РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1146 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от „Многопрофилна
болница за активно лечение- Велинград“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от д-р
Ч.- управител, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“
№ 49, срещу П.Б.П., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл. 211 във вр.
с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, с който ищцовото дружество иска ответникът да бъда осъден
да му заплати сумата от 4882,79 лв., представляваща стойността на липси, ведно
със законната лихва върху нея от деня на установяване на липсите до 21.05.2013
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовото дружество „Многопрофилна
болница за активно лечение- Велинград“ ЕООД, твърди, че ответникът по силата на
трудов договор № 38/28.10.2010 г. е заемал длъжността „управител на болнична
аптека“ при него и изпълнявал отчетнически функции по смисъла на чл. 207, ал.
1, т. 2 КТ. Сочи се, че въз основа на заповед № 127/20.05.2013 г., издадена от управителя
на ищцовото дружество е възложено извършването на инвентаризация на складовите
наличности на лекарствени и медицински средства в болничната аптека, за която е
изготвен Доклад от 21.05.2013 г., в който били отразени процесните липси на
стойност 4882,79 лв.. Твърди се, че така установените липси са в пряка причинна
връзка с неизпълнението на отчетническите задължения на ответника. Поддържа се,
че върху размера на установените липси ответникът дължи и законна лихва за
периода от деня на откриването на липсите. Моли се съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 4882,79 лв., представляваща стойността на
липси, ведно със законната лихва върху нея от деня на установяване на липсите
до 21.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника
П.П., с който изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди,
че не е причинил щетата и няма никаква вина относно нейното настъпване.
Поддържа, че не е получавал стоковата наличност, за която се твърди да липсва,
нито я е разходвал. Излага, че не е участвал при съставянето на представените
по делото документи и оспорва констатираните факти и обстоятелства в тях. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Въз основа
на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска по чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е заемал
длъжност при него, съгласно която е упражнявал отчетнически трудови функции,
наличие на липси, в повереното на ответника имущество, размера на липсите, момента
на настъпване/ откриване на липсите. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че няма липси или че липсата не се дължи на негови
действия или бездействия.
Между страните е безспорно, а и
от приетите писмени доказателства се установява, че са били в трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 38/28.10.2010 г.,
изменен с допълнителни споразумения, а съгласно това от 29.01.2013 г. е заемал
длъжността „ръководител аптека“.
По делото не е представена
длъжностна характеристика за тази длъжност, а единствено за длъжността
„управител на аптека“, но доколкото между страните няма спор, че в трудовите
функции на ответника са се включвали задължения по събиране, съхранение,
разходване и отчитане на материални ценности, то съдът приема за установено, че
е изпълнявал длъжност, която е
отчетническа по смисъла на чл. 207 КТ.
Според съдебната практика и правната
доктрина "липсата" се изгражда върху презумпцията за причиняване на
недостига от отчетника, комуто ценностите са поверени под отчет, както и върху
предположението за неговата вина. Следователно констатацията на
една липса обръща тежестта на доказване, и с нея върху отчетника се възлага
тежестта да докаже, че не е причинил щетата или, ако я е причинил, че това не е
извършено виновно. Иначе казано работодателят няма доказателствена тежест да
доказва, че констатираните липси са причинени именно от ответника като
отчетник, а последният носи доказателствената тежест да установи конкретната
причина за липсите, обуславяща отпадането на неговата имуществена отговорност.
По делото са изслушани основно и
допълнително заключение по допуснатата съдебно- икономическа експертиза, приети
без възражения от страните, които съдът кредитира изцяло като пълни, обективни
и компетентно изготвени. Съгласно тях се установява, че от счетоводната
програма, която се е използвала през 2013 г. за заприходените лекарства и
консумативи, на база издадени фактури могат да бъдат проследени доставките в
аптеката по: № и дата на фактура, име на доставчика, общото доставено
количество и общата стойност, а в отделна папка се съхраняват фактурите и
счетоводните операции, които са взети за заприхождаване на постъпилите СМЦ в
аптеката. Съгласно основното заключение разпечатки на разходваните СМЦ
лекарствата и консумативите са изписвани в последния ден на месеца, като
счетоводната програма дава възможност да се види стойността на изписаните
лекарства само стойностно, но без количествата и вида на лекарствата, нито да
бъде разграничен конкретен период до 21.05.2013 г., поради което не може да се
направи съпоставка между това какви СМЦ са заприходени и това какви са изписани
от аптеката, като се има предвид и датата на инвентаризацията. В съдебно
заседание вещото лице излага, че модулът, който отчита складовата наличност в
аптеката не работи, поради което не може да се съпостави това което е по
фактурите, отразени в счетоводния модул, с това което е в складовия (въз основа, на който е изготвена инвентаризацията). Съгласно изложеното в открито съдебно заседание вещото
лице твърди, че в складовия модул записванията са били аналитични (вид, бройка, количество, ед. Цена на лекарството), а в счетоводния липсва такава аналитичност. Поради тази
причина вещото лице е в невъзможност да провери фактите, които е констатирала
комисията, назначена през 2013 г.. Вещото лице твърди, че от наличните извадки
от системата (складов модул) са отразени количествата по счетоводни данни и са
сравнени, което е просто преброяване. Вещото лице твърди, че следва да има към
всяка фактура стокова разписка, в която е посочено кой е приел конкретното
лекарство, но такива няма при ищцовото дружество. Вещото лице сочи още, че не
всички фактури, налични в счетоводството са подписани от ответника, като някой
са подписани от трети лица, а в някой не е записано името на МОЛ, като е налице
само подпис. Към нито една от фактурите, обаче няма приложени стокови разписки,
на база на които да бъдат заприхождавани лекарствата в аптеката, както и да е
видно кое е лицето, което ги е получило.
От изложеното в съдебно заседание
във връзка с изслушване на допълнителната СИЕ става ясно, че не всички
лекарства, които са описани като липсващи в склада има отразяване по фактури,
от които да се установи, че изобщо са били в аптеката или че са получени с тези
фактури. Част от лекарствата са плащани с РКО в брой и директно са отивали в
болницата, но от друга страна са заприхождавани счетоводно в аптеката. Вещото
лице посочва, че документално има липси, но от никъде не се установява за тях
ответникът да има данни, че ги е получавал, тъй като липсват складови разписки,
от които да следва, че ги е получавал в аптеката и те да са постъпвали там.
Вещото лице е категорично, че складовия софтуер в аптеката, който е използван
при генериране на списъка с липсващите лекарства не е надежден, към момента е
неработещ и по него не може да се установи какво е заприхождавано в аптеката и
какво е изписвано от нея, за да може да се направи съпоставка тези лекарства
дали действително липсват. Не е налице възможност да се проследи движението на
постъпващите и изписваните лекарства, чрез проверка и в счетоводството, поради
липса на аналитичност, която в крайна сметка при инвентаризация би се отразила
количествено и стойностно.
По делото е представен „списък на
наличните лекарства в аптечния склад към 21.05.2013 г.“, генериран към датата
на инвентаризацията от комисията, която я е извършила, който съдът предвид
изслушаните основно и допълнително заключение по съдебно- икономическа
експертиза, не кредитира, доколкото вещото лице е категорично, че софтуерът
използван са съставянето му е ненадежден и неработещ.
При съобразяване всичко изложено
до тук и при липсата на доказателства, че процесните липсващи лекарства и
консумативи в действителност са били поверени на ответника за събиране,
съхранение и разходване, то съдът намира, че по делото не се установява да са
налице липси, за които ответникът следва да понесе пълна имуществена
отговорност. Събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите са
неинформативни в тази насока, поради което и съдът не намира за нужно да ги
обсъжда.
Липсват доказателства, от които
да може да се направи извод, че материалните ценности, чиято стойност ищецът
претендира като липси са били предадени за съхранение по надлежния ред на
ответника. Отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да
боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности
не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и
пазене, макар че е имал досег до тях. В този смисъл са и постановите решение № 690 от
03.01.2011 г. по гр. дело № 681/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 317 от
15.11.2011 г. по гр. дело № 1803/2010 г. на ВКС, III г. о., съгласно
които работникът или служителят, на който е възложено като трудово задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности
отговаря за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за
изразходването им. Съдът намира, че по делото не се установи ответникът да е
приел складовата наличност, посочена в „списък на наличните лекарства в
аптечния склад към 21.05.2013 г.“ в аптеката след започване изпълнението на
длъжността при ищеца, поради което и не може да се заключи, че се е задължил с
лекарствата и материалите, съхранявани в нейния склад, което пък да бъде
основание същите да бъдат търсени от него. В тази насока не бяха представени
никакви доказателства от ищцовото дружество, а и вещото лице е категорично, че
такива не се намират и съхраняват при него.
Ето защо съдът намира, че от доказателствената
съвкупност не може да се направи извод, че е налице липса, а още повече пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятния имуществен резултат, настъпил
за работодателя и изпълняваните трудови задължения от ответника. С оглед на
изложеното, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че ищецът, който следва да установи настъпването на всички предпоставки
за реализиране на процесната отговорност не е провел пълно и главно доказване,
поради което предявеният иск като недоказан следва да бъде отхвърлен. Предвид
неоснователността на главния иск следва да бъде отхвърлена и претенцията за
присъждане на законна лихва върху главницата.
По разноските:
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски или сума в размер на 700 лв., представляваща
възнаграждение за един адвокат, свидетел и вещо лице, съгласно представени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Многопрофилна болница за активно лечение- Велинград“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от д-р Ч.- управител, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, против П.Б.П., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл. 211
във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, с който ищцовото дружество иска ответникът
да бъда осъден да му заплати сумата от 4882,79 лв., представляваща стойността
на липси, ведно със законната лихва върху нея от деня на установяване на
липсите до 21.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „„Многопрофилна болница за
активно лечение- Велинград“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от д-р Ч.-
управител, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“
№ 49, ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН: **********,***,
сумата от 700 лева, представляваща сторените от ответника разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА