Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261215 / 20.12.2021г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
*** районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Т.Т.
При секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1325 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Образувано е по искова молба от “***”АД срещу Л.Й.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 991.28 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 149.11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № ***г. по ч. гр. д. № ***г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Л.Й.Ч. чрез назначеният му особен представител – адв. Ц. е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот. Ответникът е оспорил редовността на счетоводството на ищеца. Ответникът оспорва да е потребил твърдяното от ищеца количество топлоенергия.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, *** районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № ***г. по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 26, том I, рег. № 321, дело № *** г., се установява че ответникът, е придобил собствеността на апартамент № 184, находящ се в гр. П., ***, който не е оспорен. При това положение следва и извода, че през процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ответникът е бил собственик, респ. ползвател на собственият си апартамент, находящ се в гр. П., ***. По делото няма доказателства в процесния период собствения на ответника топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице. Оспорването от ответника в отговора на исковата молба е бланкетно, поради което и неоснователно, доколкото от приетия по делото нотариален акт за покупко – продажба се установява по безспорен начин, че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.
В горния смисъл, съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния топлоснабден имот за процесния апартамент, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З.З. през процесния период за имота на ответника е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ прогнозно, като в имота има монтиран уред за измерване разхода на топла вода – 1 бр. водомер. Реалното потребление на количеството топла вода е установено при годишният отчет на уредите, провеждано от топлинен счетоводител. Разхода на топлоенергия е преизчислен след определяне топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода, което обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки на ответника.
Вещото лице е установило, че в имота на ответника има четири работещи отоплителни тела, като месечните суми са прогнозно начислени, които е посочило в табличен вид в заключението. Отоплителните тела в стаите са с монтирани индивидуални разпределители, а начислената топлинна енергия за отопление за тях е според отчетените показания на уредите. Отоплителното тяло в помещение „баня“ е щранг – лира без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него също е начислен служебен разход, като за такова работило непрекъснато. Този разход е определен по изчислителен път. След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен прогнозно, а начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Разхода за топлинна енергия за сградната инсталация вещото лице е установило, че е направен по изчислителен път и е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект – 159 куб. м. Начисляван е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето през което е работила отоплителната инсталация в СЕС, като определените суми за компонентната „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.
От експертизата се установява, че в общите части на сградата няма работещи отоплителни тела, поради което и за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Начислявана е ежемесечно сума за услугата „дялово разпределение“. През процесния период е издадена една изравнителна сметка, като годишни отчети от топлинният счетоводител са провеждани ежегодно. Влиянието на преизчисленията относно разхода на топлинна енергия и съответните суми са довели в промяна на индивидуалните сметки на ответника, като в изравнителната сметка са показани отделно корекциите за отоплителния и неотоплителен сезон.
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се в гр. П., ***, ***, стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия е в размер на 991.28 лева.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. дължимото на ищцовото дружество обезщетите за забава за периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г. е в размер на 149.11 лева, а общо дължимата сума, представляваща сбор от дължимата главница и лихва е в размер на 1140.39 лева.
Вещото лице не е установило, ответника да е извършвал плащания на процесните суми.
В горния смисъл съдът намира предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми.
На основание чл.86 ЗЗД, следва да признато за установено, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
И двете страни претендират направените по делото разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски.
Ищеца е представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния материален интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в исковото производство в размер на 6754.00 лева, от които: 25.00 лева – държавна такса, депозити за вещи лица в размер на 350.00 лева, и депозит за особен представител в размер на 200.00 лева. В заповедното производство ищецът е доказал разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева за държавна такса, или общо разноски по заповедното и исковото производство в размер на 750.00 лева, които с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Водим от горното, *** районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „***” АД, с ЕИК:***, и със седалище и адрес на управление: гр. П., ***срещу Л.Й.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, че Л.Й.Ч. *** АД сумата от 991.28 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 149.11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № ***г. по ч. гр. д. № ***г. на ПРС.
ОСЪЖДА Л.Й.Ч., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, с ЕИК:***, и със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, сумата от 750.00 лева, представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица, особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № ***г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Д.К.