№ 220
гр. гр. Д. , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четвърти ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20203200500620 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Делта кредит“ АДСИЦ-гр.София срещу решение
№561/03.07.2020 г. по гр.д.№2189/2019 г. на Д.кия районен съд,с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу Ю. А. Ж. от с.К.,общ.К.,обл.Д.
искове по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК за установяване,че ответницата
дължи на въззивника-ищец по заповед №630 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 29.03.2019 г. по ч.гр.дело №01134/2019 г. по
описа на ДРС сумите:380,85 лева,представляваща дължима главница по
договор за стоков кредит №41353 от 30.07.2014 г.,вземането по който е
прехвърлено от „Банка ДСК” ЕАД на заявителя с договор за продажба на
вземания от 25.01.2016 г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението (26.03.2019 г.) до окончателното плащане;165,17
лева,представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2015 г. до
30.10.2015 г.;120 лева,представляваща фиксирана такса за разходи при
изискуем кредит;22,67 лева,представляваща наказателна лихва за периода от
1
30.11.2014 г. до 25.01.2016 г.Сочи се от въззивника,че районният съд
неправилно приел,че не са събрани доказателства за надлежно уведомяване
по реда на чл.99 от ЗЗД на ответницата Ю. Ж. за извършеното с договор за
цесия от 25.01.2016 г. прехвърляне на вземанията от „Банка ДСК“ ЕАД на
въззивника.Съдът детайлно обсъдил всички доказателства и коректно
установил фактическата обстановка,но достигнал до погрешен извод за липса
на надлежно уведомяване на длъжницата за цесията,тъй като същата не била
намерена на адреса и съобщенията и книжата й били връчени по реда на чл.47
ал.1-3 от ГПК.Съдът не отчел въведената от закона фикция по чл.47 ал.5 от
ГПК за надлежно връчване на книжата.Също така не съобразил,че връчването
на всички книжа по делото е надлежно и като осъществено чрез назначения
особен представител,като от връчването на последния настъпвали всички
правни последици,свързани с факта на връчване,вкл. уведомяване на
длъжника за цесията с получаване от особения представител на исковата
молба ведно с уведомлението за прехвърляне на вземанията.Настоява се за
отмяна на атакуваното решение и за уважаване на исковете.Претендират се
разноските по делото.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
Ю. А. Ж. чрез особения си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.Сочи,че изводите на съда били съобразени с доказателствата,закона
и съдебната практика.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи
следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК
/въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 20.07.2020 г.,а жалбата
е подадена чрез куриер на 21.07.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване
на 03.08.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и
разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими
2
искове.Атакуваното решение е обаче частично неправилно,като съображенията за горния
извод са следните:
Гр.д.№2189/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на
основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от
ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД от „Делта кредит“ АДСИЦ-гр.София
срещу Ю. А. Ж. от с.К.,общ.К.,обл.Д. за установяване съществуването на
вземанията на ищеца от ответницата по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №630/29.03.2019 г.,издадена по ч.гр.д.
№1134/2019 г. на ДРС,а именно дължимостта на сумата от 380,85
лв,представляваща дължима главница по договор за стоков кредит №41353 от
30.07.2014 г.,вземането по който е прехвърлено от „Банка ДСК” ЕАД на
„Делта кредит“ АДСИЦ-гр.София с договор за продажба на вземания от
25.01.2016 г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението /26.03.2019 г./ до окончателното плащане;сумата от 165,17
лв,представляваща възнаградителна /договорна/ лихва за периода от
20.02.2015 г. до 30.10.2015 г.;сумата от 120 лв,представляваща фиксирана
такса за разходи при изискуем кредит;сумата от 22,67 лв,представляваща
наказателна лихва за периода от 30.11.2014 г. до 25.01.2016 г.
От приложеното ч.гр.д.№1134/2019 г. на ДРС се установява,че със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №630 от
29.03.2019 г. е разпоредено длъжникът Ю. А. Ж. с ЕГН ********** да заплати
на кредитора „Делта кредит“ АДСИЦ-гр.София следните суми:380,85 лв-
дължима главница по договор за стоков кредит №41353 от 30.07.2014
г.,вземането по който е прехвърлено от „Банка ДСК” ЕАД на „Делта кредит“
АДСИЦ-гр.София с договор за продажба на вземания от 25.01.2016 г.,ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
/26.03.2019 г./ до окончателното плащане;165,17 лв-възнаградителна
/договорна/ лихва за периода от 20.02.2015 г. до 30.10.2015 г.;120 лв-
фиксирана такса за разходи при изискуем кредит;22,67 лв-наказателна лихва
за периода от 30.11.2014 г. до 25.01.2016 г.;25 лв държавна такса и 50 лв
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Ж. при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК,като поради неоткриване на лицето на постоянния му и
3
настоящ адрес е залепено уведомление по реда на чл.47 ал.1 и 2 от
ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указано на заявителя-
кредитор,че може да предяви искове за установяване съществуването на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението /разпореждане от
14.05.2019 г. по ч.гр.д.№1134/2019 г. на ДРС/.За последното указание на
заповедния съд кредиторът е уведомен на 07.06.2019 г.Настоящите
установителни искове са предявени на 19.06.2019 г.,т.е. в рамките на срока по
чл.415 ал.4 от ГПК.Исковите претенции са идентични на заявените със
заявлението по чл.410 от ГПК и не излизат от обхвата на заповедното
производство.Предвид горното исковете са допустими,респ. и постановеното
по същите първоинстанционно решение е допустимо.
В исковото производство ответницата Ю. А. Ж. е уведомена за същото
отново при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,тъй като не е намерена на
регистрирания й постоянен и настоящ адрес при констатация на връчителя,че
пребивава в чужбина,като е залепено уведомление по реда на чл.47 ал.1 и ал.2
от ГПК.На основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответницата Ж. е назначен от
първоинстанционния съд особен представител-адв.А. А. М. от ДАК.
В депозирания от ответницата чрез особения й представител писмен
отговор на исковата молба се изразява становище за неоснователност на
исковете.Признава се от една страна неизпълнение от длъжника на
задълженията му по процесния договор за стоков кредит,но се навеждат
доводи за липса на доказателства за размера на задълженията,доколкото не
били представени такива от ищеца за размера на платените вноски по
кредита.Сочи се,че липсвала дата на уведомлението до длъжника за
извършената цесия.Едва в първото по делото открито съдебно заседание е
наведено възражение за погасяване на вземанията по давност,което правилно
не е разгледано от първоинстанционния съд като преклудирано по смисъла на
чл.133 от ГПК с оглед заявяването му извън срока за подаване отговор на
исковата молба.
Не е спорно по делото,че между „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София и
ответницата по делото Ю. А. Ж. е сключен договор за стоков кредит
№41353/30.07.2014 г. /на лист 11 от делото на ДРС/,по силата на който
банката-кредитор отпуска на кредитополучателя Ж. стоков кредит в размер на
4
589 лв за закупуване на преносим компютър от „Технополис България“
ЕАД.Уговорен е срок за издължаване на кредита от 15 месеца,считано от
датата на усвояването му.Кредитът е усвоен еднократно на 30.07.2014 г.
според отразеното в погасителния план-неразделна част от договора на лист
16 от делото на ДРС.Падежът на кредита е настъпил на 30.10.2015 г.,т.е. от
тази дата е изцяло изискуем,като според погасителния план длъжникът е
следвало да погасява задълженията си чрез ежемесечни вноски в определен
размер.От заключението на вещото лице Е. Г. по допуснатата от районния съд
съдебно-счетоводна експертиза,което не е оспорено от страните,става ясно,че
от дължимите 15 вноски от по 50,87 лв длъжникът Ж. е заплатила само 6
вноски на обща стойност 305,22 лв,с които е погасена главница от 208,15
лв,договорна лихва от 97 лв и наказателна лихва от 0,07 лв.Остават
непогасени до настоящия момент главница от 380,85 лв /9 погасителни
вноски за периода 20.02.2015 г.-30.10.2015 г./,договорна лихва 66,73 лв
съгласно погасителен план и 67,92 лв върху просрочена главница за периода
20.02.2015 г.-30.10.2015 г.-общо 134,65 лв;120 лв такса за разходи при
изискуем кредит и 22,28 лв наказателна лихва за периода 21.02.2015 г.-
25.01.2016 г.Така доказани изцяло по размер са искът за главницата и за
таксата за разходи по изискуем кредит.Искът за договорна лихва е доказан до
размер от 134,65 лв при претендиран такъв от 165,17 лв,респ. искът за
наказателна лихва е доказан до размер от 22,28 лв при претендиран такъв от
22,67 лв.
