РЕШЕНИЕ
№ 8552
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110103737 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца ИВ. Р. М. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника
„фирма” АД сумата от 2420,40 лева, представляваща стойност на начислена и
претендирана главница за доставени ВиК услуги (отвеждане и пречистване на
отпадъчни води) през периода от 23.11.2020 -23.11.2021 г. в обект, находящ в (град),
(адрес), с клиентски № (номер), за която сума е издадена фактура № (номер), (дата) г.
Ищецът ИВ. Р. М. твърди, че ответникът претендира сума в размер на 2420,40 лева по
откритата за описания имот партида с посочения клиентски номер за процесния
период. На първо място сочи, че процесното вземане не се дължи като оспорва
съществуването на претендираното от ответника вземане с доводи, че липсва
установена облигационна връзка между страните. Ищецът не притежава качеството
собственик или 1 вещно правен ползвател и няма качество на облигационен ползвател.
Ищрцът оспорва наличието на облигационна връзка с ответника, като сочи, че няма
качеството потребител, както и че имотът не е водоснабден, уредите, които се
използват за отчет не са изрядни и не са преминали необходимите метрологични
проверки. Оспорва, че през исковия период ответникът е доставял стоки и услуги на
процесната стойност и че е доставял до имота услуга, отговарящи на българския
стандарт. Поддържа, че отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса
било извършено в нарушение на чл. 32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, като не било поставяно съобщение
кога ще се отчитат водомерите, не бил правен и регулярен отчет. Не бил спазен и чл.
21, ал. 1 от общите условия, съобразно който показанията на водомерите се отчитат за
период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на
индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на
три месеца до 24 часа след отчитане на общия водомер, както и на чл. 21, ал. 5 от ОУ
според който датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено уведомление в
срок не по[1]кратък от 3 работни дни. Оспорва данните, въз основа на които е
начислена процесната сума, като формирани по показания на несертифицирано
1
средство за търговско измерване. Оспорва методиката, по която е определен размерът
на задължението. На следващо място прави възражение за изтекла погасителна
давност, като развива подробни съображения относно приложението на краткия
тригодишен давностен срок. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски. В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„фирма” АД оспорва исковата претенция и моли съда да отхвърли предявения иск.
Поддържа, че с ищеца се намира в облигационни отношения, като твърди, че
последният се явява титуляр на партидата с клиентски номер (номер). Навежда същият
да е собственик на имота, поради което счита, че ищецът е потребител на ВиЛ услуги и
като такъв не е погасил задълженията си за доставената в имота питейна вода ТЕ за
исковия период в определения в действалите към този момент ОУ на дружеството. В
подкрепа на твърдението си, че ищецът е потребител ВиК услуги за процесния имот
прилага писмо от 25.11.2021 г., от което се установява, че ищецът бил признал
собственоръчно, че не забавя сметки към ВиК оператора, доставящ услуги до неговия
имот. Сочи, че процесната сума представлява санкция, наложена на осн. чл. 50 от ОУ
за предоставяне на Вик услуги от „фирма“ по реда на чл. 49 от същите и че се касае за
извършена на 23.11.2021 г. проверка в имота на ищеца, като е установено, че имотът на
посочения адрес се отводнява посредством сградно канализационно отклонение,
заустено в уличен канал. Установено е, че по партида с клиентски номер (номер) не се
начисляват услуги „отвеждане и пречистване на отпадъчни води“. Незаконното
присъединяване се твърди да е констатирано с Контролен лист № (номер)/(дата) г.
Съставен е Протокол № (номер) като в същия е отразено, че по партида с клиентски
номер (номер) за времето от 23.11.2020 г. до 23.11.2021 г. следва да се таксува сума по
пропусквателна способност в размер на 2420,41 лева и сградното канализационно
отклонение следва да бъде прексъснато. Твърди се, че сумата не се дължи за реално
потребена вода, а се дължи като компенсация за неотчетена въобще/отчетена в по-
малки стойности за определен период консумация на доставена вода от водомера на
потребител, или при липсата на такъв, респ. нейното отвеждане от имота. В процесния
имот е констатирано отводняване посредством сградно канализационно отклонение,
заустено в уличен канал, за което няма данни за изграждането и узаконяването му,
което предполага нерегламентирано присъединяване към ВиК мрежата. Оспорва
твърдението на ищеца, че процесната сума е погасена по давност. Моли да бъде
отхвърлен изцяло предявения иск и претендира сторените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. От приложените към делото писмо и справка за
задълженията на партиден номер (номер) (л. 9-9 от делото) се установява, че ответното
дружеството претендира заплащане на процесните суми именно от ищеца, поради
което е налице правен интерес от предявяване на иска в посочения размер.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право. В конкретния случай, в тежест на ответника е да докаже, че в
периода от 23.11.2020 г. – 23.11.2021 г. е било налице валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. извършване на ВиК услуги с
ищцата за имот, находящ се в (град), (адрес), за който имот имало открит клиентски
номер (номер) и че е доставил питейна вода, извършил е отвеждане и пречистване на
отпадъчни води/, както и размера на претенциите си.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), В и К услуги по
чл.1, ал.1 са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
2
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и
на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която
посочва, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно в тежест на
ответника е да докаже, че ищеца е собственик/ползвател или има сключен договор с
ответника за имот, за който фигурирал клиентски № , (номер) открит за имот находящ
се в (град), (адрес).
От събрания по делото доказателствен материал не се установява ищеца да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот, за който през процесния период
ответното дружество да е доставяло вода и да е извършвало ВиК услуги, за което да е
извършван регулярен отчет и да са издавани фактури на стойност поне исковата сума.
За доказване наличието на облигационна връзка между страните, ответникът
представи по делото следните писмени документи, а именно: Контролен лист
(номер)/23.11.2021 г., Протокол № (номер)/24.11.2021 г. и жалба с вх.
№(номер)/25.11.2021 г. Посочените документи бяха своевремено оспорени от ищеца
досежно подписите положени в тях. С протоколно определение от 08.06.2022 г. съдът
откри на осн. чл. 193 ГПК производство по оспорване истинността на посочените
документи. На осн. чл. 183 ГПК бе указано на ответното дружество да представи в
оригинал посочените документи и да заяви дали ще се ползва от тях като му бе
указано, че ако не стори това същите ще бъдат изключени от доказателствения
материал по делото. Съобщението е получено от ответното дружество на 10.06.2022 г.
и в дадения от съда срок същото не е заявило, че ще се ползва от оспорените
документи. Предвид това, с протоколно определние от 06.07.2022 г. съдът на осн. чл.
183 ГПК е изключил от доказателствата по делото оспорените документи. Поради
изложеното, не може да се приеме, че през процесния период между страните е
съществувало валидно отношение по извършване на ВиК услуги.
Ответникът „фирма” АД не е ангажирал други доказателства по делото,
съответно не е установил поставените в негова доказателствена тежест обстоятелства
за основанията на които претендира това вземане от ищеца – наличието на
облигационна връзка с ищеца по доставка на ВиК услуги, въпреки разпределената му с
доклада по делото доказателствена тежест и нарочни указания, че не сочи
доказаталства за установяване на наличчието на такава.
Предвид изложените съображения, предявения иск се явява изцяло основателен
и следва да се уважи в предявените размери и съдът не следва да обсужда останлите
въведени от ищеца основания за недължимост на процесната сума.
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищецът има право на сторените разноски, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса в размер на 101,90 лева. Следва да се уважи
направеното искане и в полза на процесуалния представител адвокат да се присъди
адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ИВ. Р.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (улица), НЕ ДЪЛЖИ на „фирма” АД,
ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес) сумата от 2420,40
лева, предствляваща стойност на начислена и претендирана главница за доставени
ВиК услуги през периода от 23.11.2020 г. до 23.11.2021 г. в обект, находящ се в (град),
(адрес), с кл. № (номер), за която сума е издадена фактура №(номер), (дата) г.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес) ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес:
(гард), (улица) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 101,90 лева, представляващи
направени разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес) ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.И. Б., ЕГН **********, със служебен
адрес (град), (адрес) на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от
399,43 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4