№ 116
гр. Разград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Ива Рашкова Рангелова (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно административно
наказателно дело № 20213300600303 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при РП
Разград против решение №250/14.09.2021 г. по анд №351/2021 г. на РС
Разград.
Постъпил е протест (вх. №7536/24.09.2021 г. на РС Разград) на
прокурор от РП Разград против решение №250/14.09.2021 г. по анд
№351/2021 г. на РС Разград.
Оплакванията са, че решението е неправилно.
Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което
обв. ИЗ. Х. С. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
административно наказание глоба.
Няма направени доказателствени искания.
В допълнителни съображения от 22.10.2021 г. се излагат доводи в
подкрепа на оплакванията в протеста за неправилност на съдебния акт.
Според прокурора при оценка и анализ на доказателствата съдът е допуснал
съществени процесуални нарушения, довели до грешни правни изводи и
неправилно приложение на материалния закон, поради което съдът е приел,
че обвинението е недоказано и освен това е налице хипотезата на чл. 9, ал.2
НК. Прокурорът намира, че са налице противоречия в мотивите, тъй като
съдът приема, че обвинението е недоказано, а същевременно заявява, че е
„изправен пред хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК“, което е съществено
1
процесуално нарушение.
Прокурорът изтъква, че съдът е приел за установени фактическите
положения, описани в постановлението на прокурора, но е направил
погрешни правни изводи. В протеста се изтъква, че съдът неправилно приел,
че липсата на контролна горска марка не прави дървесината незаконно
добита, а всъщност маркирането е задължително, съгласно Наредба
№1/30.01.2012 г. на МЗХ и МВР. Прокурорът счита, че е доказана
собствеността на съхраняваните от обвиняемия дърва от показанията на св.
Бошнак и съставения констативен протокол. Също намира, че е установено
знанието на обвиняемия, че дървесината е незаконна, тъй като предал
доброволно дървесината, признал се за виновен, изразил съжаление и внесъл
сумата 200 лв. по сметка на ЮЛ.
Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуални
правила – на чл. 13, чл. 14 НПК при оценка на доказателствата, липсата на
мотиви към решението, с оглед непълните и противоречиви мотиви.
Алтернативното искане е да се отмени решението и постанови ново, с
което обвиняемият да бъде признат за виновен и му бъде наложено
административно наказание на основание чл. 78а НК.
Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и доводите,
изложени в него. Счита, че са налице основания присъдата да бъде отменена
и делото върнато за ново разглеждане на съда, с оглед посочените в протеста
процесуални нарушения - противоречие в мотивите на първоинстанционния
съд, което се приравнява, съобразно трайната съдебна практика, на липса на
мотиви. Поддържа и алтернативното искане в протеста за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за
виновен.
Препис от протеста е връчен на обвиняемия на 22.10.2021 г. и на
защитника адв. К. на 18.10.2021 г. и не са постъпили писмени възражения по
чл. 322 НПК.
Препис от допълнителното изложение на прокурора от 22.10.2021 г. е
връчено на 15.11.2021 г. и 23.11.2021 г. на адв. К. и на обв. С. и не са
постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание адв. Бекирова – защитник на обвиняемия заявява,
че протеста е неоснователен. Според защитника съдът правилно е направил
преценка на събрания доказателствен материали и приел, че обвинението е
недоказано. Защитникът счита, че е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, с
оглед обществената опасност на деянието, количеството дървесина, която е
намерена, стойността и с оглед личността на обвиняемия и здравословното му
състояние. Моли съди да потвърди първоинстанционното решение.
2
Съставът на въззивния съд, като взе предвид доводите и становищата
на страните, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната
проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 1 НПК.
С обжалваното решение РС Разград признал обвиняемия ИЗ. Х. С. за
невиновен в това, че на 29.10.2020 г. в с. Студенец, е съхранявал незаконно
добит от другиго дървен материал - 3 куб.м. широколистна дървесина от вида
„благун“ (“бяло меше“), собственост на ТП „Държавно горско стопанство“ -
Разград, на обща стойност 240 лева, като случаят е маловажен - престъпление
по чл. 235, ал. 6 във връзка ал. 2 във връзка ал.1 от НК.
Производството е протекло по реда на чл. 378 НПК. В хода на съдебното
производство не е имало искане за събиране на нови доказателства, освен по
отношение на представено от защитата решение на ТЕЛК. Защитникът не е
оспорил фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
постановлението на прокурора по чл. 375 НПК.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият ИЗ. Х. С. е български гражданин, роден на 18.08.1958 г. в
гр. Разград, с основно образование, разведен, пенсионер. Не е осъждан
(справка за съдимост рег. №80/14.01.2021 г. на л. 17 от ДП). С. е пенсионер по
болест, не работи. Живеел сам в с. Студенец. Получавал пенсия в размер на
250 лв. (декларация на л. 26 от ДП). Съселяните му го определят като добър
човек, отговорен и услужлив (характеристика на л. 24 от ДП).
И.С. страда от Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна
недостатъчност. Неинсулинозависим захарен диабет с множествени
усложнения. Последици от мозъчен инфаркт. Диабетна полиневропатия.
Световъртеж от централен произход. Стенокардия. Невросензорна загуба на
слуха. Хернизация на междупрешленен диск. Варикозни вени на долни
крайници. Венозна инсуфициенция. С експертно решение №90765/26.05.2021
г. на ТЕЛК при МБАЛ Разград (л. 17 от АНД№351/21 г. РС Разград) е
извършено преосвидетелстване и му е определена 71-90%, 85% трайно
намалена работоспособност.
На 29.10.2020 г. полицейските служители – Любомир Настинов и Иван
Чакалов, при провеждане на Специализирана полицейска операция с рег.
№296р-7989/21.10.2020 г., с цел опазване на обществения ред и
противодействие на конвенционалната престъпност на територията на
РУМВР – Лозница, установили че в имота на ИЗ. Х. С., в с. Студенец, на ул.
„Любен Каравелов“ №2, се съхраняват дърва за огрев, На които не
3
установили поставена контролна горска марка. Дървата били нацепени и
нарязани. Служителите на МВР Настинов и Чакалов се обърнали за
съдействие към Салих Бошнак – горски стражар в ТП „Държавно горско
стопанство“ гр. Разград. Бошнак отишъл в имота и съставил констативен
протокол № 133063/29.10.2020 г. (л. 53 от ДП), в който описал откритата
3
дървесина като вид „благун“ и вписал количество – „3 м, пр.“.
С. заявил, че купил един кубик дърва от А „Кучето“, а останалите били
от сливи, пораснали покрай оградата му. Заявил, че има документи за
дървата, но не знаел къде са.
Св. Бошнак не видял дървесина от сливово дърво.
Съставили „Протокол за отговорно пазене“ от 29.10.2020 г. (л. 7/10 от
ДП) и оставили дървата за съхранение на обв. С..
На 08.01.2021 г. било образувано досъдебно производство за това, че на
неустановена дата от 01.01.2020 г. до 29.10.2020 г. в землището на с.
Студенец, без редовно писмено позволително са добити от горския фонд 3
куб.м. дървета и части от тях – престъпление по чл. 235, ал. 1 НК. На
18.01.2021 г. бил извършен оглед на местопроизшествие в имота на обв. С.
3
(протокол на л. 27 от ДП) и установили, че а налични около 0,5 м. При
извършване на огледа С. заявил, че е изгорил дървата, за да се топли през
зимата и това било вписано в протокола.
С протокол за доброволно предаване от 18.01.2021 г. (л. 32 от ДП) е
отразено предаване на „около 1/2 куб.метрадърва за огрев … от „благун“
(„бяло меше“)“ от обв. С. на разследващ полицай, а след това с протокол от
18.01.2021 г. (л. 34) същият разследващ полицай оставил на отговорно пазене
при С. М.Б. „около ½ куб.м. дърва за огрев … от вида „благун“ („бяло
меше“), доброволно предадени от ИЗ. Х. С.“.
С постановление от 08.04.2021 г. С. бил привлечен като обвиняем за
това, че на 29.10.2020 г. в с. Студенец съхранявал незаконно добит от другиго
дървен материал, собственост на ТП „Държавно горско стопанство“ Разград,
като случаят е маловажен.
С постановление от 19.04.2021 г. (л. 46 от ДП) дървата били върнати на
представител на ТП „Държавно горско стопанство“ Разград.
Видно от заключението на вещото лице по назначената на ДП съдебно –
икономическа експертиза (л. 42 от ДП), стойността на 3 куб. м. дърва за огрев
от дървесен вид „благун“ („бяло меше“) е 240 лв.
На 22.04.2021 г. обв. С. внесъл по сметка на СЦДП ТП ДГС Разград
сумата 200 лв.
В хода на ДП било установено, че на И.С. не е издавано позволително за
добив на дървесина от Община Лозница (л. 49 от ДП) и от ТП „Държавно
горско стопанство“ Разград (л. 52 от ДП).
Описаната фактическа обстановка, сходна с приетата от
първоинстанционният съд, е установена въз основа на показанията на
4
свидетелите, писмените доказателства и заключението по назначената
експертиза.
Установени са в имота на С. дърва за огрев, по които служителите на
МВР, а след това и извикания от тях служител в ТП „Държавно горско
стопанство“ гр. Разград не установили контролна горска марка. С. заявил, че
има документи да дървата, но не може да ги представи. Посочил лице, от
което купил дървата. То било разпитано в хода на ДП, но отрекло да е
продавало дърва на обвиняемия.
Съдът счита, че от събраните доказателства не се установява по
несъмнен начин, че С. е съхранявал 3 куб.м. незаконно добит от другиго
дървен материал - широколистна дървесина от вида „благун“ (“бяло меше“),
собственост на ТП „Държавно горско стопанство“ – Разград. Нито, че е
съзнавал, че дървата за огрев са добити без надлежно разрешение.
Не е установен произхода на дървесината. От твърденията на свидетеля
Бошнак „не видях дървесина от сливово дърво“ не може да се приеме за
безспорно установено, че намерената дървесина е изцяло от вида „благун“
(“бяло меше“), нито че е собственост на ТП „Държавно горско стопанство“ –
Разград. Данните, установени по делото са, че дървата са били нарязани,
нацепени и складирани, съответно от показанията на свидетелите не се
установява по несъмнен начин нито вида на дървата, нито липсата на марка.
Не се установява от събраните доказателства, че С. е знаел, че е
придобил и съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал - 3
куб.м. широколистна дървесина от вида „благун“ (“бяло меше“).
Не е обосновано приетото от прокурора, че „обвиняемият нарязал,
нацепил и складирал под стълбището на входната врата“ незаконно добит от
другиго дървен материал. Не би било възможно С. да възприеме липса на
контролна горска марка върху нацепени дърва. Не е установено, че е знаел че
са добити без редовно писмено позволително.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че от събраните
доказателства не е установено по несъмнен начин, че С. е съхранявал
незаконно добит от другиго дървен материал и извършеното от него
осъществява състав на престъпление по чл. 235, ал. 2 във вр. с ал. 6 НК, тъй
като случаят е маловажен.
Първоистанционният съд е посочил, че в „случая е изправен пред
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, както с оглед обществената опасност на
деянието – количеството дървесина и нейната стойност, така и с оглед
личността на обвиняемия, предвид неговите възраст, положение и
здравословно състояние“.
Очевидно съдът има предвид, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК,
при условие, че от доказателствата би било установено по несъмнен начин, че
С. е съхранявал, действайки при пряк умисъл, незаконно добит от другиго
дървен материал - 3,0 куб. м. широколистна дървесина от вида „благун“
(“бяло меше“), собственост на ТП „Държавно горско стопанство“ - Разград,
на обща стойност 240 лева.
5
Съдебният състав на въззивния съд също намира, че ако деянието
формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по
чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, то като се отчете здравословното състояние,
материалното състояние на С., обстоятелството, че живее сам, добрите
характеристични данни, стойността на дървата за огрев, то не е престъпно,
тъй като е обществената му опасност е явно незначителна.
Протестът е неоснователен.
Делото е изяснено от фактическа страна. Изводите на
първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни.
Приетото от първоинстанционния съд, в разрез със събраните
доказателства, че след извършен оглед на 18.01.2021 г., 0,5 куб.м. дърва са
оставени за съхранение при обвиняемия, няма съществено отношение към
предмета на доказване по делото и няма значение, относно изясняване на
извършеното престъпление на 29.10.2020 г. и участието на обвиняемия в него,
характерът и размерът на вредите, причинени с деянието и другите
обстоятелства, които имат значение за отговорността.
Първоинстанционният съд е приел, че липсата на установена контролна
горска марка не прави безусловно дървения материал незаконно добит. В
нормативните актове е посочено при какви условия се маркира дървесината
със съответния вид марка и няма съмнение, че е възможно да се съхраняват
нарязани и нацепени дърва, по които не се установява марка и добивът на
тези дърва да не е незаконен.
Още по-малко от това, че св. Бошнак не е видял наличие на контролна
горска марка по нарязани, нацепени и складирани дърва за огрев, може да се
направи извод, че е обвиняемият би могъл да знае, че дървата са добити без
разрешение.
Посоченото в протеста поведение на С. не може да служи за
обосноваване на извод за виновността му и съставомерност на деянието от
субективна страна. Обвиняемият е заявил, че част от намерените дърва са
доставени и продадени от лице, чиито имена е посочил. Твърдението на това
лице, че е бил за „бъзи“ на 29.10.2020 г. и не е носил дърва на обвиняемия не
може да се приеме безусловно за достоверно, най-малкото защото
потвърждаването на твърдението на С., че му е доставил дърва, би могло да
доведе до уличаването в престъпление на св. И..
Съжалението на С. за извършеното и заплащането на стойността на
дървата се тълкува от съда като желание да отстрани щетата, която
обвинението го е уведомило, че е причинил, използвайки за огрев процесните
дърва. Това не може да се тълкува като самопризнание или довод за
виновността му. Но безспорно следва да се приеме като положителна
характеристика на личността му и обуславя извод, че не е с висока
обществена опасност.
Безспорно както съдът, така и прокурорът имат задължение да вземат
всички мерки за разкриване на обективната истина. Прокурорът е внесъл
делото в съда и като пред първата инстанция, така и в протеста поддържа
6
довода, че обвинението е доказано. Не са правени доказателствени искания.
Вътрешнопротировечив е протеста, тъй като едновременно се твърди, че е
неправилна преценката на съда, че обвинението е недоказано, като се искат и
доказателствени усилия на съда (без да се посочва какви), за разкриване на
обективната истина. Съдът е анализирал събраните на ДП доказателства при
разглеждане на делото.
Съставът на въззивния съд не установява противоречивост в мотивите
към атакувания съдебен акт. Първоинстанционният съд ясно и категорично е
изложил становището си, че обвинението е недоказано. Алтернативно е
посочил, че деянието не би съставлявало престъпление, тъй като е
малозначително.
Съставът на ОС Разград намира, че в хода на наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
решението е обосновано и законосъобразно и няма недостатъци, които да са
основание за отмяна. Поради това съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение №250/14.09.2021 г. по анд №351/2021 г. на
Районен съд Разград.
Решението не подлежи но обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7