№ 106
гр. ЛЕВСКИ, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200272 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от СН. Й. ГР.,
ЕГН**********, с адрес: гр. *****,
срещу НП №21-0938-001929, издадено от началник сектор към ОДМВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Наведени
са подробни съображения. Твърди се, че автомобилът е собственост на В.Н.Б.,
че последният е подал декларация, в която е посочил, че към датата на
извършване на нарушението е предоставил автомобила за управление на
жалбоподателката. Във връзка с подадената от собственика декларация, на
21.08.2020г. жалбоподателката е получила покана за съставяне на АУАН. На
02.07.2021г. й бил връчен АУАН № АВ109953, съставен на 14.06.2021г.
Счита, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на
абсолютните, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл.34, ал.1 от
ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В настоящия
1
случай, АНО е узнал кой е автора на нарушението още с подаване на
декларацията от собственика на автомобила. Позовава се на Тълкувателно
решение № 48 от 28.12.1981г. по н.д. № 48/1981г., ВС, ОСНК, според което
тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН започва да тече за всички
контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи
нарушения, от деня в който за пръв път е открит нарушителят. Изтичането на
този преклузивен срок сочел, че административнонаказателната преписка е
следвало да бъде прекратена от АНО, което не е сторено. Счита, че
издаденото въз основа на този АУАН наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
На следващо място твърди, че съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както
АУАН, така и НП следва задължително да съдържат датата и мястото на
нарушението, както и описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено; че мястото на нарушението е задължителен реквизит
съобразно изискванията на чл.42, т.З и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на
точното му описание нарушавало правото на защита на санкционираното
лице и било основание за отмяна на наказателното постановление. Липсата на
задължителни реквизити на АУАН и НП, които да индивидуализират пряко
твърдяното нарушение, като непосочването им по ясен и категоричен начин
винаги представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като санкционираното лице било лишено от възможността да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
административното обвинение. Сочи, че защитата се осъществява срещу
факти, а не срещу правна квалификация. Твърди, че нито в АУАН, нито в НП
е описано точното място на извършване на нарушението, че посоченото „с.
Българене, ул. „Васил Левски" с посока на движение гр. Бяла", било крайно
недостатъчно с оглед яснотата на мястото, където според
административнонаказващия орган е било извършено нарушението.
На следващо място твърди, че в случая АУАН е съставен от
неочевидец, а вписания като свидетел по акта, също не бил очевидец, а е само
такъв по съставяне на акта. Позовава се на разпоредбата на чл.40, ал.1 от
ЗАНН, че актът за установяване на административно нарушение следва да
бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването
или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели -
2
очевидци, актът следвало да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.З от ЗАНН
се отразявало изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не било необходимо единствено в хипотезата, когато
самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.40,
ал.4 от ЗАНН/. Твърди, че при съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.З от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е
следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не било сторено. При така
установената фактическа обстановка, била налице хипотезата на липса на
втори свидетел в АУАН, което се явявало съществено нарушение на
административнонаказателната процедура и е основание за отмяна на НП,
като незаконосъобразно.
Счита, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които водят до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. В конкретния случай административното
наказание било наложено с АУАН, въз основа на заснето със система за
видеоконтрол нарушение. Административнонаказателното производство,
което започвало със съставянето на АУАН, нарушенията се установявали от
длъжностното лице, осъществяващо контрола и тогава изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи
и разпечатки са веществени доказателствени средства в процеса /чл.189, ал.15
от ЗДвП/. Предвиденият от законодателя облекчен ред за ангажиране на
адм.наказателната отговорност по чл.189, ал.4 била във връзка с изпълнението
на задължението на контролните органи да контролират спазването на
правилата за движение по пътищата в обхвата на средствата за видео
наблюдение, като обозначат тези места с поставяне на пътни знаци и техника
за видео наблюдение. В случая липсвали доказателства, че са поставени
пътни знаци или каквато и да е друга схема, от която да може да се установи
наличие на обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява видеоконтрол.
Твърди, че превишението на скоростта като административно нарушение,
принципно е възможно в две различни самостоятелни хипотези на разрешена
скорост, регламентирани съответно в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Във втората
3
хипотеза от съществено значение за съставомерността на нарушението са
обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на
ограничението, въведена с този пътен знак, месторазположението на този
пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата
му на действие. В конкретния случай лаконичното описание на нарушението
не позволявало еднозначен извод относно точния вид на нарушението.
Намира, че в случая липсва субективна страна на нарушението за
управлението на МПС със скорост от 121 км/ч., тъй като липсват
доказателства за наличие на съответните пътни знаци, че се навлиза в пътен
участък в населено място, където ограничението за скоростта е 50 км/ч.
Счита, че фактическата обстановка е била неправилно установена и
извършеното от жалбоподателя е лишено от умисъл, поради което издаденото
НП следвало да се отмени изцяло. Искането е да бъде отменено Наказателно
постановление № 21-0938-001929, издадено на 15.07.2021г. от Началник
сектор към ОДМВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция" гр. Плевен, като
неправилно и незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, а наказателното постановление – отменено.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на 14.06.2021г. АУАН против жалбоподателя за това, че на
28.06.2020 г. в 11:43 часа, в с. Българене, обл. Плевен, ул. Васил Левски, с
посока на движение гр. Бяла, управлява л.а. ***, с посочен рег. номер със
скорост 125 км/ч, при максимално разрешена скорост за населено място 50
км/ч. наказуемата скорост след приспаднат толеранс от 3% е 121км/ч.
Скоростта измерена, фиксирана и заснета с АТСС TFR 1M585 – приложена
снимка. Посочено е, че автомобилът е собственост на В.Н.Б. и че е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателката на основание чл. 182, ал.1, т.6 от
4
ЗДвП е наложена глоба в размер на 900 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца.
В показанията си актосъставителят Р. Р. Ж. сочи, че работи в ОДМВР
Плевен в сектор ПП, група Автоматизирани средства и системи за контрол на
скоростта и използват устройство TFR1 M, монтиран на служебния
автомобил. В случая собственикът на автомобила е попълнил декларация, че е
управлявало посоченото в акта лице, на което е съставен акт. Заявява, че
автомобилът се е движел в населено място, в посока гр. Бяла. Според
показанията, актосъставителят е работел сам, поради което не е предприел
спиране.
Свидетелят В. е служител в ОДМВР Плевен, сектор ПП. Същият е
свидетел на съставянето на акта.
Съдът намира за основателни твърденията в жалбата за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, като
тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършване
на нарушението.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно-
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Оттук следва, че
по-дългият давностен срок от една година за съставяне на АУАН е винаги
субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен срок и приложението на единия
от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя
е станала известна на актосъставителя.
Изтичането на тези срокове е абсолютна пречка да се образува
административно наказателно производство, респ. абсолютно основание вече
образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява правото на
субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното
преследване - актосъставителят да състави акта, а административно-
наказващият орган - да издаде наказателното постановление.
В случая на 10.07.2020г. е подписана декларация от собственика на
МПС с рег. №***, в която е посочил, че на 28.06.2020г. около 11:43часа
автомобилът му е бил управляван от жалбоподателката СН. Й. ГР.. Предвид
5
изложеното, от тази дата - 10.07.2020г. е открит нарушителят и тече срокът по
чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение.
Няма спор, че нарушението е извършено на 28.06.2020г., както и че на
10.07.2020г. е открит нарушителят, както и че АУАН е съставен на
14.06.2021г. При така установените факти може да се направи извод, че не е
спазен тримесечният срок давностен срок за съставяне на АУАН.
Предвид изложеното съдът намира, че констатираната
незаконосъобразност води до отмяна на атакуваното наказателно
постановление, без да разглежда спора по същество.
С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съдът счита, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати и други съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. В разпоредбите на чл.40, ал.1-4 от ЗАНН се
предвижда в присъствието на кои лица се съставя акта за установяване на
административно нарушение.Освен нарушителят и/или негов представител,
следва да присъстват към момента на съставяне на акта и свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е
първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от едно лице, като
свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В чл.40 ал.3 от
ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност
актът да се състави с тяхно участие, той се изготвя в присъствието на други
двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Видно от данните по
делото нарушението е констатирано от един свидетел. В този смисъл са и
показанията на актосъставителя, който в показанията си заявява, че е работел
сам, която е и причината да не предприема спиране н автомобилите.
В настоящия случай актът е съставен в присъствието на един свидетел,
който не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта, като в този случай е
следвало да спази разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно
постановление, въз основа на порочно съставен акт за нарушение.
Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е
6
процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита
на санкционираното лице
Посоченото нарушение се явява съществено, понеже ограничава и
засяга правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво
точно нарушение е извършил и доказателствата въз основа на които е
констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление по отношение на нарушението и същото следва да бъде
отменено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НП №21-0938-001929,
издадено от началник сектор към ОДМВР Плевен , с-р Пътна полиция
Плевен, с което на СН. Й. ГР., ЕГН **********, с адрес: гр.***, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 900 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7