№ 420 / 8.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 08.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...трети наказателен състав в публично
заседание на 10 октомври.......……..…………....…………………………….
през две хиляди и осемнадесета година….......……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова…...............………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………...…...........АН дело 1 392 по описа
за 2018г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-0996-003883/ 10.10.2017г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на В.Г.К. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП, като й глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Г.К. xxx, който чрез пълномощника си адв.Х.С. xxx обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят В.Г.К. е наказан, за това, че на 06.09.2017г. около 16.20 часа на път клас III-112, в района на км 33+000, като водач на влекач „Ивеко” с рег.№ СВ 73 92 ВХ и прикачено към него полуремарке „Кьогел” с рег.№ С 56 15 ЕС и при наличие на забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона с пътен знак В-18 същият продължава движението си след знака. При проверката било констатирано още, че жалбоподателя не носел със себе си СУ на МПС.
Предвид на горното актосъставителя З.З., в присъствието на свидетеля Н.А. съставил АУАН за допуснато нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въз основа на констатираното проверяващите съставили АУАН от същата дата. Жалбоподателят не направил възражение. В срока по чл.44 от ЗАНН не е подал възражения срещу констатациите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Установената и възпроизведена по–горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на производството гласни доказателства – свидетелските показания Н.А..
Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянията на жалбоподателя като нарушение на чл.183 ал.7 от ЗДвП, както и на чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение ... с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно е обстоятелството, че е имало забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, която забрана жалбоподателят не е изпълнил.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанията административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, обществената опастност на този вид административни нарушения и е наложил точно фиксирания размер на предвидените наказания.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0996-003883/ 10.10.2017г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на В.Г.К. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП, като й глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: