Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 15.12.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3873/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „К.-Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „К. ”, ул. „***” № ***, представлявано от управителя
Р. В., с която срещу Е.Д. П. с ЕГН **********
*** е предявен иск за заплащане на сумата от: 300 лв. /триста лева/,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредит № */** г., сключен
между „***“ ЕООД, чрез търговското си наименование „***“, като кредитодател,
и ответницата, като кредитополучател,
вземането по който договор е цедирано на ищеца по силата на сключен Договор за
цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2020 г.
(датата, на която исковата молба е представена пред съда) до окончателното й
изплащане; в условията на евентуалност ищецът е предявил иск за заплащане на
сумата от 300 лв. /триста лева/, като получена от ответницата без правно
основание, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2020 г. до окончателното
й изплащане. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата не е представила отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според
изложените в исковата молба твърдения на 12.04.2017 г. е сключен договор
между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „***“ и Е. Д. П., е сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Отпусната е сумата от 300,00 лв. /триста лева/ за период от 30 (тридесет
дни), с
падежна дата -12.05.2017г. На 23.11.2018г. „****“ ЕООД, в качеството си на
цедент е сключил с „К. Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за цесия,
с предмет прехвърляне на процесното вземане.
Ответницата
Е.Д. Пантелеева не е изпълнила в срок задълженията си, поради което ищецът „К.
Б.“ претендира да заплати сумата от 300 лв. /триста лева/, главница по
договора. В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като
се иска връщането на сумата, получена без право на основание.
Вземането, предмет на
договора за цесия, е породено от договор за кредит от разстояние. По
отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със
Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция
на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР,
съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл.
3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията му
действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние
(ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които
законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или
за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.
В случая в
производството по делото съдът намира за установено, че между страните е
възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от
разстояние – на 12.04.2017 г. между „***“ ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската си марка „***“ и Е. Д. П., е сключен
Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата на който на ответницата
е предоставена в заем сумата от 300,00 лв. /триста лева/ за период от 30 (тридесет
дни), с
падежна дата -12.05.2017 г. С
настъпване на падежа по договора кредитополучателят не е погасил дължимите суми
и е изпаднал в забава.
На
23.11.2018г. „***“ ЕООД, в качеството си на цедент е сключил с „К.Б.“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, Договор за цесия, с предмет вземането по процесния
договор.
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1,
което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е бил
изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К. Б.” ЕООД е изпратил уведомление за цесията чрез
препоръчана писмена пратка посредством „Б. п." ЕАД.
Прехвърлянето на вземане
(цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля
на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и
цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в
което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг.
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на
страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията –
чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да
бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера.
Установеното в чл. 99, ал.
4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия
кредитор). Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор
в момента на сключване на договора, но тъй като длъжникът не знае за цесията,
за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението ще
възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК.
В настоящия случай ищцовото дружество е ангажирало доказателства както за
валидното съобщаване на договорите за цесия на длъжника, така и относно
обстоятелството какво точно вземане срещу ответника е прехвърлено. В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по търговско
дело № 1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС относно поставения въпрос за
значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но
извършено с предявяването на исковата молба от цесионера като настъпил в хода
на производството по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на
цедираното вземане факт, е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
представлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр.1-во от
Закона за задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и
договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело № 12/2009
г. на ІІ т.о. на ВКС).
Такава е
настоящата хипотеза, като към исковата молба са представени процесните договори
за прехвърляне на вземания; изрични пълномощни, с които цедентът упълномощава
цесионера да изпрати уведомленията до длъжниците във връзка със сключените
договори за цесия; потвърждения за сключените цесии приложение №1 към
договорите за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с изрично посочване на
конкретните прехвърлени вземания; уведомления (уведомителни писма) за
извършените прехвърляния на вземания от представител на упълномощения цесионер
В този
случай според съдебната практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение
№ 16/17.02.2016 г. по въззивно търговско дело № 6/2016 г. и Решение №
115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело № 177/2016 г., депозирането на
исковата молба, която е придружена с документите, обективиращи цесиите, следва
да се счита за съдебна форма на предявяване на цесиите спрямо длъжника и трябва
да бъде съобразено от съда.
За
основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между „***“ ЕООД и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който той е
изпълнил задължението си да предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването
на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
потребителски кредит се установява от писмените доказателства, приети по
делото: Договор за кредит № *** г. и общи условия към него; Разписка за
извършено плащане № *** г.; Договор за прехвърляне на вземания № *** г. и
приложение № 1 и № 4 към него;
Уведомление за прехвърляне на вземания с изх. № 8149/23.11.2018 г.; Известие за
доставяне с пощенско клеймо 13.12.2018 г.
Предвид
на обстоятелството, че предмет на делото е предявеният осъдителен иск в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по процесния договор. В производството по делото не са ангажирани доказателства
от страна на Пантелеева, като не са изложени и твърдения в тази насока, че е
осъществено пълно или частично погасяване на задължението за връщане на
предоставената за ползване сума в същата валута и размер, поради което и
исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300
лв., представляваща главница по Договор
за кредит № ** г., сключен между „***“ ЕООД, чрез търговското си наименование „***“,
от една страна като кредитодател, и Е.Д. П., от друга страна като
кредитополучател, е основателна и следва да
бъде уважена в пълния й предявен размер, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
По отношение искането за
присъждане на сторените от ищеца разноски, същото се основава на разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от иска. В случая разноските по производство
възлизат на сумата от 150 лв., от която: 50 лв. – платена държавна такса, и 100
лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Д. П. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на „К.-Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К. с.”, ул. „***”
№ **, представлявано от управителя Р. В., сумите от: 300 лв. /триста лева/, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за кредит № *** г., сключен между „***“ ЕООД, чрез
търговското си наименование „****“, като кредитодател, и ответницата, като
кредитополучател, вземането по който договор е цедирано на ищеца по силата на
сключен Договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 29.12.2020 г. (датата, на която исковата молба е представена пред съда) до
окончателното й изплащане; 150
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторените по настоящото делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: