№ 142
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20221800900045 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Е. Д. К. е предявила срещу „Е.М.“ ЕООД обективно съединени отрицателни
установителни искове за признаване за установено, че не дължи следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15640/2012 г. по описа на РС – С., за събиране на
които е образувано изпълнително производство № 20168440402654 по описа на ЧСИ С. Я.:
сумата от 100146.60 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за
ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 29.03.2012 г. до окончателното плащане; сумата от
8042.93 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.;
сумата от 170.96 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2011 г. до
28.03.2012 г.; сумата от 2167.21 лв., представляваща държавна такса; сумата от 1840.32 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. В исковата молба се навежда правно
твърдение, че по отношение на вземанията е изтекъл срокът на погасителната давност,
въпреки неколкократното му прекъсване. На първо място се излагат доводи за приложимост
на краткия тригодишен срок на погасителната давност, основани на цитирана съдебна
практика. На следващо място се излагат доводи, че е изтекъл и петгодишният погасителен
давностен срок. Излагат се твърдения, че давностният срок бил прекъснат за първи път с
издаването на изпълнителния лист на 19.05.2012 г. Към този момент не бил изтекъл
тригодишният погасителен давностен срок за просрочено плащане с падеж февруари 2012
г., като съответно от тази дата е започнал да тече нов /тригодишен/ погасителен давностен
срок. Впоследствие давностният срок бил прекъснат и на 13.09.2016 г. с извършване на
изпълнително действие по изп. д. № 20168440402654 по описа на ЧСИ С. Я. – налагане на
1
запор на вземането на ищцата за трудово възнаграждение. Съответно от същата дата
започнал да тече нов давностен срок, като същият /петгодишен/ изтекъл на 13.09.2021 г.
След тази дата нямало данни за предприети други изпълнителни действия, прекъсващи
и/или спиращи давностния срок. Същевременно се излагат доводи и за настъпила
перемпция, тъй като в предвидения в закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ двегодишен срок от
13.09.2016 г. не били предприемани други изпълнителни действия.
Исковете са с правно основание чл. 439 ГПК.
Ответникът оспорва исковете. Излага доводи за неприложимост на краткия
тригодишен срок на погасителната давност по отношение на процесните вземания,
съответно такива за приложимост на петгодишния срок на погасителната давност, като
също се позовава и на съдебна практика. Излага и доводи, че петгодишният срок на
погасителната давност не е изтекъл – твърди, че срокът на погасителната давност
многократно е прекъсван чрез предприемане на различни действия по принудително
изпълнение, като съответно оспорва твърдението, че след 13.09.2016 г. не са извършвани
такива действия. За първи път срокът бил прекъснат с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия от кредитора към онзи момент –
„ОББ“ АД, впоследствие – със запорни съобщения от 09.01.2013 г., от 22.01.2013 г., от
05.03.2015 г., с налагането на запор на 13.09.2016 г. на вземането за трудовото
възнаграждение на длъжника, с присъединяване на взискател. Излага правни доводи
относно действието на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, на което се
позовава и ищцата, по време. Твърди още, че в резултат на извършваните изпълнителни
действия по изпълнителното дело регулярно постъпвали плащания от длъжника,
отбелязвани на гърба на изпълнителния лист, като всяко плащане, доколкото е извършено
след образуване на изпълнителното производство и в резултат на действията на съдебния
изпълнител и чрез него, изграждало изпълнителния способ и съответно прекъсвало срока на
погасителната давност. На 13.06.2019 г. бил наложен запор на вземания на ищцата по
банкови сметки, а след цедиране на вземането към нея цесионерът продължил да сезира
съдебния изпълнител с искания за предприемане на действия по принудително изпълнение –
с молба от 23.04.2021 г. било поискано налагане на запор на вземания по банкови сметки и
на други налични активи на ищцата. Междувременно по изпълнителното дело
продължавали да постъпват плащания от ищцата, като последното било от 15.03.2022 г.
Съответно не били налице и основания за перемпция, която обаче била ирелевантна за
прекъсването на погасителния давностен срок.
Съдът след преценка доказателствата по делото и доводите на страните намира
следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени. Съображенията на съда са следните:
Не се спори, а и се установява по делото, че ищцата е длъжник по изпълнително дело
№ 20168440402654 по описа на ЧСИ С. Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от
19.05.2012 г. по ч. гр. д. № 15640/2012 г. по описа на РС – С., издаден в полза на „Обединена
2
Българска банка“ АД за сумите, както следва: сумата от 100146.60 лв., представляваща
остатък от непогасена главница по договор за ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на
20.03.2008 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
29.03.2012 г. до окончателното плащане; сумата от 8042.93 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от 170.96 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от 2167.21 лв.,
представляваща държавна такса; сумата от 1840.32 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Не се спори и относно обстоятелството, че с договор за цесия от 25.06.2019 г. банката
е прехвърлила вземанията си по договора на „Е.М.“ ЕООД, като не се установява по делото
/не се и твърди/ кога ищцата е получила уведомление за извършеното прехвърляне на
вземанията, но доколкото самата тя се позовава на договора за цесия, не е спорно, че
прехвърлянето е породило действие спрямо нея.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на ищцата за приложимост на
кратката тригодишна погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Вземанията по договор за ипотечен кредит нямат характер на периодични плащания, в тази
насока е изцяло основателно изложеното от ответника в отговора на исковата молба относно
характера на този договор, а практиката, на която се позовава ищцата, касае задължения от
друг характер. Освен това вземанията произтичат от влязла в сила заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и последиците следва да бъдат приравнени на тези на влязло в
сила съдебно решение /практиката в обратния смисъл, на която се позовава ищцата, се
отнася до определенията за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебни
изпълнителни основания по реда на отменения ГПК, в който заповедното производство не
бе уредено/. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от
ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако
оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения за възражение срок /както е в
случая/ създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно. От момента на
издаване на изпълнителния лист започва да тече срокът на новата погасителна давност,
който е петгодишен. Това разрешение в максимална степен съответства на целта и
принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са
в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по -
неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако той
направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не следва да
се приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила решение, но не и
към влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало на идентични по
установителното си действие и изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни
правни последици досежно течението на давността. Възприемането на противното би
довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани /вж.
в този см. определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО,
3
определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО/.
Доколкото ответникът се позовава на действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. /съгласно
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността съгласно чл. 116, б.
„в“ ЗЗД, а докато трае изпълнителното производство давност не тече/ до отмяната му с ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, следва да се отбележи следното:
ППВС № 3/18.11.1980 г. съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на
съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., IV ГО на ВКС и решение № 51/21.02.2019 г. по гр.
д. № 2917/2018 г., IV ГО на ВКС е прието, че прилагането на даденото с посоченото
тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период, по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване,
което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като
новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Към
настоящия момент е налице образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. пред ОСГТК на ВКС
по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага
ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането
му. Въпросът е обуславящ изхода на настоящия спор, но съгласно т. 1 от ТР № 8 от
07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС право да спре настоящото
производство има единствено и само касационната инстанция. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав възприема становището, че извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г.
поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
4
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Съответно до отмяната на
ППВС № 3/1980 г. по образуваните и все още висящи изпълнителни дела давността е спряла
да тече, т. е. и по отношение на настоящото изп. д. е било така. От 26.06.2015 г. обаче
намира приложение разрешението на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС и доколкото в случая ищцата се позовава на изтекла погасителна давност и на
настъпила перемпция след датата 13.09.2016 г. /на която дата според нея за последен път е
прекъсната давността/, а ответникът не оспорва факта на прекъсването на давността на тази
дата, но твърди, че и след тази дата са извършвани множество изпълнителни действия, с
които давността е била прекъсвана, то спорът се свежда до това дали след датата 13.09.2016
г. е изтекла погасителната давност за процесните вземания или и след тази дата давността е
била прекъсвана въз основа на валидни изпълнителни действия съгласно разясненията,
дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и дали след
тази дата е настъпила перемпция поради бездействие на кредитора и какво би било
значението на евентуалното настъпване за основателността на исковете. Съответно
спирането и/или прекъсването на давността преди датата 13.09.2016 г. и твърденията на
страните в тази връзка не следва да се обсъждат.
Ищцата твърди, че след 13.09.2016 г., когато е наложен запор на вземането за
трудово възнаграждение, не са извършвани други изпълнителни действия, прекъсващи
давността, съответно към 13.09.2021 г. вземанията са погасени по давност, а поради
пасивност на кредитора след датата 13.09.2016 г. делото е и перемирано към 13.09.2018 г.
От представеното изпълнително дело не се установяват горните твърдения на ищцата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. В случая от изпълнителното дело се установява, че и след 13.09.2016 г.
взискателят /първоначално „ОББ“ АД, а впоследствие – ответникът/ са подавали молби с
искания за извършване на изпълнителни действия и във връзка с тези искания са
извършвани изпълнителни действия, т. е. в рамките на сочения от ищцата период
взискателят не се е дезинтересирал от събирането на вземанията си за период от две години,
за да настъпи перемпция, освен това в рамките на същия период, а и впоследствие,
давността е била прекъсвана многократно, поради което и не е изтекъл срокът на
погасителната давност за процесните вземания.
5
По отношение на перемпцията: След 13.09.2016 г. в резултат на наложения запор на
вземането на ищцата за трудово възнаграждение регулярно са постъпвали суми по
изпълнителното дело до прекратяване на трудовото правоотношение /считано от
22.11.2018 г./ - с платежни нареждания от: 07.10.2016 г., 09.12.2016 г., 29.12.2016 г.,
09.02.2017 г.,09.03.2017 г., 10.04.2017 г., 10.05.2017 г., 12.06.2017 г., 12.07.2017 г., 09.08.2017
г., 08.09.2017 г., 09.10.2017 г., 08.11.2017 г., 08.12.2017 г., 28.12.2017 г., 09.07.2018 г.,
09.08.2018 г., 07.09.2018 г., 09.10.2018 г., 07.12.2018 г. Т. е. в горепосочения период, макар
взискателят да не е проявявал активност, не е настъпила перемпция, тъй като е имало
постъпления в рамките на изпълнителното производство и не е било необходимо
взискателят да проявява активност. Приемайки плащанията, постъпващи в резултат на
извършено по негово искане изпълнително действие, без да прави искания за предприемане
на други изпълнителни действия, взискателят се е съгласил да приема изпълнение на части,
съобразявайки се с възможностите на длъжника. Съответно не са налице основания да се
приеме, че се е дезинтересирал от събирането на вземането си. Доколкото може да се говори
за настъпване на перемпция в случая /с оглед диспозитивното начало в процеса и тъй като
ищцата не се позовава на такова след сочения период 13.09.2016 г. – 13.09.2018 г./, то може
да се приеме, че такава е настъпила на 07.12.2020 г., тъй като от 07.12.2018 г. /датата на
последното постъпление на сума по изпълнителното дело в резултат на запора от 13.09.2016
г./ за период, по-дълъг от 2 години, не са постъпвали молби от взискателя с искане за
извършване на изпълнителни действия или с възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Дори обаче да се
отчете перемпция от датата 07.12.2020 г., това не би се отразило на погасителната давност,
тъй като съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС при
прекратяването на изпълнителното производство по право поради перемпция новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие,
в случая това действие е осъществено на 07.12.2018 г., т. е. 5-годишният погасителен
давностен срок не е изтекъл /както към датата на предявяване на исковата молба - 04.03.2022
г., така и към датата на приключване на устните състезания – 07.10.2022 г./.
По отношение на давността: В случая след датата 13.09.2016 г. давността е
прекъсвана многократно /за прецизност следва да се отбележи, че от изпълнителното дело
не се установява въз основа на коя молба на взискателя е наложен на 13.09.2016 г. запор на
вземането на ищцата за трудово възнаграждение, но доколкото и двете страни се позовават
на това изпълнително действие с твърдението, че то е спряло давността, съдът приема този
факт за безспорен/. Съдът намира, че с налагането на запор на 13.06.2019 г. на вземания на
ищцата по банкови сметки в „Юробанк България“ АД /по разпореждане на ЧСИ от
19.04.2019 г. във връзка с уведомление от бившия работодател за прекратяване на трудовото
правоотношение/, на което се позовава ответникът, давността не е прекъсната, тъй като не
се установява от изпълнителното дело това изпълнително действие да е предприето по
искане на взискателя или да е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /и тъй като съгласно ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС давността се прекъсва както с искане
на взискателя за извършване на изпълнителното действие, така и с предприемането му от
съдебния изпълнител, като двете действия имат самостоятелно правно значение относно
6
давността, но съществуват във връзка помежду си и едното не би могло да породи
прекъсващо действие без наличие на другото, като изключение от това правило има само
при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, каквото в случая, както се посочи, не е налице/. Не е
прекъсната давността и с постъпилата на 26.02.2020 г. по изпълнителното дело молба от
ответника с искане да бъде конституиран като взискател с оглед сключения договор за
цесия, последвана от налагане на запор /на вземането за трудово възнаграждение или на
вземания по банкови сметки с разпореждане от 25.02.2020 г., предхождащо по някаква
причина постъпването на молбата на цесионера/, тъй като тази молба е нередовна - в нея не
е посочен изпълнителен способ, не е налице и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /поради което и
съдът не коментира резултата от алтернативно наложения запор/. Не е прекъсната давността
и с молбите на ответника от 23.04.2021 г. и от 25.08.2021 г., в които са направени искания за
извършване на изпълнителни действия, тъй като във връзка с тях няма данни по делото да са
предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, само са извършвани
справки относно имущественото съС.ие. Не е прекъсната давността и с наложения запор на
вземането за пенсия на ищцата с разпореждане от 31.08.2021 г., тъй като няма данни по
делото и то да е предприето по искане на взискателя или да е налице възлагане по чл. 18
ЗЧСИ. Горното обаче съдът излага само за пълнота на изложението, тъй като, както се
посочи, давността е прекъсвана многократно - с всяко едно от горепосочените постъпления,
постъпвали по изпълнителното дело в резултат на наложения запор на 13.09.2016 г. и
продължили до 07.12.2018 г., които представляват действия, изграждащи изпълнителния
способ /поради това, че тези постъпления са в резултат на действията на ЧСИ и съставляват
погасявания чрез способите на изпълнителния процес/. Съответно дори да не се отчитат
други изпълнителни действия, годни да прекъснат давността /например извършването на
опис на възбранен недвижим имот на ищцата на 09.11.2016 г., насрочен с разпореждане на
ЧСИ от 13.10.2016 г. по молба на взискателя „ОББ“АД от 28.07.2016 г./, то е видно, че от
прекъсването с постъплението по платежното нареждане от 07.12.2018 г. е започнала да
тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла нито към момента на предявяване на
исковата молба - 04.03.2022 г., нито към датата на приключване на устните състезания –
07.10.2022 г.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
разноски:
На ищцата не следва да се присъждат разноски.
Ответникът претендира само юрисконсултско възнаграждение и следва да му се
присъди такова като дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Размерът на това
възнаграждение на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ следва да се определи на 360 лв. – максималното според чл. 25, ал. 1 от
Наредбата, като съдът не намира, че са налице основания за увеличаването му по реда на чл.
25, ал. 2 от Наредбата.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. К. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. ж. „З.“, бл.
26, ап. 5 срещу „Е.М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
кв. „М.д.“, ул. „Р.П.-К.“ № 4 - 6, сграда М. Т., представлявано от управителя Р.М.-Т.,
обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че не
дължи следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15640/2012 г. по
описа на РС – С., за събиране на които е образувано изпълнително производство №
20168440402654 по описа на ЧСИ С. Я.: сумата от 100146.60 лв., представляваща остатък от
непогасена главница по договор за ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2012 г. до
окончателното плащане; сумата от 8042.93 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от 170.96 лв., представляваща наказателна лихва за
периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от 2167.21 лв., представляваща държавна
такса; сумата от 1840.32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Д. К. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. ж. „З.“, бл. 26, ап. 5 да плати
на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „М.д.“,
ул. „Р.П.-К.“ № 4 - 6, сграда М. Т., представлявано отуправителя Р.М.-Т., сумата от 360
/триста и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от днес.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8