О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
град София, 05.03.2020
г.
Апелативният специализиран наказателен съд, втори
състав, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО Г.
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Г. ВНЧД № 100/2020
г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда
на чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал.3 и 4 т.1 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Специализираната
прокуратура срещу определение от 31.01.
2020 г. по НОХД № 4078/2019 г., девети състав на СНС, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила.
В частния протест се счита, че определението на СНС е неправилно и във
фазата на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да възпрепятстват
реализиране на съдебната фаза на процеса. Твърди се, че в обвинителния акт се
установявало датата на издаване на
заповедта на кмета, кои лица да го заместват и датата на влизане в сила, което очертавало ясно лицата
изпълнявали съответната длъжност, което било достатъчно да се направи извод, за
времето когато са били извършени престъпленията. Сочи се, че на 4 страница от
обвинителния акт е описано, че обвиняемият М.Р. не е упражнил контрол по
отношение на подчинените му лица и действията, които е трябвало да извърши.
Изразено е несъгласие и с извода на съда за едновременно описани неизвършени
СМР и
на завишени цени. Счита се, че обвинителния акт съдържа необходимите
елементи от състава на престъплението, че не е нарушено правото на защита на обвиняемите да научат за да какво престъпление са
обвинени както и, че съдът е поставил по-високи изисквания към органите на
разследването отколкото са изискуемите в чл. 246 НПК и ТР. №2 /2002 г. на
ОСНК. Иска се да се отмени определението и делото да се върне на СНС във фазата
на съдебното производство.
Апелативният специализиран наказателен съд, като се
запозна с наведените от прокурора доводи, както и с мотивите в атакуваното
определение, намира частния протест срещу определението на
съдията-докладчик от 31.01.2020 г. по НОХД № 4078/2020 г. на СНС за неоснователен.
На 30.10.2019
година от Специализираната прокуратура е внесен обвинителен акт срещу М.В.Р. за
престъпление по чл. 219 ал. 3, вр. с ал.2 и чл. 26 ал.1 НК, срещу Я.Г.М. по чл. 282 ал.2, вр. с ал.1 и чл. 275
ал.1 НК, срещу С.С.М. по чл. 311 ал.1, вр. с
чл. 26 ал.1 НК и А.Г.Б. по чл. 311 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 НК.
На първо място Въззивният съд
преценява за правилно становището СпНС, че от обвинителния акт не става ясно за
какъв период от време обвиняемият Я.М. е изпълнявал длъжността кмет на град С.. Видно от описаното в обвинителния
акт обвиняемия М.Р. през инкриминирания
период от месец май 20017 година до
месец август 2018 година е изпълнявал длъжността кмет без прекъсване. През
същия този период обвиняемия Я.М. е бил
назначен със заповеди № 097/01.02.2018 и 1197/22.08.2018 г. от обвиняемия М.Р.
да изпълнява длъжността кмет. С друга заповед №1135/01.08.2017 г. от обв. Р., на
М. са били възложени функции и по ЗОП. Никъде обаче в обвинителния акт
не е описано тези заповеди спрямо обв. Я.М., за какъв период от време са били
валидни и дали са имали еднократен характер или касаят период от време. Не е ясно от обвинителния
акт и през инкриминирания период, за който е обвинен Р., кой е изпълнявал длъжността кмет при налично
припокриване на тези инкриминирани
периоди спрямо обвиняемите Р. и М.. Тази
неяснота е очевидна и от обвинението
спрямо обв. Р., който е обвинен за престъпление по чл.219 ал.3 извършено на
21.06.2018, 07.08.2018, 09.08.2018г.
В този смисъл е и констатираната
неяснота в обвинението и спрямо
обвиняемия А.Б. относно времето, за
което е обвинен по чл. 311 НК. От една страна инкриминираната дата според обвинителния акт спрямо него е 04.05.2017 г.,
а непосредствено преди това са налице други две дати, което води до неяснота на обвинението. Твърдението в протеста, че след
като са посочени датите на издаване на
заповедта и кои лица заместват кмета и
кога влиза в сила, били ясни лицата, които го замествали е неоснователно.
Яснота относно субекта на заместването да, но не и относно периода на
изпълнение на длъжността кмет от обвиняемите Р. и М.. Липсата на яснота по този
въпрос обуславя липсата на посочване на
времето на извършеното престъпление, което е изискуемо условие по смисъла на чл.246 ал.2 НК и което е пречка за
обвиняемия да научи в какво престъпление е обвинен.
На
следващо място правилно първостепенният съд е установил, че по отношение на
обвиняемия Р. в обвинителния акт никъде
не е посочено в какво се изразява
неупражнения контрол от него спрямо
обвиняемите Б. и М., за което те са
обвинени, а именно изготвени протоколи от обв. Б. и 14 приемо-предавателни
протоколи от обв. М.. Твърдението в протеста в тази му част, че били изрично
посочени действията, които обв. Р. е
трябвало да извърши, били изложени
фактите, че той не ги е извършил, не отговаря на съдържанието на обвинителния
акт, поради което въззивният съд не може да се съгласи с възражението на
прокурора. Коментираната липса на описание на дължими действия, обуславя и
извода в атакуваното определение за липса на описание на извършеното
престъпление, за което е обвинен Р. по смисъла на чл. 219 ал. 3 НК.
Правилно и обосновано първостепенният
съд е установил и други нарушения в обвинителния акт изразени в противоречия
между обвиненията спрямо обвиняемия Р. и
обв. С.М. и А.Б.. От обвинението спрямо обв. Р. е видно, че той е обвинен за
заплатени недължими суми по завишени цени, като не е упражнил контрол върху
действията на сочените обвиняеми М. и Б.. Обвинението обаче спрямо последните
двама се изразява в подписване на
протоколи, в които са отразени
неизвършени строително-монтажни работи. От една страна е налице обвинение за плащане
по завишени цени, а от друга обвинение за отразени неверни обстоятелства в
официални документи. Това неоспоримо противоречие е пречка за обвиняемите да научат в какво
престъпление са обвинени, което пък предпоставя налично съществено процесуално
нарушение и което е отстранимо от
прокурора. Твърдението в протеста, че е налице теоретична възможност за
сключени договори за СМР на завишени цени и плащането ѝм в случай на
неизпълнение, не променя този извод на съда, тъй като е неотносимо за случая. В
този смисъл възраженията в протеста не се споделят от Въззивната инстанция.
Установените налични нарушения на
процесуалните правила, досежно внесения обвинителен акт, въззивният състав
намира за съществени и са свързани и с
правото на защита на обвиняемите лица, което налага връщане на делото за
отстраняването ѝм, а атакуваното определение за връщане на делото следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 345
ал. 1 ,вр. с чл.341 ал.2 ,вр. с чл.249
ал.3 и 4 т.1, вр. с чл.248 ал.1 т.3 НПК Апелативният специализирана наказателен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 31.01. 2020 г. по НОХД
№ 4078/2020 г., девети състав на СНС, за прекратяване на съдебното производство
поради отстраними съществени нарушения на процесуалните правила изложени в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: