Определение по дело №1885/2020 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                          №……………/…………….2020г., гр.Варна

 

Варненският административен съд, VІІ-ми касационен състав, в закрито

заседание, проведено на петнадесети септември 2020г., в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                             ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                                                             СТОЯН КОЛЕВ

  

като разгледа докладваното от съдия М.Желязкова, ЧКНАХД № 1885/2020г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.2 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на Н.П.П., ЕГН **********, от гр.Долни чифлик, против Разпореждане № 4918/23.07.2020г., постановено по АНД № 2902/2020г. по описа на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се съдържат подробни оплаквания за постановяване на определението в нарушение и при неправилно приложение на закона. Жалбоподателят поддържа, че доколкото е възразил в срок срещу съставения фиш, за него е налице право да оспори същия. Или пък да му бъде съставен акт, слагащ начало на административнонаказателно производство. Моли за отмяна на разпореждането и връщане на делото на ВРС, а в условията на евентуалност – изпращане на преписката на Община варна за произнасяне по компетентост.

Ответникът не е изразил становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от страна с право и интерес от обжалване на прекратителен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството по АНД № 2902/2020г. по описа на ВРС е образувано по жалба на Н.П.П. против фиш сер.ОВ № **********/22.06.2020г., съставен от Д.Р. – полицай при Общинска полиция - Варна, с който при условията на чл.186 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. За нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от същия закон.

С обжалваното разпореждане ВРС е прекратил производството по АНД № 2902/2020г., като е изложил мотиви, че фишът е съставен на П. при условиятана чл.186 ал1 от ЗДвП – в негово присъствие, като е подписан от него и като му е връчен екзепляр от същия, поради което не подлежи на обжалване, доколкото в закона не е предвидена процедура по оспорване на този вид актове.

Настоящият състав на Адм.съд-Варна изцяло споделя горния извод и намира оспорената разпореждане за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДвП административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административно-наказателната разпоредба за съответното нарушение. Съгласно ал.2 на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Т.е. оспорването на нарушението и/или размерът на глобата, или отказът да се подпише фишът, изключват възможността фишът сам по себе си, да породи каквито и да е правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша, своевременно предприетото оспорване създава задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение или пък да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен АУАН, то същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл.44 ал.3 от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. При евентуално издадено наказателно постановление, същото може да бъде обжалвано от неговия адресат пред съда, по реда на Раздел V от ЗАНН, т.е. пред РС. В случая не е съставен АУАН и няма образувано административнонаказателно производство, и съответно издаден санкционен акт по чл.59 ал.1 от ЗАНН /в т.ч. и ел.фиш/, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Ето защо, правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане и произнасяне по същество, и е оставил същата без разглеждане.

Настоящият състав намира, че не са налице и основания за изпращане на преписката на Община Варна за произнасяне по компетентност, поради следното: Изречение трето на чл.186 ал.1 от ЗДвП предвижда, че фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Т.е. като е подписал съставения в негово присъствие фиш, без да е взразил по какъвто и да е начин, в т.ч. и за обстоятелствата посочени в последствие в подаденото от него възражение, жалбоподателят се е съгласил с обстоятелствата по него, в т.ч. и за размера на глобата, като е изразил и съгласие за заплащането й в 7-дневен срок, което изрично се съдържа като текст във фиша, под който П. е положил подписа си. Това изключва приложението на ал.2 на чл.186 от ЗДвП, който предвижда, че при несъгласие на нарушителя да заплати наложената с фиш глоба, респективно оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Както беше посочено и по-горе, нарушителят с подписа си се е съгласил да заплати наложената с фиша глоба и нейния размер, респ. с допуснатото нарушение. Ако е имал възражение срещу последното, същото е следвало да бъде направено преди съставянето на фиша или да се откаже подписване на последния, за да е приложима нормата на чл.186 ал.2 от ЗДвП.

Освен това, звучи нелогично и житейски неоправдано да управляваш автомобил на лице с трайни увреждания, въз основа предоставено от същото пълномощно, да придружаваш това лице и в автомобила да има карта за паркиране на хора с трайни увреждания /каквито твърдения са наведени от П. в последствие/ и да не направиш нито едно от тези възражения в момента на съставяне на фиша, а да се съгласиш с посоченото в него нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП регламентиращ забрана за паркиране на места определени за хора с трайни увреждания.

До различен извод не води и разпоредбата на чл.39 ал.3 от ЗАНН, на която се е позовал жалбоподателят. Съгласно същата ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел. При внимателен прочит на предходните алинеи – ал.1, ал.2 и ал.2а, се установява, че цитираната ал.3 касае случаите когато се оспори глобата по ал.1 – до 10 лв. наложена с квитанция, или когато фишът е съставен в отсъствие на нарушителя и не е подписан от него, респ. липсва съгласие на последния с последиците от издаването на този акт. Този извод следва от систематичната подредба на текстовете на ал.2, 2а и ал.3 от чл.39. В същите ясно и недвусмислено е разписана последователността на действията по санкциониране на маловажно нарушение в присъствие на нарушителя и предпоставките за това: 1-Съставя се фиш, ако нарушителят не оспорва установеното /ал.2, 2а/. 2-пристъпва се към изготвяне на АУАН /ал.3/, но само при заявено несъгласие или отказ да се подпише фиша.

В заключение следва да се посочи следното: Законодателят не е предвидил възможността за оспорване пред съд на тази категория актове. Единствено е дал такава на лицето да оспори нарушението или размера на глобата, или да откаже да подпише фиша. Това обаче следва да се извърши незабавно, на място, при теговото съставяне, доколкото се касае за облекчена процедура по наказване на нарушения, констатирани в присъствие на нарушителя. Само в този случай следва се състави АУАН, съответно - на НП. Подобно оспорване не се констатира да е сторено от лицето – напротив, както беше посочено и по-горе същото е подписало фиша, без да направи нито едно от изложените в последствие възражения. В тази връзка отново следва да се отбележи, че в съдържанието на оспорения акт изрично е въведен текст, имащ характер на изявление, че нарушителят не оспорва допуснатото нарушение, както и че ще заплати наложената глоба в 7-дневен срок. Законодателят не е въвел изискване към наказващия орган за устно разясняване смисъла на текста, изписан във фиша. По делото не са налице доказателства нарушителят да е неграмотен или да не владее български език. Ето защо, съдът намира, че последният не е бил обективно лишен от възможността да узнае за какво нарушение е санкциониран и при какви условия, поради което правото му на защита не е нарушено. В случай, че последният не е могъл да разбере в какво се състои противоправното му поведение поради непрецизно цифрово или словесно изписване на вмененото нарушение, е разполагал с възможността да откаже да подпише фиша или да оспори незабавно констатациите на контролния орган. Както бе посочено, жалбоподателят не е сторил това.

Предвид гореизложеното, настоящият касационен съдтав намира, че оспореното разпореждане следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.235 АПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 4918/23.07.2020г., постановено по АНД № 2902/2020г. по описа на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата Н.П.П., ЕГН **********, от гр.Д. ч., против фиш сер.ОВ № **********/22.06.2020г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2.