На 25.01.2016 г. е сключен договор /на лист 25 от делото на ДРС/ за
покупко-продажба на вземания /цесия/ между първоначалния кредитор
„Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ и ищеца по настоящото дело „Делта кредит“
АДСИЦ /цесионер/,по силата на който на цесионера са прехвърлени и
процесните вземания на „Банка ДСК“ ЕАД от длъжника Ю. А. Ж. /дълг под
№5219 в приемо-предавателен протокол-приложение към договора за цесия
на лист 30 от делото на ДРС/.С пълномощното на лист 33 от делото на ДРС
предишният кредитор „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава новия кредитор
„Делта кредит“АДСИЦ да уведоми за цесията от името на цедента всички
длъжници по прехвърлените вземания,което упълномощаване е допустимо
/решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г.,III г.о.,ГК на ВКС/.В
реализация на горните си пълномощия цесионерът „Делта кредит“АДСИЦ в
5
качеството на пълномощник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД изготвя
уведомително писмо от името на предишния кредитор до ответницата по
настоящото дело Ю. Ж. за прехвърляне на вземанията /на лист 34 от делото
на ДРС/.Не са представени доказателства горното уведомително писмо да е
било връчено на длъжника Ж. преди завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да уведоми длъжника за цесията,като според разпоредбата на чл.99
ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор.Тъй като преди
завеждане на делото такова уведомяване на ответницата Ж. от предишния
кредитор „Банка ДСК“ ЕАД не е извършено,се поставя въпросът дали с
връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея,вкл. от
изготвеното от предишния кредитор чрез упълномощения цесионер
уведомително писмо до Ж.,което връчване се осъществява чрез назначения по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на ответницата в исковия
процес,може да се приеме,че условието на чл.99 ал.3 от ЗЗД е изпълнено и
цесията е породила своето действие и спрямо длъжника Ж..
Константна е съдебната практика,че цесията следва да се счита за
надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба,с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане /така решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г.,II т.о.,ТК на
ВКС;решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.,I т.о.,ТК на
ВКС/.Уведомяването на длъжника настъпва с получаване от същия на препис
от исковата молба и приложенията към нея,вкл. уведомлението от предишния
кредитор за цесията.Ефектът на уведомяването настъпва и при връчване на
горните книжа на назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител на длъжника-ответник в исковия процес.Приемането на
изявления е деятелност,покриваща се с т.нар.пасивно представителство,и
представлява част от правомощията на особения представител да получава
адресираните до отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца.Ако
особеният представител не разполага с такова правомощие,неговото участие
в процеса би било лишено от смисъл.Приемането от особения представител
на материалноправното изявление по чл.99 ал.3 от ЗЗД,адресирано до
6
отсъстващия ответник,е допустимо,защото не е с оглед личността на
длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /в този
смисъл решение №198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г.,I т.о.,ТК на ВКС/.
Предвид изложеното съдът намира,че в настоящия случай цесията е
надлежно съобщена на длъжника Ю. Ж. чрез особения й представител по
чл.47 ал.6 от ГПК и същата е породила действие за длъжника.Последното
следва да бъде съобразено на основание чл.235 ал.3 от ГПК като факт от
значение за спорното право,настъпил след предявяване на
исковете.Следователно титуляр на процесните вземания спрямо ответницата
Ж. към настоящия момент е именно ищецът по делото-цесионерът „Делта
кредит“ АДСИЦ,който надлежно е встъпил в правата на предишния кредитор.
С оглед гореизложеното следва да се приеме,че предявените искове за
главницата от 380,85 лв и за такса разходи при изискуем кредит от 120 лв са
изцяло основателни и следва да бъдат уважени.Искът за договорна лихва за
периода 20.02.2015 г.-30.10.2015 г. е основателен до размер от 134,65 лв и до
този размер подлежи на уважаване,като за горницата до 165,17 лв подлежи на
отхвърляне като неоснователен.Искът за наказателна лихва е основателен до
размер от 22,28 лв и за периода 21.02.2015 г.-25.01.2016 г.,а за горницата до
22,67 лв и за периода 30.11.2014 г.-20.02.2015 г. вкл. е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Първоинстанционното решение въпреки частичната си правилност /в
частта за отхвърляне на исковете за договорна лихва за горницата от 134,65
лв до 165,17 лв и за наказателна лихва за горницата от 22,28 лв до 22,67 лв/ и
частична неправилност /в останалата отхвърлителна част/ следва да бъде
отменено изцяло,за да се постанови по-прецизен и ясен диспозитив.
Двете страни са претендирали разноски,сторени в исковото
производство,като ищецът е претендирал и сторените в заповедното
производство разноски.Ищецът има право на разноски в заповедното и
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете,респ.
ответницата има право на такива за исковото производство съразмерно на
отхвърлената част от исковете /чл.78 ал.1 и 3 от ГПК/.
Ответницата Ю. Ж. не е представила доказателства за сторени от нея
7
разноски в първата и въззивната инстанция,поради което такива не следва да
й се присъждат за отхвърлената част от исковете.
Ищецът „Делта кредит“ АДСИЦ е сторил разноски,както следва:
-в заповедното производство:25 лв държавна такса и 50 лв
юрисконсултско възнаграждение,определено със заповедта по чл.410 от
ГПК,която не е била атакувана в частта за разноските от заявителя-общо 75
лв;
-в исковото производство-първа инстанция:175 лв държавна такса за
водене на делото;150 лв-възнаграждение за особен представител на
ответницата;200 лв възнаграждение за вещо лице;юрисконсултско
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1
от НЗПП в размер на 100 лв-общо 625 лв;
-за въззивната инстанция:100 лв държавна такса по обжалването;150
лв-възнаграждение за особен представител на въззиваемата;юрисконсултско
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1
от НЗПП в размер на 100 лв-общо 350 лв.
На горната база и съразмерно на уважената част от исковете в полза на
ищеца и въззивник „Делта кредит“ АДСИЦ следва да се присъдят
разноски,както следва:за заповедното производство-71,63 лв;за първата
инстанция в исковото производство-596,95 лв;за въззивната инстанция-334,29
лв.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №561/03.07.2020 г. по гр.д.№2189/2019 г. на Д.кия
районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №561/03.07.2020 г. по гр.д.№2189/2019 г. на Д.кия
районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че Ю.
А. Ж. с ЕГН ********** от с.К.,общ.К.,обл.Д.,*** дължи на „Делта кредит“
8
АДСИЦ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,1592,бул.“Христофор Колумб“ №43 вземанията по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №630/29.03.2019
г.,издадена по ч.гр.д.№1134/2019 г. на Д.кия районен съд,а именно сумата от
380,85 лв,представляваща дължима главница по договор за стоков кредит
№41353 от 30.07.2014 г.,сключен между „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София и Ю. А.
Ж.,вземането по който е прехвърлено от „Банка ДСК” ЕАД на „Делта кредит“
АДСИЦ-гр.София с договор за продажба на вземания от 25.01.2016 г.,ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
/26.03.2019 г./ до окончателното плащане;сумата от 134,65 лв,представляваща
възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 20.02.2015 г. до 30.10.2015
г.;сумата от 120 лв,представляваща фиксирана такса за разходи при изискуем
кредит;сумата от 22,28 лв,представляваща наказателна лихва за периода от
21.02.2015 г. до 25.01.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от „Делта кредит“ АДСИЦ-гр.София
срещу Ю. А. Ж. с ЕГН ********** от с.К.,общ.К.,обл.Д.,***,за установяване
съществуването на вземанията на ищеца от ответницата за договорна лихва и
наказателна лихва по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №630/29.03.2019 г.,издадена по ч.гр.д.№1134/2019 г. на Д.кия районен
съд,в частта за горницата от 134,65 лв до 165,17 лв по иска за договорна лихва
и в частта за горницата от 22,28 лв до 22,67 лв и за периода 30.11.2014 г.-
20.02.2015 г. вкл. по иска за наказателна лихва.
ОСЪЖДА Ю. А. Ж. с ЕГН ********** от с.К.,общ.К.,обл.Д.,*** да
заплати на „Делта кредит“ АДСИЦ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,1592,бул.“Христофор Колумб“ №43 сторени съдебно-
деловодни разноски,както следва:за заповедното производство по ч.гр.д.
№1134/2019 г. на Д.кия районен съд-71,63 лв;за първата инстанция по гр.д.
№2189/2019 г. на Д.кия районен съд-596,95 лв;за въззивната инстанция по
в.гр.д.№620/2020 г. на Д.кия окръжен съд-334,29 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10