РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. гр. Хасково, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200862 по описа за 2021 година
установи, че:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ИВ. В. Н. от гр.Хасково, подадена чрез адв.Д.Т. от
АК-Благоевград срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К, № 4312684/29.12.2020г. издаден от ОД на
МВР - Хасково, с който на основание чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по
чл.21, ал.2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш, като се навеждат
доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и
санкциониране на административното нарушение, по издаването на ЕФ и описанието на
нарушението в него, както и доводи за незаконосъобразност на самата процедура по
регистриране на скорост с мобилна система за видеоконтрол по аргументи, подробно
изложени в депозираната жалба. Твърди се, че е дадена неточна правна квалификация на
нарушението, както и липсвало посочено правно основание защо именно на лицето
представляващо описаното в ЕФ дружество е ангажирана отговорността. Също така
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не била ангажирана
правилно. Иска се съдът да отмени ЕФ. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в
съдебното заседание. Постъпило е становище от адв.Д.Т., редовно упълномощена по делото.
Последният поддържа жалбата, пледира за отмяна на ЕФ и за присъждане на разноски по
делото.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован,
1
не изпраща представител по делото и не вземат становище по жалбата.
Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:
На 29.12.2020г. в 10:23 часа, с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743ba, било
заснето движение на лек автомобил марка “Мерцедес МЛ 270 ЦДИ ”, с регистрационен
номер ******** със скорост от 89 км./ч., при разрешената стойност от 60 км./ч., въведена с
пътен знак В-26 и е посочено в ЕФ скорост на движение от 86 км/ч, като е отчетен
толеранс от минус 3% от засечената скорост, посочено е и отклонение от 26 км/ч. Въз
основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано
името на жалбоподателя като законен представител на „Ауто Бокс“ ЕООД. В описателната
част на фиша е вписано движение с установена скорост от 86 км./ч. – превишаване с 26
км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство. Видно
от приложения протокол от проверка на техническото средство същото успешно е
преминало проверка отразена в протокол № 67-С-ИСИ//01.10.2020г., която проверка е с
продължителност една година. За място на нарушението в електронния фиш е вписано – ПП
І-5, км.287+705, р-н завод „Астика“ , в посока към гр. Димитровград при въведено
ограничение с пътен знак В-26 /60 км/ч/, като камерата е насочена към гр. Хасково.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер,
се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя
вид и същият е регистриран и е собственост на „Ауто Бокс“ ЕООД със законен представител
ИВ. В. Н..
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото
писмени доказателства, както и приложения снимков материал – снимка
№11743ВА/00215786. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от
Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по
делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47
от 2012г. ) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при категория В -
Населено място -50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и
Скоростен път 120 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДв.П – ал.(2) Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (2) Водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: : т.3. (изм. -
ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.;
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
2
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не отговаря на изискванията
на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Тук следва да се отбележи, че при описанието на нарушението не става ясно, на какво
основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя, до колкото липсва посочена
връзка на чл.189, ал.4 от ЗДвП с чл.188, ал.2 от ЗДвП в който последен текст се уточнява, че
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Тук липсва такова посочване на последната
законова разпоредба, което наред с посочването на трите имена на жалбоподателя и
неговото ЕГН от една страна и от друга наименованието на ЮЛ - „Ауто Бокс“ ЕООД и
ЕИК на дружеството в графата – собственик на когото е регистрирано МПС-то води до
объркване и до невъзможност да се прецени на кого е ангажирана отговорността. Дали на
ЮЛ или на ФЛ.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.,
докладчик съдията Лозан Панов - Във връзка с използването на мобилни технически
средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите
съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе приета нова ал.2 - При
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби: т.6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство;
Според т.7 от (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да
извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили,
оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Във следващата алинея на същият текст е
вменено в задължение на министъра на МВР да приеме наредба за реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Такава наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена
от 16.01.2018г. , като с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство
относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би
се гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от
друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на
ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за
изпълнението на изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното
място на нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като
нарушител. В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на
нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с
мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото
географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в
градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази
връзка са и разписаните правила в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и
3
правилното приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща
към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на
ЕФ, до колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на
нарушението от АТТС.
Според съда в конкретният ЕФ посочено мястото на извършване нарушението не е
точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено на ПП І-
5, км.287+705, р-н завод „Астика“, в посока гр.Димитровград при въведено ограничение с
пътен знак В-26 /60 км/ч/, като камерата е насочена към гр.Хасково. В случая обаче не е
посочено в ЕФ, изрично дали става въпрос за населено или извън населено место.
Последното е елемент от обективна страна на нарушението, а и е от значение при
определянето на санкционната норма. Правилно е посочен знака с който е въведено
ограничението. Тоест това е още една непълнота при описанието на наруш6ението в ЕФ,
която води до неговата отмяна на процесуално основание. Тоест на лице е съществено
процесуално нарушение при съставяне на ЕФ с оглед описанието на нарушението.
Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено
изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в
процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният
фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и
доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10 и 11 от
ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест
на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички
белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени
средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал -
снимка№11743ВА/00215786, както и снимка на разположението на уреда в случая на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 11743ba. Последната снимка е изготвена във връзка с
чл.10ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР - за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява
и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Последният
също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на нарушението, на
това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта,
автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. Следва
да се отбележи, че протоколът е попълнен изцяло и правилно.
Горният протокол съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР, се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС.
Такава снимка е представена и приета по делото. Тази снимка именно дава и визуална
представа къде е било поставено мобилното АТСС и има възможност да се прецени дали
това место отговаря на посоченото в протокола. В случая видно от датата на снимката
същата отговаря на времето описано в протокола, а и на мястото на което е извършено
засичането на скоростта и заснемането на процесният автомобил.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на
деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл
при издаване на електронния фиш е било известно ЮЛ – собственик на управляваното
МПС, като в случая това е „Ауто Бокс“ ЕООД със законен представител ИВ. В. Н.. В тази
насока е и приложената по преписката справка от централна база данни – КАТ –Хасково за
установяване на това обстоятелство. В случая обаче както вече бе отбелязано по-горе не е
ясно на кого и защо е ангажирана отговорността с оглед собствеността на автомобила.
Следва да се отбележи още, че действително ЕФ е приравнен на НП, но по неговите
последици, не и по изискванията които закона има във връзка с процесуалните изисквания
към тяхното съдържание. Поради това и съдът намира, че ЕФ не следва да съдаржа
реквизитите изискващи се за НП и разписани в ЗАНН, а тези реквизити, които касаят само
ЕФ и разписани в ЗДв.П - Чл. 189. Ал. (4) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015
г.) При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
4
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според
съда в настоящият случай обжалваният ЕФ не съдържа всички тези елементи и е на лице
процесуално нарушение в тази насока.
С оглед липсата на посочено място на извършване, относно населено или
извън населено место съдът намира, че невъзможността да се разбере къде е извършено
нарушението, още повече се засилва от дадената правно квалификация на същото а именно
чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тоест според съда са посочени две самостоятелни
хипотези на извършване на нарушение за скорост.
От тук не е възможно и да се прецени дали правилно е наложено и наказанието по
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Принципно ако се приеме, че нарушението е извън населено место
и е по чл.21, ал.2 от ЗДвП то правилно е санкционирано по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като
правилно е определен и размера на глобата, а именно единствено възможният размер по
закон – 100 лева.
Недоказано остава нарушението и по отношение на авторството, тъй като видно от
приетата като доказателство снимка№11743ВА/00215786, от АТСС - ARH CAM S1 №
11743ba то на последната са заснети два автомобила един до друг и не е ясно според съда
чия е скоростта на представената снимка.
От горното съдът намира, че ЕФ е издаден при съществени процесуални нарушения и
като незаконосъобразен следва да се отмени.
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма
е процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към
момента е в сила поради което на жалбоподателя, се следва адвокатско възнаграждение.
Видно от представените по делото доказателства това възнаграждение е заплатено от
жалбоподателя в размер на общо 500 лева, като срещу този размер липсва възражение за
прекомерност от страна на АНО.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К, № 4312684/29.12.2020г. издаден от ОД на
МВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на ИВ. В. Н. от гр.Хасково, ул.“Розова
долина“ №39, сумата в размер на 500 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
5
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАНАЛА!!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
6