Р Е Ш Е Н
И Е № 89
гр. Сливен, 12.07.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав 3-членен, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при
секретаря Николинка
Йорданова
и с участието на прокурора
Красимир Маринов
като разгледа докладваното от съдия
Слав Бакалов КАНД № 20237220600076/2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.Л.К.
против Решение № 130/04.04.2023 г., постановено по
АНД № 20222230200617/2022 г. по описа на Районен съд-Сливен, с което е
потвърдено като законосъобразно НП № 6193/11.11.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето (ЗЗ) на М.Л.К., е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на производствените правила и необосновано. Счита
за неправилни изводите на съда, че безспорно е установено извършването на
административното нарушение. Твърди, че съдът не е съобразил показанията на
разпитаните свидетели. Неоснователно не е кредитирал показанията на свидетелите
С. и Н. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения при съставянето на НП,
като НП е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Заявява, че не е преценена установената фактическа обстановка, а именно, че
жалбоподателят е участвал в частно парти. Моли съда да постанови решение, с
което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
М.П. ***, който заявява, че поддържа касационната жалба, като излага аргументи
за нейната основателност. Моли съда да постанови решение, с което отмени
решението на Районен съд - Сливен. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът по касация - ОД на МВР - Сливен,
редовно призован, не изпраща представител. В постъпило по делото писмено
становище от пълномощник заявява, че оспорва подадената жалба като
неоснователна и излага становището си по същество. Моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Съдът,
като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 17.10.2021 г. около 00:30 часа
служители от РУ на МВР- Сливен, извършили проверка в кафе-клуб „Делийт", намиращ се в гр.Сливен, ул."Цар
Самуил" №1 във връзка с постъпил сигнал за нарушаване на
противоепидемичните мерки въведени в страната. Полицейските служители
установили, че при увеличена заболеваемост във връзка с „Ковид
19", горепосоченото заведение работи след разрешения за това час, като в
същото се установени голям брой посетители. В хода на проверката била снета
самоличността на всички установени в заведението лица.
Сред установените посетители в нощното
заведение бил и жалбоподателят, който бил призован да се яви на 18.10.2021 г.
сградата на РУ Сливен за съставяне на АУАН за нарушаване на наложените със
Заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. На 18.10.2021
г. М.К. се явил в сградата на РУ Сливен, където дал сведение за случилото се.
Във връзка с извършената проверка била
съставена Докладна записка до Началника на РУ гр. Сливен, в която били описани
всички установени лица като им били снети установични
данни. Въз основа на установеното по време на проверката както и въз основа на
докладната записка с регистрационен № 1670Р-27164/17.10.2021 г. на жалбоподателя
бил съставен АУАН, затова,че на 17.10.2021 г. около 00:30 часа като посетил
кафе-клуб „Делийт", находящ се в гр. Сливен не е
изпълнил въведените с т.1.35 от Заповед РД 01-748/02.09.2021 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от 33, поради което е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят бил запознат с АУАН като
при връчването му записал, че има възражения. АУАН бил получен лично на
18.10.2021 г.
На 20.10.2021 г. пред административно-наказващия
орган било депозирано писмено възражение от жалбоподателя М.К., в което
последният изразил несъгласие с издадения му АУАН, като посочил че на
17.10.2021 г., около 00:30 часа бил на частно парти в клуб „Делийт"
по повод раждане на дете на негов приятел. Организаторите на партито го били
уверили, че са спазени всички мерки и, че на партито няма да присъстват повече
от 30 души, както и, че според него в заведението не са присъствали повече от
посочения брой лица. В същото възражение посочил,че не може да разбере в какво
точно е обвинен и, че желае да бъде приложен в случая института на чл.28 от ЗАНН.
Възражението било разгледано и не е било
прието.
Въз основа на съставения АУАН, директорът
на ОД на МВР - Сливен издал обжалваното пред Районен съд - Сливен наказателно
постановление като приел, че М.Л.К. е извършил нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето и на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му
наложил административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева. НП е връчено на
лице от домашните на касатора на 17.05.2022 г.
За да потвърди НП, Районен съд - Сливен
приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установявало, че жалбоподателя е извършил описаното нарушение; НП било
процесуално и материално законосъобразно; АНО правилно установил състава на
конкретното нарушение, подвел го е под конкретна правна норма, спазвайки
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като е установил единство
между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и нарушените
законови разпоредби. Приел е, че не може да се приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй
като за деянието не е отпаднала административно наказателната отговорност, с отпадането
на противоепидемичните мерки..
Решението на Районен съд - Сливен е
валидно, допустимо и правилно.
Наведените в касационната жалба доводи за
неправилност на решението на районния съд са неоснователни. Съдът е положил
необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото. Обсъдил е
всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират
на установената по делото фактическа обстановка. Сливенският районен съд е
изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на НП за
констатираните административни нарушения. Всички наведени с жалбата възражения
са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези
мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното
наказателно постановление, едно от които е нарушение на разпоредбата на чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Това твърдение не е подкрепено от събраните по делото доказателства,
напротив въззивния съд е изискал доказателства за регистриране на издаденото НП
в администрацията на АНО, при което е установено, че процесното НП е издадено
именно на посочената в него дата. От факта, че е връчено значително по-късно на
касатора, не може да се изведе обоснован извод за антидатирането
му и съответно за неспазване на срока за неговото издаване.
Въззивният съд е проявил необходимата активност за установяване
на фактите по делото, като е събрал всички доказателства поискани от касатора,
както и доказателства, които са установили извършеното нарушение на
разпоредбата на чл.209а, ал. 1 от ЗЗ. Свидетелите дават ясни и конкретни
свидетелски показания, които установяват фактическата обстановка по делото. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно
фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на
нарушението. Посочени са доказателствата обосноваващи направените изводи. Подробно
е мотивиран и формираният от районния съд извод относно съдържанието на
разпоредбите на т. I.15 и т. I.16 от Заповед № РД 01-748 от 02.09.2021 г. на
МЗ, както и извода за неспазване на т. I.15 от същата, достигнат при цялостен
анализ на приобщените по делото доказателства. Обосновано е прието, че деянието
на касатора не попада в хипотезата на т. I.16 от Заповед № РД 01-748 от
02.09.2021 г. на МЗ. Доводите на
въззивния съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за
необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.
Следва да се отбележи, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както твърди касатора, тъй като
защитата на живота и здравето на гражданите не дават основание да се
предположи, че случаят е незначителен. Обстоятелството, че касаторът
не съобразява поведението си с усложнената в страната обстановка поради „Ковид 19“ и застрашава собствения си живот и живота на другите
граждани не следва да дава основание да се приеме маловажност на нарушението,
което е надлежно установено.
Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Такива обстоятелства
изобщо не са посочени в жалбата. АНО е съобразил обществената опасност на
деянието, като е наложил административно наказание в минимален размер, с оглед
постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху
останалите граждани.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
По изложените по-горе съображения, Административен съд
- Сливен намира, че решението на Районен съд – Сливен следва да бъде оставено в
сила, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
При този изход на делото се явява неоснователно
искането на касатора за присъждане на разноски.
От страна на ответника по касацията разноски не са претендирани, поради което съдът не следва да ги присъжда.
Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130/04.04.2023 г., постановено по АНД № 20222230200617/2022 г. по
описа на Районен съд - Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.