Решение по дело №1201/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262739
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 27 ноември 2021 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20213110101201
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№262739/2.11.2021г.

гр. Варна,02.11.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1201 по описа на РС Варна за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, предявена във ВРС на 29.01.2021 г. от ищцата И.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Й.А. ***, със съдебен адрес ***, офис 1 против ответника З. „Д.и З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Г. И.и Р. В. М..Предявеният иск,с което първоначално е сезиран ВРС е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, частичен в размер на 20,00 лв. от 927,36 лв. Отправеното до съда искане по см. на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение, по силата на което ответникът –застраховател да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 20,00 лева (двадесет лева) – представляваща частичен иск от сумата в размер на 927,36 лева (деветстотин двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) - обезщетение за нанесени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на: задна броня (за възстановяване на задна броня 5 лв.), пета врата (3 лв.), задна маска престилка (3 лв.) и греда багажник (4 лв.) и камера и тониране 5 лв.) като частичния иск от 20,00 лв. от остатъка от застрахователното обезщетение в размер на 927,36 лв. е формиран както следва: задна броня 280,00 лв., пета врата 357,36лв., задна маска престилка – 100,00 лв., греда багажник 140,00 лв. и камера и тониране 50,00 лв., представляващо застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил марка „*“ с рег.№ *, причинени в резултат на реализирано на 04.08.2018 г.ПТП  в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „*“, с рег.№ *, застрахован по договор за гражданска отговорност № BG/30/118000808969 при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски като се желае заплащане на сумата чрез пощенски запис.

В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на така предявения иск,на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2021 г., за СУМАТА от 871,82 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки) окончателен иск – обезщетение за нанесени имуществени вреди получена като разлика между стойността на ремонта на нанесените имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил марка „*“с рег.№ *, изразяващи се в увреждане на : задна броня, пета врата, задна маска престилка и греда багажник, причинени в резултат на реализирано на 04.08.2018 г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „*“, с рег.№ *, застрахован по договор за гражданска отговорност № BG/30/118000808969 при ответното дружество, съгласно заключението на вещото лице - 1115,84 лв., и полученото застрахователно обезщетение в размер на 244,02 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,на основание чл.432,ал.1 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: Ищцата твърди, че на 1.08.2018г. предоставила личния си л.а. „*“ с рег.№ * на лицето Б. М.. На 04.08.2018 г. Б. М., управлявайки автомобила във Варна,на кръстовището с булевард „*“ и булевард „*“ бил блъснат от л.а. „*“ с рег.№ *, управляван от В.Г.. ПТП –то, сочи ищцата, че настъпило при следните обстоятелства: На 04.08.2018г. Б. М., управлявайки л.а. на ищцата се движел по булевард „*“, посока центъра на града.На кръстовището с бул. „*” завил надясно за да продължи движението си по бул. „*“, като спрял да пропусне движещите се по бул. „* „автомобили. В този момент зад Б. М.се движел л.а. „*“ с ДКН *, като водачът не успял да спре безопасно и го блъснал отзад .За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като в протокола посочили като виновен водача на л.а. „*“ с ДКН *. Твърди, се че лекият автомобил на виновния за ПТП –то водач бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания З. „Д.Ж.и З.“ със срок на действие 17.03.2018 г.– 17.03.2019г,като застрахователната полица била действаща към датата на ПТП –то. На следващо място ищцата твърди в исковата си молба, че на 06.08.2018 г. уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като ответникът извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис – заключение по щета на МПС № 0801 – 001807/2018 – 01. В описа като увредени детайли били посочени: задна броня, пета врата, задна маска престилка и греда багажник. Като застрахователно обезщетение сочи ищцата, че получила сумата в размер на 200,00 лв. която много я изненадала, т.к. била много малка и не можело да покрие щетите. В тази връзка ищцата заявява, че извършила проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили за да разбере колко ще й струва ремонта на л.а. От така направеното от ищцата проучване, ищцата установила че сумата необходима за възстановяване на л.а. възлизала на 1 127,36 лева. Счита, че ответникът неправилно бил определил съгласно нормативната база дължимото се обезщетение, поради което и за ищцата бил налице правен интерес от завеждане на иска. Сумата която застрахователят следвало да плати на ищцата, твърди И.П., че възлиза на 1 127,36 лв., от която следвало да се приспадне платената от застрахователя сума от 200,00 лв., или сумата която следвало да бъде заплатена възлизала на 927,36лв.

В проведеното първо по делото открито съдебно заседание,при изясняване на фактическата страна на спора, процесуалният представител на ищцата адв.А. е заявил, че поддържа исковата молба, правейки следното уточнение: Процесният автомобил бил учебен, по време на ПТП-то се е управлявал от курсист и тъй като съгласно Закона за движение по пътищата всички нарушения, извършени по Закона за движение по пътищата се съставят на инструктора, който е бил към момента, поради тази причина протоколът бил съставен като участник бил посочен – инструкторът, а не курсистът, тъй като последният бил неправоспособен, без книжка и нямало как да бъде посочен.

При тези твърдения ищцата е предявила частичен иск за сумата от 20,00 лева от 927,36 лева. Изрично още в исковата си молба ищцата се е позовала на нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК за да обоснове избора на РС Варна като местно компетентен да разгледа иска. В изпълнение на дадените от ВРС указания и в срок ищцата е уточнила как се образува сбора от 20 лева и от 927,36 лв. – претендирано застрахователно обезщетение и това уточнение е намерило отражение и в прецизирания петитум на иска., като искът в последствие е бил изменен в пълен размер. В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени искания.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника - застраховател, чрез юрисконсулт Й. К..

Становището на ответника по редовността на исковата молба е, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не са уточнени обстоятелствата, които имат отношение към процесния спор. В исковата молба липсвало пълно и точно описание на процесното ПТП, в резултат на което ищецът твърдял, че са му причинени имуществени вреди. Ищецът не бил описал механизма на пътнотранспортното произшествие и липсвало точно изложение на релевантните за спора факти, поради което ответното дружество не можело да упражни правото си на защита в процеса, тъй като въз основа изложените в исковата молба обстоятелства не можело да се направи извод относно поведението на участниците, както и с оглед евентуално наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, както и установяване на причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и урежданията на процесния лек автомобил. Поради изложеното по-горе процесуалния представител на ответното дружество счита, че исковата молба трябва да бъде оставена без движение до отстраняване на посочените недостатъци.Становището на ответника по основателността на исковете е следното:Оспорва изцяло ищцовите претенции както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдени обстоятелства и наведени съображения. Желае се ВРС да отхвърли същите изцяло, като на основание чл.7 от ГПК моли да бъдат присъдени разноски в настоящото производство, а в това число за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, то ответникът моли ВРС да намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът бил прекомерно завишен.

Предявените искова ответника намира за неоснователни, необосновани и недоказани поради следните съображения:Твърди, че със заплащането на обезщетение за имуществени вреди в общ размер 244,02(двеста четиридесет и четири лева и две стотинки) лева, ответното дружество изпълнило изцяло задължението си за обезщетяване на вредите по автомобил марка „*“, модел „*, с peг. № *, изцяло. На 04.08.2018г., в град Варна, по бул.“*“, на кръстовището с бул. „*“, при управление на застраховано в „З.Д.Ж.и З.“ АД МПС, марка „*“, модел „*“, с рег.№ *, В.Г. не била нерушила императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не била причинила процесното ПТП така, както било описано в подадената искова молба. Въз основа на това, според ответника, липсвал основания елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Тези твърдения според ответната страна се подкрепяли и от факта, че липсвали каквито и да е данни за противоправно поведение от страна на госпожа Г..Становището на ответника относно фактите е следното: Безспорни обстоятелства:Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на автомобил/ МПС марка „*“, модел „*“, с рег.№ *, по силата на застрахователна полица № BG/30/118000808969, със застрахователен период от 17.03.2018г. до 16.03.2019г.Не оспорва заплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0801-001807/2018-01, от страна на дружество „З.Д.Ж.и З.“ АД, но твърди, че застрахователно обезщетение, което е изплатено е в размер на 244,02 (двеста четиридесет и четири лева и две стотинки) лева, а не 200,00 (двеста) лева, както се твърди в предявената исковата молба.Спорни обстоятелства: Ответното дружество намира фактическите твърдения на ищцата за несъответстващи на действителното положение при реализиране на пътнотранспортното произшествие. Счита, че са налице обстоятелства, които изключвали вината на В.Г., относно нанесени щети на автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № *. Оспорва механизма на ПТП и вината автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № * за настъпване на всички обезщетени вреди на автомобил В.Г., като твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП има ищцата.Оспорва верността на представения Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 04.08.2018г. Същият имайки качество на частен документ, не разполагал с материална доказателствена сила за съдържащите се в него констатации, а с формална. Съгласно чл.179 от ГПК, законът предоставял материална доказателствена сила единствено на официалните свидетелстващи документи - тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти. Според разпоредбата, съдът бил длъжен да приеме за доказани тези изявления или действия, които са направени от или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален документ, от което следвало, че формалната доказателствена сила обвързва съда, относно авторството на документа, а материалната със съдържанието. Двустранния констативен протокол отразявал констатациите на участниците в ПТП, но не се ползвал с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, респективно вината на участниците за настъпване на ПТП. Следователно, за ответника липсвали каквито и да е било други обективни доказателства за механизма на ПТП и отговорността за настъпването му. Липсвали каквито и да е било други обективни доказателства за механизма на ПТП и за отговорността за настъпването му.С оглед, постъпило при дружество „З.Д.Ж.и З.“ АД, уведомление за настъпило застрахователно събитие, била заведена щета под № 0801-001807/2018-01. При разглеждане на представените документи и снимков материал по щетата, ликвидационният съвет при „З.Д.Ж.и З.“ АД, експерт от отдел „Ликвидация“ калкулирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 244,02 (двеста четиридесет и четири лева и две стотинки) лева. Изчислението било извършено, чрез приложени стриктно всички действащи законови разпоредби, регламентиращи дължимия размер на обезщетенията, относно вреди по МПС, в областта на Застраховането, а именно: методиката по Наредба № 49 от 16.10.2014г., респективно Наредба 24/08.03.2006г. Въз основа, на което твърди ответното дружество, че с извършване на гореописаното плащане, задължението на „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, било напълно погасено.В условия на евентуалност ответното дружество, чрез процесуалния си представител твърди, че претендираният размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явявал прекомерно завишен и не кореспондирал със средната пазарна цена за ремонта на процесното МПС - труд, респективно материали и резервни части, както като нормовремена, така и като стойност. Твърди, че същото може да бъде отремонтирано на много по-ниска цена от претендираната в исковата молба стойност, с влагане на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици.Твърденията на ищеца, че извършил проучване, въз основа на което е установил, че била необходимата за ремонта на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № *, вследствие на процесното ПТП от 04.08.2018г., сума равна на 1 127, 36 (хиляда сто двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) лева, ответното дружество намира за ирелевантни и недоказани от фактите по делото. Не били налице никакви доказателства, с подкрепа на това.Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното пътнотранспортно произшествие. Счита, че са налице обстоятелства, които изключват вината на В.Г., в качеството и на водач на застрахованото при ответника – З.“ Д.и З.“ АД, МПС.Оспорва механизма на ПТП и вината на водача В.Г. за настъпването му. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП по механизъм, описан в исковата молба.Оспорва всички от претендираните вреди по МПС марка „*“, модел „*“, с peг. № * да са в резултат на процесното ПТП от 04.08.2018г. ,като твърди, че не са в причинно-следствена връзка със соченото ПТП и описания механизъм.Възразява на отделно основание, срещу акцесорния иск за лихва, както и срещу размера на претендираните лихви и началния момент, от който ще се търсят. Аргумент за това възражение сочи ответника е неоснователност на главния иск.Твърди наличие на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „*“, модел *“, с peг. № * - Б. М.. Същият твърди ответника – застраховател, че бил нарушил императивната разпоредба на чл.24, ал. 1 и ал.2, според който водачът на пътно превозно средство не трябва да намаля скоростта си на движение рязко, а в случай, че се наложи, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.На предпоследно място, в раздел Четвърти ответната страна е изразила Становище по доказателствата и доказателствените искания на ищеца,а на последно място, в раздел пети ответното дружество е направило доказателствени искания. На основание чл. 78 от ГПК ответната страна претендира и направените от дружеството разноски в качеството на ответник по настоящото дело, включително и юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения моли ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че ВРС намери иска за основателен, то моли да не бъде уважаван в пълния му претендиран размер, като съда съобрази размера на обезщетението с направените от  ответника възражения за съпричиняване и прекомерност на същото.

В проведеното по делото на 08.10.2021 г. последно открито съдебно заседание ищцата, представлявана от адв.Й.А. поддържа исковата молба, желае цялостно уважаване на иска съгласно допуснатото изменение ведно с присъждане на разноските по делото съгласно представения списък по чл. 80 ГПК .

Ответната страна по спора, редовно уведомена за откритото съдебно заседание, не изпраща представител,но в писмена молба от дата 5.10.2021 г. изразява становището си за неоснователност и недоказаност на иска, като желае отхвърляне на исковата молба.Обективирано е искане за присъждане на сторените от ответната страна съдебно деловодни разноски съгласно инкорпорирания в същата молба списък по чл. 80 ГПК, като е заявено в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар на осн. чл. 78, ал.5 ГПК .

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

От приобщените по делото по надлежния ред писмени доказателства, а именно: представените с исковата молба заверени копия на: свидетелство за регистрация – част І № *********; двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 04.08.2018 г.; опис-заключение по щета на МПС № 0801-001807/2018-01/06.08.2019 г.; представените от ответната страна с молба вх.рег.№ 290169/09.06.2021 г. заверени преписи от застрахователна полица на л.а. „*”, модел „*”, с рег.№ *, уведомление за настъпило застрахователно събитие и направен снимков материал по заведената щета, с молба вх.рег.№ 290169/09.06.2021 г., заверени преписи на: уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност” от 06.08.2018 г.; двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 04.08.2018 г.; свидетелство за управление на МПС № *********; талон за извършен технически преглед; контролен талон № 4236395/19.11.2010 г.; контролен талон за застраховка „Гражданска отговорност”; свидетелство за регистрация – част ІІ; приложение V.1 – опис на допълнително представени документи по застраховка „Автокаско” и „ГО” от 06.08.2018 г.; опис-заключение по щета на МПС № 0801-001807/2018-01/06.08.2018 г.; задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – застрахователна полица № BG/30/118000808969/13.03.2018 г.; 15 бр. черно-бели снимки, се установят и доказват основните правно релевантни факти и обстоятелства по делото :

На дата 04.08.2018 г. лицето Б. М. управлявал л.а. „* „ с ДКН *, като се движел по булевард „ * “, във Варна ,посока център. На кръстовището с булевард „*“ , Б.М.завил надясно за да продължи движението си по бул.“*“, но преди да се включи по бул.“*“, спрял за да пропусне движещите се автомобили по бул. „*“. Докато Б.М.чакал преминаването на движещите се бул.“*“ автомобили бил блъснат от л.а. „*“ с ДКН *, управляван от свидетелката В.Г..

Установено на база цитираните по - горе писмени доказателства, гласните показания на свидетелката В.Г., както и заключението на вещото лице инж.Х.К. по допусната САТЕ ( т.1 - л.94), че реалният и възможен механизъм за настъпване на застрахователното събитие е следния – пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща посока, като предходното превозно средство спира за да пропусне движещите се автомобили по бул. „ * “, а задното преводно средство застига и удря спрялото пред него превозно средство.

Изяснено е на база САТЕ и писмените доказателства, че уврежданията по л. а. „* „ с ДКН * са били установени при извършения оглед от представител на застрахователя, както и че същите се намират в задната част на л. а., в зоната на удара и в следствие на деформация и изместване на увредени детайли. При направената от автоексперта съпоставка на механизма на произшествието и установените увреждания, според вещото лице е ясно, че е налице причинно – следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за л.а.“*„ с рег. № * и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.

Изяснено е още на база заключението на в.л. по т. 4 от СТЕ,на база направената от автоексперта съпоставка на уврежданията на л.а. „* „ с рег. № *, описани от застрахователя и видими на предоставения снимков материал, схемата в представения двустранен констативен протокол за ПТП и свидетелските показания, че първоначални удар за л.а. „*“ е бил в задната броня, а за л.а. „*“, първоначалния удар е бил в предната броня.Ударът за л.а. „* „, заключава в.л. Хр.К., че е в задната част, а ударът за л.а. „* „ в предната част .

Съгласно т.5 от заключението на в.л. К., получените увреждания по лекия автомобил “*“ са в зоната на удара и кореспондират с установения механизъм.

Видно от л. 95 - 97 от делото – заключението на в.л. инж.К., е че в случая не е необходима подмяна на уредените детайли : задната броня, пета врата, задна маска престилка ,греда багажник , както и че стойността на ремонта по средни пазарни цени и с части от алтернативни доставчици на резервни части е в размер на 1 115,84 лева с ДДС, а сумата необходима за възстановяване на имуществените вреди по същото МПС *,определена по Наредба №  49/ 16.10.2014 г. ,репс. Наредба №  24  от 08.03.2006 г. е в размер на 309, 58 лв.

При така установеното от фактическа съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Предявения по делото осъдителен иск съдът е намерил за процесуално допустим ,поради което и дължи произнасяне по същество.

Видно от проекта за доклад, обявен за окончателен, съдът е квалифицирал иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД,като е разпределил доказателствената тежест между странитеа първо място, съгл. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е отделил безспорните от спорни факти и обстоятелства по делото, като е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на автомобил/ МПС марка „*“, модел „*“, с рег.№ *, по силата на застрахователна полица № BG/30/118000808969, със застрахователен период от 17.03.2018г. до 16.03.2019г.,че застрахователната полица „гражданска отговорност“ е била действала към датата на която се твърди от ищцата че е настъпило застрахователното събитие – дата 04.08.2018 г. ,че по повод застрахователното събитие от 04.08.2018 г. ответното дружество е изплатило на ищцата застрахователно. обезщетение по щета № 0801-001807/2018-01, от страна на дружество „З.Д.Ж.и З.“ АД, с изричното уточнение , че застрахователят ответник твърди , че застрахователно обезщетение, което е изплатено е в размер на 244,02 (двеста четиридесет и четири лева и две стотинки) лева, докато ищцата твърди ,че е получила застрахователно обезщетение от 200,00 (двеста) лева.

При така отделените за безспорни факти, съдът е обявил на страните,че съгл. чл.154 ГПК всяка страна следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата на които се позовава и от които черпи за себе си положителни права. В тежест на ищцата съдът е възложил да докаже: Настъпването на твърдяното застрахователно събитие по описаният в исковата молба начин, както и увреждането на всички посочени в исковата молба детайли на застрахования автомобил; наличието на причинно-следствена връзка между твърдените щети по автомобила и настъпилото застрахователно събитие;размера на разходите за отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото застрахователно събитие.Ищцата е следвало да установи и докаже, че определеното застрахователно обезщетение по повод същото застрахователно събитие не покрива размера на разходите за отремонтиране на л.а., респ. че се дължи заплащате на обезщетение от 20,00 лв. като част от неплатения остатък от 927,36 лв.В тежест на същата страна е било възложено и да установи и да докаже, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на главното парично задължение, началния момент от който ответникът е изпаднал в забава.В тежест на ответника съдът е възложил да докаже възраженията залегнали в отговора на искова молба, които възражения касаят и основанието и размера на иска. Ответникът е следвало да наведе правоизлючващи възражения и да установи и докаже, че своевременно и изцяло е изплатил на ищцата застрахователното обезщетение. В тежест на ответника е било и  да установи и докаже,че не е изпадал в забава, както твърди ищцата, като се позове само на положителни факти и обстоятелства изключващи дължимостта на акцесорното вземане за законна лихва и то за периода за който е водено настоящото исково производство. В тежест на ответника е било и да установи и докаже правоизключващите си възражения ,че с извършеното плащане ответникът – застраховател е изпълнил изяло задълженията си към ищцат, да установи възраженията си ,че застрахователно събитие не е настъпвало, че не е настъпило по описания в исковата молба начин, че вината за ПТП –то не е на водача В. Г., че е налице съпричиняване , че щетите по л.а. на ищцата не са причинени при твърдяното ПТП и че размерът на претенцията на ищцата е прекомерен.

При така разпределената тежест на доказване, ангажираните от страните доказателства, съдът намира че ищцата е провела пълно и главно доказане.В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи по същество на спора, че за да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховкаГражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице по застраховкаГражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат. Съобразно разпоредбата на чл.432 от увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност при ответното дружествобективирана в полица BG/30/118000808969, действала към датата на застрахователното събитие.  Този факт е установен на база писмените доказателства по делото описани по-горе вкл. и е приет за безспорен. Установено е доказано е, че на 4.8.2018 г. водачът на л. а. „.*“ с рег. №* , управляван от св. В.Г. застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество на посочената дата, в гр.Варна виновно е причинил ПТП като не е спазил необходимата дистанция от спрелия пред него л.а. „* „с ДКН * , собственост на ищцата, така че да може да избегне удряне в него като намали скоростта или спре, с което причинил имуществени вреди на л.а. * с ДКН *.Установено е по несъмнен начин въз основа на гласните доказателства, заключението по допуснатата СТЕ, вписаното в двустранния констативен протокол, вкл. и описа на щетите по л.а. „*“, съставен от служител на застрахователя механизма на произшествието и причинените имуществени щети в резултат на ПТП – то върху л.а.,собствен на ищцата. Безспорно е доказана на база приобщеното на 51 – ви заве* за вярност с оригинала копие на уведомление за щета по застраховка Гражданска отговорност / л.51/ ,че в срок на 06.08.2018 г. ищцата е уведомила застрахователя ответник за настъпилото застрахователно събитие, че служител на ответника е съставил на същата дата описа на увредените детайли /л. 56/ и изготвил снимков материал. Не е спорно, че е било определено застрахователно обезщетение и изплатено от ответника на ищцата, като ВРС приема, че обезщетението е именно в посочения в отговора на искова молба размер а именно 244,02 лв., доколкото същата сума е прихваната от сумата от 1 115,84 лв. (последната определена от в.л. за възстановяване на щетите на л.а. на ищцата ), при изменението на иска по чл.214 ГПК / л.102 /.Именно разликата от 1 115,84 лева минус 244,02 лв. възлиза на цената на окончателния иск от общо 871,82 лева. С оглед всичко изложено по –горе се налага извод, че застрахователят- ответник е надлежно легитимиран да отговаря по предявения спрямо него иск. Обстоятелствата от фактическия състав на произшествиетомеханизъм, вреди и вина на водача, както и причинна връзка съдът намира за безспорно уставновени по делотоеханизмът на ПТП- то на първо място е констатиран и установен и обективиран в двустранни протокол за ПТП, кореспондира напълно и с гласните показания на св. В. Г. / л. 82 от делото / . В разпита си пред съда св.В.Г. не отрича, че л.а. „ * “ е бил в покой, спрял, бил учебен, но … :„ тя ги бутнала и била виновна “, след което направили двустранен констативен протокол, тя ходила при нейния застраховател някъде, но не знаела къде, застрахователят извършил оглед на автомобилите,направил снимки и ги освободил.Касателно механизма на ПТП –то съдът напълно кредитира показанията на св Г., тъй като същите са на първо място преки и непосредствени и без да се игнорира факта,че спрямо тези показания е приложима нормата на чл.172 ГПК, следва да бъде отчетено, че тези точно показания напълно кореспондират с останалия писмен материал а и със заключението на в.л. инж.Х.К. по допусната и приета САТЕ . Ето защо, на спорния по делото въпрос: дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат съдът намира, че следва да бъде даден отрицателен отговор. По делото въз основа на гласните доказателства на св. Г. се изключва възможността водача на л.а. * да е станал причина за застрахователното събитие или да е съпричинил вредите настъпили от ПТП-то по л.а. * . В горния смисъл е и заключението на автоексперта, установил отново механизма на ПТП –то , щетите по л.а. „* „ и наличието на пряката причинно причинно - следствена връзка между застрахователното събитие и щетите по л.а.“*“. Анализирайки в съвкупност и поотделно доказателствения материал, съдът кредитира изцяло заключението по  допуснатата САТЕ като обективното и компетентно, така  и писмения и гласния доказателствен материал. Ето защо, съдът кредитирайки напълно заключението по приобщената по делото САТЕ както и гласните доказателства допуснати в полза на ответната страна приема,че механизмът по който са били получени имуществените щети, претендирани за репариране от ищцата е именно посочения от нея в исковата молба, описан от св.Г. и обяснен и от вещото лице, без да има съпричиняване на вредоносния резултат.

Предвид изложеното, при разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе относно размера на обезщетението .

Първоначалната претенция на ищцата е била в размер от 20 левааявена като частичен иск, изменена в окончателен размер от общо 871,82 лв., който размер представлява разликата от 1 115,84 лв. – размера на застрахователно обезщетение определен от в.л. по т. 6 от заключението / л. 96/ с вкл. ДДС за отремонтиране на увредените детайли, камера , тониране, цена на труд по средни пазарни цени и части от алтернативни доставчици на резервни части. При изплатено от застрахователя обезщетение от общо 244,02 лв., разликата която застрахователят следва да плати на ищцата възлиза на точно 871,82 леваРС приема, че ответникътзастраховател извънсъдебно е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер от 244,02 лева/ при липса на доказателства от ищцата сумата да е 200,00 лв./, като следва да даде мотивиран отговор на въпроса защо исковата сума от 871,82 лева ведно със законната лихва се дължи от ответника . Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ ( чл. 208 от КЗ (отм.) и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ (чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.); ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г., приета на основание чл. 504 вр. чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ не дерогира приложението на горецитираните разпоредби на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК).По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице инж.Хр.К. като обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата следва да вземе предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към датата на ПТП сума от общо 1 115,84 лв.С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение като основателен следва да бъде уважен в претендирания пълен размер от 871,82 лева, представляващ разликата над извънсъдебно изплатеното обезщетение от застрахователя в размер от 244,02 лева до действително претърпените вреди в размер от 1 115,84 лв.лева. Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба –29.01.2021г., до окончателното изплащане на задължението, доколкото към датата на завеждане на делото срокът по чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на всички доказателства на застрахователя.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.По отношение на разноските съдът отчита, че на лист 98 – ми е приобщен списък по чл. 80 ГПК, в който адвокат Й.А. правилно и точно е посочил трит  разхода, които желае ВРС да присъди в полза на ищцата а именно : 50,00 лева за държавна такса; 150 лева за депозит за САТЕ и 360 лева с ДДС за възнаграждение на един адвокат – или общо 560,00 лева. Доказателства за всеки от трите разхода се сържат по делото поради което и съдът уважава искането на ищцата за присъждане на общо сумата от  560,00 лева. За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че видно от л. 100  ищцата е платила в брой сумата от точно 360 лева за процесуалното й представителство, която сума е съобразена и с цената на иска и разпоредбите на чл.7 от Наредба 1/2004 г., респективно не може да бъде въпзприета като прекомерен адвокатски хонорар по см. на чл. 78, ал.5 .к.е в минималния размер .

 

Водим  от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА ответното дружество З. „Д.и З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Г. И.и Р. В. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата И.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 871,82 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки) окончателен иск – обезщетение за нанесени имуществени вреди получена като разлика между стойността на ремонта на нанесените имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил марка „*“с рег.№ *, изразяващи се в увреждане на : задна броня, пета врата, задна маска престилка и греда багажник, причинени в резултат на реализирано на 04.08.2018 г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „*“, с рег.№ *, застрахован по договор за гражданска отговорност № BG/30/118000808969 при ответното дружество, съгласно заключението на вещото лице - 1115,84 лв., и полученото застрахователно обезщетение в размер на 244,02 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,на основание чл.432,ал.1 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ответното дружество З. „Д.и З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Г. И.и Р. В. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата И.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***

СУМАТА в общ размер от 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева), представляваща сторените от ищцата по делото, пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, от които 360.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар; 150,00 – депозит за вещо лице по САТЕ и 50,00 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Обявява съгласно нормата на  чл.127, ал.4 ГПК,че присъдените парични вземания могат да бъдат платени от ответника – застраховател в полза на ищцата по указания от нея начин, а именно - чрез пощенски запис.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.

 

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: