Делото е образувано
по тъжба на Н.Д.Т. *** против подсъдимата Х.Х.Н., с ЕГН **********, родена на ***г***,
с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българка, с българско гражданство,
вдовица, неосъждана за ВИНОВНА в това, че на 21.06.2019г. около 20.00ч. във
входа на блок находящ се на ул. „В.” № 32 нанесла удари в областта на главата и
тялото Н.Д.Т., причинявайки и по този начин лека телесна повреда, изразяваща се
в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130,
ал.1 от НК.
Тъжителят редовно призован не се явява лично.Представлява се от упълномощен
редовно процесуален представител, който подържа тъжбата, и моли за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Тъжителят е конституиран с правата на граждански ищец
на основание чл. 84 от НПК.Приет е за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения граждански иск от Н.Д.Т.
против подсъдимата Х.Х.Н. за сумата от 5000 лева
за причинените й неимуществени вреди , ведно със законната лихва от 21.06.2019г.
до окончателното издължаване.Претендират се и разноски по делото.
Подсъдимата се явява лично. Представлява се от упълномощен редовно процесуален представител, който
иска оправдателна присъда.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Тъжителката и подсъдимата са съседи и живеят в гр.Видин,ул. „В.” № 32 в един вход.В този
вход се обитават само техните два аипартамента.Между тях съществувал конфликт
относно прозорец, който се намирал във входа между етажите-между първия и
втория етаж.
На
21.06.2019г. около 19,30ч. тъжителката и свидетелят Л.Т., които са съпрузи били
поканили на гости свидетеля С.Б. и съпруга й-Ю..Свидетелят Т. се бил прибрал,
след което дошли и гостите им.Докато си говорел с тях по едно време чул
съпругата му да вика името му от долния етаж.
Тъжителката Т. се прибирала около 20.00ч. в кооперацията, която живее на
ул. „В.” 32. Тръгнала да се качва към апартамента си на третия етаж, като на
стълбището между първия и втория етаж бил отворен прозореца.Същата го затворила.
След като затворила прозореца,
подсъдимата излязла от дома си и тръгнала към нея. Започнала да я бута, да
я скубе и да я удря с ръце и крака, поваляйки я на земята, като при падането Т.
си ударила кръста. Ударила я и в областта на гърдите.. Докато били на пода подсъдимата
започнала да вика за помощ.Дошъл съпругът на тъжителката-свидетелят Т., който
хванал подсъдимата под мишниците и я
вдигнал, разделяйки ги една от друга. През това време слязъл синът на подсъдимата и
свидетеля Т., а след него тръгнала и
свидетелят Б., където се намирали тримата. Подсъдимата казала на сина
си да се прибира вкъщи, за да не става
свидетел на случващото се, докато разправията продължавала.
След това подсъдимата си влязла в
апартамента.
На следващия ден подсъдимата се почуствала по-зле от травмите, поради
което се наложило и да посети ЦСМП.
По делото са разпитани като свидетели-Л.Т.,С.Б. и Л.И..
Първите двама свидетели –Т. и Б. дават показания, че тъжителката е била на пода на междуетажието,
като подсъдимата й нанасяла удари с едната ръка, а с другата я държала за
косата.Подсъдимата била върху тъжителката.Свидетелката Б. дава показания, че
когато впоследствие подсъдимата се прибрала в апартамента си , на Н. от косата
висяла „топка оскубано от косата й“, както и че била посинена по ръцете и в
раменната област.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са
очевидци на случилото се, същите са подредени хронологично, житейски обясними
са и се подкрепят и от изготвената по
делото СМЕ.Независимо , че първият от тях е съпруг на подсъдимата, а втората
приятелка на същата, техните показания съвпадат, както по време, място, така и
относно нанесените травми на тъжителката.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Л.И., който е познат на
подсъдимата.същият дава показания, че последната му се обадила да отиде, тъй
като била бита.Той взел негов познат, който живеел с племенницата на Х. и
отишъл на място.Подсъдимата била „разчорлена и раздърпана“.Отишли в Полицията
да подадат жалба, а след това я закарали до ЦСМП, тъй като била вдигнала
„кръвно“.Споделила пред тях, че Н. и мъжът й са я дърпали за дрехите и косата.
Този свидетел не е очевидец на случилото се, същият пресъздава
обстоятелства, които са му разказани от подсъдимата.Неговите показания не
противоречат на показанията на другите двама свидетели. Логично и житейски
обяснимо е подсъдимата да е била във вида, в който той я 4е сварил, след
случилото се с тъжителката.
От изготвената СМЕ по писмени данни №36/2020г. се установява, че на Н.Т.
са причинени ограничени кръвонасядания на кожата на
брадата, дясна мишница, гръдния кош в ляво отпред и лява поясна област.
В съд. Заседание
вещото лице подържа заключението си, като дава подробни обяснения.Същата
заявява, че констатираните увреждания, които са изредени се дължат на
удари от или върху твърд предмет и по
характер и местоположение отговарят да
са причинени по начина и времето, съгласно данните по делото, тоест събаряне по гръб, кръвонсядания в поясната
област, удари в гръдният кош и лицето. Обяснява, че кръвонсяданията по тялото,
лицето, гръдният кош и поясната област са резултат на удари с твърд, тъп
предмет, а кръвонасяданията на дясна мишница е последица от стискане с ръка с
отпечатък от върховите области на пръстите. Работила е по писмени данни, както
и е извършила и самото освидетелстване. Тъй като това е станало в петъчен ден,
следващите дни са почивни и затова подсъдимата е отишла в понеделник за
медицинско. Травматичните увреждания са причинили болка и страдание.
Съдът кредитира изготвената СМЕ, като компетентно и обективно
извършена, почиваща изцяло на обективно събраните доказателства.
Между събраните писмени и гласни доказателства няма противоречие,
същите взаимно се допълват и разкриват по-горе възприетата цялостна картина на
установената по делото фактическа обстановка.
Повдигнато конкретно обвинение по определен текст от НК не обвързва
съда. За да определи правната
квалификация на деянието съдът се съобрази с многобройната съдебна практика и
най-вече, с П№3/79г. . на ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВЕН СЪД, което е задължително за
съдилищата. Съгл. П3/79 г. на
ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВЕН СЪД за да се квалифицира деянието по чл. 130, ал.1 от НК-
този вид телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън
случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички
увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието.Съдът намира, че телесните
увреждания на тъжителя носят
характеристиката на причинени болки и страдания.Същото е видно и от изготвената
СМЕ.
По настоящето производство е изискано и приложено НЧХД №861/2019г. по
описа на Рс-Видин, с влязла в сила присъда, от която е видно, че тъжителката Н. Т. е
била оправдана по повдигнато обвинение за същия случай спрямо подсъдимата Х.Н..
Видно от изисканата справка от МВР-ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА 112“ е,
че подалата сигнала за случая в 19,43ч. на 2.06.19г. се е представила като Х.Н..Това
обстоятелство обаче по никакъв начин не променя установената по-горе и приета
от съда фактическа обстановка.
Подсъдимата е отказала да даде обяснения.
В Последна дума, дадена и на основание чл. 297, ал.1 от НПК по същество същата дава обяснения за
случилото се.Същите обаче не кореспондират по никакъв начин със събраните и
анализирани по-горе от съда доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата ще следва да бъде осъдена за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и оправдана по повдигнатото
обвинение по чл . 130, ал.1 от НК, посредством събраните доказателства
по делото е доказано по несъмнен и безспорен начин, така както го
изисква нормата на чл.303, ал.1 от НПК наличие
на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
Подсъдимата Н., Съдът приема,
че е осъществила , както от обективна,
така и от субективна страна състава на чл. 130, ал.2 от НК .
От обективна страна на деянието.
Подсъдимата Х.Н. на 21.06.2019г. около 20.00ч. във входа на блок
находящ се на ул. „В.” № 32 нанесла удари в областта на главата и тялото Н.Д.Т.,
причинявайки и по този начин лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето
От субективна страна на деянието.
Деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимата –Н. е съзнавала общественоопасния
характер на
деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на
тези последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на
дееца преди и по време на извършване на деянието.Видно от възприетата по-горе
фактическа обстановка е, че подсъдимата изначално е била ядосана от зотвнарянето
на прозореца от тъжителката2, което е било проблем между двете с преистория,
при което е започнала да я дърпа и проявява ненужна агресия.
По отношение на наказанието.
За посоченото по-горе престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода”
за срок до шест месеца или „Пробация”или
„Глоба“ от сто до триста лева .
Деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78 а от НК, видно от справката за съдимост на същия.
От деянието не са причинени имуществени вреди другиму, видно от
престъплението, за което е осъден.
Не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал.7 от НК.
При това положение Съдът счита,
че са налице условията на чл. 78а, ал.1 от НК, като Н. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност и му се наложи законопредвиденото наказание-„глоба”, което е в
границите от 1000 до 5 000 лева.
Съдът счита, че целите на
наказанието по чл. 36 от НК ще бъдат
реализирани, като на дееца се наложи минималното наказание по чл. 78а
от НК- „Глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на наказанието ,
Съдът съобрази, че дееца и деянието, не разкриват висока степен на обществена
опасност, които обстоятелства Съдът прецени като смегчаващи отговорността
обстоятелства.
Относно гражданския иск.Касае се за иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.Безспорно по делото се касае за наличие на деликт.Налице е противоправно поведение
от страна на подсъдимата спрямо пострадалата, като вследствие на нанесените удари
са й причинени увреждания, които са довели до болки и страдания.
Относно размера на граждански иск.Съдът намира че предявеният
граждански иск в размер на 5 000 лева е
завишен и същият следва да бъде
уважен
до сумата от 1 000 лева, като в останалата част следва да бъде отхвърлен, като
недоказан.По делото са ангажирани
доказателства от страна на тъжителя за търпените болки и страдания.Ето защо
съдът по справедливост и съобразно събраната по делото информация определи
размера на гражданския иск.
Подсъдимата Х.Х.Н. следва да бъде осъдена да заплати на Н.Д.Т.
направените по делото разноски – 500.00 (петстотин) лева за адвокатски хонорар,
14.50 (четиринадесет лева и петдесет стотинки) лева - държавна такса за
завеждане на делото и 80.00 (осемдесет) лева - внесен депозит за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза.
Подсъдимата Х.Х.Н. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Видин държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 / петдесет/ лева.
Водим от горното, закона и вътрешното си убеждение, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
: