Р Е Ш Е Н И Е
Номер 196 28.05.
2020 г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На дванадесет и седми
май Година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00357 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г №
0004014 на ОД на МВР Перник, с който на „Метал Дизайн 2011” ЕООД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление с. Д., ул. Възраждане № 138, представлявано от
законния представител Р.А.В.е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв
(две хиляди лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.2,
вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ).
Санкционираното юридическо лице, по
изложени в жалбата доводи, релевира оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, който моли да бъде отменен. В хода на
съдебното производство се представлява от своя процесуален представител – адв. Г.Б.
от ПАК, който поддържа съображенията, визирани в жалбата и иска присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник -
редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Със съпроводителното писмо е направено възражение по чл. 63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството жалбоподател.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
основателна.
От фактическа страна:
На 18.05.2019 г. в 10:12 часа на ул. Кракра в с. Д.,
общ. Перник пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D
с Twin
Camera с номер SD2D0020 заснела
товарен автомобил „Додж Рам 1500” с рег. № ******, като е установено нарушение
на КЗ.
При направена справка в централна
база–КАТ било констатирано, че цитирания автомобил е собственост на „Метал
Дизайн 2011” ЕООД, ЕИК ******. В отсъствие на представител на юридическото
лице, съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ е издаден срещу търговеца
процесния ЕФ, с който му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв
(две хиляди лева) за нарушаване на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.2,
вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
По доказателствата:
Не е спорно, с оглед приложената по
административнонаказателната преписка справка за регистрация на моторни
превозни средства, че товарен автомобил „Додж Рам 1500” с рег. № ****** е
собственост на санкционираното юридическо лице, както и че за часовия интервал
от 08:00 часа до 20:00 часа на 18.05.2019 г. на територията на с. Д. е била
въведена в експлоатация пътна радарна
система тип m*SpeeDet 2D с Twin Camera с номер SD2D0020, за което е бил изготвен кредитирания по делото
протокол за използване на АТСС.
От приложеното по административната преписка
удостоверение № 18.02.5133 от 20.02.2018 г. на Българския институт по
метрология се установява, че пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрен
тип, вписан под № 5133 в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, със срок на валидност до 20.02.2028 г., като използваната такава при заснемането на
процесния автомобил е съответствала на одобрения тип, предвид кредитирания
протокол за проверка № 07-С-ИСИС/14.02.2019 г. на отдел „Изпитване на средства
за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измерителни уреди” на
Българския институт по метрология.
Към дата 18.05.2019 г. за товарен
автомобил „Додж Рам 1500” с рег. № ****** не е била налице действаща
застраховка „ГО” на автомобилистите, видно от приложените справки от интернет
страницата на „Гаранционен фонд”.
От правна страна:
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е издаден при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място административнонаказващият орган (АНО)
незаконосъобразно е наложил на юридическото лице, собственик на заснетия
автомобил имуществена санкция по реда на
чл.647, ал.3 от КЗ за нарушение, което е квалифицирал по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ, като съображенията са следните:
В ал.1 на чл. 638 от КЗ е предвидена санкция за лице
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, като размерът и вида й за
диференцирани в зависимост от това дали е физическо или юридическо лице. Според
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „ГО” на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Следователно в чл.638, ал.1 от КЗ е предвидена санкция за собственик на МПС,
регистрирано в Република България, което не е спряно от движение.
Според чл. 638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Видно от съдържанието на нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по
пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в
14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция
по чл.638, ал.4 и 6. Чл. 189, ал.5 от Закона за движението по пътищата не се
прилага.
От цитираните законови текстове е очевидно, че
законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, за налагане на съответното административно наказание и за
заплащане на съответно определения размер на глобата или имуществената санкция.
Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно
средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 от КЗ,
според което, актовете за установяване на административно нарушение се съставят
от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите
почл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 - от длъжностните лица на службите за контрол по
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
В процесния случай
АНО се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.2 ,вр.
чл. 483, ал.1, т.1 от КТ и е наложим имуществената санкция посредством
издаването на ЕФ, без изобщо да посочи като основание за налагане на санкцията
разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ,
доколкото същата е специална, в случаите на установяване на нарушението
с автоматизирано техническо средство или система по реда на чл. 647, ал.3 от КЗ.
Следва да се има предвид, че законодателят много ясно
е разграничил нарушението по 483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално, като е
довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ
от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка
„ГО” на автомобилистите. За съставомерността на това деяние е ирелевантно
обстоятелството дали автомобилът се управлява
или не, тъй като съставът на нарушението се реализира с несключване на
„ГО” на автомобилистите от лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на собственика по чл. 638, ал.1, вр. чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо
заснемането на превозното средство в движение, като това се осъществи по общия
ред - чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателно постановление.
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638,
ал.4 от КЗ, което е довършено, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите. Единствено в тази хипотеза законодателят е предвидил
възможността за провеждане на диференцираната процедура по чл. 647, ал.3 от КЗ,
тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано
техническо средство или система е наказуем при положение, че не е налице
сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, при наличие на задължение за
това. В този случай собственика носи
обективна отговорност за извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с управлението
на МПС, без задължителната застраховка.
С оглед изложеното съдът приема, че след като в
обжалвания ЕФ АНО се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.2
от КЗ без да посочи релевантната санкционна норма на чл. 638, ал.4 от КЗ е налице
съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на ЕФ.
Същевременно това нарушение лишава съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
На следващо място, настоящият състав
отбелязва, че съобразно разпоредбата на
чл.647, ал.3 от КЗ правилата за издаване на ЕФ при установено с АТСС нарушение
на КЗ са тези по ЗДвП. В чл. 189, ал.4 , изр.2-ро от този закон е предвидено,
че ЕФ трябва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, т.е. наказващият орган в хипотезата на издаден ЕФ
за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да посочи конкретните обективни
признаци на вмененото нарушение. Формулировката обективирана в процесния ЕФ
„…установено нарушение на Кодекса за застраховането…” очевидно не може да бъде
приета като описание на конкретното
деянието от обективна страна, което
според АНО съставлява административно нарушение. Не е налице изискващото
се с разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ установено от обективна страна
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите,
което е един от елементите на състава на посочената законова разпоредба. Това
представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към
който препраща КЗ. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на
описание на обективните признаци на нарушението съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя, а и препятства възможността съдът да прецени има ли извършено
нарушение и правилно ли е квалифицирано същото, поради което и обжалвания ЕФ
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съдът намира, че за прецизност следва да посочи, че не
споделя аргументите наведени в жалбата, че субект на нарушението по чл.638,
ал.4 (когато правилно е установен фактическия състав на нарушението), вр. чл.
483, ал.1, т.1 от КЗ не може да бъде санкциониран с имуществена санкция, когато
собственик на моторното превозно средство е юридическо лице, тъй като не е спорно, че КЗ се явява специален законов
акт спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена имуществена
санкция за юридическо лице, собственик на моторно превозно средство при
несключен застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите,
то е неприложима разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, поради което и на
неговия законен представител не следва да се налага административно наказание
глоба. Това е в пълно съответствие и с
разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, където е посочено, че чл. 189, ал. 5
от ЗДвП не се прилага.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно от страна на пълномощника на дружеството жалбоподател,
като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на
обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към
чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.48
договор за правна защита и съдействие от 13.02.2020 г. се установява, че
дружеството жалбоподател, представлявано от законния представител Р.А.В.е
възложило на адвокат Г.Б. от ПАК обжалването на процесния ЕФ, както и
процесуално представителство и защита в производството пред Районен съд Перник.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева и е
заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на Върховния касационен съд.
В конкретния случай, оказаната правна помощ
от адв. Г.Б. се изразява в изготвяне на жалбата срещу ЕФ, което е видно от
нейното съдържание и осъществено процесуално представителство в проведеното по
делото едно открито съдебно заседания. Минималният размер на адвокатско
възнаграждение за изготвяне на жалба срещу ЕФ е визиран в чл. 18, ал.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, където е предвидено отделно възнаграждение не по-ниско от 50
лв, като същевременно съгласно чл.18, ал.2 от същата Наредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления
(респективно ЕФ), в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева, т.е. минималния общ размер
на разноските в конкретния случай - за изготвяне на жалбата
и осъществено процесуално представителство по анд № 00357/2020 г. на Районен
съд Перник възлиза на 350 лева.
Основателно е възражението по чл. 63,
ал.4 от ЗАНН на въззиваемана страна за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като
платеното такова от 400 лева не отговаря на фактическата и правна сложност по
делото и обема на извършената работа от адв. Б. - изготвяне на жалбата и процесуално представителство и защита пред
съда, изразило се в участие в едно публично заседание по делото, продължило пет
минути, поради което и същото съдът
редуцира в посочения по-горе минимален общ размер от 350 лв, който
присъди като разноски в полза на дружеството жалбоподател, с оглед чл. 18, ал.1
и чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като го възложи в тежест на въззиваемата
страна по делото – ОД на МВР-Перник.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0004014
на ОД на МВР-Перник, с който на „Метал Дизайн 2011” ЕООД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление с. Д., ул. Възраждане № 138, представлявано от
законния представител Р.А.В.е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв
(две хиляди лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.2,
вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на
„Метал Дизайн 2011” ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление с. Д.,
ул. Възраждане № 138, представлявано от законния представител Р.А.В.сума в
размер на 350 лв (триста и петдесет лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