Решение по дело №1449/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 494
Дата: 22 януари 2019 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20181100101449
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.....

 

гр.София, 22.01.2019год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №1449 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от А.С.К. срещу З. „Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 27000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 07,10,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането  до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 07,10,2017год., около 11,00 часа,  на път  ІІІ-304 е реализирано ПТП с участието на лек автомобил, с марка „Рено“, модел „Меган“, с рег.№********, управляван от  К.И.К.и лек автомобил, с марка  „Опел“, модел „Корса“, с рег.№********, управляван от  М.А.Г.. Твърди се произшествието да е реализирано по вина на водача Г., който в нарушение на правилата за движение по пътищата е навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал челен удар с попътно движещия се в срещуположна посока автомобил. Вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, ищцата в качеството на пътник в лек автомобил  Рено, претърпяла телесни увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на лицето причинило произшествието е застрахована при ответното дружество. Заявена е претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но плащане от застрахователя не е последвало.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът-З.Л.и. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва произшествието да е предизвикано от виновно и противоправно поведение на водача на моторно превозно средство –Опел, модел Корса. Оспорва механизма на ПТП, настъпването и интензитета на твърдените от ищеца телесни увреждания. При условията на евентуалност релевира доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва дължимостта на законна лихва върху застрахователното обезщетение и началната дата от която се дължи. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която в нарушение на чл.137а от ЗДВП е пътувала без поставен предпазен колан.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

            При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните настъпването на застрахователно събитие-пътнотранспортно произшествие на 07.10.2017год., около 11,00часа, на път  ІІІ-304, км.2+000, видно и от констативен протокол №9091/07,10,2017год. на ОД на МВР, РУ Плевен, с участието на лек автомобил, с марка „Рено“, модел „Меган“, с рег.№********, управляван от  К.И.К.и лек автомобил, с марка  „Опел“, модел „Корса“, с рег.№********, управляван от  М.А.Г., при което е пострадала ищцата пътник в лек автомобил Рено.

Не е спорно между страните наличието на  валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за водача на лек автомобил  Опел Корса с ответното дружество за релевирания период- видно и от КП от 07,10,2017год. за полица с №22/117002186800, със срок на застрахователно покритие от 08,08,2017год. до 08,08,2018год., в която част  констативния протокол има обвързваща материална доказателствена стойност на осн.чл.189, ал.2 от ЗДВП.

От заключението на  изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, механизмът на пътнотранспортното произшествие, а именно: Процесното ПТП е настъпило на третокласен път 304 свързващ гр. Левски със с. Изгрев на прав пътен участък. Път 304 се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Рено” се е движил по третокласен път 304 от с. Изгрев към гр. Левски в дясната пътна лента за посоката му със скорост на дви­жение 60 км/ч. В същото време, по път 304, но в обратна посока на лек автомобил  Рено се е движил процесния лек автомобил  Опел със ско­рост 60 км/ч. По неустановени причини водачът на лек автомобил Опел е управлявал авто­мобила, движейки се продължително време частично с левите си колела на около 1,5 м в пътната лента за насрещното му движение. Водачът на процесния л.а. Рено се е движил в полагащата му се дясна пътна лента, като скоростта му е била 60 км/ч. Двата автомобила са се движели един срещу друг до момента на настъпване на удара между тях. Л.а. Опел с предната си лява част челно се е ударил в предна­та лява част на л.а. Рено челно. Посочено е опасната зона за спиране на всеки от водачите на процесните МПС да е 43м. Изложено е становище ударът за водача на лек автомобил Рено да е бил непредотвратим, дори и при намаляване скоростта на движение на автомобила.  Ударът е могъл да бъде избегнат единствено в хипотезата на напускане на автомобила на платното за движение, но с оглед данните от досъдебното производство пътното платно е било ограничено от храсти по протежение на пътя.  Автомобил Рено е  бил оборудван с предпазни колани за всички места на пътниците.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се  установява, че при ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:

-Счупване на 7,8 ребра в ляво- аксиларно/под-мишница/, без данни за пневмо и хемоторакс, причинило на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота.

След инцидента ищцата е прегледана  по спешност от екип на ЦСМП-Плевен-филиал -гр.Левски и е поставена работна диагноза: Контузия на гръдния кош. На 17.10.17год.  е извършена фасова графия на бял дроб и сърце на ищцата, при което е установено счупване на 7, 8 ребра -аксиларно, без данни за пневмо и хемоторакс. Проведено  е консервативно лечение в домашно-амбулаторни условия-покой, обезболяващи. Причинените болки и страдания от травматичните увреждания, вследствие на процесното ПТП са били най-интензивни непосредствено след травмата, в първите 10-15 дни , с постепенно затихващ характер и възстановителен период около 2 месеца / временно  нетрудоспособна -34 дни/. За в бъдеще при интензивно натоварване, промени във времето ищцата би могла да се оплаква от болка и дискомфорт в мястото на увредата. Ето защо съдът приема констатираните травматични увреждания да отговарят на механизма на ПТП. Изложено е становище пострадалата да е била с поставен предпазен колан.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.К.К., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществени вреди за ищцата.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства/ заключение на съдебна автотехническа експертиза/, настоящия състав намира, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Опел Корса, който нарушил разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ЗДВП, съгласно който  на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;

Видно от заключението на  СТЕ водачът на МПС Опел е навлязъл в лентата за движение на водача на МПС Рено, като за последния ударът е бил непредотвратим.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, поради което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 24000.00лв.  При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- Счупване на 7,8 ребра в ляво- аксиларно/под-мишница/, без данни за пневмо и хемоторакс, причинило на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съобрази се възрастта  на пострадалото лице/54години към датата на произшествието, неблагоприятстващ възстановяването фактор/, обстоятелството, че възстановителния период от общо 2 месеца е приключил, без данни за настъпили усложнения или инвалидизация, обстоятелството, че ищцата не  е била подложена на оперативно лечение, както и фактът, че най-интензивни болки и страдания ищцата е търпяла непосредствено след ПТП, в първите 7-8 дни  и в началото на дихателната рехабилитация. Видно от ангажираните гласни доказателства пострадалата се е нуждаела от непосредствени грижи в ежедневието си за период от около два месеца. Следва да бъде отчетено и психичното отражение от реализирания  деликт върху увредения- при всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално отражение върху пострадалия, което се установява и от събраните гласни доказателства, ищцата изпитвала страх от пътуване с автомобил, имала панически пристъпи в ситуационни преживявания напомнящи й инцидента.  При определяне на обезщетението съдът съобрази икономическата конюнктура в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на застрахователно обезщетение.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. видно от ангажираните  гласни доказателства  и заключение на СМЕ, съдът намира за установено да не е налице нарушение от страна на пострадалата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, вменяваща задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение да използват обезопасителните колани. Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ-три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя. В процесната хипотеза видно от молба вх.№12422/24,10,2017год. застрахователят е уведомен от ищеца на 24,10,2017год. или законна лихва за забава е дължима от 25,01,2018год. до изплащане на  вземането, поради което претенцията за присъждането й от 07,10,2017год. е неоснователна.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в размер от 1276,80лв., от които 960,00лв.-д.т. и 316,80лв. от 360,00лв.-в.л.

На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 33,55лв. от общо 305,00лв., от които 200,00лв.-в.л., 100,00лв.-юрк.възнаграждение и 5,00лв.-СУ.

На адв.В.А. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. и съобразно уважената част от исковата претенция се дължи  адв.хонорар в размер на 1179,20лв. от общо 1340,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д да заплати на А.  С.К., с ЕГН **********, със съдебен  адрес: *** *********на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 24000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 07,10,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 25,01,2018год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция за горницата над 24000лв. до пълния предявен размер от 27000,00лв., както и за лихва от 07,10,2017год. до 24,01,2018год. като неоснователна.

ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК  сума в размер на  1276,80лв. –разноски.

ОСЪЖДА А.  С.К., с ЕГН **********, със съдебен  адрес: *** *********да заплати на З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 33,55лв.-разноски.

ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д да заплати на адв.В.Т.А. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на  1179,20лв. –адв.възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

                                                                     СЪДИЯ: