Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17
гр. Враца, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 14.12.2021
г. /четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
Раденкова адм. дело № 255 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
на „Е.В.“ ЕООД ***, представлявано от М.Х.Е. срещу Ревизионен акт № Р-04000419005507-091-001/05.03.2020
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му
потвърдена след оспорване по административен ред с Решение № 74/18.05.2020 г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново
при ЦУ на НАП
относно определените му допълнителни задължения за внасяне общо в размер на
334062,49 лева, в това число ДДС в размер на 150092,29 лева и лихви в размер на
76331,52 лева и корпоративен данък за довнасяне за 2014г., 2015г. и 2016г., в
общ размер на 75046,19 лева и лихви за просрочие в размер на 32592,49 лева,
както следва:
Корпоративен данък за
довнасяне 2014 г., 2015 г. и 2016 г., общо в размер на 75046,19 лева и лихви за
просрочие в размер на 32592,49 лева;
ДДС за внасяне в общ
размер на 150092,29 лева, за данъчни периоди - м.03.2014г. лихви в размер на
23,94 лева;
м.05.2014 г. в размер на 2990,30 лева и лихви
в размер на 1738,07 лева; м.06.2014 г. в размер на 11690,12 лева и лихви в
размер на 6697,07 лева; м.07.2014 г. в размер на 7084,58 лева и лихви в размер
на 4101,84 лева; м.08.2014 г. в размер на 7213,64 лева и лихви в размер на
4005,96 лева; м.09.2014 г. в размер на 7033,38 лева и лихви в размер на 4049,41
лева; м.10.2014 г. в размер на 13501,19 лева и лихви в размер на 7509,25 лева;
м.11.2014 г. в размер на 6940,84 лева и лихви в размер на 3678,49 лева;
м.12.2014 г. в размер на 2086,67 лева и лихви в размер на 1088,46 лева;
м.01.2015 г. в размер на 20199,66 лева и лихви в размер на 10351,32 лева;
м.02.2015 г. в размер на 5461,91 лева и лихви в размер на 2756,43 лева;
м.03.2015 г. в размер на 7483,44 лева и лихви в размер на 3716,26 лева;
м.04.2015 г. в размер на 7786,67 лева и лихви в размер на 3801,88 лева;
м.05.2015 г. в размер на 6825,77 лева и лихви в размер на 3271,97 лева;
м.06.2015 г. в размер на 6653,33 лева и лихви в размер на 3135,64 лева;
м.07.2015 г. в размер на 8726,61 лева и лихви в размер на 4037,46 лева;
м.08.2015 г. в размер на 6205,00 лева и лихви в размер на 2817,28 лева;
м.09.2015 г. в размер на 4895,84 лева и лихви в размер на 2182,00 лева;
м.10.2015 г. в размер на 4770,01 лева и лихви в размер на 2084,77 лева;
м.11.2015 г. в размер на 3748,33 лева и лихви в размер на 1606,94 лева;
м.12.2015 г. в размер на 1720,00 лева и лихви в размер на 722,54 лева;
м.01.2016 г. в размер на 5535,00 лева и лихви в размер на 2275,91 лева;
м.02.2016 г. в размер на 1540,00 лева и лихви в размер на 621,23 лева;
м.07.2016 г. лихви в размер на 57,40 лева.
В жалбата се излагат
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения РА. Твърди се, че неправилно
и незаконосъобразно са установени задължения на ревизираното лице по ЗКПО за
2014 г., 2015 г. и 2016 г., като данните за главници и лихви за забава са
неправилно установени. Изложени са съображения за нарушение на материалния
закон, като неправилно органът по приходите е приел, че е налице документална
необоснованост.
Основните възражения
по отношение на установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС са
свързани с твърдението, че неправилно органът по приходите е отказал право на
данъчен кредит, като е приел нереалност на доставките, при наличието на фактическо
предаване на горивата.
В представената по далото писмена защита от процесуалния
представител на „Е.В.“ ЕООД са изложени съображения за нищожност на обжалвания
ревизионен акт. Поддържат се и доводите за неговата незаконосъобразност. Иска
се прогласяването за нищожен, алтернативно отмяната на Ревизионен акт №
Р-04000419005507-091-001/05.03.2020г. на ТД на НАП – Велико Търново и
присъждане на направените по делото разноски в размер на 9861,00 лева,
съобразно представеният по делото списък – л. 459.
Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново,
редовно призован, чрез юрисконсулт В.В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
5870,62 лева, съобразно представен списък – л. 462 от делото.
В представените по
делото писмени бележки са изложени подробни съображения за законосъобразност на
оспорения Ревизионен акт, като издаден при спазване на процесуалния закон и
наличие на материално-правните предпоставки за това.
Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура - Враца е
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата
по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания
административен акт, приема за установени следните обстоятелства по делото:
В частта относно данъчни периоди м.01.2014 г.; м.04.2014 г.;
от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г.; от 01.08.2016 г. до 31.10.2016 г.; от
01.01.2017 г. до 31.03.2017 г.; от 01.06.2017 г. до 31.07.2017 г. и м. 10.2017
г. на дружеството жалбоподател не са определени допълнителни задължения, в тази
част РА не е обжалван и е влязъл в сила.
В съдебната фаза на производството, от страна на ответника
по жалбата, по делото са представени и приети писмените доказателства,
съдържащи се в административната преписка, вкл. тези събрани при
административното обжалване на РА, а също и представения допълнително
технически носител – CD, съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, РД и ревизионния акт във вид на
електронни документи, и разпечатки от публичния регистър на електронните
подписи.
От страна на ответника е оспорена истинността /автентичност
на подписите и вярност на съдържанието/
на частни документи – 1459 броя, конкретизирани в молба, вх. №
1928/09.09.2020 г. – л. 172 и сл. от делото, идентична с депозираната по пощата
с вх. № 1953/11.09.2020 г.
От жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства, извън
тези, представени с административната преписка, по негово искане са изслушани
свидетелските показания на Н.Г.Е.. Открито е производство по оспорване истинността
(вярност и автентичност) на: ЗВР № Р-04000419005507-020-001 от 22.08.2019 г.;
Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000419005507-020-002 от 22.11.2019 г.;
Ревизионен доклад № Р-04000419005507-092-001 от 06.02.2020 г. и Ревизионен акт
№ Р-04000419005507-091-001 от 05.03.2020 г.
Допусната е и е изслушана от съда съдебно счетоводна
експертиза, като по делото са приети основно и допълнително заключения на
вещото лице
Съдът, като прецени жалбата и изложеното в нея във връзка с
приложената административна преписка, счита, че същата е редовна и допустима,
като подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиято правна
сфера неблагоприятно е засегната от акта, създаващ нови публични задължения за
дружеството, и в преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, след приключване на задължителното обжалване по
административен ред.
ДРА е връчен по електронен път на 05.03.2020 г., жалбата
срещу него е подадена на 12.03.2020 г., в срока по чл. 152 от ДОПК. Решение №
74/18.05.2020г. е постановено в срока по чл. 155 от ДОПК, започнал да тече от
20.02.2020 г., след срока по чл. 146 от ДОПК. Връчено е по електронен път на
19.05.2020 г., като жалбата срещу него е подадена на 25.05.2020 г., видно от
пощенското клеймо, входирана на 02.06.2020 г., при което срокът по чл. 156 от ДОПК за депозирането ѝ е спазен.
След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-04000419005507-020-001/22.08.2019 г. – л. 120 и Заповед за изменение на ЗВР №
Р-04000419005507-020-002/22.11.2019 г. – л. 123, са издадени от оправомощен
орган по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК – Ц.М.П. – Началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ – Враца, с оглед делегирането на
правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 6/03.01.2017 г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново – л. 126 и сл. от делото.
Ревизионен акт № Р-04000419005507-091-001/05.03.2020 г. и
Ревизионен доклад № Р-04000419005507-092-001/06.02.2020
г. са издадени от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед №
6/03.01.2017 г. и Заповед № 1090/15.10.2018 г. на директора на ТД на НАП –
Велико Търново, и съответните ЗВР и ЗИЗВР.
В съдържанието на ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР,
ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен
подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен
от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
От представените на технически носител справки от публичния регистър на
електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги се установява, че Ц.М.П.
- орган, възложил ревизията, Р.А.К. – Главен инспектор по приходите и ръководител
на ревизията и Н.Т.Д. – Инспектор по приходите и член на екипа, са имали
валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са
издадени посочените по-горе електронни документи.
Въз основа на представените доказателства: Справки от
публичен регистър за електронни подписи – л. 128 – 131 от делото; справка от ТД
на НАП – Велико Търново, офис Враца - л.
314; 4 броя разпечатки от Система за електронно валидиране на електронни
документи – л. 316 и сл. и служебно извършена справка на електронните подписи в
тези документи, съдът констатира, че оспорените от дружеството жалбоподател ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД
са подписани от компетентните лица,
посочени в тях, с валидни квалифицирани електронни подписи, представляват
валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни,
като неподписани от техните издатели.
Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил.
Ревизионен доклад № Р-04000419005507-092-001/06.02.2020
г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от
същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване
разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. – в тридневен срок от съставянето му,
а именно на 07.02.2020 г. – л. 94.
Ревизионен акт № Р-04000419005507-091-001/05.03.2020 г. е
издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Освен това изложение на фактическите основания за
установяване на процесните задължения се съдържат в ревизионния доклад, който е
неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД,
когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт.
На задълженото лице е била предоставена възможност да
представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия,
същото е било редовно уведомявано както за откриването на ревизионното
производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а
също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на
публичните му задължения.
В хода на ревизията преписката е попълнена с необходимите
според ревизиращите органи доказателства, на база на които е извършена проверка
на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз
основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи
са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и
ще бъдат обсъдени в настоящото решение. Извън това, в процесуалния закон са
предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни
правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства,
включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното
събиране, като жалбоподателят се е възползвал от тези възможности.
По отношение съответствието на РА, в обжалваната му част, с
материалноправните разпоредби на ЗДДС:
С ревизионния акт, в
потвърдената му по административен ред част, чиято законосъобразност
понастоящем е предмет на делото, органите
по приходите са отказали на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит
за данъчни периоди: месец 03.2014 г. и от месец 05.2014 г. до месец 02.2016 г. в
размер общо на 150
092,29 лева, като получател по 277 броя
фактури, издадени от „Б.***“ ООД гр.В., с предмет „гориво-дизел“;
„гориво-бензин“ и „транспортни услуги“. Начислени са съответните лихви за просрочие
по отношение на отказания данъчен кредит за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2016 г., общо в размер
на 75 708,10 лева.
В частта по ЗКПО е
извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за периода 2014
г., 2015 г. и 2016 г. в увеличение и е установен дължим допълнително
корпоративен данък в размер общо на 75 046,19 лева и лихви за просрочие в
размер на 32 592,49 лева.
В изпълнение на
служебното начало данъчния орган с Протокол № Р-04000419005507-ППД-001/03.02.2020
г. е приобщил всички доказателства събрани в хода на предходната ревизия,
приключила с РА № Р-04000618004192-091-001/14.05.2019 г., отменен с Решение №
103/05.08.2019 г. на изпълняващия правомощията Директор на Дирекция „ОДОП“ –
Велико Търново.
Между страните не се
спори, че през обхванатия от ревизията период основната икономическа дейност на
дружеството-жалбоподател е търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни
материали, а дейността е упражнявана в собствена бензиностанция и газстанция в
гр.Враца, бул.“О.ш.“, оборудвана с 3 броя резервоари за съхранение на горива, с
вместимост 10 000 литра за бензин А95; 15 000 литра за дизел и
10 000 литра. До 01.04.2016 г. „Е.В.“ ЕООД е стопанисвало и собствена
газстанция в гр.Монтана и притежава товарни автомобили (мобилни цистерни) за
превоз на природен газ (метан), за която дейност има издаден Лиценз №
0532/11.09.2017 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка
срещу възнаграждение.
В хода на ревизията
до жалбоподателя е отправено искане за представяне на доказателства и писмени
обяснения – ИПДПОЗЛ № Р-04000419005507-040-001/15.10.2019 г., с което са
изискани документи, писмени обяснения и счетоводни регистри.
В отговор от
ревизираното лице, с писмо вх. № 15-00-1678/05.11.2019 г. са представени
исканите му документи. Допълнително счетоводни регистри от сметка 302
„материали“, сметка 304 „стоки“ и сметка 601 „разходи за материали“ са
представени от счетоводния офис на дружеството с Протокол № 1546050/20.01.2020
г. и Протокол № 1546030/20.01.2020 г.
В хода на ревизионното производство е извършена и насрещна
проверка на доставчика „Б.***“ ООД. До последното е било отправено Искане за
извършване на насрещна проверка № Р-04000618004192-141-001/25.07.2018 г. и ИПДПОЗЛ №
П-2220318137764-040-001/26.07.2018 г. – (папка 4, л. 79-95), с което са му изискани спорните фактури, данни за
документираните с тях продажби, извършените разплащания и разчети с бюджета,
доказателства за произхода на стоките, наличието на необходимата материална
база и персонал за извършването на доставките. Искането е връчено на 24.08.2018
г. по реда не чл. 32 от ДОПК,
след като при извършени две посещения на адреса за кореспонденция на
дружеството, не е бил открит неговия управител или лице упълномощено да го
представлява пред НАП /папка 4, л. 92-94/. В определения му от органите по
приходите срок и до приключване на ревизията дружеството не е представило изисканите
му доказателства. Съгласно отразеното в ПИНП № П-2220318137764-141-001/03.09.2018 г. /папка 4, л. 73 – 78/ при извършената от органите по
приходите служебна проверка в информационната система на НАП е установено, че
спорните фактури са включени в дневниците за продажби на „Б.***“ ООД за
съответните данъчни периоди.
Въз основа на изброените доказателства от органите по
приходите е прието, че те не установяват по безспорен начин действителното
извършване на доставките на стоки и услуги, посочени в издадените от „Б.***“
ООД фактури, като необходимо условие за начисляването на данъка от доставчика,
съответно за възникване право на данъчен кредит за получателя.
След преценката на събраните доказателства, заедно с тези
съдържащи се в ревизионната преписка и документите от извършени оперативни
проверки на „Б.***“ ООД, решаващият орган е споделил изводите за недоказаност
на фактурираните от посочения доставчик продажби.
Прието е също, че за 37 броя доставки от „Б.***“ ООД са установени съответствия между
получено количество гориво с АДД с УКН (Акцизен данъчен документ с уникален
контролен номер) от „Е.В.“ ЕООД и декларираното с ЕДД (Електронен документ за
доставка) от „Б.***“ ООД, но има несъответствия в документите, приложени към
фактурите, както и липсващи документи.
Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново е счел, че след като „Б.***“
ООД и „Е.В.“ ЕООД
не са предоставили договор за доставка на горива; приемо-предавателните
протоколи между дружествата са с дати на съставяне, съвпадащи с датите на
фактурите, като в тях не е посочен точен адрес и е положен един и същ подпис за
доставчик и превозвач, то АДД не могат да се приемат като годни да обосноват
реалност на доставките.
В потвърдилото РА Решение се съдържат предположения за
знание от страна на жалбоподателя на измамлив характер на сделките с „Б.***“
ООД, предвид обстоятелството, че представените фискалните бонове към някои от
фактурите не са издадени от ЕСПФ.
Прието е на следващо място, че преобладаваща част от
спорното гориво е отчетена като разход за материали в счетоводството на
жалбоподателя, което от своя страна не кореспондира с твърденията му, че
горивото е използвано за облагаеми доставки – продажби.
В съдебна фаза на производството от ответника е оспорена
истинността /автентичност на подписите и вярност на съдържанието/, на 1459 броя
документи - всички фактури, издадени от „Б.***“ ООД и всички придружаващи ги
документи – документи за удостоверяване на точен адрес на мястото на доставката,
приемо-предавателни протоколи, декларации за съответствие на качеството на
течните горива.
На основание чл. 193 от ГПК,
вр. с § 2 от ДР на ДОПК,
е открито производство по проверка истинността на оспорените документи, като
съобразно указаното разпределение на доказателствената тежест, по искане на
жалбоподателя е разпитан като свидетеля Н.Е. - управител и представляващ „Б. ***“
ООД през периода на издаване на процесните фактури и придружаващи ги документи.
Същият потвърждава извършването на спорните доставки към дружеството-жалбоподател,
като дава и кратко описание на механизма на извършването им. При предявяване на
заявка от „Е.В.“ ЕООД, съответното количество гориво е карано и разтоварвано на
бензиностанцията на „Е.В.“ ЕООД, ***, посока Оряхово. За горивото са издавани
необходимите придружаващи документи – АДД, декларация за съответствие
качеството на горивата, приемо-предавателен протокол, фактура, товарителница и
същото е разтоварвано в цистерни, намиращи се под земята. В редки случаи гориво
е разтоварвано в резервоари на камиони, собственост на „Е.В.“ ЕООД.
Свидетелят поддържа, че всички доставки са му платени – в
брой или по банков път, като е издавал лично документ и касов бон за плащане в
брой.
За показаната му бележка от папка 7.1, л. 217 обяснява, че
се издава от принтер в камиона, с който транспортира горивото, свързан с
разходомера на превозното средство. Потвърди за собствени негови, подписите
положени в представени му документи – товарителница, приемо-предавателен
протокол.
При така дадените под страх от наказателна отговорност
показания и липсата на искания за назначаване на графическа експертиза, която
да ги потвърди или опровергае, съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани.
Предвид изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ГПК, съдът намира за установено, че оспорените документи са подписани
от Н.Е., като представляващ „Б.***“ ООД.
Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в
него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от
Търговския закон, при действия на лице без представителна власт от
името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както
при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното
изпълнение. В случая спорните фактури, документи за удостоверяване на точен
адрес на мястото на доставката, приемо-предавателни протоколи и декларации за
съответствие на качеството на течните горива са представени от получателя, а
издаването и авторството им се потвърждава от показанията на управителя на
дружеството-доставчик през релевантния период, като същевременно доставките са
отразени в отчетните регистри по ЗДДС на „Б.***“ ООД за процесните данъчни
периоди. Следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно съдържащите се в
преписката документи, през процесния период дружеството – доставчик е имало
персонал, работещ по трудово правоотношение на длъжността „шофьор цистерна“,
по-конкретно водачите на МПС В.М.П., Т.Г.Т., С.И.Т., Х.И.В., видно от Справка
актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. – л. 457. През визирания период „Б.***“ ООД е притежавало товарни автомобили,
специален автомобил и ремарке за товарен автомобил, видно от Справка в АИС
„КАТ“ – л. 454.
Наличието на такъв персонал и автомобили се потвърждава от
показанията на свидетеля, според който се е случвало документи да се подписват
не от него, а от друго лице – шофьора, транспортиращ горивото.
При това положение и доколкото контрагентите не са възразили
своевременно, че подписалите документите лица са без представителна власт, то
ирелевантно е чий точно е положеният в тези документи подпис от името на „Б.***“
ООД и „Е.В.“ ЕООД.
Според заключението на вещото лице, отчетността в търговските обекти на дружеството-жалбоподател е
организирана със специализиран складов софтуер на фирма „Е.“ ЕООД, който е с
изградена връзка с нивомерната и електронна система с фискална памет (ЕСФП). За
счетоводното отчитане е използван счетоводен софтуер - АЖУР L, при спазване на изискванията на Закона за счетоводството и
Националните счетоводни стандарти. Вещото лице е установило, че „Б.***“ ООД е доставяло на „Е.В.“ ЕООД горива -
бензин, газьол и дизел в периода 09.05.2014 г. - 06.02.2016 г., като всички
доставки са извършени на обект Бензиностанция и газстанция за метан на адрес в
гр.В., О.ш. и във връзка с извършените доставки са фактурирани и транспортни
услуги за транспортиране на доставената стока.
Доставяното като стока гориво е отразявано
своевременно в складовият софтуер на „Е.“ в търговският обект и е подавана
информация в ТД на НАП за получените доставки чрез нивомерната система и
извършените продажби за деня чрез електронната система с фискална памет. В края
на месеца в счетоводството на „Е.В.“
ЕООД чрез специализираният счетоводен софтуер АЖУР
L са отразявани всички
покупки и продажби на стоки-горива в търговските обекти през месеца и са
подавани месечни справки-декларации по ЗДДС, в които са включвани получените доставки
и извършените продажби за периода. Доставяните стоки от „Б.***“ ООД са
осчетоводявани въз основа на издадени данъчни фактури от доставчика по дебита
на счетоводна сметка 304 СТОКИ, аналитична партида 1 Гориво Враца, по вид
(метан, бензин, дизел, газьол) количествено и стойностно и отписвани на разход
въз основа на издадените фактури за продажби и отчет продажби за съответният
месец.
Платените разходи за транспорт на „Б.***“ ООД са
признавани текущо за разход по дебита на счетоводна сметка 602 Разходи за
външни услуги, аналитична партида 1 Враца, признак 206 Транспорт.
Вещото лице е
сравнило информацията за зареденото гориво от фискалната система на
бензиностанцията и отразеното заредено гориво от този вид в отчетите на
превозните средства и не е установило разлики. В голямата си част горивото е
заредено във влекачи за специализиран транспорт на природен газ. Според
експерта, доставеното гориво от „Б.***“
ООД на
обект Бензиностанция и газстанция за метан на адрес в гр.В., О.ш. е продавано
на клиенти на „Е.В.“ ЕООД и
зареждано на транспортни средства на дружеството-жалбоподател, за което са
издавани фискални документи от системата на търговският обект и същите са
отразени по надлежният ред в счетоводството на „Е.В.“
ЕООД.
„Е.В.“ ЕООД е използвало основна част от заредените горива от „Б.***“ ООД за задоволяване на нуждите на собствен автопарк, свързан
с основната му дейност - търговия с природен газ,
който се транспортира в контейнери под налягане от гр.В., О.ш. до търговски и
производствени помещения на големи корпоративни клиенти със специализиран
товарен транспорт, собственост на дружеството. За процесният период е
установено, че дружеството е използвало следните специализирани автомобили за
транспорт на природен газ до своите клиенти: влекач МАН 18.460, дизел, ВР***, за транспорт на полуремарке с обем 23 хил.л.; влекач ИВЕКО АТ440Т, метан, ВР***, за транспорт на полуремарке с обем 23 хил.л.; влекач МАН 26.440,
дизел, ВР***, за транспорт на батерийно ППС с обем 9 хил.л.; влекач МАН 26.430,
дизел, ВР***, за транспорт на батерийно ППС с обем 9
хил.л и влекач МАН 18.440, дизел, ВР*** за транспорт на полуремарке с обем 23
хил.л. За периода м.5.2014 г. - м.2.2016 г. в ЕСФП на обект „Бензиностанция и
газстанция за метан“, с адрес гр.В., О.ш. е отразявано зареждане с горива на
собствените транспортни средства, същите са отчитани като „Фирмени разходи“ в
издадените Z - отчети, излъчени от фискалната система на търговският обект
към ТД на НАП гр.Велико Търново.
От показанията на фискалната система
на търговският обект
и извършена
съпоставка на доставеното и продадено гориво, вещото лице е установило, че доставеното от „Б.***“ ООД на обект
Бензиностанция и газстанция за метан на адрес в гр.В., О.ш. е продадено на
клиенти или заредено в транспортни средства на „Е.В.“ ЕООД, а двете дружества не са имали
задължение да начисляват, събират и внасят акциз за търгуваните от тях бензин и
дизел, съгласно действащата към относимия момент нормативна уредба.
Касовите книги на ЕСФП на „Е.В.“ ЕООД за
процесният период са водени в съответствие с изискванията на Наредба Н-18 от
13.12.2016 г. Отчетените продажби с ЕСФП на обект „Бензиностанция и газстанция
за метан“ с адрес гр.В., О.ш. са намерили отражение в дневниците за продажби на
дружеството за процесният период, където са отразени издадените фактури за
продажби и съставените отчети за продажби на физически лица за съответните
месечни периоди.
Тези фактически установявания, базирани на наличните в
преписката документи и извършена от вещото лице проверка на място, съдът
кредитира, като обективно и компетентно дадени, независимо от формалното
оспорване направено от процесуалният представител на ответната администрация.
Несъмнено, тази процесуална възможност не освобождава оспорващият, да
аргументира тезата си, която в крайна сметка има за цел да обори експертните
изводи. Липсата на каквито и да е конкретни възражения, прави невъзможна
преценката, с коя крайна констатация ответникът не е съгласен и защо не се
споделят тези изводи.
Следва да бъде отбелязано, че възможността за непосредствено
събиране на данни от този вид е стояла и пред ревизиращите, но същите не се
намерили за уместно да се възползват, респективно да възпроизведат и анализират
обективно механизма, по който са постъпвали горивата в обекта, работата на
системата за вътрешно отчитане и счетоводното отражение на този отчет.
В съдебна фаза на производството във връзка с направеното от
ответника оспорване истинността /автентичност на подписите и вярност на
съдържанието/, на 1459 броя документи - всички фактури, издадени от „Б.***“ ООД
и всички придружаващи ги документи – документи за удостоверяване на точен адрес
на мястото на доставката, приемо-предавателни протоколи, декларации за
съответствие на качеството на течните горива, същите следва да се преценяват
съвкупно с останалите събрани доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания по делото
свидетел, доколкото същият е потвърдил полагането на негов подпис, действията
на подписалите документите лица и извършването на спорните доставки към
дружеството-жалбоподател, с описание на механизма на извършването им.
При направената преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира извода на
ответника за недоказаност на фактурираните от „Б.***“ ООД доставки към
жалбоподателя за неправилен.
От ответника се твърди липсата на действително извършени
доставки във връзка с които е бил платен данък, като необходимо условие за
възникване правото на неговото приспадане, съгласно чл. 68, ал. 1, т.
1 и чл. 69, ал. 1, т.
1 от ЗДДС. В националната съдебна практика и в решенията на СЕО/СЕС
е възприето становището, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим
единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право
се ограничава само до действително дължимите данъци. Според СЕС действителното
извършване на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със
средствата, предвидени в националния закон, като за целите на данъчното
производство следва да се ангажират годни и относими доказателства, дори такива
да не са необходими за обичайния търговски оборот между страните по сделки. Настоящата
инстанция следва да установи в конкретния спор дали издателят на фактурите е
извършил посочените в тях доставки, като за тази цел се вземат предвид всички
обстоятелства по случая. Фактурите представляват частни свидетелстващи документи
и при твърдения от страна на приходния орган, че същите нямат вярно съдържание
и не отразяват реално осъществени доставки, преценка за правилността на този
извод може да се направи въз основа на други документи, удостоверяващи по
безспорен начин прехвърлянето на собствеността върху стоките, респ.
изпълнението на услугите.
Доводите на приходната администрация за липсата на действително
извършени от „Б.***“ ООД доставки, обосновани в ревизионния акт и решението на Директора на Дирекция
„ОДОП“, се свеждат до липсата на договор за доставка
на горива; липсата на данни за точен адрес на предаване на горивата; приемо-предавателните
протоколи между дружествата са еднотипни, като в тях не е посочен точен адрес,
а за предал и приел са вписани управителите на двете дружества и АДД не могат
да се приемат като годни да обосноват реалност на доставките; в придружаващите
фактурите документи липсват такива, съдържащи данни относно доставчик,
получател, товарен/разтоварен пункт; липсват складови документи или документи
за спедиция.
Така изложените доводи касаят основно допуснати от прекия
доставчик пропуски или нарушения на нормативно въведени изисквания при
осъществяване на търговия с течни горива, вкл. липса на изискуеми реквизити или
попълване на неточни данни в документи, издавани от прекия или предходни
доставчици, или двустранно подписани от прекия доставчик и жалбоподателя.
Константната съдебна практика на ВАС и СЕО/СЕС е основана на
принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или
услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит
поради нарушения или недобросъвестност на неговите доставчици. Ето защо
евентуално направомерното поведение на доставчика на процесните горива и
транспортни услуги, не може самостоятелно да обоснове съображения за липса на
доставки. Поради това и доказателствената тежест, носена от жалбоподателя в
настоящото производство се ограничава до установяване реалността на спорните
доставки, чието наличие обуславя възникването на претендираното право на
приспадане на данъчен кредит, а не до установяване изпълнението на особените
изисквания на закона, свързани с оформяне на документи при получаването и
превоза на горивото от доставчика, или с отчитането на продажбите.
В случая става въпрос за продажба на течни горива, като
между страните не е съществувал спор, че фактурираните транспортни услуги са
свързани единствено с доставката на тези горива до жалбоподателя. Доколкото
доставените стоки представляват родово определени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и предвид естеството им, за действителното извършване на
доставките е необходимо да бъде доказано фактическото предаване на горивата от
продавача на купувача. В конкретния случай доставчикът не е открит в хода на
ревизията и не е представил исканите му доказателства. Същевременно обаче писмени
доказателства за доставките, вкл. предаването на процесните горива, са
представени в хода на ревизията от жалбоподателя. От друга страна, разпитаният
в свидетел, управител на „Б.***“ ООД в периода 2014 г. – 2016 г., подробно,
логически обосновано и конкретно дава информация за механизма, по който са
извършвани доставките на горива към „Е.В.“ ЕООД. Лицето потвърждава заявеното
пред решаващия орган, че тези доставки са извършвани с мобилни автоцистерни до
обект на жалбоподателя - Бензиностанция
и газстанция за метан на адрес в гр.В., О.ш.
По делото се съдържат доказателства, че към процесния период
„Б.***“ ООД е притежавало собствени специализирани превозни средства от
посочения вид – 3 броя свидетелства за регистрация на товарен автомобил,
ремарке за товарен автомобил и специален автомобил; лиценз за превоз на товари
и е било кадрово обезпечено в тази насока – л. 436 – 442 от делото.
За самото предаване на горивата към всяка от процесните
фактури са съставяни приемо-предавателни протоколи от съответните дати,
двустранно подписани от представители на доставчика и получателя, като
отразените в същите горива по вид и количества съответстват на тези от
фактурите. По изложените съображения съдът приема за доказано авторството на
тези протоколи, както и останалите представени при ревизията документи.
Посочването като място на съставяне на ППП само гр.Враца, без точен адрес, няма
соченото от ответната администрация значение. Въпросният реквизит не е сред
съществените елементи от съдържанието на протокола, а липсата му се преодолява
от приложените към всяка от фактурите, документи за удостоверяване на точния
адрес на мястото на доставка, също двустранно подписани от доставчика и
получателя. Настоящият състав счита за доказана и верността на останалото
съдържание както на протоколите, така и на документите за удостоверяване на
точен адрес, доколкото е налице и подаване на данни в НАП за
доставените/получени количества течни горива по реда на чл. 59а на Наредба
№ Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.
Въпросното обстоятелство се установява от наличните в делото
справки от ИС „Контрол на горивата“ за декларирани електронни документи за
доставка и за продажби към и от „Б.***“ ООД и декларирани електронни документи
– том 5. На следващо място, установените в чл. 59б, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ ред и срокове за подаване на ЕДД
и ЕДП, на практика изключват възможност за последващо манипулиране на
съдържащите се в тях данни, като основната цел на нормативно установените
изисквания за незабавно подаване на данни в НАП за покупките и продажбите на
течни горива, е приходната администрация да използва тези данни при
осъществяването на текущ и последващ контрол върху дейността на данъчните
субекти, а също и да се осигури проследимост на стопанските операции с този вид
стоки фактически в реално време.
Събраните по делото доказателства оборват констатациите и
изводите на приходната администрация и установяват по категоричен начин, че „Б.***“
ООД, в периода на процесните доставки е било собственик на превозните средства,
посочени в оспорените товарителници, пътни листове, приемо-предавателни протоколи
и други съпътстващи документи, с лиценз за извършване превоз на горива и с
наети по трудови договори шофьори.
На следващо място, частта от горивото, декларирано от „Б.***“
ООД като продадено на жалбоподателя, но неотчетено в нивомерната система на
последния е послужило за зареждане на собствените му превозни средства, с които
е разполагал за осъществяване на дейността си и е извършвал доставки до
клиентите си. Последващото използване на процесните горива в основната
икономическа дейност на жалбоподателя е установено от доказателствата по делото
и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.
Надлежно доказано е и извършеното от получателя заплащане на
фактурираните стоки, което косвено потвърждава действителното извършване на
спорните доставки на гориво.
В контекста на изложеното съдът намира, че доказателствена
стойност на представените приемо-предавателни протоколи и документи за
удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, които установяват
предаването на горивата на едноличния търговец не е оборена и обосновава извод
за доказано прехвърляне собствеността върху тези родово определени вещи към
купувача.
По отношение на доводите, касаеща произхода на въпросните
стоки при прекия доставчик, следва да се отбележи, че съгласно практиката на СЕС
по (решение по дела С-80/2011
и С-142/2011)
жалбоподателят по настоящето дело няма задължение да доказва
материално-техническата обезпеченост на доставчика си, а следва да докаже
самата доставка – получаването на стоката или правото да се разпорежда с нея
като собственик, освен ако не е разполагал с данни за евентуални нарушения или
измама от страна на въпросния доставчик /каквито не са твърдяни в хода на
ревизията/. Административната преписка е попълнена с писмени доказателства,
представени от жалбоподателя и установяващи в необходимата степен проследимост
на произхода на процесните горива, декларации за съответствие и документи за
удостоверяване на точното място на доставката.
Съставените документи за удостоверяване на точното място на
доставката, притежават определеното в Приложение № 14б
към чл. 80г, ал. 2 от ППЗАДС, вкл. посочване точния номер на АДД,
към който са издадени, при което доводите за липса на обвързаност между тези
документи са несъстоятелни. От своя страна АДД и представените декларации по чл. 12, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата
за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол, притежават нормативно определеното съдържание, вкл.
данни за лицата извършили първоначалното пускане на съответните горива на
пазара и тези, осъществили последващото им разпространение до прекия доставчик
на жалбоподателя, като краен разпространител.
След анализ на представените в хода на ревизията документи
за доставка на горива се установява, че съдържанието на същите – фактури,
приемо-предавателни протоколи, документи за удостоверяване на точното място на
доставката, АДД, декларации за съответствие на качеството и справки за подадени
ЕДД и ЕДП, кореспондира помежду си и обратно на възприетото от ответната
администрация, обосновава действителното извършване на въпросните доставки.
По издадените от „Б.***“ ООД 63 броя фактури с предмет „транспортна
услуга“ и получател „Е.В.“ ЕООД съдът намира за безспорно, че фактурираните
транспортни услуги са изцяло свързани с извършените от „Б.***“ ООД доставки на
течни горива. От друга страна в приемо-предавателните протоколи са вписани вид
и количество на стоката, имената на водача, който я е доставил и
регистрационния номер на товарното МПС и номерът на декларацията за
съответствие. Видът и количествата на горивата са отразени и в съответната
декларация за съответствие и документ за удостоверяване на точното място на
доставката, като в последния се съдържа и регистрационния номер на МПС, с което
е извършен превозът, а за превозвач е посочено „Б.***“ ООД. Според чл. 50, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, договорът за превоз се
установява с товарителница, като екземпляр от този документ би следвало да се
съдържа и у получателя на товара. Съгласно изричната разпоредба на чл. 50, ал. 2 от
ЗАвтП, действителността на договора за превоз не зависи от
издаването, редовността или изгубването на товарителницата, а в конкретния
случай болшинството от данните, посочени като необходимо съдържание на този вид
транспортен документ, се съдържат в изброените по-горе документи. Те
идентифицират по еднозначен начин превозвача, получателя, вида и количествата
на товара, а също превозното средство и водача, които извършват транспорта.
По изложените съображения, съдът намира, че събраните по
делото доказателства установяват действителното извършвани от „Б.***“ ООД, доставки
на стоки и на транспортни услуги по спорните фактури, издадени към „Е.В.“ ЕООД.
Доказано е възникването на данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, към датите на издаване на процесните фактури, като основание
за начисляването на дължимия косвен данък от доставчика, съответно за
възникване право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Както е
установено в хода на ревизията, фактурите са намерили отражение в счетоводните
и данъчните регистри на получателя, както и в отчетните регистри по ЗДДС на
доставчика. Не се установява наличието на някое от останалите основания за
отказ на жалбоподателя да бъде признато право на данъчен кредит за получените
от него облагаеми доставки.
В същия този смисъл и
в подкрепа на горните изводи е Решение № 3597 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 13226/2018 г., I о.
При извод, че доставките по спорните 217 броя фактури са
действително осъществени от соченият в тях доставчик, следва да се приеме, че
същите отразяват вярно извършени стопански операции, поради което не е нарушен
принципът на документалната обоснованост, установен с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, с оглед на което незаконосъобразно е увеличен финансовия
резултат на ревизираното дружество с данъчните основи по цитираните фактури на
основание чл.
26, т. 2 от ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
По изложените съображения оспореният Ревизионният акт, вкл. в частта, с която са начислени
съответните лихви за забава, е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 161, ал. 1,
пр. 1 ДОПК оспорващият има право на разноски.
Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Материалният интерес
от оспорването на РА е в размер на 334 062,49 лева и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес от 100 000 лева до 1 000 000 лева – 3530
лева плюс 1 % за горницата над 100 000 лева, минималното възнаграждение е
5870,62 лева. Поради това заплатеното адвокатско възнаграждение размер от
8211,00 лева се явява прекомерно. В съответствие с чл.
161, ал. 2 ДОПК съдът преценява, че в полза на жалбоподателя следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 5870,62 лева, а не
претендираният размер от 8211,00 лева.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя претендираните съобразно списъка по чл. 80 от ГПК
и доказани разноски по производството. Същите представляват внесена държавна
такса в размер на 50,00 лева, депозити за ССЕ в общ размер на 1600,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 5870,62 лева, заплатено по банков път (л. 460 – 461 от делото).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Е.В.“
ЕООД ***, представлявано от М.Х.Е. Ревизионен акт №
Р-04000419005507-091-001/05.03.2020г. на ТД на НАП – Велико Търново, в частта
му потвърдена след оспорване по административен ред с Решение № 74/18.05.2020г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя са определени допълнителни задължения за внасяне общо в размер на
334062,49 лева, в това число ДДС в размер на 150092,29 лева и лихви в размер на
76331,52 лева и корпоративен данък за довнасяне за 2014г., 2015г. и 2016г., в
общ размер на 75046,19 лева и лихви за просрочие в размер на 32592,49 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Велико Търново при
ЦУ на НАП ДА ЗАПЛАТИ на „Е.В.“ ЕООД ***,
представлявано от М.Х.Е. направените по делото в размер на 7520,62
лева. (седем хиляди петстотин и двадесет лева и 62 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: