Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI А въззивен
състав, в публично съдебно заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана
Георгиева въззивно гражданско дело № 1138 по описа за 2021г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 05.11.2021г., постановено по гр. дело № 10942/2018год.
по описа на СРС, ГО, 71 състав, е уважен предявеният от Г.Ф.срещу Ц.Н.Н. иск с
правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 660, 32 лева, представляваща регресно вземане за платено на
12.04.2013г. обезщетение на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” от КЗ /отм./
във връзка с ПТП от 28.11.2012г., причинено виновно от Ц.Н.Н. при управление на
МПС “Фолксваген Голф”, с рег. № *****, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Ц.Н.Н., в която са изложени оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните изводи,
както и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е
съобразил разпоредбата на чл. 260 от КЗ /отм./, която дефинира плащане на
разсрочени вноски и последиците от неизпълнение на това задължение, както и че
ищецът не се е позовал на това неизпълнение, а е твърдял, че ответникът е
управлявал МПС без сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Навеждат се и
доводи за неоснователност на изводите на СРС относно приетия за установен
механизъм на настъпване на ПТП и вината на ответника. В тази връзка не било
обсъдено представеното удостоверение от 25.03.2013г. на МВР, от което е видно,
че процесната щета се отнася до друг автомобил. Не били ангажирани
доказателства и относно собствеността на процесния автомобил, както и дали
водача е правоспособен или не. Освен това исковата молба била предявена срещу
лице без посочен ЕГН и точен адрес за призоваване, поради което се оспорва
пасивната процесуална легитимация на ответника. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли.
Насрещната страна в производството – Г.Ф., оспорва
въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита, че по делото са
ангажирани доказателства, които установяват при условията на пълно и главно
доказване наличието на фактическия състав на нормата на чл. 288, ал. 12 от КЗ
/отм./. С оглед изложеното прави искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и обосновано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 288,
ал. 12 от КЗ /отм./.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че ответникът е управлявал МПС без сключена
застраховка „гражданска отговорност”, с което превозно средство виновно и
противоправно е причинил имуществени вреди върху друг автомобил. Тези изводи са
формирани въз основа на представената справка от Информационния център към ГФ,
както и въз основа на двустранно подписания протокол за ПТП, изготвен от
ответника и водача на другия автомобил. Съдът е ценил протоколът като
извънсъдебно признание на виновния водач Ц.Н. за механизма на ПТП. Приел е за
установени при липса на оспорване от ответната страна размера на причинените имуществени
вреди и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника
и нанесените вреди, както и встъпването на ищеца в правата на пострадалото лице
чрез извършеното плащане на обезщетението в полза на увредения водач. Възражението
на ответната страна за погасяване на вземането по давност е прието за
неоснователно, тъй като давността тече от плащането на обезщетението на
02.04.2013г. и в случая петгодишния срок не е бил изтекъл към датата на
подаване на исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай ищецът твърди, че е обезщетил лице,
увредено от противоправно поведение на водач на МПС, управлявал превозното
средство без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съгласно чл. 288а, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ фондът
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Правото на Гаранционния
фонд /ГФ/, след изплащане на обезщетението по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за причинените
имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал.
1 и ал. 2 от КЗ /отм./, да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите за определяне и изплащане на обезщетението, е регламентирано с
разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./. Регресното право на ГФ да иска от причинителя на вредата
това, което е платил на увреденото лице, както и суброгационното му право да
встъпи в правата, които увреденото лице има срещу причинителя на вредата са
аналогични на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ /отм./. Основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя
на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на ГФ за
плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в
лимитативно предвидените случаи, а не наличието на застрахователно
правоотношение.
Видно от нормите на чл. 288а КЗ /отм./ и съответното препращане към чл. 288 от КЗ
/отм./, нормативно са
уредени обемът на правото на ГФ да ангажира на регресно основание отговорността
на причинителя на ПТП, който е разширен с възможност да се търсят и разходите
за определяне и изплащане на обезщетението, както и са уредени хипотезите, при
които Фондът дължи плащане на съответния компенсационен орган. По
аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да установи:
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, т.е., вредите да са
причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, в причинна връзка с което са настъпили за
увредения имуществени/неимуществени вреди, техния вид и размер; деликвентът да е
управлявал МПС без
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и че ищецът е заплатил обезщетение за настъпилите имуществени/неимуществени вреди на
увреденото лице.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че на
28.11.2012г. в гр. София е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил “Фолксваген голф” с рег. № *****, управляван от Ц.Н.Н. и лек
автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № *****, собственост на “Д.И СИЕ” СД.
Механизмът на настъпване на произшествието се установява от приетия по делото и
неоспорен от ответника двустранен констативен протокол за ПТП № 23 от
28.11.2012г., подписан от двамата участници в инцидента. В протокола е
обективирана декларация, подписана от ответника Ц.Н., в която той заявява, че е
виновен за настъпилото ПТП, причинено при завиване на ляво. Този протокол е
съставен по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите
и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд. Съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 3, б .„б“ ЗДвП – в редакцията му, приложима към момента на
настъпване на ПТП /доп. с ДВ, бр.103/2005г./, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие
и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието. Задължението за
уведомяване в посочената разпоредба е уредено с оглед правомощията на
визираната служба към МВР, а именно: да упражнява контрол върху движението по
пътищата. То обаче не се отнася до валидността и действителността на съставения
двустранен констативен протокол, тъй като законът допуска съставянето на такъв
протокол и без присъствието на служители от посочената служба.
За установяване на
твърденията си във връзка с процесното произшествие ищецът е представил
заверено копие от двустранен констативен протокол за ПТП № 23 от 28.11.2012г.,
съставен от участниците в него по реда на чл.5, ал.1, вр. чл.2, ал.1, т.3 от
Наредба № Iз-41/12. 01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата,
когато при произшествието са причинени само материални щети, които не
възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. В тази
хипотеза органите на „Пътна полиция“ – МВР нямат задължение да посещават
местопроизшествието и съставеният двустранен констативен протокол по своята
правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на
обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Обстоятелството, че
представеният протокол не е официален документ, не го лишава обаче от
доказателствена стойност. В
приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният
частен документ /какъвто е представеният двустранен констативен протокол/,
чиято автентичност /авторство на волеизявленията/ не е оспорена от ответника,
се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че
обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа, в
частност – изхожда от ответника. Документът се ползва с доказателствена сила, противопоставима на неговия
автор, тъй като издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, т.е.
документът има сила на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези
факти срещу своя издател. Истинността на вписаните в протокола обстоятелства относно
механизма, причините за реализирането
на ПТП и конкретното противоправно поведение на ответника /включително и в частта относно разположението на
автомобилите в попълнената скица в протокола/, както и конкретните повреди
върху всеки един от автомобилите, не е оспорена от ответника в преклузивния за
това срок – в срока за отговор на исковата молба. В този срок не е заявено
конкретно оспорване на автентичността на този частен свидетелстващ документ. Не
са заявени и твърдения, които да имат характеристиката на изявления за опровергаване съдържанието на
документа. Ответникът не е твърдял, че обективираното в документа негово
изявление не отразява действителната му воля. Освен това следва да се има
предвид, че не са ангажирани доказателства, които да разколебават описания от
участниците в ПТП механизъм на настъпване на произшествието.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
приема, че процесното ПТП е настъпило по вина на ответника в резултат на
допуснато от него нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – движение с
несъобразена скорост, в резултат на което управляваният от него автомобил се е
ударил в изчакващо за ляв завой друго МПС и е причинил имуществени вреди на второто превозно
средство.
Противно на възраженията на въззивника,
представеното удостоверение от СДВР, отдел Пътна полиция от 16.05.2013г. е
относимо именно към процесното ПТП и към процесната щета, образувана при ищеца.
За да стигне до този извод съобрази обстоятелството, че в протокола за ПТП са
отбелязани нови данни за собственика на увреждащия автомобил, като изрично е
посочено, че това е Д.Н.Н. и при промяната на собствеността автомобилът е
регистриран с нов рег. №, а именно: с рег. № СА 2742 ТК. В посоченото удостоверение от СДВР, отдел Пътна полиция са
вписани индивидуализиращите данни на собственика Д.Н.Н., а именно неговия ЕГН,
новият регистрационен номер на увреждащия автомобил, както и че документът се
издава във връзка с щета № 11 0961/27.12.2012г. при ищеца. Този номер на щета,
видно от представените по делото документи по преписката, е именно този на
процесната щета, образувана по уведомление за имуществени вреди от “Д.И СИЕ” СД
от 21.12.2012г., установени с протокол за ПТП № 23 от 28.11.2012г.
Установено е по делото, че към датата на процесното
ПТП не е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите по отношение на л.а. "Фолксваген Голф” с рег. № *******. Този извод следва от
представената и неоспорена от ответника справка от базата данни на
информационен център към Г.Ф.на база на подадени данни от застрахователните
компании за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, издадена
на 23.01.2013г., в която е отбелязано, че процесната застрахователна полица № 22112001276080 по отношение на лек
автомобил с рег. № ***** е била прекратена на 11.11.2012г. поради невнесена
разсрочена вноска от застрахователната премия по полицата.
В
решение по т.д. № 746/2017г. по описа на ВКС, І ТО е развит въпроса относно процесуално
правното значение на вписването в регистъра за установяване/оспорване на
обуславящите го предпоставки. В това решение, което настоящият съдебен състав
споделя напълно, е прието, че вписването
в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима
презумпция за липса на застрахователно правоотношение. В случай, че
застрахованият или трето заинтересовано лице твърди, че публично оповестеното
чрез вписване обстоятелство не е възникнало валидно т.е. че облигационната
връзка по застрахователния договор не е прекратена, в негова тежест е да
установи това. Т.е. следва да
установи положителния факт на съществуване на валидна застраховка гражданска
отговорност, чрез опровергаване на предхождащите вписването факти и/или
обуславящи го действия.
В конкретния случай по делото е приета
справка от Информационния център на Г.Ф., която не е оспорена от ответника. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест да опровергае верността на отразеното в
Информационния център към релевантния момент – 28.11.2012г., нито твърди, нито
ангажира доказателства в този смисъл. Той не е ангажирал доказателства,
опровергаващи валидността на вписаното обстоятелство, поради което следва да се
приеме, че не е опровергано прекратяването на застраховката „Гражданска
отговорност” към релевантния момент – датата на настъпване на ПТП.
Не е спорно между страните, че ищецът е
изплатил на 02.04.2013г. на собственика на увредения автомобил „Д.И СИЕ“ СД
определеното обезщетение за нанесените имуществени вреди от процесното ПТП в
размер на 660, 32 лева.
С оглед изложеното се налага извод, че всички
кумулативни предпоставки на съдебно предявеното вземане са установени, поради
което предявеният иск е основателен.
Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане
в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро
от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37,
ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/. В полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят и разноските в размер на 150 лева,
заплатени за възнаграждение за процесуалното представителство на насрещната
страна, представлявана по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК на разноски,
първоначално дължими от въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното
производство. Така общата сума, дължима на въззиваемия за сторените от него в
настоящото въззивно производство съдебни разноски, възлиза на сумата от 200
лева.
Въззивникът е представляван от особен представител по
чл. 47 от ГПК, поради което в негова тежест следва да се възложат разноските за
държавна такса по подадената въззивна жалба, които възлизат на сумата от 25
лева. Тази сума следва да бъде присъдена по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване
предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20245040 от 05.11.2020г., постановено по гр.д. № 10942/2018г. по описа на
СРС, ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА Ц.Н.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на Г.Ф., със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.
273, вр. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 200 /двеста/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц.Н.Н., ЕГН **********,***, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.