№ 4471
гр. Варна, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба вх. № 267589/04.08.2022г. на С. Г. С. срещу
Определение № 260637 от 25.07.2022г. по гр.д. № 12014/2019г. по описа на ВРС, 47-ми
състав, с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на
жалбоподателката от 24.06.2022г. за освобождаване от задължението й за заплащане на
дължима държавна такса в размер на 15 лева по подадена от същата частна жалба вх. №
266004/08.06.2022г. срещу определение за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба са наведени бланкетни оплаквания за недопустимост и
незаконосъобразност на определението по съображение, че не са налице основания за отказ
да бъде освободена от такси. Отправено е искане за отмяна на определението.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от С. Г. С. срещу Г. В. А.
иск с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК. С Определение от 26.05.2022г. производството
по делото е прекратено. Съобщението за последното определение е връчено на ищцата на
01.06.2022г.
На 08.06.2022г. срещу прекратителното определение на ВРС е депозирана частна
жалба от С. С.. Частната жалба е оставена без движение с указание за представяне на
доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 15 лева. С молба от
24.06.2022г. С. С. сезирала съда с искане за освобождаване от такси по подадената от нея
частна жалба. С разпореждане от 29.06.2022г. молбата е оставена без движение с указание
1
до молителката да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83 от ГПК.
Съобщението за последното е връчено на жалбоподателката на 11.07.2022г.
С обжалваното определение от 25.07.2022г. съдът е взел предвид, че предоставеният
на молителката срок за изпълнение е изтекъл на 18.07.2022г., като дадените указания не са
изпълнени. При липса на представени доказателства за обстоятелствата по чл. 83 от ГПК
посочил, че не може да обоснове положителен извод, че страната не разполага с достатъчно
средства за заплащане на дължимата по частната жалба държавна такса, поради което
оставил искането за освобождаване без уважение. Съобщението за това определение е
връчено на жалбоподателката на 29.07.2022г. Настоящата жалба е с вх. №
267589/04.08.2022г. написана ръкописно върху копие от обжалваното определение и е
депозирана по пощата с клеймо от 29.07.2022г. /това развитие на процеса се съдържа в
кориците на в.ч.гр.д. № 2485/2022г. по описа на ВОС, V състав, образувано след разделяне
на в.ч.гр.д. № 2286/022г. на същия състав/.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Чрез възможността по чл. 83, ал. 2 от ГПК законодателят е осигурил достъп до правосъдие
на физическите лица, които нямат достатъчно средства да заплатят дължимите такси.
Преценката на обстоятелствата, релевантни за освобождаването от държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, се прави от съда въз основа на представената от страната
декларация за материално и гражданско състояние и приложените към нея доказателства.
Така, когато съдът е сезиран с молба на страната за освобождаване от държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, той следва да извърши преценка налице ли са предпоставки
за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му
състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за
изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за
производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът
следва да прецени, дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането,
като съобрази данните от представената декларация за имуществено състояние. След
изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на държавната такса. Без
тази информация съдът не може да направи обоснована преценка за относимите за страната
факти и обстоятелства и следващата се съпоставка между възможности и размер на
задължението по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В случая при надлежно проведено производство по проверка редовността на молбата
по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК и дадени коректни указания за отстраняване на
нередовностите й, за които страната е била надлежно уведомена, в предоставения срок за
изпълнение, такова не е последвало. Информация и деклариране под страх от отговорност
по чл. 313 от НК на състоянието на лицето по обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК
2
частната жалбоподателка не е предоставила и с настоящата жалба. При липса на изявление
от страната за релевантните факти и обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 от ГПК, съдът е
лишен от възможност да обоснове извод доколко физическото лице – ищец, частен
жалбоподател по делото няма достатъчно средства да заплати дължимата по частната жалба
такса в размер на 15 лева. Ето защо правилно с обжалваното определение ВРС оставил
искането на жалбоподателя без уважение.
Частната жалба срещу определението, с което искането по този ред е оставено без
уважение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед този краен извод, С. С. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 15 лева,
представляваща дължима държавна такса по разгледаната в настоящото производство
частна жалба, на основание чл. 77 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 267589/04.08.2022г. на С. Г. С.
срещу Определение № 260637 от 25.07.2022г. по гр.д. № 12014/2019г. по описа на ВРС, 47-
ми състав, с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на
жалбоподателката от 24.06.2022г. за освобождаване от задължението й за заплащане на
дължима държавна такса в размер на 15 лева по подадена от същата частна жалба вх. №
266004/08.06.2022г. срещу определение за прекратяване на производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК С. Г. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Варненски окръжен съд държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лева,
представляваща държавна такса, дължима за разгледаната частна жалба, определена по реда
на чл. 19 от ТДТССГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му на основание ТР № 5/2015г. на ОСГТК.
След влизане на настоящото определение в сила, делото да се докладва за
приложение и послужване към в.ч.гр.д. № 2485/2022г. по описа на ВОС, V състав, след
което за приложение към в.ч.гр.д. № 2286/022г. на същия състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4