Решение по дело №223/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260026
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 22 август 2020 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20203530200223
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

№ 260026                                        20.07.2020г.                          гр.Търговище

 

 

 

Районен съд – Търговище                                                             V състав

На десети юни                                                                              2020 година,

В публично заседание в следния състав :

 

                                                       Председател: Зорница Донкова

 

Секретар: Ивалина Станкова     

като разгледа докладваното от Председателя

а.н.д. №  223 описа за 2020 г., за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от Х.  И.А.,  ЕГН  ********** с адрес *** против Наказателно постановление № 6226 от  15.07.2019г., издадено от   Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „АРОК” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София.  В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му, алтернативно –намаляване размера на наложената глоба.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.  Представя  писмена молба, с която жалбата се поддържа.

Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител  в  с.з.  поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно, алтернативно да бъде намален размерът на наложената глоба. По делото е депозиран и писмен отговор на жалбата, с който е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 18.06.2019г. в 11.00ч. на път  І – 4, км.232 + 500, на 1000 метра преди разклона за с.В.Л.,  контролни органи на Дирекция „АРОК” при АПИ спрели и извършили проверка на движещо се в посока гр.Търговище – гр.Шумен МПС с четири оси с две управляеми оси с рег.№ **********. Превозното средство било управлявано от жалбоподателя и превозвало камъни. При извършената проверка било направено измерване, при което било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,  както следва: При измерено разстояние между осите 1.40м., сумата от натоварването на ос на двойната  задвижваща ос на МПС /3-та, 4-та ос/ било  30.820 т., при  допустимо максимално натоварване 18 т.,  съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредбата. При тези данни,  като приел, че водачът осъществява движение на извънгабаритно, респ. тежко ППС без разрешение, издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата,  гл. инспектор „КРПМ“  при  АПИ съставил на жалбоподателя  АУАН № 6905/ 18.06.2019г. Актът бил съставен за  нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ .  Въз основа на акта, Началникът на отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” при АПИ издал Наказателно постановление №  6226/15.07.2019г., с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. и на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП  наложил  на жалбоподателя глоба  в размер на 3500лв.    

 Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. Н..  Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на обжалвано НП. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените заповед № РД – 11-42/24.01.2018г. и № РД -11-860/ 15.07.2019г. на председателя на УС на АПИ. Издадени са  по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е ясно и пълно описание на административното  нарушение, както в АУАН, така и в НП.  

     От доказателствата по делото, включително показанията  на св.Н.  се установява, че процесното ППС било с четири оси с две управляеми оси, а измереното разстояние между осите било 1,40 м.  От материалите по делото е видно, че измерването на разстоянието е било извършено с ролетка № 1302818 /5м./, за която по делото е представена ЕС декларация за съответствие  и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1.  Следователно, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“  от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ сумата от натоварванията на ос на двойната задвижваща ос на МПС следвало да е максимум 18 т.  В случая, от приложената кантарна бележка 1505/18.06.2019г.  се потвърждава,   че  сумата от натоварванията на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била  30, 820т.  Последното се установява  при сумиране на измереното натоварване на 3-та и 4-та ос.     Т.е натоварването  е било значително над 18 т.   Измерването е било извършено с изправно  и годно техническо средство /електронна везна САРТЕLS ОRА 10 № 0784/,  което  се установява от представените в тази насока писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване, заявление за последваща периодична проверка, паспорт и регистрация за извършените последващи проверки до м.04.2021г. вкл.    

     Предвид така установените данни и съобразно чл.3, т.2  и  § 1, т.1 от ДР на Наредба  №11/03.07.2001г. на МРРБ,  процесното  ППС се явява тежко, респ.  извънгабаритно такова. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя  /АПИ/. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал процесното ППС без да разполага с такова.  Именно защото е управлявал посоченото тежко ППС т.е. извършвал е движение на същото, жалбоподателят е  субект на нарушението по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Посоченият текст гласи, че се наказват с глоба от 1000 до 5000лв., ако деянието не представлява престъпление,  физическите лица,   нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, посочени в т. 1- т. 6., сред които и движение на извънгабаритни и тежки ППС  и товари, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.  От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на непредпазливост, тъй като жалбоподателят не е предвиждал, но е бил длъжен  /по силата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, където вмененото задължение е нормативно предписано/ и е могъл да предвиди,  че управляваното от него ППС попада в обхвата на чл.26, ал.2, т.1 б.”а” от ЗП. 

    За извършеното административно нарушение на жалбоподателя е  наложено наказание глоба  в размер на 3500лв. В тази връзка съдът намира, че при определянето му не е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.  Същото е наложено над средния размер, предвиден в  санкционната разпоредба,  без да е ясно какви са мотивите за определянето му. Несъмнено отегчаващо отговорността обстоятелство се явява размера на претоварването. Същевременно според представения трудов договор,  основното  месечно възнаграждение  на  жалбоподателя е  в размер на 560лв. Нарушението е  първо по ред за него, а според отбелязването  в  АУАН,  след неговото съставяне е открита процедура  по чл.37, ал.3 от Наредба  №11/03.07.2001г. на МРРБ. При всички тези данни съдът намира, че  наложената с НП административна санкция  се явява прекомерна и  целите на наказанието биха се постигнали и посредством глоба в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1000лв.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената глоба бъде намален от 3500 на 1000лева.

  От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото крайният извод на съда е за изменение на НП само в частта относно размера на санкцията, а в останалата му част - относно съставомерността на деянието,  съдът  споделя изводите на наказващия орган, то  счита, че  искането е основателно.  Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на  ОСНК на ВС. Следователно в съответствие с изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ  във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна  сложност на делото. 

    Предвид изложеното и на основание  чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

  

 

Р      Е     Ш     И     :

 

 

          ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 6226  от 15.07.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „АРОК” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на Х.И.А. ***  с ЕГН: **********   на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 3500в., КАТО НАМАЛЯВА размера на глобата от 3500 на 1000 лева.

          ОСЪЖДА Х.И.А.  с  ЕГН: ********** да заплати  на Агенция  „Пътна инфраструктура“  - София  сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                    

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :