Мотиви към Решение № 693, постановено на
19.04.2018 г. по н.а.х.д. № 73 по описа на Районен съд – Варна за 2018г.:
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт против С. Г. Ч., с ЕГН: ********** за извършено от нея престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, за който в конкретния случай след проведено разпоредително заседание
съдът намери, че са налице основанията за освобождаване от наказателна
отговорност по чл.78а НК, поради което насрочи делото за разглеждане по реда на
глава 28 от НПК.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото
съдебно заседание, изпраща представител, който посочва, че вината на
обвиняемото лице в случая е доказана по категоричен начин, като акцентира на
обстоятелството, че съдът следва да даде вяра на онази група свидетелски
показания, която е съставена от очевидци на инцидента, които нямат пряка
родствена или друг вид (служебна) връзка с обвиняемия. Досежно
вида и размера на наказанието посочва, че предвид липсата на предходна съдимост
определеното от съда наказание следва да бъде в минимален размер.
В обемна пледоария защитникът на обвиняемия пледира Ч. да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение, като поддържа, че изготвените по делото авто-технически експертизи не изясняват в достатъчна степен
механизмът на извършване на деянието. Наред с това посочва, че вина за ПТП имал
водачът на мотоциклета, който бил неправоспособен, неправилно употребил
спирачките, непрестанно изменял посоката си на движение, което му попречило да
овладее мотоциклета в резултат на което паднал от него и получил телесно
увреждане. Твърди, че не е имало съприкосновение между мотоциклета и
автомобилът, управляван от неговия подзащитен. От
правна страна посочва, че обвинението е повдигнато некоректно, тъй като отговорността
на Ч. е ангажирана едновременно за нарушение на общ и специални текстове по
ЗДвП. Пледира обвиняемият да бъде признат за невинен, в условията на
евентуалност да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложена глоба в минимален размер и не му бъде налагано наказание „лишаване от
право да управлява МПС“, тъй като е управител на старчески дом и лишаването му
би затруднило дейността, която упражнява.
Обвиняемият С.Г.Ч., редовно призован, се явява пред съда лично и
посочва, че няма какво да добави към казаното от защитника си, като моли ако е
възможно да не му се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
В последната си дума заявява, че иска съдът да вземе правилното
решение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият С.Г.Ч., с ЕГН: ********** е роден на ***г., българин,
български гражданин, женен, неосъждан (реабилитиран по предходно освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание), правоспособен водач на моторно
превозно средство - притежава свидетелство за правоуправление №
********* с валидност до 26.04.2021г.
На 25.08.15г. около 19.30 ч. св. А.Г.П. управлявал
мотоциклет „Дукати 600 Монстер”, с ДК
№ В 3453 К, в средната лента на движение на
бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, край МБАЛ „Св.Анна“ – гр. Варна, в посока кв. „Младост“.
Движението по това
време на деня било натоварено. Видимостта била добра, движението се осъществявало
при дневна светлина, суха пътна
настилка, без неравности.
Със скорост от
около 48.17 км/ч и при зелен
разрешителен режим на светофарната уредба св. П. навлязъл в кръстовището,
образувано от пресичането на бул. „Цар Освободител“, бул. „Пирин“ и ул. „Битоля“, с намерение да продължи
направо в посочената средна лента на
движение.
По същото време обвиняемият Ч. управлявал моторно превозно средство лек автомобил миниван „Фиат Улайс“, с ДК №В 3383 РВ, по най-лявата лента на трилентовото
еднопосочно пътно платно на бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, в обратна
посока на движение на П.,
преди горепосоченото кръстовище.
В автомобила пътували също така
сина на обвиняемия,
св.Т.С.Ч.,
и свидетелката Р.Г.Т..
Управлявайки посочения автомобил
със скорост около 39,80 км/ч.,
обвиняемият пресякъл стоп-линията и навлязъл при червен забранителен
сигнал на светофарната уредба в кръстовището, образувано от пресичането на бул. „Цар Освободител“, бул. „Пирин“ и ул. „Битоля“, с намерение да завие
наляво и продължи движението си по
последната.
С така предприетите
действия Ч. внезапно навлязъл в „коридора на движение“ на П. и ситуирал автомобила
си косо в зоната на продължението
на траекторията на средната рента
на лявото пътно платно.
Тъй като дясната
лента била заета от движещи
се автомобили, за да избегне
неизбежния сблъсък с тях, П. предприел аварийна
маневра, като отклонил леко надясно
мотоциклета и скочил от него.
Мотоциклетът паднал и се приплъзнал надясно, при което протрил
предната лява броня на вече
спрелия л.а. миниван „Фиат Улайс“, ДК № В 3383 РВ.
П. паднал
и се търколил зад автомобила на обвиняемия, до мястото преди
разделителната затревена улица на булеварда.
Вследствие на удара
в пътната настилка П. получил счупване на дясната ключица.
Неволни очевидци на случилото се
станали свидетелите Е.С.М.,
В.И.С., М.И.Т. и Д.И.Т.. Мъжете се притекли на помощ на
П. и сигнализирали за случилото се на
телефон 112.
Видно от протоколи
за химически експертизи №1429/15г. и №1432/15г., в изследваните
проби кръв на обвиняемия и на пострадалия не било установено
наличие на етилов алкохол.
Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза № 446/2015г., вследствие така описаното ПТП св. П. е получил счупване на дясната
ключица, обусловило трайно затруднение в движенията на десния
горен крайник за период от
около 5-6 седмици.
Видно от заключението
на повторната тройна автотехническа експертиза от 04.09.17 г.
/л.161-182/, механизмът на възникване на ПТП е така посочения по-горе.
От техническа гледна точка обвиняемият е имал възможност своевременно да възприеме приближаването на мотоциклетиста от разстояние 44,29 м. /зона на видимост/
при условие, че се е бил
съобразил с действащия за него към
момента на навлизане в кръстовището забраняващ червен сигнал на светофарната
уредба. При опасна зона за
спиране на управлявания от обвиняемия автомобил около 18,14 м., същият е имал техническа
възможност да спре преди мястото
на съприкосновение и да осигури свободен
коридор на преминаване на мотоциклетиста, ако е реагирал своевременно.
При опасна зона за спиране на
мотоциклетиста около 31,90 м., същият не
е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, тъй като отстоянието, на което се
е намирал преди мястото на съприкосновението
/около 30,63 м./, е по-малко
от опасната му зона за
спиране.
Причина за настъпване
на ПТП от техническа гледна точка е предприетата маневра от обвиняемия
- завой наляво, довела до навлизане
в „коридора на движение" на мотоциклета, при дължина на зоната
на пряка видимост за обвиняемия,
осигуряваща му достатъчно време и място за предотвратяване
на маневрата, и въпреки действащ забраняващ сигнал на светофарната уредба.
Причинената средна телесна
повреда на А.Г.П. е в пряка причинно-следствена връзка с предприетата маневра в нарушение на правилата за
движение, а именно чл.6, т.1 ЗДвП, чл.31, ал.7, т.1 ППЗДвП и 37,
ал.1 ЗДвП.
Видно от свидетелството
за съдимост на обв. Ч., същият е неосъждан. С Решение по НОХД №2751/04 г. на ВРС, влязло в сила на 03.11.2004 г., е бил
освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а, ал.1 НК, като му е било наложено административно
наказание „Глоба“, за което към настоящият момент
е реабилитиран, което позволи на съда да разгледа настоящото производство по
реда на глава 28 НПК. Обв. Ч. е бил
наказван по административен ред за извършени нарушения
на ЗДвП, както се установява
от справката за нарушител.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията по назначените и
изготвени на ДП съдебно-медицинска, повторна тройна съдебно-автотехническа
експертизи от които съдът прие за реално установени причинените на св. П.
телесни увреждания, както и конкретният механизъм на настъпване на ПТП.
Съдът кредитира всички изброени писмени и други доказателства,
като непротиворечиви, последователни и достоверни и изгради убежденията си въз основа
на тях, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и
представляват годни доказателствени средства.
Що се отнася до събраните в хода на проведеното съдебно
производство (по искане на защитата) гласни доказателства съдът намери следното:
Наличните по делото гласни доказателства биха могли да бъдат
условно разделени на три групи – свидетели-очевидци на случилото се, които
нямат връзка със страните по делото (а
именно св. В.И.С., М.И.Т. и Д.И.Т.), свидетели – очевидци на деянието, които
имат връзка с обвиняемия Ч. (синът му Т.С.Ч. и свидетелите Е.С.М., Р.Г.Т. и В.А.В.
– познати на обвиняемия), както и свидетелят А.П. – пострадал в резултат на
настъпилото ПТП.
За да приеме за установена гореописаната фактическа обстановка
съдът си послужи с показанията на св. П., както и с показанията на св. В.И.С., М.И.Т.
и Д.И.Т., тъй като без да се познават и без да са общували помежду си
свидетелите с необходимата конкретика възпроизведоха
в максимално близка по съдържание степен случилото се. Наред с това описаното
от тях съответства в максимална степен на установените след ПТП обективни
находки, които са били обект на анализи и изследване в заключението по
назначената тройна авто-техническа експертиза, на
чието заключение съдът също безусловно се довери.
Що се отнася до показанията на св. Т.С.Ч., Е.С.М., Р.Г.Т. и В.А.В.
при анализа им съдът съобрази обстоятелството, че единият от тях е близък
родственик на обвиняемото лице, а другите са негови познати (част от тях работници
в Старческия дом, който същият притежава), поради което, а и предвид
съдържанието на показанията им (което е меко казано непоследователно, нелогично
и взаимнопротиворечиво), съдът прецени че не следва
да основава нито един свой фактически извод на изложеното от тях, чиято
единствена цел е да обоснове, лансираната от Ч. и неговия защитник защитна
теза.
На следващо място, съдът даде вяра на изготвените и защитени в
съдебната фаза на производството заключения по назначените съдебно-медицинска и
авто-техническа експертизи, въпреки пространните
възражения на защитата по съдържанието на последната. Всички заявени от
защитата възражения, според съда не намират доказателствена
опора в материалите по делото, като си заслужава да се отбележи, че в случая
поведението на св. П. не само, че не е допринесло за настъпване на ПТП, а дори
напротив именно то е попречило да настъпи сериозен сблъсък между двете превозни
средства, като по този начин е минимизирал настъпилите (най-вече за него)
вредоносни последици.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна,че обв. С.Г.Ч. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б. „а“, вр. с чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 НК,
тъй като на инкриминираната дата – 25.08.2015 год. в град Варна, при управление
на моторно превозно средство - лек
автомобил „Фиат Улайс“ с ДК № В 3383 РВ, нарушил
правилата за движение, както следва - чл.6 т.1 от ЗДвП „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“, чл.31 ал.7
т.1 ППЗДвП „червена светлина - означава
"Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището
или на пешеходната пътека“, както и чл. 37ал.1 ЗДвП „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“.
В резултат на
допуснатите нарушения на правилата за движение Ч. е причинил на св. А.Г.П. телесно
увреждане, изразяващо се в счупване на дясна ключица, обусловило трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 5-6 седмици, което увреждане по смисъла
на Наказателния закон следва да се характеризира като средна телесна повреда.
За прецизност в
случая съдът следва да отбележи, че описаните като нарушени норми на ЗДвП са
специални такива, касаещи задълженията на водачите да се съобразяват с
показанията на светофарната уредба , както и да пропускат при маневра ляв завой
движещите се насрещно ППС, като в случая ангажирането на отговорността за
нарушаването им изключва възможността обвиняемият да носи отговорност и за
нарушение на общите си законови задължения по чл. 25, ал.1 ЗДвП. Именно поради
това съдът оправда обвиняемият да е нарушил цитираната разпоредба.
От субективна
страна, при нарушаване на разпоредбите на ЗДвП обвиняемият е действал при форма
на вината „пряк умисъл” доколкото като водач на МПС същият е бил наясно със
задълженията си, но това не го е мотивирало да избегне допускането на
нарушенията.
По отношение на
настъпилия от произшествието резултат, а именно причиняването на телсно
увреждане на св. П., обвиняемият обаче е действал по непредпазливост, тъй като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е имал възможността да ги предвиди, като предвид установените факти по делото
ако Ч. беше съобразил правилата за движение, местоположението и движението на
св. П., същият щеше да може да предотврати настъпването на ПТП.
При определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемият Ч. съдът съобрази
обстоятелството, че до момента същият е с чисто съдебно минало, което
обстоятелство наред с другите предвидени в закона, даде
възможност на съда в конкретния случай да приложи разпоредбите на чл. 78а НК,
като освободи от наказателна отговорност Ч. и му наложи за извършеното от него
административно наказание „глоба”.
Досежно конкретния размер на „глобата” съдът определи същата в
минималния възможен такъв, а именно 1000 лева, като съобрази че глоба в
минимален размер би била достатъчна, за да задоволи целите на наказателната
репресия спрямо обвиняемото лице.
Досежно приложението на разпоредбата на чл.
343г НК съдът намери, че в конкретния случай не следва да прилага същата,
доколкото обвиняемият извършва своите основни трудови функции именно
посредством управлението на МПС. В този смисъл съдът прецени, че следва да даде
шанс на водача да продължи да управлява МПС.
По отношение на сторените по делото разноски в размер на 1031,37
лева, представляваща сторени по делото разноски в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР- Варна и сумата от 427,76 лева, явяваща се сторени разноски в
съдебната фаза на производството, на основание чл. 189, ал.3 НПК същите следва
да бъдат възложени в тежест на обв. Ч..
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: