.
Предвид горното съдът намира, че оспореното
решение е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено на основание
чл. 146, т. 4 АПК, а преписката следва да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне, при което да се съобразят указанията по приложение
на материалния закон, дадени в настоящото решение.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от
него разноски по делото в размер на 510 лв. - 10 лв. държавна такса и 500 лв.
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за отказ от предоставяне
на достъп до обществена информация № ЗДОИ-02 от 15.01.2021 г., постановено от
кмета на Община – Разград.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община – Разград да заплати на Сдружение
„Център за съзидателно правосъдие“ – Разград за разноски по делото сумата 510
лв.
Решението не подлежи на касационно
оспорване.