РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. В. 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от А.В. Б. с ЕГН: ********** и адрес гр.
Б.,представлявана от процесуален представител –адв. Р.Р. против Решение №
498/29.10.2021г. по гр.д.№27/2021г. на Видински районен съд, с което е
признато за установено вземане на А1 Б. срещу А.В. Б. в размер 166.22 лева
незаплатен остатък от лизингови вноски, 57.12 лева неустойка предсрочно
прекратяване на договор, ведно с мораторна лихва в размер 43.09 лева, както
и законна лихва, считано от 02.08.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, и въззивникът е осъдена да заплати разноските в заповедното
производство в размер 180 лева адвокатско възнаграждение и 25.00 лева ДТ, и
тези в исковото в размер 180 лева адвокатско възнаграждение и 25.00 лева
ДТ.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд
не е обсъдил доводите на ответника за неоснователност на претенцията.
1
Твърди се недопустимост на предявения иск поради липса на идентичност на
присъденото вземане в заповедното производство и това ,предмет на
установяване в исковото такова. Двете вземания са с различно основание -
договори с различна дата , предмет, период и размер. В условия на
евентуалност се твърди неоснователност на иска поради липса на приложени
разпечатки за проведени разговори, за да е ясно, че стойността на фактурите
съответства на използваните услуги.Фактурите също не са доказателство за
дължимост на сумите. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Сочи се, и че съдът не се е произнесъл за разноските в развилото се
производство по чл.423 ГПК.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение изцяло и да се отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна . Сочи се, че жалбата е
неоснователна и се моли решението да бъде оставено в сила. Поддържа се, че
е представен Договор от 28.03.2013 г и фактури с номера
*********/25.07.2014г., *********/26.08.2014г., *********/26.09.2014г.,
*********/27.10.2014г., *********/30.10.2014г., *********/27.11.2014г.,
*********/28.12.2014г., *********/26.01.2015г., *********/26.02.2015г.,
*********/26.03.2015г., които установяват процесните вземания. Сочи се, че
доказателствата не са оспорени от ответника в първата инстанция, същият не
е провел насрещно доказване, че не дължи сумите. Съдът, който е обвързан от
твърденията и доводите на страните и направените оспорвания от ответника,
каквито липсват в първоинстанционното производство досежно
предоставянето на услугите от ищеца, е бил длъжен да обяви тези факти за
безспорни и да се съсредоточи върху спорните факти и обстоятелства.
Възражението за погасени по давност вземания счита за неоснователно, както
и възражението за присъдените разноски.
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
2
Делото е образувано по искова молба от „А Б.“ ЕАД с ЕИК. и седалище и
адрес на управление в гр. С. против А.В. Б. с ЕГН: **********, за
установяване на вземане на основание чл.422 ГПК в размер 166.22 лева
незаплатен остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 14.
01.2014г., съгласно фактури *********/26.08.2014г., *********/26.09.2014г.,
*********/27.10.2014г., *********/27.11.2014г., *********/28.12.2014г.,
*********/26.01.2015г., *********/26.02.2015г., *********/26.03.2015г.,
57.12 лева неустойка предсрочно прекратяване на договор, съгласно фактура
№*********/30.10.2014г., ведно с мораторна лихва в размер 43.09
лева,начислена върху фактура с № *********/26.03.2015г, както и законна
лихва, считано от 02.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, и
да заплати разноските в исковото в размер 180 лева адвокатско
възнаграждение и 25.00 лева ДТ. Исковото производство е образувано за
установяване на вземания, присъдени със Заповед №1828-РЗ /04.08.2017г., по
ч.гр.д.№2150/2017г.на ВРС, с която съдът е разпоредил длъжникът А.В. Л. от
с.Б. Р. ЕГН: ********** да заплати на кредитора М. ЕАД гр.С. сумата в общ
размер 285.51 лева, от която 185.30 лева незаплатена далекосъобщителна
услуга, 57.12 лева неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга; 43.09 лева мораторна лихва, начислена върху
фактура №*********, ведно със законната лихва, считано то 02.08.2017г. до
изплащане на вземането.
Ответникът в отговор е оспорил претенциите, като излага, че
предявения иск е недопустим поради липса на пълно съответствие между
страните, основанието и размера на присъденото вземане в заповедното и
претенцията, предявена в исковото производство по чл.422 ГПК. Двете
вземания са с различни правопораждащи факти - договори с различна дата,
предмет, период и размер. В условия на евентуалност се твърди
неоснователност на иска поради липса на приложени подробни разпечатки за
проведени разговори като продължителност и цена, съответстващи на
стойността на издадените фактури. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за нищожност на
клаузата за неустойка.
Не се спори между страните, че между същите са сключени два
договора: Договор № М3572347 от 28.03.2013 г, с предмет съгласно чл.3.1
доставка на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
3
електронни съобщителни мрежи на доставчика и/или негови партньори, при
условията на този договор и Общите условия за взаимоотношенията между
М. ЕАД и потребителите на дадена услуга и ли мрежа, ведно с Приложение
№1/28.03.2013г.и Анекс към Договор №М3572347 от 14.01.2014г. и
Приложение №1/ 14.01.2014г. С Договор за продажба на изплащане №
*********/14.01.2014г., ведно с приложение №2- погасителен план, съгласно
чл.1 от договора, продавачът прехвърля на купувача правото на собственост
върху вещ срещу цена, която купувачът се задължава да заплати в размера и
при условията на разсрочено плащане, определени в този договор и
приложенията към него. Представени са и общи условия на М. ЕАД за
сключване на договори за лизинг. Видно от фактура № **********
/14.01.2014г. на стойност 261.60 лева с лихва и ДДС, купувачът ответник е
придобил апарат SAM Galaxy Trend lite Black 23м.
По делото са представени фактури с №*********/25.07.2014г., на
стойност 10.90 лева с период на фактуриране 23.06.2014г.-22.07.2014г. с
основание вноски за изплащане на стоки; №*********/26.08.2014г., на
стойност 10.90 лева с период на фактуриране 23.07.2014г.-22.08.2014г. с
основание вноски за изплащане на стоки; № *********/26.09.2014г., на
стойност 10.90 лева с период на фактуриране 23.08.2014г.-22.09.2014г. с
основание вноски за изплащане на стоки; *********/27.10.2014г., на стойност
10.90 лева с период на фактуриране 23.09.2014г.-22.10.2014г. с основание
вноски за изплащане на стоки; сметка №*********/30.10.2014г., с
наименование на услугата – неустойка в размер 57.12 лева.
Видно от приложеното ч.гр.д.№2150/2017г.на ВРС, със Заповед №1828-
РЗ /04.08.2017г. съдът е разпоредил длъжникът А.В. Л. от с.Б. Р., ЕГН:
********** да заплати на кредитора М. ЕАД гр.София сумата в общ размер
285.51 лева, от която 185.30 лева незаплатена далекосъобщителна услуга,
57.12 лева неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга; 43.09 лева мораторна лихва, начислена върху
фактура №*********, ведно със законната лихва, считано то 02.08.2017г. до
изплащане на вземането. След развило се производство по чл.423 ГПК, с
определение 141/25.09.2020г. по гр.д.№265/2020г. е прието възражението на
длъжника и от заявителя е предявен положителен установителен иск.
Първоинстанционният съд е приел, че предявения установителен иск с правно
4
основание чл.422 ГПК е допустим и основателен и е признал с обжалваното
решение № 498/29.10.2021г. по гр.д.№27/2021г. за установено вземането на
А1 Б. срещу А.В. Б. в размер 166.22 лева незаплатен остатък от лизингови
вноски, 57.12 лева неустойка предсрочно прекратяване на договор, ведно с
мораторна лихва в размер 43.09 лева, както и законна лихва, считано от
02.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, и е осъдил същата да
заплати разноските в заповедното производство в размер 180.00 лева
адвокатско възнаграждение и 25.00 лева ДТ, и тези в исковото в размер
180.00 лева адвокатско възнаграждение и 25.00 лева ДТ.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
5
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и
местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Решението на първоинстанционния съд настоящата инстанция намира
за недопустимо поради произнасянето на съда по недопустима претенция.
При предявяването на иска по чл.422 ГПК ищецът следва да се съобрази
с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да
установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено
със заповедта по чл. 410 ГПК. Обстоятелствената му част трябва да
съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното
производство и на което е издадена заповедта за изпълнение. Рамките и
предметът на исковото производство са предопределени от заповедното
производство. В този смисъл е съдебната практика, материализирана в
Решение № 123 от 30.11.2017 година на ВКС, т.д. № 1627/2015 г., Решение №
34/11.08.2016 г. на ВКС, т.д.№ 3107/2014 г. , Решение № 18/16.02.2016 г. на
ВКС, т.д.№ 1880/2014 г.
Исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане,
което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства.
За да е налице идентичност на вземанията по заповедното и исковото
производства, следва претенциите да съвпадат по размер, страни и договор,
от който произтичат. Характеристика на вземането е и видът му, естеството
му, определящо възникването, изискуемостта, погасяването му, въобще
съществуването му - цялото му правно битие. Самият образец на заявлението
изисква вземанията да се разграничават по вид, основание и размер. Именно с
оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска, както е
прието с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
6
ОСГТК на ВКС. Съдът счита, че е недопустим установителен иск за
вземанията, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд.
Главницата в заповедното производство е 185.30 лева и представлява
незаплатена далекосоъбщителна услуга, с основание Договор № М3572347 от
28.03.2013г.
В исковото производство е разгледана претенция и е установено вземане в
друг размер- 166.22 лева, представляващо незаплатен остатък от лизингови
вноски, произтичащо от различно основание –договор за продажба на
изплащане, който е с друга дата и различен предмет.
Това вземане не е било предмет и не е разглеждано в заповедното
производство, поради което съдът не е дължал произнасяне с решение по
същество в исковото производство, а е следвало същото да бъде прекратено.
Тъй като за вземанията, за които е издадена заповедта не е предявен иск
в преклузивния срок, на осн. чл. 415 ал.5 от ГПК заповедният съд е следвало
да обезсили заповедта си.
Решението, в частта относно претенцията за неустойка, също подлежи на
обезсилване, като не се установява, за прекратяване на кой от двата договора
се претендира. Същото се отнася и за претенцията за мораторна лихва, която
не се установява върху коя главница, на основание кой договор и за какъв
период е присъдена.
Следва да се отбележи, и че фактури с № *********/27.11.2014г.,
*********/28.12.2014г., *********/26.01.2015г., *********/26.02.2015г.,
*********/26.03.2015г., които са посочени в исковата молба и в отговор на
въззивната жалба, и на които първоинстанционният съд се е позовал при
постановяване на решението си, не са представени по делото.
По делото е представена сметка с №**********/30.10.2014г., за 57.12 лева с
посочено наименование на услугата/стоката неустойка.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл.410 ГПК, при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване, в случай че претендираното
вземане в заповедното и в исковото производство е едно и също. В случая
обаче, исковото производство е било недопустимо, поради което е следвало
7
да бъде прекратено, и тъй като за вземанията, признати със заповедта за
изпълнение не е бил предявен установителен иск в указания срок, съдът
постановил заповедта, е следвало да я обезсили.
С оглед изложените съображения за недопустимост на постановеното
решение, не следва да се обсъждат наведените доводи за неправилност на
същото, изложени от жалбоподателя.
По разноските:
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя се следват
направените разноски в размер 300.00 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.38, ал.2 ЗА, 25.00 лева
ДТ и 120.00 лева възнаграждение за вещо лице в производството по гр.д.№
265/20г. по описа на ВОС с правно основание чл.423 ГПК, 800.00 лева
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 27/21г. по
описа на ВРС, съгласно представен ДПЗС от 01.04.2021г., както и 25.00 лева
ДТ в настоящото производство.
Воден от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Видинският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 498 от 29.10.2021г., постановено по гр.д.№
27/2021г. по описа на Районен съд – В. и прекратява производството по
делото.
ОСЪЖДА „А Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С.., ЕИК
. представлявано от процесуален представител адв. В. Г., да заплати на А.В.
Б. с ЕГН: ********** и адрес гр. Б. представлявана от процесуален
представител –адв. Р.Р. разноски по делото в размер на 1 100.00 лева
адвокатско възнаграждение, 120.00 лева възнаграждение на вещо лице и
50.00 лева държавни такси.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,
ал.3,т.1 от ГПК.
8
Препис от решението да се изпрати по ч.гр.д.№2150/2017г. по описа на
ВРС за произнасяне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9