№ 82
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450101376 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК: гр. София,
бул. Д-р Петър Дертлиев, ет. 2, офис сграда Лабиринт, е предявило иск
против ВЛ. Н. Г. ЕГН: ********** хххххххххххххххх с която ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи
изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1115/2021 г. на МзРС Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 253/27.08.2021 г. за
сумата от 300.00 лв. представляваща главница, ведно със законна лихва от
26.08.2021 г. до изплащане на вземането; - договорна лихва от 01.08.2019 г. до
30.09.2019 г. в размер на 17,67 лв.; - лихва за забава от 02.08.2019 г. до
26.08.2021 г. в размер на 49,27 лв. Претендират се и разноски по заповедното
и разноски по настоящото дело.
От ответника в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който оспорва иска и предлага споразумение.
Правната квалификация на иска е чл. 422 ал. 1 ГПК.
Събрани са писмени доказателства.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Ищецът твърди, че на 01.01.2020 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт”
АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 3569428/02.07.2019 г. било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********.
На ответника било изпратено Уведомително писмо с известие за
доставяне от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД по реда на чл. 99 ал. 3 от
ЗЗД за станалата продажба на вземането, което е получено лично от
ответника, видно от известието за доставяне на л. 19 от делото.
Ищецът твърди също, че на 02.07.2019 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като заемодател и ВЛ. Н. Г. ЕГН: **********, като
заемател, бил сключен Договор за паричен заем с № 3569428/02.07.2019 г., в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на
Заемателя парична сума в размер на 300.00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя
на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да
предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати на
Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателя се задължил да изплаща на
Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него. При
това общата стойност на плащанията по кредита била договорена сума в
размер на 317.67 лв.
2
Твърди, че съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
заемателят да се е задължил да върне кредита в срок до 30.09.2019 г. на 3
равни месечни погасителни вноски, в размер на 105.89 лева всяка. С
подписването на Договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят
го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях,
и че желае договорът да бъде сключен.
Освен това и на основание Закона за потребителския кредит на
длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна
лихва за периода от 02.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 49.27 лева, който съставлявала
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала и
неплатена погасителна вноска.
Твърди още, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия
паричен заем към Дружеството. Срокът на договора е 30.09.2019 г. изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно на 30.09.2019 г., и не бил
обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди, че предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД възникнал правния интерес от подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията му и по образуваното ч. гр. д. №1115/2021 г. била издадена
заповед за изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение, което
от своя страна обуславяло подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на горното в исковата молба се иска признаване за
установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 300.00 лв. представляваща главница, ведно
със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането; - договорна
лихва от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 17,67 лв.; - лихва за забава
от 02.08.2019 г. до 26.08.2021 г. в размер на 49,27 лв. Претендира и разноски
по заповедното и по настоящото производство.
С писмена молба, депозирана преди първото с. з., процесуалния
представител на ищеца подържа иска и моли за уважаване на същия, по
съображения, изложени в писмената защита. Претендира разноски за
заповедното и настоящото производство.
В с. з. ответника не се явява, в писмения си отговор не оспорва иска,
3
тъй като предлага споразумение. По същество не оспорва да е сключил
процесния договор, а и не оспорва да е получил парите по заема.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, намира за установено следното:
От приложеното ч. гр. д. №1115/2021 г. на МзРС, се установява, че по
същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 253/27.08.2021 г. за сумата от 300.00 лв. представляваща главница,
ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането; -
договорна лихва от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 17,67 лв.; - лихва
за забава от 02.08.2019 г. до 26.08.2021 г. в размер на 49,27 лв.
Издадената заповед е връчена лично на длъжника на 03.09.2021 г., и на
20.09.2021 г. е постъпило Възражение по реда на чл. 414 ГПК. В него
длъжника заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед, без да
посочва основания за това.
Във връзка с това възражение ищеца е уведомен да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената в негова полза Заповед в
едномесечен срок. В дадения му срок ищеца предявява настоящия иск.
От горното следва, че установителния иск е допустим.
Ответника не оспорва да е сключил посочения по-горе договор за заем с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и да е получил заемната сума от 300.00 лв. Не
оспорва и обстоятелството, че не е заплатил нито една от трите погасителни
вноски.
По делото е представен и рамков договора за цесия от 16.11.2010 г.
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД -София, като продавач и
ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” /АСВ/ ООД -София,
като купувач, по силата на който последния придобива вземанията на цедента,
като за всяко конкретно вземане се съставя ново Приложение №1, придружен
от Протокол за предаване на документи, потвърждение по чл. 99 ал. 3 ЗЗД,
Пълномощно и Приложение № 1 – списък на вземанията.
По делото е представено извлечение от Приложение №1/01.01.2020 г.,
представляващо списък на вземанията, които са прехвърлени въз основа на
рамковия договор /л.15/. На ред 1150 от него е записано задължение на В.Г. в
размер на общо 391.80 лв.
4
Представено е известие за доставяне на уведомление за цесия,
изпратено на ответника, и получено лично от него на 10.01.2020 год.
По същество ответника не е оспорил нито легитимацията на страните,
нито изискуемостта на вземането, нито неговия размер. При което и следва да
се приеме, че действително неговото задължение към ищеца не е изпълнено.
Горното установява наличие на задължение на ответника към ищцовото
дружество за сумата от общо 366.94 лв., в това число за следните суми:
300.00 лв. представляваща главница, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г.
до изплащане на вземането; - договорна лихва от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г.
в размер на 17,67 лв.; - лихва за забава от 02.08.2019 г. до 26.08.2021 г. в
размер на 49,27 лв., произтичащи от Договор за паричен заем № 3569428 от
02.07.2019 г.
В издадената по ч. гр. дело № 1115/2021 г. на МзРС Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 253/27.08.2021 г. на
ищеца са присъдени разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Предвид уважаване на установителния иск,
то на ищеца се дължат и направени в заповедното производство разноски.
По отношение на разноските в настоящото производство, съдът намира,
че за ответника на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК е
възникнало задължение за заплащане на направените разноски от ищеца,
който е юридическо лице и е представляван от юрисконсулт. Ищеца е
представил и списък за разноски по чл. 80 ГПК, но в него е посочено само за
какво са правени разноски, но не и техния размер, което води до извод за
липса на списък по чл. 80 ГПК. Независимо от това, в исковата молба, а и в
писмените бележки, е претендирал разноски, и съдът няма пречки да се
произнесе.
В случая ищеца като представляван от юрисконсулт има право на
разноски съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК, определени по реда на чл. 37 от ЗПП,
препращащ към НАРЕДБА за заплащането на правната помощ. При заведен
иск единствено приложим е чл. 23 т. 2 от НЗПП, предвиждаща
възнаграждение от 100 лв. до 300 лв. До колкото цената на иска е само общо
391.80 лв., то няма никакво основание съдът да приеме, при тази цена на
иска да се определи максималния размер. Ето защо на ищеца ще се присъдят
разноски за настоящото производство в размер на общо лв., включваща 125
5
лв. за държавна такса, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ВЛ. Н. Г. ЕГН:
********** хххххххххххххххх че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. Д-Р „ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ“ №25, ет. 2, офис
сграда Лабиринт, по издадената по ч. гр. дело № 1115/2021 г. на МзРС
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
253/27.08.2021 г., сумата от 300.00 лв. представляваща главница, ведно със
законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва за
периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 17.67 лв., и лихва за
забава върху главницата за периода от 02.08.2019 г. до 26.08.2021 г., в размер
на 49.27 лв.
ОСЪЖДА ВЛ. Н. Г. ЕГН: **********, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. Д-Р „ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ“ №25, ет. 2, офис
сграда Лабиринт, направените разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. №1115/2021 г. на МзРС в размер на 25 лв. за държавна такса, и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски направени в исковото
производство в размер на 125 лв. за държавна такса, и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВрОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
6