Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2023 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IX тричленен състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Светла
Великова и прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия
Ст. Стоева адм. дело № 1283 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба
на А.Х.Д.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу т.9.12 от Приложение № 2
към Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги
на територията на община Варна, приета с Решение № 970-2 от Протокол 26 от
заседание на ОбС-Варна, проведено на 17.05.2022 г., както следва:
т. 9.12.1 Цени за кратковременно паркиране в „Синя зона“
- 1 лев на час, с вкл. ДДС. При заплащане с мобилно приложение Виртуален
паркинг метър, цената за кратковременно паркиране е 0,50 лева с ДДС за 30
минути
т. 9.12.2 Цени за кратковременно паркиране в „Зелена
зона“ - 1 лев на час, с вкл. ДДС. При заплащане с мобилно приложение Виртуален
паркинг метър, цената за кратковременно паркиране е 0,50 лева с ДДС за 30
минути
т. 9.12.3 Цени за кратковременно паркиране в „Синя зона“
- 16 лв., с вкл. ДДС само при заплащане с мобилно приложение Виртуален паркинг
метър.
т. 9.12.4 Цени за кратковременно паркиране в „Зелена
зона“ - 16 лв., с вкл. ДДС само при заплащане с мобилно приложение Виртуален
паркинг метър.
т. 9.12.5 Цени за локално платено паркиране за живущи в
„Синя зона“ - за първи автомобил - 5 лева на месец, с вкл. ДДС или 55 лева, с
вкл. ДДС за 12 месеца.
т. 9.12.6 Цени за локално платено паркиране за живущи в
„Зелена зона“ - за първи автомобил - 5 лева на месец, с вкл. ДДС или 55 лева, с
вкл. ДДС за 12 месеца.
т. 9.12.7 Цени за локално платено паркиране за търговци в
„синя зона“ и „зелена зона“:
-за Синя Зона - зона „Център“ - т. 1 от Приложение № 3 на
Наредба за организация на движението на територията на Община Варна - 150 лева
на месец, с вкл. ДДС или 1 650 лева, с вкл. ДДС за 12 месеца.
-за Синя Зона - зона „Широк Център“ - т. 2 от Приложение
№ 3 на Наредба за организация на движението на територията на Община Варна -
120 лева на месец, с вкл. ДДС или 1 320 лева, с вкл. ДДС за 12 месеца.
-за Зелена Зона - т. 3 от Приложение № 3 на Наредба за
организация на движението на територията на Община Варна - 100 лева на месец, с
вкл. ДДС или 1 100 лева, с вкл. ДДС за 12 месеца.
т. 9.12.8 Цени за платено паркиране тип „Служебен
абонамент“:
-за Синя Зона - зона „Център“ - т. 1 от Приложение № 3 на
Наредба за организация на движението на територията на Община Варна - 350 лева
на месец, с вкл. ДДС или 3 850 лева, с вкл. ДДС за 12 месеца.
- за Синя
Зона - зона „Широк Център“ - т. 2 от Приложение № 3 на Наредба за организация
на движението на територията на Община Варна - 300 лева на месец, с вкл. ДДС
или 3300 лева, с вкл. ДДС за 12 месеца.
- за Зелена
Зона - т. 3 от Приложение № 3 на Наредба за организация на движението на
територията на Община Варна - 250 лева на месец, с вкл. ДДС или 2 750 лева, с вкл.
ДДС за 12 месеца.
- за всички
улици и площади - общинска собственост извън обхвата на Приложение № 3 на
Наредба за организация на движението на територията на Община Варна - 120 лева
на месец, с вкл. ДДС или 1320 лева, с вкл. ДДС за 12 месеца.
т. 9.12.9 Цени за използване на зарядни станции за
електрически автомобили, собственост на Община Варна - 0.70 лв. с ДДС за 1
кВтч.
В жалбата се релевира
нищожност, респ. унищожаемост на посочените разпоредби, поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправни разпоредби. В първоначалната жалба са изложени предимно
възражения за незаконосъобразност на т.9.12.9, касаеща определяне на цени за
използване на зарядни станции за електрически автомобили, собственост на Община
Варна, в размер на 0.70 лв. за кВтч. Досежно тази точка се твърди противоречие
с материалния закон, тъй като определяйки цена за зареждане, общината
„напрактика“ се превръща в продавач на електрическа енергия в противоречие с
разпоредбите на Закона за енергетиката. Твърди се, че Община Варна, няма право
да препродава закупената от „Енерго про“ енергия, на цени различни от
определените от КЕВР цени за крайни потребители; няма право да измерва
потребените от трети лица количества, както и няма право да притежава валидно
регистрирани и сертифицирани средства за измерване на ел. енергия/след като
няма лицензия за продажба на такава/. Твърди се, че приетата от Общински съвет
разпоредба противоречи на Директива 2009/72 и на чл.86, ал.1 от ЗЕ, където е
определено кой може да продава ел.енергия. Изразява се недоволство, че
избраната от общинските съветници мерна единица е кВтч, а не минута или друга
мярка. По отношение на останалите точки не са посочени канкретни твърдения за
незаконосъобрарзност. В молба от 17.06.2022 г. са изложени твърдения за
несъответствия между първоначално приетият текст и окончателно приетият, след
Заповед №РД-22-7706-52 от 04.05.2022 г. на Областен управител на област с
административен център Варна, с което е върнал наредбата за ново разглеждане.
Отправя се искане за обявяване нищожността, респ.
отмяната на обжалваните разпоредби на НОАМТЦУТОВ и за
присъждане на направените по делото разноски.
В депозирани чрез представител по пълномощие писмени
бележки жалбата се поддържа на изложените в нея основания.
Ответникът
– Общински съвет – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли
за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Счита, че решението за
приемане на НОАМТЦУТОВ е издадено при спазване на Закона за нормативните актове
/ЗНА/ и на нормативните актове от по-горна степен. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът,
като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на
страните, приема за установено следното:
Предмет на проверка в
настоящото съдебно производство е законосъобразността на изрично посочените в
жалбата разпоредби на НОАМТЦУТОВ, касаещи изменението и допълването ѝ във
връзка с въвеждането на зона за кратковременно паркиране „Зелена зона“, както и
за определяне на цена за използване на зарядни станции за електрически
автомобили, собственост на община Варна.
Наредбата за определяне
и администриране на местните такси и цени на услуги на теиторията на община
Варна е приета с решение на ОбС №
2452-2(44)/05,06.03.2003 г. В последствие през годините е изменяна и допълвана
многократно. На 11.03.2022 г. кмета на общината е изготвил предложение рег. №
РД22005320ВН_001ВН за изменение на наредбата. В мотивите на предложението е
посочено, че измененията са необходими във връзка с предстоящото въвеждане на
зона за кратковременно паркиране „Зелена зона“, съгласно Наредба за организация
на движението на територията на Община Варна, както и за промяна на работното
време на съществуващата „Синя зона“. Във връзка с това е възникнала
необходимостта от определяне на цени за кратковременно паркиране в „Синя зона“
и „Зелена зона“; цени за локално платено паркиране за живущите в тези зони; за
търговците развиващи дейност в обхвата им; за определяне на цената на „служебен
абонамент“, в обхвата на зоните, както и на цени за използване на зарядни
станции за електрически автомобили.
Като мотиви са посочени още, доклади
от консултантската компания Mott MacDonald CZ, spol. s.r.o., както и заложеното в
„Стратегия за паркиране във Варна и помощ за изготвяне на тръжна документация“
разширение на зоните за кратковременно паркиране и обособяване на „Зелена
зона“, по отношение на която да има деференциация на цените за паркиране и/или
разрешения престой за кратковременно паркиране.
Съобщение за Предложение рег. № РД22005320ВН_001ВН /11.03.2022 г. на Кмета
на Община Варна относно промяна на НОАМТЦУТОВ и
мотивите към него е публикувано на интернет страницата на Общински съвет –
Варна на 18.03.2022 година/л.12 от преписката/.
Видно от справка по чл. 26 ал. 5 от ЗНА /л.13 от преписката/ по проекта на
НОАМТЦУТОВ в предоставения 30-дневен срок не са постъпили
предложения/становища.
С Решение № 911-4(25)/20.04.2022 г. на Общински съвет – Варна /л.27 от делото/ е прието предложеното
изменение и допълване на НОАМТЦУТОВ.
Със Заповед № РД-22-7706/04.05.2022 г. на Областния управител на област с
административен център Варна Решение № 911-4(25)/20.04.2022 г. на Общински
съвет – Варна относно изменение и допълнение на НОАМТЦУТОВ е върнато за ново
разглеждане /л.29 гръб – 32 от делото/. На същата дата – 04.05.2022 г.
председателя на Общински съвет Варна е внесъл предложение /л.28/ за поправка на
очевидна фактическа грешка в решението, касаеща т.9.12.3 и 9.12.4 от Приложение
№2 към НОАМТЦУТОВ. В предложението е посочено, че неправилно при съставяне на
протокола от заседанието на съвета е посочено, че е прието предложението на
общинския съветник Мартин Златев цената за кратковременно паркиране в „синя“ и
„зелена“ зона да е 8 лева на ден, вместо гласуваното от общинските съветници
предложение на кмета на общината, тази цена де е 16 лв.
Решението на областният управител и предложението на председателя на
общинския съвет за поправка на ОФГ са разгледани на заседание на ПК „Финанси и
бюджет“ по протокол № 20 от 13.05.2022 г. и на заседание на ВрК „Правна
комисия“ по протокол № 2 от 13.05.2022 г., които дават положително становище за
повторното му приемане от Общински съвет – Варна поради неговата законосъобразност,
ведно с поправката на ОФГ.
С Решение № 970-2 по Протокол № 26 от 17.05.2022 г. на
Общински съвет – Варна /л. 33-43 от преписката/ е прието повторно Решение №
911-4(25)/20.04.2022 г. относно изменение и допълнение на Наредба за определяне
и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Варна и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като т.9.12 от
Приложение №2 към наредбата е гласувано в следния вид:
т. 9.12. Цени за
кратковременно паркиране, локално платено паркиране за живущи, локално платено
паркиране за търговци в „Синя зона“, „Зелена зона“, платено паркиране тип
„Служебен абонамент“ и зарядни станции собственост на Община Варна.
т. 9.12.1 Цени за
кратковременно паркиране в „Синя зона“ - 1 лев на час, с вкл. ДДС. При
заплащане с мобилно приложение Виртуален паркинг метър, цената за
кратковременно паркиране е 0,50 лева с ДДС за 30 минути
т. 9.12.2 Цени за
кратковременно паркиране в „Зелена зона“ - 1 лев на час, с вкл. ДДС. При
заплащане с мобилно приложение Виртуален паркинг метър, цената за
кратковременно паркиране е 0,50 лева с ДДС за 30 минути
т. 9.12.3 Цени за
кратковременно паркиране в „Синя зона“ - 16 лв., с вкл. ДДС само при заплащане
с мобилно приложение Виртуален паркинг метър.
т. 9.12.4 Цени за кратковременно
паркиране в „Зелена зона“ - 16 лв., с вкл. ДДС само при заплащане с мобилно
приложение Виртуален паркинг метър.
т. 9.12.5 Цени за
локално платено паркиране за живущи в „Синя зона“ - за първи автомобил - 5 лева
на месец, с вкл. ДДС или 55 лева, с вкл. ДДС за 12 месеца.
т. 9.12.6 Цени за
локално платено паркиране за живущи в „Зелена зона“ - за първи автомобил - 5
лева на месец, с вкл. ДДС или 55 лева, с вкл. ДДС за 12 месеца.
т. 9.12.7 Цени за
локално платено паркиране за търговци в „синя зона“ и „зелена зона“:
-за Синя Зона - зона
„Център“ - т. 1 от Приложение № 3 на Наредба за организация на движението на
територията на Община Варна - 150 лева на месец, с вкл. ДДС или 1 650 лева, с
вкл. ДДС за 12 месеца.
-за Синя Зона - зона
„Широк Център“ - т. 2 от Приложение № 3 на Наредба за организация на движението
на територията на Община Варна - 120 лева на месец, с вкл. ДДС или 1 320 лева,
с вкл. ДДС за 12 месеца.
-за Зелена Зона - т. 3
от Приложение № 3 на Наредба за организация на движението на територията на
Община Варна - 100 лева на месец, с вкл. ДДС или 1 100 лева, с вкл. ДДС за 12
месеца.
т. 9.12.8 Цени за
платено паркиране тип „Служебен абонамент“:
-за Синя Зона - зона
„Център“ - т. 1 от Приложение № 3 на Наредба за организация на движението на територията
на Община Варна - 350 лева на месец, с вкл. ДДС или 3 850 лева, с вкл. ДДС за
12 месеца.
- за Синя Зона - зона
„Широк Център“ - т. 2 от Приложение № 3 на Наредба за организация на движението
на територията на Община Варна - 300 лева на месец, с вкл. ДДС или 3300 лева, с
вкл. ДДС за 12 месеца.
- за Зелена Зона - т. 3
от Приложение № 3 на Наредба за организация на движението на територията на
Община Варна - 250 лева на месец, с вкл. ДДС или 2 750 лева, с вкл. ДДС за 12
месеца.
- за всички улици и площади
- общинска собственост извън обхвата на Приложение № 3 на Наредба за
организация на движението на територията на Община Варна - 120 лева на месец, с
вкл. ДДС или 1320 лева, с вкл. ДДС за 12 месеца.
т. 9.12.9 Цени за
използване на зарядни станции за електрически
автомобили, собственост на Община Варна - 0.70 лв. с ДДС за 1 кВтч.
Решението е прието след проведено поименно гласуване с
резултат: 44 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“, при
отсъстващ 1 общински съветник.
Решението е публикувано на сайта на Общински съвет Варна,
https://varna.obshtini.bg/doc/372899 , като при
публикуването точки 9.12.3 и 9.12.4 са променени и имат следният вид:
„9.12.3 Цени за кратковременно паркиране в „Синя зона“ –
16 лв. на ден, с вкл. ДДС само при заплащане с мобилно приложение
Виртуален паркинг метър.
9.12.4 Цени за кратковременно паркиране в „Зелена зона“ -
16 лв. на ден, с вкл. ДДС само при заплащане с мобилно приложение
Виртуален паркинг метър.“
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в
предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество, е частично
основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно препращането от чл. 196 от АПК, на основание чл.
168 ал. 1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на
оспорените текстове от НОАМТЦУТОВ на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 76 ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21 ал. 2
от ЗМСМА общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по
териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове –
правилници и наредби, с които уреждат съобразно нормативните актове от
по-висока степен обществени отношения с местно значение. В случая предмет на
регламентация с оспорените разпоредби от НОАМТЦУТОВ е
режимът платено паркиране на територията на община Варна и конкретно цените за
кратковременно паркиране в „Синя зона“ и „Зелена зона“ на платеното паркиране и
определяне на цена за използване на зарядни станции за електрически автомобили,
собственост на Община Варна. Задълженията и правомощията на общините в
посочената област произтичат от разпоредбите на чл.21, ал.1 т.7, т.13 и т.23 от ЗМСМА, чл.6, ал.2 от ЗМДТ и чл. 99 от ЗДвП. Изложеното сочи на извод за наличие
на материална и териториална компетентност на Общински съвет – Варна за
издаване, респ. изменение и допълване на оспорения по съдебен ред нормативен
административен акт.
При приемането на НОАМТЦУТОВ и последвалото нейно
изменение и допълване е спазена изискуемата от закона специална форма. Спазени
са изискванията на чл. 75 ал. 3 и 4 от АПК – посочен е видът на акта, органът,
който го е приел и е определен главният му предмет. Мястото и номерацията на
оспорените текстове от наредбата съответстват на предвидения строеж на
нормативните актове по Глава трета от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на
ЗНА във вр. с § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗНА.
Не са налице и твърдените в жалбата съществени
процесуални нарушения при приемане на оспорените норми от НОАМТЦУТОВ.
Обжалваните разпоредби на наредбата са приети с решения на общинския съвет, с
които се приема проектът за изменение и допълване на наредбата, поради което
съответстват на предвидената в чл. 21 ал. 2 вр. чл. 27 от ЗМСМА, вр. чл. 11 ал.
3 от ЗНА, форма. Редът за издаване на нормативните актове е посочен в чл. 77 и
следващите от АПК, като за неуредените в него въпроси е предвидено субсидиарно
прилагане на ЗНА /аргумент от чл. 80 от АПК/. Както първоначалният текст на
НОАМТЦУТОВ, така и последвалите нейни изменения и допълнения, са приети в
съответствие с изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в чл. 27 ал. 2 и
ал. 4 от ЗМСМА. Решението, с което е изменена НОАМТЦУТОВ, е взето с поименно
гласуване с 44 гласа „за“ от присъстващи на заседанието 50 общински съветници,
при общ брой 51 общински съветници в Общински съвет – Варна.
Спазена е процедурата по чл. 26 ал. 3 от ЗНА вр. чл. 80
от АПК за публикуване на проекта за изменение и допълнение на наредбата в
официалния сайт на Общински съвет – Варна. Видно от доказателствата по делото,
срещу проекта не са постъпили възражения.
Оспорените разпоредби от НОАМТЦУТОВ, с изключение на
т.9.12.9 съответстват на материалния закон. Противно на твърденията в жалбата
същите не противоречат на по-високи по степен нормативни актове.
Общинските съвети като органи на местното самоуправление
на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно
значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност /аргумент от чл.
21 ал. 1 от ЗМСМА/. Съгласно чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Подобна е и
регламентацията в чл. 76 ал. 3 от АПК, съгласно която разпоредба общинските
съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове
от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл.
75 ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по
прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Законът е
нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията,
обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или
субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За
уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се
издаде подзаконов акт. Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на
отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че
изменението на наредбата касаещо определянето на цени за кратковременно
паркиране в „синя“ и „зелена“ зона, противоречи на материалния закон. С
разпоредбата на чл. 99 ал. 1 от ЗДвП на собственика, респ. администрацията,
управляваща пътя, е предоставена възможност да определя райони, пътища или
части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието. Именно упражнявайки това свое законово правомощие, Общински съвет
– Варна издава обжалваната наредба и извършва впоследствие изменения и
допълнения в нея, касаещи цената на престоя.
Тези правомощия на Общинския съвет произтичат и от чл.6,
ал.3 на ЗМТД, където ясно е посочено, че „Ползването на общинските тротоари,
площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно
паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на
общинския съвет“, а ал.2 на същия член допълва, че „ За всички услуги и права,
включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1,
общинският съвет определя цена.“ Тоест именно общинския съвет е оправомощен да
определя в кои зони от общинската пътна мрежа паркирането ще бъде платено и
каква да бъде цената за това.
Не се споделя и възражението за нарушаване на чл.11 от
ЗНА, досежно формата възприета от общинските съветници за изменение на съществуващата
наредба. Самият чл.11 не въвежда изискване за конкретна форма и законодателна
техника за отмяна, изменение и допълнение. Единственото изискване е
нормативните актове да се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на
новия, изменящия или допълващия акт. Съдът намира, че в оспореното решение на
общинските съветници, това изискване е спазено, като е посочено правното
основание на което е прието решението, конкретните норми на изменяния акт,
както и редакцията която нормотворците желаят да придадат на изменяните
разпоредби.
Именно в тази насока, съдът установи несъответствие между
решението прието от общинските съветници и обнародвания в последствие текст на
наредбата, което обаче касае текста само на точки 9.12.3 и 9.12.4.
Видно от протокола от проведеното заседание на общинския
съвет №26/17.05.2022 г., приемайки решение 970-2 общинските съветници са
гласували т.9.12.3 да има следния вид:
„9.12.3 Цени за кратковременно паркиране в „Синя зона“ –
16 лв., с вкл. ДДС само при заплащане с мобилно приложение Виртуален паркинг
метър.
При обнародването на текста на наредбата в сайта на
Общински съвет Варна https://varna.obshtini.bg/doc/372899 , точката е променена и е придобила следния вид:
„9.12.3 Цени за кратковременно паркиране в „Синя зона“ –
16 лв. на ден, с вкл. ДДС само при заплащане с мобилно приложение
Виртуален паркинг метър.“
Същата е „съдбата“ и на т.9.12.4 от наредбата, като
приетата от общинските съветници редакция е била:
9.12.4 Цени за кратковременно паркиране в „Зелена зона“ -
16 лв., с вкл. ДДС само при заплащане с мобилно приложение Виртуален паркинг
метър.“, а при публикуването е добавена стойност за времеви диапазон на
заплащането – „на ден“.
Съдът намира, че от една страна така приетото решение е
незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с мотивите и дебатите проведени
при приемането му и е очевидно, че заплащането на определена цена трябва да е
обвързано с конкретен времеви диапазон. От друга страна са нарушени
разпоредбите на чл.34 и следващите от ЗНА в Глава Четвърта „Удостоверяване и
обнародване на нормативните актове“. Очевидно обнародваният текст на точки
9.12.3 и 9.12.4 се различава съществено от текста гласуван и приет от
общинските съветници. Горното несъответствие се дължи на неправилно
удостоверяване изискуемо по силата на чл.34 т.3 и чл.35 от ЗНА, което е още
едно основание за обявяване на незаконосъобразността на посочените разпоредби.
Съдът намира за незаконосъобразна и разпоредбата на
т.9.12.9 от Приложение №2 към НОАМТЦУТОВ, макар и на различни от посочените в
жалбата основания.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че
определяйки цена за използване на зарядните станции, Общината се превръща в
търговец на електрическа енергия в нарушение на закона за енергетиката, както
и, че тъй като изграждането на зарядните станции е финансирано с европейски
средства, то ползването им трябва да остане безплатно.
Обществените отношения свързани с изграждането и
ползването на зарядни станции за електрически автомобили се уреждат на
европейско равнище от Директива 2014/94/ЕС от 22 октомври 2014 г., приета от
Европейския парламент с цел разгръщането на инфраструктура за алтернативни
горива. Изграждането на зарядни станции за електрически автомобили е разгледано
в чл.4 от Директивата озаглавен „Снабдяване на транспорта с електроенергия“.
Текстовете на директивата създават задължения към държавите членки за
изграждане на подходящ брой публично достъпни зарядни точки, за да гарантират,
че електрическите превозни средства могат да се движат поне в
градските/крайградските агломерации и други гъстонаселени райони и където е
подходящо, в рамките на определените от държавите членки мрежи.
В параграфи 7-9 на чл.4 от директивата са въведени и
изисквания към държавите членки зареждането на електрически превозни средства
от публично достъпните зарядни точки да се основава, в случай че е технически
осъществимо и икономически изгодно, на интелигентни измервателни системи
съгласно определението в член 2, точка 28 от Директива 2012/27/ЕС и отговаря на
изискванията, установени в член 9, параграф 2 от същата директива.
Държавите членки да гарантират, че операторите на
публично достъпните зарядни точки могат сами да решават да закупуват
електроенергия от всеки доставчик от Съюза при наличие на съгласие от страна на
доставчика. На операторите на зарядни точки да се дава възможност да
предоставят на клиентите услуги във връзка със зареждането на електрически
превозни средства на договорна основа, включително от името и за сметка на
други доставчици на услуги. Както и всички публично достъпни зарядни точки да
предоставят и възможност на ползвателите на електрически превозни средства за
зареждане ad hoc, без встъпване в договорни отношения със съответния доставчик
на електроенергия или оператор.
Съгласно чл.4, §10 от Директива 2014/94/ЕС Държавите
членки гарантират, че цените, начислявани от операторите на публично
достъпните зарядни точки, са разумни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и
недискриминационни.
Изискванията на Директивата са транспонирани в Закона за
енергетиката със Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ,
бр. 83/9.10.2018 г.).
С него се създава необходимата правна рамка по
отношение на операторите на публично достъпни зарядни точки за електрически
превозни средства. Регламентират се фигурите на оператор на публично достъпна
зарядна точка и ползвателите на услуги за зареждане на електрически превозни
средства. Предвиден е реда за присъединяване на зарядната точка към
електроразпределителната мрежа.
В допълнение, с оглед транспониране на разпоредбите на
чл. 4, параграф 8 (второ изречение) и параграф 9 от Директива 2014/94/EC, както
и предвид нормата на чл. 92а, ал. 4 от Закона за енергетиката, съгласно която
отношенията по предоставяне на услуги за зареждане на електрически превозни
средства сe уреждат в правилата по чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката
(Правила за търговия с електрическа енергия), в Преходните и заключителни норми
на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия са създадени
съответните разпоредби за изменение и допълнение на Правилата за търговия с
електрическа енергия ( ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.).
В чл.92а, ал.1 от ЗЕ е посочено, че операторите на публично достъпни зарядни
точки са страни по сделки с електрическа енергия като крайни клиенти във връзка
с предоставяни от тях услуги за зареждане на електрически превозни средства, а
в алинея втора е уточнено, че ползвателите на услуги за зареждане на
електрически превозни средства не са страни по сделките с електрическа енергия.
В т. 34д от ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на
понятието "Оператор на публично достъпна зарядна точка" и това е
физическо или юридическо лице, което отговаря за експлоатацията на публично
достъпна зарядна точка.
Горната уредба дава основание на съда да приеме, че
Община Варна се явява „Оператор на публично достъпна зарядна точка“ и не
продава на ползвателите на услугата електрическа енергия. Цената за зареждане
следва да се формира като цена за предоставената услуга по използване на
зарядната точка, но тази цена по силата на чл.4 §10 от Директива 2014/94/ЕС
трябва да бъде разумна, лесно и ясно съпоставима,
прозрачна и недискриминационна.
Нито в мотивите към предложението на кмета на Община
Варна, нито по време на обсъжданията в комисиите към Общинския съвет са изложени
мотиви, които да обосновават определената с наредбата цена от 0,70 лв. на кВч.
Горното лишава съда от възможност да прецени дали така определената цена на
предоставяната от Община Варна услуга за използване на зарядна точка е разумна,
лесно и ясно съпоставима, прозрачна и недискриминационна. Напротив, липсва
каквато и да било обосновка на тази цена. Нито е посочена цената на която
оператора закупува електроенергията от доставчика. Нито кой е доставчика на
енергията. Не на последно място следва да се посочи, че след като съгласно
чл.92а от ЗЕ експлоатацията на зарядна точка се приравнява на предоставяне на
услуга, то ценообразуването на тази услуга следва да стане по реда на чл.7 от ЗМДТ, а именно съобразявайки необходимите материално-технически и административни
разходи по предоставяне на услугата. Както беше посочено по-горе подобни
доказателства не са представени.
При този
изход на правния спор предвид направеното своевременно искане, съгласно чл. 143
ал. 1 от АПК, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
по делото разноски в размер на 850 лв., съгласно представения списък, от които
10 лв. за ДТ, 40 лв. за публикуване на оспорването в ДВ и 800 лв. адвокатско
възнаграждение. Сумата от 3,40 лв. заплатена от жалбоподателя за банкови такси,
съдът намира, че не представлява разноски по делото, а такса за услуга извършена
от банкова институция.
Предвид
горното и на основание чл.
172 ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ т.9.12.3, т.9.12.4 и т.9.12.9 от Приложение № 2 към Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Варна, приета с Решение № 970-2 от Протокол 26 от заседание на ОбС-Варна,
проведено на 17.05.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Х.Д.
срещу Решение № 970-2 на Общински съвет – Варна от 17.05.2022 г., в останалата
му част.
ОСЪЖДА Общински съвет Варна да заплати на А.Х.Д., ЕГН **********
сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.